Мартин Димитров за ФрогНюз: През 2024 г. за пръв път България има...
Това сподели пред ФрогНюз националният представител от " Продължаваме Промяната - Демократична България " Мартин Димитров, член на парламентарната Комисия по бюджет и финанси.
Ето и цялото изявление:
Г-н Димитров, видяхме данните на Българската национална банка за финансовото положение на страната ни - регистрира се по-нисък недостиг, рекорден растеж на задграничните вложения, стопански растеж. Какви са изводите от тези данни?
Първо, през 2023 година се обрисува действителен напредък - като се извади инфлацията, на българската стопанска система от 1,9%. Това е повече от всички прогнози. Ако някой би споделил, че 1,9-2% е малко, да продължаваш да растеш на фона на нулев напредък или спад в доста европейски страни е добра вест. Първата значима добра вест от данните на Българска народна банка е тази. Има съображение тя да продължи и през 2024 година. Ако реализираме напредък от 3,2% - както е планувано, на фона на сложни и слаби данни за Европейския съюз, това също ще е добра вест. Трябва да гледаме нашият резултат по отношение на междинното за Европейския съюз.
Втората добра вест е растежът на директните задгранични вложения в интервала януари-октомври 2023 година по отношение на януари-октомври 2022 година. Растежът е рекорден за последните 12 години. 80% от този напредък е реинвестирана облага - компании, които са пристигнали в България, основали са своя бизнес, преценят, че обстановката е удобна и реинвестират своята облага в българската стопанска система. Това - в подобен мащаб, не го е имало от 10-12 години. Не че това е задоволително, може и още, само че това са позитивни развития.
За 2024 година за първи път има късмет България да не е последна в европейските ранглисти. Това не се е случвало в никакъв случай от 2007 година до момента. Има късмет по индикатор фактическото самостоятелно ползване България да изпревари страни през 2024 година. Това е значима цел, тъй като България би трябвало да отлепи от дъното. Ако вземем последните 5 години - и това е третият добър индикатор, през 2023 година за първи път България има догонване на средноевропейските приходи, сходно на Румъния. Досега в никакъв случай не сме успявали, Румъния доминираше тотално. За първи път за последните 5 години сме покрай индикаторите на Румъния. Ако и 2024 година успеем да задържим или подобрим това равнище, за първи път има късмет да не сме на последно място в класациите.
Четвъртата добра вест е, че бюджетният недостиг за 2023 година се чака да е 2,2% на база европейската методология за начислена основа. То не беше Радев и служебни държавни управления, то не бяха хора от ГЕРБ, не бяха “Възраждане ” и Има Такъв Народ да изясняват за някакви измислени банкрути. Фактът, че успяхме още първата година дефицитът да бъде понижен и то на 2,2% при обмисляне на служебния кабинет за 6,4% - за същата тази година, която е с 2,2%, това значи няколко неща. Първо, че има положителни вести от събираемостта на налозите. Това още не е наклонност, само че би трябвало да се трансформира в наклонност. Второ, това демонстрира, че когато има постоянно държавно управление и то стартира да кара приходните организации да си правят работата, това дава резултати.
Извън икономическия разбор, какъв е политическият Ви прочит на обстановката - какви са политическите заключения от икономическите данни?
Изводът е, че в случай че имахме служебни държавни управления, евентуално в този момент обстановката щеше да е трагично по-лоша. Със настоящето постоянно държавно управление има съществено усъвършенстване на тези индикатори. Аз желая още, за мен това е единствено началото, само че положително начало, което би трябвало да оценим положително и да си кажем, че в случай че това положително начало продължи, има късмет България най-сетне да не е последна в европейските ранглисти за богатство. Има късмет - на фона на Европа, която в немалката си част е изпаднала в криза, България да продължи да има стопански напредък. Това е друга значима политическа и икономическа цел за нашата страна. Има късмет България да стартира да се трансформира във все по-добро място за вложение.
Ако дружно успеем да - в този момент непълен, само че в края на годината и пълен; ; правосъдна промяна - са началото на правосъдната промяна, нейната основа, само че тя следва със законодателни актове, които би трябвало да бъдат приети; в случай че успеем да създадем работещи регулатори - част от са доста слаби и то от години - всичко това като композиция може да докара до съществено догонване на средноевропейските приходи, което персонално аз желая да видя и което може би е най-важната цел. Това е, което хората непрекъснато питат: “Кога най-сетне ще догоним средноевропейските приходи, европейския стандарт на живот? ”.
Наблюдавайки и участвайки в политиката, какви са възможностите съгласно Вас да осъществяваме всичко, което изброихте?
Много ще е мъчно, само че нямаме различен избор. Видяхме по какъв начин пред очите ни Балтийските страни забогатяха, те към този момент имат средноевропейските приходи. Видяхме пред очите ни по какъв начин Румъния напредна доста. Сега виждаме Хърватия. Говореха се страшни нелепости по какъв начин с еврозоната там ще има хиперинфлация, нищо сходно - инфлацията в Хърватия е близка на тази в България, а растежът на приходите за 2023 година е най-високият в Европейски Съюз. Нямаме различен избор с изключение на да се опитваме да създадем най-хубавото, което можем по всички цели, които изброих. Давам си сметка, че поради болшинството в Народното събрание, нищо от това няма да е елементарно.
Очакваме от 31 март 2024 година да падне контролът за България по въздух и море в Шенгенското пространство. Какво икономическо отражение прогнозирате?
Разчитам, че с присъединението по въздух и море, ние влизаме в така наречен орган по Шенген - т.е. участваме групата Шенген. Видял съм от европейското участие на България и от други сложни въпроси, че успееш ли да влезеш даже отчасти, оттова нататък постигането на крайния резултат е по-лесно. Ако изобщо не те позволяват, е доста по-трудно - това би трябвало да бъде оценено позитивно. Също по този начин, би трябвало да кажем и истината, че стопански за нас сухопътният Шенген е трагично значим и по-голям.
Въздушният и морският Шенген ще се отразят позитивно на икономическия напредък. В момента, в който имаме цялостния сухопътен Шенген обаче, това ще се отрази извънредно удобно на пограничните региони сред България и Румъния - като Русе и Видин, където чакам вложения, централизация на бизнес, основаване на логистични центрове, напредък на търговията. Това са доста значими стопански резултати. Заради безумната експанзия на Русия против Украйна има преориентиране през България и Румъния на част от трафика, който минаваше през трети дестинации. В този смисъл настоявам, че освен България и Румъния, само че и Европа има потребност от участието ни в Шенген, европейската стопанска система има потребност от това. Да, България и Румъния доста ще завоюват, само че и Европа ще завоюва доста.
Ще успеем ли съгласно Вас от 2025 година да приемем еврото?
Условията са налице. Нямаме надзор над инфлацията, защото в България и в други европейски страни тя е вносна. Имаме обаче положителни шансове да успеем за еврозоната. Ако успеем, може да се окаже, че комбинацията сред Шенген и еврозоната може да се отрази сносно на българската стопанската система, на вложенията в България.
Трябва да си сложим цел да реализираме и двете. Успеем ли да осъществяваме напредъка и самото участие да е от 1 януари 2025 година - по този начин би било за еврозоната, може да се окаже, че и за сухопътния Шенген - това ще бъде една от най-големите стопански промени, които изобщо могат да бъдат направени. Според мен би трябвало да имаме политическа цел и за еврозоната, и за сухопътен Шенген, която да е 1 януари 2025 година Ако успеем да реализираме това и да го комбинираме с вътрешните промени в България - да оправим най-сетне това, което не работи, давам за образец регулаторите и довършването на правосъдната промяна - това може да отвори нова вероятност за напредък.
Споменахте експанзията на Русия против Украйна, експанзия се демонстрира и у нас на осведомителното поле. Ще има ли противодействие по съветска линия против Шенген и еврозоната?
Очаквам огромна опозиция. Много хора, които са против еврозоната и Шенген не се интересуват от самия Шенген и самата еврозона. Тях ги интересува България да бъде бутната в полето на политическата рецесия, която по-късно да стане и икономическа рецесия. Интересува ги България да бъде нестабилна. Има доста хора, които желаят да слагат България в мъчно състояние точно тъй като това сега е преференциално на Русия и съветската агитация. По този мотив се пробват да провалят Шенген и еврозоната, само че освен тях - виждам хора, които се пробват да саботират всяко позитивно нещо, което се случва в България. Такива хора и партии има и в Народното събрание и жителите го виждат. Всяко положително нещо, което се случва, е обект на голям бойкот. Когато служебното държавно управление беше одобрило 6,4% недостиг, това беше направило едни хора същински щастливи - по този начин изглеждаха. Когато в този момент същите тези хора видяха, че дефицитът е три пъти по-нисък от това, което служебното държавно управление предвиждаше и искаше - наблягам: три пъти по-нисък - това ги направи нещастни. Реформите и измененията, за които приказваме, ще дойдат мъчно точно тъй като ще бъдат саботирани на всеки милиметър от тези хора.
Интервю на Илияна Маринкова
Ето и цялото изявление:
Г-н Димитров, видяхме данните на Българската национална банка за финансовото положение на страната ни - регистрира се по-нисък недостиг, рекорден растеж на задграничните вложения, стопански растеж. Какви са изводите от тези данни?
Първо, през 2023 година се обрисува действителен напредък - като се извади инфлацията, на българската стопанска система от 1,9%. Това е повече от всички прогнози. Ако някой би споделил, че 1,9-2% е малко, да продължаваш да растеш на фона на нулев напредък или спад в доста европейски страни е добра вест. Първата значима добра вест от данните на Българска народна банка е тази. Има съображение тя да продължи и през 2024 година. Ако реализираме напредък от 3,2% - както е планувано, на фона на сложни и слаби данни за Европейския съюз, това също ще е добра вест. Трябва да гледаме нашият резултат по отношение на междинното за Европейския съюз.
Втората добра вест е растежът на директните задгранични вложения в интервала януари-октомври 2023 година по отношение на януари-октомври 2022 година. Растежът е рекорден за последните 12 години. 80% от този напредък е реинвестирана облага - компании, които са пристигнали в България, основали са своя бизнес, преценят, че обстановката е удобна и реинвестират своята облага в българската стопанска система. Това - в подобен мащаб, не го е имало от 10-12 години. Не че това е задоволително, може и още, само че това са позитивни развития.
За 2024 година за първи път има късмет България да не е последна в европейските ранглисти. Това не се е случвало в никакъв случай от 2007 година до момента. Има късмет по индикатор фактическото самостоятелно ползване България да изпревари страни през 2024 година. Това е значима цел, тъй като България би трябвало да отлепи от дъното. Ако вземем последните 5 години - и това е третият добър индикатор, през 2023 година за първи път България има догонване на средноевропейските приходи, сходно на Румъния. Досега в никакъв случай не сме успявали, Румъния доминираше тотално. За първи път за последните 5 години сме покрай индикаторите на Румъния. Ако и 2024 година успеем да задържим или подобрим това равнище, за първи път има късмет да не сме на последно място в класациите.
Четвъртата добра вест е, че бюджетният недостиг за 2023 година се чака да е 2,2% на база европейската методология за начислена основа. То не беше Радев и служебни държавни управления, то не бяха хора от ГЕРБ, не бяха “Възраждане ” и Има Такъв Народ да изясняват за някакви измислени банкрути. Фактът, че успяхме още първата година дефицитът да бъде понижен и то на 2,2% при обмисляне на служебния кабинет за 6,4% - за същата тази година, която е с 2,2%, това значи няколко неща. Първо, че има положителни вести от събираемостта на налозите. Това още не е наклонност, само че би трябвало да се трансформира в наклонност. Второ, това демонстрира, че когато има постоянно държавно управление и то стартира да кара приходните организации да си правят работата, това дава резултати.
Извън икономическия разбор, какъв е политическият Ви прочит на обстановката - какви са политическите заключения от икономическите данни?
Изводът е, че в случай че имахме служебни държавни управления, евентуално в този момент обстановката щеше да е трагично по-лоша. Със настоящето постоянно държавно управление има съществено усъвършенстване на тези индикатори. Аз желая още, за мен това е единствено началото, само че положително начало, което би трябвало да оценим положително и да си кажем, че в случай че това положително начало продължи, има късмет България най-сетне да не е последна в европейските ранглисти за богатство. Има късмет - на фона на Европа, която в немалката си част е изпаднала в криза, България да продължи да има стопански напредък. Това е друга значима политическа и икономическа цел за нашата страна. Има късмет България да стартира да се трансформира във все по-добро място за вложение.
Ако дружно успеем да - в този момент непълен, само че в края на годината и пълен; ; правосъдна промяна - са началото на правосъдната промяна, нейната основа, само че тя следва със законодателни актове, които би трябвало да бъдат приети; в случай че успеем да създадем работещи регулатори - част от са доста слаби и то от години - всичко това като композиция може да докара до съществено догонване на средноевропейските приходи, което персонално аз желая да видя и което може би е най-важната цел. Това е, което хората непрекъснато питат: “Кога най-сетне ще догоним средноевропейските приходи, европейския стандарт на живот? ”.
Наблюдавайки и участвайки в политиката, какви са възможностите съгласно Вас да осъществяваме всичко, което изброихте?
Много ще е мъчно, само че нямаме различен избор. Видяхме по какъв начин пред очите ни Балтийските страни забогатяха, те към този момент имат средноевропейските приходи. Видяхме пред очите ни по какъв начин Румъния напредна доста. Сега виждаме Хърватия. Говореха се страшни нелепости по какъв начин с еврозоната там ще има хиперинфлация, нищо сходно - инфлацията в Хърватия е близка на тази в България, а растежът на приходите за 2023 година е най-високият в Европейски Съюз. Нямаме различен избор с изключение на да се опитваме да създадем най-хубавото, което можем по всички цели, които изброих. Давам си сметка, че поради болшинството в Народното събрание, нищо от това няма да е елементарно.
Очакваме от 31 март 2024 година да падне контролът за България по въздух и море в Шенгенското пространство. Какво икономическо отражение прогнозирате?
Разчитам, че с присъединението по въздух и море, ние влизаме в така наречен орган по Шенген - т.е. участваме групата Шенген. Видял съм от европейското участие на България и от други сложни въпроси, че успееш ли да влезеш даже отчасти, оттова нататък постигането на крайния резултат е по-лесно. Ако изобщо не те позволяват, е доста по-трудно - това би трябвало да бъде оценено позитивно. Също по този начин, би трябвало да кажем и истината, че стопански за нас сухопътният Шенген е трагично значим и по-голям.
Въздушният и морският Шенген ще се отразят позитивно на икономическия напредък. В момента, в който имаме цялостния сухопътен Шенген обаче, това ще се отрази извънредно удобно на пограничните региони сред България и Румъния - като Русе и Видин, където чакам вложения, централизация на бизнес, основаване на логистични центрове, напредък на търговията. Това са доста значими стопански резултати. Заради безумната експанзия на Русия против Украйна има преориентиране през България и Румъния на част от трафика, който минаваше през трети дестинации. В този смисъл настоявам, че освен България и Румъния, само че и Европа има потребност от участието ни в Шенген, европейската стопанска система има потребност от това. Да, България и Румъния доста ще завоюват, само че и Европа ще завоюва доста.
Ще успеем ли съгласно Вас от 2025 година да приемем еврото?
Условията са налице. Нямаме надзор над инфлацията, защото в България и в други европейски страни тя е вносна. Имаме обаче положителни шансове да успеем за еврозоната. Ако успеем, може да се окаже, че комбинацията сред Шенген и еврозоната може да се отрази сносно на българската стопанската система, на вложенията в България.
Трябва да си сложим цел да реализираме и двете. Успеем ли да осъществяваме напредъка и самото участие да е от 1 януари 2025 година - по този начин би било за еврозоната, може да се окаже, че и за сухопътния Шенген - това ще бъде една от най-големите стопански промени, които изобщо могат да бъдат направени. Според мен би трябвало да имаме политическа цел и за еврозоната, и за сухопътен Шенген, която да е 1 януари 2025 година Ако успеем да реализираме това и да го комбинираме с вътрешните промени в България - да оправим най-сетне това, което не работи, давам за образец регулаторите и довършването на правосъдната промяна - това може да отвори нова вероятност за напредък.
Споменахте експанзията на Русия против Украйна, експанзия се демонстрира и у нас на осведомителното поле. Ще има ли противодействие по съветска линия против Шенген и еврозоната?
Очаквам огромна опозиция. Много хора, които са против еврозоната и Шенген не се интересуват от самия Шенген и самата еврозона. Тях ги интересува България да бъде бутната в полето на политическата рецесия, която по-късно да стане и икономическа рецесия. Интересува ги България да бъде нестабилна. Има доста хора, които желаят да слагат България в мъчно състояние точно тъй като това сега е преференциално на Русия и съветската агитация. По този мотив се пробват да провалят Шенген и еврозоната, само че освен тях - виждам хора, които се пробват да саботират всяко позитивно нещо, което се случва в България. Такива хора и партии има и в Народното събрание и жителите го виждат. Всяко положително нещо, което се случва, е обект на голям бойкот. Когато служебното държавно управление беше одобрило 6,4% недостиг, това беше направило едни хора същински щастливи - по този начин изглеждаха. Когато в този момент същите тези хора видяха, че дефицитът е три пъти по-нисък от това, което служебното държавно управление предвиждаше и искаше - наблягам: три пъти по-нисък - това ги направи нещастни. Реформите и измененията, за които приказваме, ще дойдат мъчно точно тъй като ще бъдат саботирани на всеки милиметър от тези хора.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ