Николай Кръстев за ФрогНюз: Отново някой ни дърпа към сивата зона...
Това сподели пред ФрогНюз Николай Кръстев, публицист от Българска национална телевизия, създател на документалния филм " Другата Русия " и някогашен сътрудник на БНР в Белград и Москва, отразявал редица военни спорове в някогашна Югославия.
Разговаряхме с него след думите на сръбския президент Александър Вучич, че " идват тежки дни за Сърбия ", само че " Сърбия ще победи ", съпроводени от поръчката, че до 48 часа ще бъде обявена изключителна информация по въпроса.
Цялото изявление, четете в идващите редове:
Вчера сръбският президент Александър Вучич направи изявление, че до 48 часа той ще заяви за някаква непосредствена опасност, която е както към Сърбия, по този начин и към Република Сръбска. Г-н Кръстев, за какво съгласно Вас сръбският президент употребява тази реторика тъкмо в този момент?
Сръбският президент Александър Вучич доста добре умее да употребява страховете както на сърбите в Сърбия, по този начин и на европейците, които потеглят към избори единствено след няколко месеца, и американците, които също потеглят към избори в края на годината. На Вучич не може да му бъде отречено, че умее да намира точния миг, когато да употребява страховете на много авторитетни центрове. Зад гърба му, несъмнено, стои Русия, която евентуално му дава препоръки и го предизвиква в тези опити да събира повече точки за Сърбия и за сръбския народ, без значение дали той живее в рамките на Сърбия, или в рамките на прилежащите балкански страни.
Александър Вучич сега се възползва от това, че както в Брюксел, по този начин и във Вашингтон, всички съществени политически фактори се приготвят за избори, и цели да вдигне своята цена, заплашвайки и съобщавайки бомбастични вести, че надали не предстоят страшни дни пред Сърбия. В обществените мрежи той уточни, че предстоят тежки дни за Сърбия, той не можел да ни каже какво тъкмо следва, тъй като доста се тормозил, само че сподели, че напрежението е налице. Добре е да забележим кои са тези комплицирани и рискови вести, за които той ни приказва.
Истината е, че сега напрежението в Сърбия се повишава поради възможното идно участие на Косово в Съвета на Европа.
Защо са терзанията на Сърбия от бъдеще участие на Косово?
Косово подаде своята молба за участие в Съвета на Европа преди съвсем две години. Очаква се напълно скоро Съветът на Европа да вземе решение за участие. Сърбия приема това като огромно оскърбление. Сърбия е ядосана от този ход, вероятно може да напусне тази организация и да се самоизолира още повече в символ на митинг от влизането на Косово.
Влизането на Косово обаче би било двустепенно - след съвещанието на Комисията по политически въпроси на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (където Косово получи зелена светлина, бел. ред.), би трябвало да има съвещание и на Комитета на министрите. Едва тогава към този момент може да се приказва за утвърдена кандидатура.
Споменахте Русия, това по какъв начин Сърбия усеща гърба на Русия. Може ли Сърбия да се инспирира от това, което Русия направи в Украйна, и да предприеме военни дейности по отношение на съседите си?
Сърбия има ресурса да го направи, макар успокоителните разбори на някои сътрудници от Западна Европа, че това няма по какъв начин да стане. Сърбия, през последните съвсем 5 години, получи доста военни дарове от съветския президент. Част от тях минаха и над българското въздушно пространство, с цел да стигнат до Сърбия. Сърбия има боен капацитет, това не би трябвало да бъде изключвано.
За мен притесняващо е, че напрежението в района е доста мощно. В Босна и Херцеговина напрежението е от една страна, сред висшия представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина и босненските сръбски водачи, а от друга - сред босненските сръбски водачи и босненските мюсюлмани. Сърбия не един път е споделила, че тя ще отбрани сръбския народ, живеещ в Босна и Херцеговина. Всичко това дава съображение да се приказва за едно напрежение, което не е за подценяване. Напълно допустимо е Сърбия да окаже поддръжка под една или друга форма на босненските сърби.
В момента за Западните Балкани се чертаят доста черни, катастрофични сюжети. Понеже сме ориентирани повече към други точки и други международни спорове, не се обръща толкоз внимание към тази рецесия. Но истината е, че това, което се случва и се чака да се случва в Западните Балкани, не е за подценяване. Трябва да бъдем доста деликатни. Не единствено България, само че и, с цел да може да се избегнат всевъзможни опити за ескалация на напрежението.
Две години след съветската инвазия в Украйна, районът, който може да бъде най-проблематичен, който може да бъде втори фронт за Русия във войната ѝ против Европейския съюз, против Съединени американски щати, против западния свят, против “колективния Запад ”, както е съвременно да се приказва в Москва от години, е Западните Балкани. Напълно допустимо е Западните Балкани да бъдат този втори фронт за Русия през Белград. Белград, който чака момента на своя реванш - и поради Косово, и поради разпадането на Югославия преди близо 30 години.
На Балканите се събират доста кръгове - и геополитически, и районни, които могат да основат доста огромно напрежение. Затова и първоначално споделих, че моментът е доста добре определен от Александър Вучич по повод това по кое време Европа и Съединени американски щати могат да бъдат сюрпризирани. В случая напрежението и мотиви за напрежение в нашия район има.
Инициативата на Белград преди няколко години Open Balkans, демонстрира, че Белград не се е отказал от своите хрумвания в основаването на нова мини Югославия. Това до момента беше през стопански вид, през благоприятни условия за по-лесно пътешестване и замяна на работна ръка, по-бърз продан на хора, артикули и капитали. Всички, които познаваме Сърбия, които познаваме сръбското политическо минало на Балканите, знаем, че зад тези думи стоят други политически упоритости на Белград, а зад тези упоритости на Белград стои Русия, която желае да дестабилизира и да спре европейската интеграция на Западните Балкани.
Струва ми се, че има два метода, по които можем да погледнем на изявлението на Вучич. От една страна - като опит да изнудва Съвета на Европа да не утвърждава участието на Косово. От друга - Вучич да има действителни планове да ескалира обстановката, в това число с военни дейности. Кое Ви се коства по-вероятно, изхождайки от познаването на метода, по който работи и сръбският шовинизъм, и самият Вучич?
Вучич има доста поредна политика по отношение на Европейския съюз и Съединени американски щати. Първият аспект в нея е, че “ние с вас би трябвало да работим ”. Вторият обаче е, че “ние ще работим с вас, само че единствено защитавайки своите национални ползи ”. Вучич повтаря по доста низък метод тезите на Русия за суверенитета в интернационалните връзки, като го споделя нетолкова неприятно, колкото Русия. Вучич обаче на процедура споделя, че “ние ще пазиме своите национални ползи на Балканите и националните ползи на Сърбия и няма непременно да желаеме да се причисляваме ”.
На този стадий е много комплицирано да кажем кой от тези два аспекта Вучич ще избере в метода си по отношение на Запада. Истината е, че той към този момент избира напрежението. Отказът му да наложи наказания на Русия поради нашествието в Украйна още един път сподели, че Сърбия не е подготвена да изостави Русия. Може би би трябвало да разсъждаваме и по другия вид - дали Сърбия към този момент може да излезе от съветската желязна прегръдка, от прегръдката на Владимир Путин. Толкова надълбоко влязоха връзките сред Москва и Белград, че изцяло е допустимо към този момент и самият Вучич да не може да направи каквото желае и да би трябвало да играе по разпоредбите, които Москва му постанова.
В Белград и в Сърбия се концентрира освен съветското въздействие на Балканите, което е доста мощно и доста плашещо, само че и китайското въздействие. Белград наскоро получи система за събаряне на дронове над въздушното си пространството. В Сърбия към този момент има съветски ракети, има съветски самолетни МиГ-31, което подтиква и усилването на превъоръжаването в Западните Балкани. Когато Сърбия стартира да се въоръжава, това стартира да прави и един член на НАТО - Хърватия. Напрежението сред Сърбия и Хърватия е доста мощно, само че техните ползи се сблъскват и в Босна и Херцеговина. Много е комплицирано да бъдат забелязани думите на Вучич, тъй като целият подтекст е доста комплициран.
Според мен думите му са повече надуване на въздух в платната на Сърбия и искане психически да се спре участието на Косово в Съвета на Европа. От друга страна, обаче да не забравяме и, на което бяхме очевидци предходната есен. В Косово има и хора, които заемат просръбска позиция, заставайки на страната на Сърбия. Това са гласове, които считат, че Европейският съюз и Съединени американски щати се усещат гузни поради 25-та годишнина от началото на бомбардировките над Югославия и излизането на Косово по-късно на състава на Сърбия. Това е още една причина да споделям, че облаците над Западните балкани са доста комплицирани. Сърбия се възползва от тези недостатъци, с цел да играе до дъно своята политика.
Според мен става въпрос за психически напън от страна на Александър Вучич, без значение от това, че Сърбия има боен капацитет. Да, Сърбия има боен капацитет, като сега той е концентриран по границата с Косово, с цел да оказва психически напън върху Косово. Дали Сърбия може да влезе в Косово, в Босна и Херцеговина, е един доста спорен въпрос, тъй като даже единствено обстоятелството, че тя заплашва да напусне Съвета на Европа демонстрира, че до дъно не е решена да го направи. Ако го направи, загубите за Сърбия ще бъдат доста повече, в сравнение с плюсовете в политически проект, които Вучич би калкулирал.
Говорихте за реториката на самодостатъчност, на суверенитет на Русия, а и на Сърбия в интернационалните връзки. В огромна степен обяснихте и до каква степен самата Сърбия е суверена от Русия. Ако би трябвало да обърнем това към сходни риторики и вътре в нашата страна, какъв е изводът?
Напрежението в Западните Балкани е доста съществено и всичко, което се случва освен в Западните Балкани, само че и в България, в Гърция, където след няколко дни следва избор на съмнение, е доста плашещо. Регионът ни наподобява още веднъж влиза в стадии на безтегловност и на напрежение, което се подтиква извън - от Русия и от нейните спътници на Балканите, каквито несъмнено са Сърбия и сръбският фактор в нашия район.
Всичко това нас би трябвало да ни тормози, тъй като ние към момента, както и северната ни съседка Румъния, не сме укрепнали демокрации. В България даже 30 години след политическите промени, довели до свалянето на Тодор Живков, и по-късно почналите демократични промени в страната ни, се вижда - след толкоз време, че не са до дъно позволени историческите въпроси от предишното. Всичко това въздейства върху всеки опит за нормализация, всеки опит за повдигането на България, установяването ѝ като един постоянен или елементарно предвидим сътрудник както на Европейския съюз, по този начин и на НАТО.
Отново сякаш през днешния ден някой ни дърпа към сивата зона на Балканите. Отново някой подтиква напрежението в нашия район. Черноморието също е огромна точка, която България би трябвало да следи. Днес се вижда какъв брой тежки са за България закъснелите опити за рационализация на въоръжението с 10 години - освен в стопански проект, само че и в политически, и в боен. Виждаме какъв брой мъчно е ние да бъдем, за жалост, предвидим сътрудник на нашите сътрудници в Брюксел и във Вашингтон.
Виждаме какъв брой е дейна Русия в разследващ проект в нашия район. Спомняме си по какъв начин съветски, още преди да стартира войната в Украйна. Сега разбираме за какво това е случило, за какво съветските военно-разузнавателни ползи са били ориентирани там. Разбираме за какво в Министерство на защитата имаше разследващи група, която. Казвам всичко това, с цел да забележим какъв брой комплициран е подтекстът. Думите на Вучич не би трябвало да бъдат подценявани. България би трябвало деликатно да следи ставащото в Сърбия, тъй като терзанията ни могат да бъдат и основателни.
Лошото е, че в Сърбия набира за следващ път мощ този авторитаризъм, шовинизъм, национализъм, прочут от времето на Слободан Милошевич. Всичко това можеше преди време да бъде решено, в случай че първият демократично определен министър председател на Сърбия Зоран Джинджич, не беше погубен от Земунския клан, а зад него и от други политически структури в западната ни съседка. Всичко това можеше да бъде планувано, в случай че на Сърбия беше дадена опция да направи бързо промените в страната. Но очевидно на някого повече му харесва да има безвремие на Балканите, в сравнение с да има непоклатимост.
Илияна Маринкова
Разговаряхме с него след думите на сръбския президент Александър Вучич, че " идват тежки дни за Сърбия ", само че " Сърбия ще победи ", съпроводени от поръчката, че до 48 часа ще бъде обявена изключителна информация по въпроса.
Цялото изявление, четете в идващите редове:
Вчера сръбският президент Александър Вучич направи изявление, че до 48 часа той ще заяви за някаква непосредствена опасност, която е както към Сърбия, по този начин и към Република Сръбска. Г-н Кръстев, за какво съгласно Вас сръбският президент употребява тази реторика тъкмо в този момент?
Сръбският президент Александър Вучич доста добре умее да употребява страховете както на сърбите в Сърбия, по този начин и на европейците, които потеглят към избори единствено след няколко месеца, и американците, които също потеглят към избори в края на годината. На Вучич не може да му бъде отречено, че умее да намира точния миг, когато да употребява страховете на много авторитетни центрове. Зад гърба му, несъмнено, стои Русия, която евентуално му дава препоръки и го предизвиква в тези опити да събира повече точки за Сърбия и за сръбския народ, без значение дали той живее в рамките на Сърбия, или в рамките на прилежащите балкански страни.
Александър Вучич сега се възползва от това, че както в Брюксел, по този начин и във Вашингтон, всички съществени политически фактори се приготвят за избори, и цели да вдигне своята цена, заплашвайки и съобщавайки бомбастични вести, че надали не предстоят страшни дни пред Сърбия. В обществените мрежи той уточни, че предстоят тежки дни за Сърбия, той не можел да ни каже какво тъкмо следва, тъй като доста се тормозил, само че сподели, че напрежението е налице. Добре е да забележим кои са тези комплицирани и рискови вести, за които той ни приказва.
Истината е, че сега напрежението в Сърбия се повишава поради възможното идно участие на Косово в Съвета на Европа.
Защо са терзанията на Сърбия от бъдеще участие на Косово?
Косово подаде своята молба за участие в Съвета на Европа преди съвсем две години. Очаква се напълно скоро Съветът на Европа да вземе решение за участие. Сърбия приема това като огромно оскърбление. Сърбия е ядосана от този ход, вероятно може да напусне тази организация и да се самоизолира още повече в символ на митинг от влизането на Косово.
Влизането на Косово обаче би било двустепенно - след съвещанието на Комисията по политически въпроси на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (където Косово получи зелена светлина, бел. ред.), би трябвало да има съвещание и на Комитета на министрите. Едва тогава към този момент може да се приказва за утвърдена кандидатура.
Споменахте Русия, това по какъв начин Сърбия усеща гърба на Русия. Може ли Сърбия да се инспирира от това, което Русия направи в Украйна, и да предприеме военни дейности по отношение на съседите си?
Сърбия има ресурса да го направи, макар успокоителните разбори на някои сътрудници от Западна Европа, че това няма по какъв начин да стане. Сърбия, през последните съвсем 5 години, получи доста военни дарове от съветския президент. Част от тях минаха и над българското въздушно пространство, с цел да стигнат до Сърбия. Сърбия има боен капацитет, това не би трябвало да бъде изключвано.
За мен притесняващо е, че напрежението в района е доста мощно. В Босна и Херцеговина напрежението е от една страна, сред висшия представител на интернационалната общественост в Босна и Херцеговина и босненските сръбски водачи, а от друга - сред босненските сръбски водачи и босненските мюсюлмани. Сърбия не един път е споделила, че тя ще отбрани сръбския народ, живеещ в Босна и Херцеговина. Всичко това дава съображение да се приказва за едно напрежение, което не е за подценяване. Напълно допустимо е Сърбия да окаже поддръжка под една или друга форма на босненските сърби.
В момента за Западните Балкани се чертаят доста черни, катастрофични сюжети. Понеже сме ориентирани повече към други точки и други международни спорове, не се обръща толкоз внимание към тази рецесия. Но истината е, че това, което се случва и се чака да се случва в Западните Балкани, не е за подценяване. Трябва да бъдем доста деликатни. Не единствено България, само че и, с цел да може да се избегнат всевъзможни опити за ескалация на напрежението.
Две години след съветската инвазия в Украйна, районът, който може да бъде най-проблематичен, който може да бъде втори фронт за Русия във войната ѝ против Европейския съюз, против Съединени американски щати, против западния свят, против “колективния Запад ”, както е съвременно да се приказва в Москва от години, е Западните Балкани. Напълно допустимо е Западните Балкани да бъдат този втори фронт за Русия през Белград. Белград, който чака момента на своя реванш - и поради Косово, и поради разпадането на Югославия преди близо 30 години.
На Балканите се събират доста кръгове - и геополитически, и районни, които могат да основат доста огромно напрежение. Затова и първоначално споделих, че моментът е доста добре определен от Александър Вучич по повод това по кое време Европа и Съединени американски щати могат да бъдат сюрпризирани. В случая напрежението и мотиви за напрежение в нашия район има.
Инициативата на Белград преди няколко години Open Balkans, демонстрира, че Белград не се е отказал от своите хрумвания в основаването на нова мини Югославия. Това до момента беше през стопански вид, през благоприятни условия за по-лесно пътешестване и замяна на работна ръка, по-бърз продан на хора, артикули и капитали. Всички, които познаваме Сърбия, които познаваме сръбското политическо минало на Балканите, знаем, че зад тези думи стоят други политически упоритости на Белград, а зад тези упоритости на Белград стои Русия, която желае да дестабилизира и да спре европейската интеграция на Западните Балкани.
Струва ми се, че има два метода, по които можем да погледнем на изявлението на Вучич. От една страна - като опит да изнудва Съвета на Европа да не утвърждава участието на Косово. От друга - Вучич да има действителни планове да ескалира обстановката, в това число с военни дейности. Кое Ви се коства по-вероятно, изхождайки от познаването на метода, по който работи и сръбският шовинизъм, и самият Вучич?
Вучич има доста поредна политика по отношение на Европейския съюз и Съединени американски щати. Първият аспект в нея е, че “ние с вас би трябвало да работим ”. Вторият обаче е, че “ние ще работим с вас, само че единствено защитавайки своите национални ползи ”. Вучич повтаря по доста низък метод тезите на Русия за суверенитета в интернационалните връзки, като го споделя нетолкова неприятно, колкото Русия. Вучич обаче на процедура споделя, че “ние ще пазиме своите национални ползи на Балканите и националните ползи на Сърбия и няма непременно да желаеме да се причисляваме ”.
На този стадий е много комплицирано да кажем кой от тези два аспекта Вучич ще избере в метода си по отношение на Запада. Истината е, че той към този момент избира напрежението. Отказът му да наложи наказания на Русия поради нашествието в Украйна още един път сподели, че Сърбия не е подготвена да изостави Русия. Може би би трябвало да разсъждаваме и по другия вид - дали Сърбия към този момент може да излезе от съветската желязна прегръдка, от прегръдката на Владимир Путин. Толкова надълбоко влязоха връзките сред Москва и Белград, че изцяло е допустимо към този момент и самият Вучич да не може да направи каквото желае и да би трябвало да играе по разпоредбите, които Москва му постанова.
В Белград и в Сърбия се концентрира освен съветското въздействие на Балканите, което е доста мощно и доста плашещо, само че и китайското въздействие. Белград наскоро получи система за събаряне на дронове над въздушното си пространството. В Сърбия към този момент има съветски ракети, има съветски самолетни МиГ-31, което подтиква и усилването на превъоръжаването в Западните Балкани. Когато Сърбия стартира да се въоръжава, това стартира да прави и един член на НАТО - Хърватия. Напрежението сред Сърбия и Хърватия е доста мощно, само че техните ползи се сблъскват и в Босна и Херцеговина. Много е комплицирано да бъдат забелязани думите на Вучич, тъй като целият подтекст е доста комплициран.
Според мен думите му са повече надуване на въздух в платната на Сърбия и искане психически да се спре участието на Косово в Съвета на Европа. От друга страна, обаче да не забравяме и, на което бяхме очевидци предходната есен. В Косово има и хора, които заемат просръбска позиция, заставайки на страната на Сърбия. Това са гласове, които считат, че Европейският съюз и Съединени американски щати се усещат гузни поради 25-та годишнина от началото на бомбардировките над Югославия и излизането на Косово по-късно на състава на Сърбия. Това е още една причина да споделям, че облаците над Западните балкани са доста комплицирани. Сърбия се възползва от тези недостатъци, с цел да играе до дъно своята политика.
Според мен става въпрос за психически напън от страна на Александър Вучич, без значение от това, че Сърбия има боен капацитет. Да, Сърбия има боен капацитет, като сега той е концентриран по границата с Косово, с цел да оказва психически напън върху Косово. Дали Сърбия може да влезе в Косово, в Босна и Херцеговина, е един доста спорен въпрос, тъй като даже единствено обстоятелството, че тя заплашва да напусне Съвета на Европа демонстрира, че до дъно не е решена да го направи. Ако го направи, загубите за Сърбия ще бъдат доста повече, в сравнение с плюсовете в политически проект, които Вучич би калкулирал.
Говорихте за реториката на самодостатъчност, на суверенитет на Русия, а и на Сърбия в интернационалните връзки. В огромна степен обяснихте и до каква степен самата Сърбия е суверена от Русия. Ако би трябвало да обърнем това към сходни риторики и вътре в нашата страна, какъв е изводът?
Напрежението в Западните Балкани е доста съществено и всичко, което се случва освен в Западните Балкани, само че и в България, в Гърция, където след няколко дни следва избор на съмнение, е доста плашещо. Регионът ни наподобява още веднъж влиза в стадии на безтегловност и на напрежение, което се подтиква извън - от Русия и от нейните спътници на Балканите, каквито несъмнено са Сърбия и сръбският фактор в нашия район.
Всичко това нас би трябвало да ни тормози, тъй като ние към момента, както и северната ни съседка Румъния, не сме укрепнали демокрации. В България даже 30 години след политическите промени, довели до свалянето на Тодор Живков, и по-късно почналите демократични промени в страната ни, се вижда - след толкоз време, че не са до дъно позволени историческите въпроси от предишното. Всичко това въздейства върху всеки опит за нормализация, всеки опит за повдигането на България, установяването ѝ като един постоянен или елементарно предвидим сътрудник както на Европейския съюз, по този начин и на НАТО.
Отново сякаш през днешния ден някой ни дърпа към сивата зона на Балканите. Отново някой подтиква напрежението в нашия район. Черноморието също е огромна точка, която България би трябвало да следи. Днес се вижда какъв брой тежки са за България закъснелите опити за рационализация на въоръжението с 10 години - освен в стопански проект, само че и в политически, и в боен. Виждаме какъв брой мъчно е ние да бъдем, за жалост, предвидим сътрудник на нашите сътрудници в Брюксел и във Вашингтон.
Виждаме какъв брой е дейна Русия в разследващ проект в нашия район. Спомняме си по какъв начин съветски, още преди да стартира войната в Украйна. Сега разбираме за какво това е случило, за какво съветските военно-разузнавателни ползи са били ориентирани там. Разбираме за какво в Министерство на защитата имаше разследващи група, която. Казвам всичко това, с цел да забележим какъв брой комплициран е подтекстът. Думите на Вучич не би трябвало да бъдат подценявани. България би трябвало деликатно да следи ставащото в Сърбия, тъй като терзанията ни могат да бъдат и основателни.
Лошото е, че в Сърбия набира за следващ път мощ този авторитаризъм, шовинизъм, национализъм, прочут от времето на Слободан Милошевич. Всичко това можеше преди време да бъде решено, в случай че първият демократично определен министър председател на Сърбия Зоран Джинджич, не беше погубен от Земунския клан, а зад него и от други политически структури в западната ни съседка. Всичко това можеше да бъде планувано, в случай че на Сърбия беше дадена опция да направи бързо промените в страната. Но очевидно на някого повече му харесва да има безвремие на Балканите, в сравнение с да има непоклатимост.
Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ