Ивайло Иванов за ФрогНюз: Примирието между Израел и Иран не е око...
Това сподели пред ФрогНюз Ивайло Иванов, специалист по национална и интернационална сигурност и член на Съюза на офицерите от запаса „ Атлантик “.
„ Проблемът е, че не е ясно дали примирието, оповестено от Тръмп, ще се закрепи даже единствено за няколко часа. Дори и да остане малко по-дълго, то по-скоро наподобява на отмора сред два рунда в един боксов мач, в сравнение с края на този боксов мач “.
„ Поради неналичието на добра подготовка за провеждането на тези дейности против Иран, сега се намираме в една много неподходяща обстановка – няма опция за какъвто и да е положителен излаз. Изборът е сред неприятни и по-лоши варианти. Почти единомислещо е мнението, че иранската нуклеарна стратегия няма по какъв начин да бъде ликвидирана. Въпросът е с какъв брой ще се забави нейното развиване. Най-оптимистичният вид е, че забавянето е с към 7–8 години. Режимът обаче остава, а Иран прави оценка на вредите, с цел да предприеме всички нужни дейности за възобновяване на програмата “.
„ В тази неподходяща обстановка, единственото положително е, че за следващ път се видя, че съдействието с Русия, гаранциите и уговорките, които Русия поема към своите съдружници, са безусловно кухи. Ще напомня по какъв начин Армения се оказа изцяло излъгана от Русия, която не оказа никаква помощ, макар че в техния контракт има уговорка за взаимна защита. Имаме образеца със Сирия, в който единственото, което Русия направи, е, че приюти Башар Асад на своя територия. Сега имаме трети случай, в който съдружник на Русия – Иран, има потребност от поддръжка, която Русия не оказва. Това в допълнение ще ерозира имиджа на Русия измежду нейните другари и измежду тези, които вероятно биха обмислили да задълбочат връзките си с нея “.
Ето и цялото изявление:
В сред Израел и Иран президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп показва, че „ са се споразумели изцяло “, че ще има „ цялостно и тотално преустановяване на огъня “, счита войната за „ завършена “. Няколко часа по-късно обаче видяхме нови удари. Може ли да приемем това помирение за дефинитивно?
Единственото, в което можем да сме сигурни, е, че това помирение не е дефинитивно. То може да продължи напълно малко – виждаме, че към този момент се нарушава. Може да продължи и прочут интервал от време, само че сигурно няма да продължи доста дълго. Под „ доста дълго “ имам поради месеци. Зад това помирение – имайки поради събитията през последните десетина дни и метода, по който беше оповестено от Доналд Тръмп, изненадвайки даже част от неговата администрация – действително не стои никаква основна смяна в позициите на двете страни.
Тръмп имаше потребност доста бързо да разгласи политическа победа и да обере позитивите от включването на Съединени американски щати във войната в интерес на Израел посредством осъществената бомбардировка над иранските нуклеарни обекти. Във вътрешнополитически проект това провокира съществени разтърсвания – вътре в неговата Републиканска партия.
Днес бяха оповестени социологически данни, които демонстрират, че голяма част от американските жители се тормозят от ескалация на спора сред Израел и Иран. Данни демонстрират и в допълнение намаляване на рейтинга на Тръмп в съвсем всички посоки – стопанска система, миграция, цялостния му рейтинг, външна политика. Говорим за утвърждение от към 35%, в някои пунктове утвърждението е спаднало с 4%. Той в действителност има потребност – и пред американската аудитория, и пред останалия свят – да съобщи, че неговата интервенция и неговото решение били извънредно сполучливи, бил е комплициран завършек на иранската нуклеарна стратегия и в този момент нещата се развиват по метода, по който той е предвиждал.
Какви са нуждите на страните в спора към този миг – за какво Иран и Израел биха се съгласили краткотрайно да прекратят огъня?
Иран се нуждае от краткотрайно преустановяване на военните дейности на Израел против него, защото той явно се намира в по-неизгодна позиция. Израел методично унищожава елементи от иранската нуклеарна стратегия, военна инфраструктура, инфраструктура, обвързвана с контрола на режима върху иранското общество. Целите на Израел не са чисто военни, не са свързани единствено с външната политика и защитата на Израел. Най-симптоматичното в това отношение беше разрушаването на вратите на пандиза, в който се държат политически пандизчии, като знак в опита да бъде отслабен режимът в Иран, а на опозицията да се даде късмет да смъкна този режим – цел, която Израел шепнешком е заявил. Иран има потребност от преустановяване, с цел да може да оцени вредите и, без подозрение – да се готви за нов конфликт.
Израел също има предпочитание да приключи военната интервенция. Още от преди два дни започнаха да се появяват информации, че Израел търси метод за преустановяване на военната интервенция, защото съвсем всички цели, които са били планувани, са били ударени от израелска страна. Това ненапълно е правилно. Още предходната седмица споделих, че в случай че Израел продължава с тази активност на въздушните удари против Иран, то след към седмица до 10 дни всички цели, свързани с иранската нуклеарна стратегия, с иранската балистична стратегия, с иранските военни качества, ще бъдат изумени, а оттова нататък пред Израел ще стои въпросът какво ще поразява по-късно. Могат да бъдат добавени разнообразни други цели, свързани най-много със стабилността на режима, само че това е съществено разширение на обсега на задачите на акцията – такива, каквито бяха декларирани от Бенямин Нетаняху.
Също през последните дни се появиха информации, че, колкото и да са били лимитирани качествата на Иран да изстрелва балистични ракети, виждаме, че това продължава да се случва – въпреки и не с темпото и с интензитета, който наблюдавахме в първите дни. Тази замяна на удари е довела до това, че ракетите-прехващачи, които Израел употребява за отбрана, са на изчерпване. Това към този момент е довело до обстановки, в които израелските военни е трябвало да преценят дали да прехващат някакви ракети или да ги оставят да паднат. Целта е оставащите ракети-прехващачи да бъдат употребявани единствено за отбрана на сериозна инфраструктура и на гъсто обитаеми цивилни центрове. Намаляващите ракети-прехващачи в една по-продължителна акция ще доведат до тяхното привършване, което ще сложи Израел в много неподходящо състояние.
Друга причина за Израел е чисто финансовата цена на тази военна акция. Връщайки се още веднъж към ракетите-прехващачи – те не просто понижават, само че и тяхната цена е извънредно висока. Едната от системите, които Израел употребява, с цел да прехваща иранските балистични ракети – така наречен „ Прашка на Давид “ – употребява ракети, които костват сред 700 хиляди и 1 милион $ всяка. Изстрелват се по две ракети, с цел да е обезпечено, че в случай че едната пропусне, втората ще има късмет да смъкна иранската балистична ракета. Всяко потребление на тази система коства на Израел най-малко 1 милион и 400 хиляди $. Другата система, която Израел употребява, с цел да смъкна ирански балистични ракети, е системата „ Стрела-3 “. Там се счита, че цената на ракетата-прехващач варира сред 2 и 3 милиона $ всяка. Оценките са, че, с цел да се отбрани, Израел употребява на ден сред няколко десетки милиона до 200 милиона $.
Прекъсването на икономическите процеси в Израел – вследствие на това, че популацията не върви на работа, предприятията не работят, огромна част от администрацията не работи – също има отражение. Според оценка на израелски мозъчен концерн, в случай че това продължи в границите на един месец, ще коства на израелската стопанска система 12 милиарда $. Това е много сериозна икономическа цена за продължаването на тези военни дейности.
Когато приказваме за самата военна интервенция и нейната цена, би трябвало да имаме поради, че това е голямо натоварване върху израелски водачи и самолети. Във всеки военен полет би трябвало да се изминава разстояние от сред 2100 и 3000 км, което изчерпва ресурса на израелската авиация чисто софтуерно. Тези полети на такова разстояние изискват гориво, логистика, поддържане на самолети във въздуха, които зареждат изтребителите, обезпечаване на разследваща информация.
Проблемът е, че не е ясно дали примирието, оповестено от Тръмп, ще се закрепи даже единствено за няколко часа. Дори и да остане малко по-дълго, то по-скоро наподобява на отмора сред два рунда в един боксов мач, в сравнение с края на този боксов мач.
Това единодушие на Израел ми припомня на протичащото се сред Хамас и Израел през последното десетилетие. Хамас извършваше някакво нахлуване, Израел организираше едномесечна доста интензивна акция, по-късно беше обявявано помирение, което продължаваше към 3–4 години. Периодично нещата се повтаряха. Това е един от огромните проблеми, свързани с политиката на Бенямин Нетаняху. В огромна степен той е виновен за това, което се случи на 7 октомври 2023 година. През цялото това време той толерираше Хамас като контрапункт на Палестинската автономност – ръководството на Западния бряг. Идеята беше да няма прогрес в договарянията за основаване на палестинска страна. Видяхме резултата от тази политика.
Сега, по сходен метод, Нетаняху стартира военна интервенция против Иран, само че още веднъж без да има подготвен политически проект за това какво ще прави след прекратяването ѝ.
Нетаняху освободи предходния министър на защитата Йоав Галант точно заради обществените несъгласия сред двамата и настояването на Галант израелският министър председател да даде политически проект за бъдещето на линията Газа след прекратяването на военната интервенция. Галант тогава уточни, че Нетаняху не предлага нищо друго, с изключение на безкрайна война в Газа, което опонира на израелските ползи.
В интервенцията против Иран се намираме в същата обстановка. Няма никаква последна политическа цел, която да може относително сполучливо да транслира израелския боен триумф в постоянна политическа и дипломатическа наклонност, която да бъде закрепена в идващите години.
Има я тезата, че събитията към Иран – един от най-близките съдружници на Руската федерация, в това число с въоръжение – може да доведат до позитивен резултат за Украйна. Какво смятате за това?
Няма никакво подозрение, че Иран ще понижи помощта – може даже да спре военната помощ, която оказва на Русия и която Русия употребява против Украйна. Вчера имаше посещаване на иранския външен министър в Москва, където се видя, че Москва не е подготвена или няма опцията да окаже каквато и да е действителна поддръжка на Иран. Иран получи само политическа поддръжка. Няма и дума за даването на каквато и да е военна техника. Иран е много отчаян от държанието на Русия.
Поради неналичието на добра подготовка за провеждането на тези дейности против Иран, сега се намираме в една много неподходяща обстановка – няма опция за какъвто и да е положителен излаз. Изборът е сред неприятни и по-лоши варианти. Почти единомислещо е мнението, че иранската нуклеарна стратегия няма по какъв начин да бъде ликвидирана. Въпросът е с какъв брой ще се забави нейното развиване. Най-оптимистичният вид е, че забавянето е с към 7–8 години. Режимът обаче остава, а Иран прави оценка на вредите, с цел да предприеме всички нужни дейности за възобновяване на програмата.
Също по този начин Иран обмисля да прекъсне съдействието с Международната организация за атомна сила, а още преди няколко дни, когато започнаха израелските удари, в иранския парламент бе импортиран законопроект за преустановяване на присъединяване на Иран в Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия – който е основанието да бъде осъществяван надзор върху иранската нуклеарна стратегия. Ако тези дейности бъдат подхванати, ние – останалият свят – ще бъдем изцяло на мрачно по отношение на това какво прави Иран във връзка с своята нуклеарна стратегия.
В тази неподходяща обстановка, връщайки се към ролята на Русия, единственото положително е, че за следващ път се видя, че съдействието с Русия, гаранциите и уговорките, които Русия поема към своите съдружници, са безусловно кухи. Ще напомня по какъв начин Армения се оказа изцяло излъгана от Русия, която не оказа никаква помощ, макар че в техния контракт има уговорка за взаимна защита. В началото на тази година беше подписан 20-годишен контракт за стратегическо съдействие сред Русия и Иран, в който няма отбранителна уговорка, само че имаше клаузи за това, че двете страни ще развиват военното съдействие, ще си сътрудничат против общите врагове и че няма да поддържат дейности на врагове по отношение на някоя от двете страни.
Имаме образеца с Армения. Имаме образеца със Сирия, в който единственото, което Русия направи, е, че приюти Башар Асад на своя територия. Сега имаме трети случай, в който съдружник на Русия има потребност от поддръжка, която Русия не оказва. Това в допълнение ще ерозира имиджа на Русия измежду нейните другари и измежду тези, които вероятно биха обмислили да задълбочат връзките си с нея.
Това за следващ път демонстрира, че Русия няма опцията и способността да бъде световна мощ. Русия в действителност е районна мощ, която може да проектира въздействие единствено до прилежащите територии, с които граничи, само че не и по-далече.
Иран има потребност да резервира военните си качества и е отчаян от държанието на Русия да спре даването на такива качества. Иран е изискал като най-малко системи за противовъздушна защита. Не мисля, че Русия сега може да ги даде – даже да има желанието, защото всички тези системи ѝ трябват за войната против Украйна.
Може да чакаме по-скоро задълбочаване на връзките сред Иран и Китай. Разбира се, Китай ще бъде доста деликатен. Една от аргументите Русия да се държи много хладно във връзка с пълноценното осъществяване на договорните си връзки с Иран е желанието на Владимир Путин да не скапва доста връзките си с Израел. Той не желае да скапе и връзките си с американския президент Доналд Тръмп, който – все пак, което се случва в Украйна – не е подготвен да наложи наказания на Русия. Иран ще бъде следващата жертва на Русия в задоволяването на нейните ползи.
Интервю на Илияна Маринкова
„ Проблемът е, че не е ясно дали примирието, оповестено от Тръмп, ще се закрепи даже единствено за няколко часа. Дори и да остане малко по-дълго, то по-скоро наподобява на отмора сред два рунда в един боксов мач, в сравнение с края на този боксов мач “.
„ Поради неналичието на добра подготовка за провеждането на тези дейности против Иран, сега се намираме в една много неподходяща обстановка – няма опция за какъвто и да е положителен излаз. Изборът е сред неприятни и по-лоши варианти. Почти единомислещо е мнението, че иранската нуклеарна стратегия няма по какъв начин да бъде ликвидирана. Въпросът е с какъв брой ще се забави нейното развиване. Най-оптимистичният вид е, че забавянето е с към 7–8 години. Режимът обаче остава, а Иран прави оценка на вредите, с цел да предприеме всички нужни дейности за възобновяване на програмата “.
„ В тази неподходяща обстановка, единственото положително е, че за следващ път се видя, че съдействието с Русия, гаранциите и уговорките, които Русия поема към своите съдружници, са безусловно кухи. Ще напомня по какъв начин Армения се оказа изцяло излъгана от Русия, която не оказа никаква помощ, макар че в техния контракт има уговорка за взаимна защита. Имаме образеца със Сирия, в който единственото, което Русия направи, е, че приюти Башар Асад на своя територия. Сега имаме трети случай, в който съдружник на Русия – Иран, има потребност от поддръжка, която Русия не оказва. Това в допълнение ще ерозира имиджа на Русия измежду нейните другари и измежду тези, които вероятно биха обмислили да задълбочат връзките си с нея “.
Ето и цялото изявление:
В сред Израел и Иран президентът на Съединени американски щати Доналд Тръмп показва, че „ са се споразумели изцяло “, че ще има „ цялостно и тотално преустановяване на огъня “, счита войната за „ завършена “. Няколко часа по-късно обаче видяхме нови удари. Може ли да приемем това помирение за дефинитивно?
Единственото, в което можем да сме сигурни, е, че това помирение не е дефинитивно. То може да продължи напълно малко – виждаме, че към този момент се нарушава. Може да продължи и прочут интервал от време, само че сигурно няма да продължи доста дълго. Под „ доста дълго “ имам поради месеци. Зад това помирение – имайки поради събитията през последните десетина дни и метода, по който беше оповестено от Доналд Тръмп, изненадвайки даже част от неговата администрация – действително не стои никаква основна смяна в позициите на двете страни.
Тръмп имаше потребност доста бързо да разгласи политическа победа и да обере позитивите от включването на Съединени американски щати във войната в интерес на Израел посредством осъществената бомбардировка над иранските нуклеарни обекти. Във вътрешнополитически проект това провокира съществени разтърсвания – вътре в неговата Републиканска партия.
Днес бяха оповестени социологически данни, които демонстрират, че голяма част от американските жители се тормозят от ескалация на спора сред Израел и Иран. Данни демонстрират и в допълнение намаляване на рейтинга на Тръмп в съвсем всички посоки – стопанска система, миграция, цялостния му рейтинг, външна политика. Говорим за утвърждение от към 35%, в някои пунктове утвърждението е спаднало с 4%. Той в действителност има потребност – и пред американската аудитория, и пред останалия свят – да съобщи, че неговата интервенция и неговото решение били извънредно сполучливи, бил е комплициран завършек на иранската нуклеарна стратегия и в този момент нещата се развиват по метода, по който той е предвиждал.
Какви са нуждите на страните в спора към този миг – за какво Иран и Израел биха се съгласили краткотрайно да прекратят огъня?
Иран се нуждае от краткотрайно преустановяване на военните дейности на Израел против него, защото той явно се намира в по-неизгодна позиция. Израел методично унищожава елементи от иранската нуклеарна стратегия, военна инфраструктура, инфраструктура, обвързвана с контрола на режима върху иранското общество. Целите на Израел не са чисто военни, не са свързани единствено с външната политика и защитата на Израел. Най-симптоматичното в това отношение беше разрушаването на вратите на пандиза, в който се държат политически пандизчии, като знак в опита да бъде отслабен режимът в Иран, а на опозицията да се даде късмет да смъкна този режим – цел, която Израел шепнешком е заявил. Иран има потребност от преустановяване, с цел да може да оцени вредите и, без подозрение – да се готви за нов конфликт.
Израел също има предпочитание да приключи военната интервенция. Още от преди два дни започнаха да се появяват информации, че Израел търси метод за преустановяване на военната интервенция, защото съвсем всички цели, които са били планувани, са били ударени от израелска страна. Това ненапълно е правилно. Още предходната седмица споделих, че в случай че Израел продължава с тази активност на въздушните удари против Иран, то след към седмица до 10 дни всички цели, свързани с иранската нуклеарна стратегия, с иранската балистична стратегия, с иранските военни качества, ще бъдат изумени, а оттова нататък пред Израел ще стои въпросът какво ще поразява по-късно. Могат да бъдат добавени разнообразни други цели, свързани най-много със стабилността на режима, само че това е съществено разширение на обсега на задачите на акцията – такива, каквито бяха декларирани от Бенямин Нетаняху.
Също през последните дни се появиха информации, че, колкото и да са били лимитирани качествата на Иран да изстрелва балистични ракети, виждаме, че това продължава да се случва – въпреки и не с темпото и с интензитета, който наблюдавахме в първите дни. Тази замяна на удари е довела до това, че ракетите-прехващачи, които Израел употребява за отбрана, са на изчерпване. Това към този момент е довело до обстановки, в които израелските военни е трябвало да преценят дали да прехващат някакви ракети или да ги оставят да паднат. Целта е оставащите ракети-прехващачи да бъдат употребявани единствено за отбрана на сериозна инфраструктура и на гъсто обитаеми цивилни центрове. Намаляващите ракети-прехващачи в една по-продължителна акция ще доведат до тяхното привършване, което ще сложи Израел в много неподходящо състояние.
Друга причина за Израел е чисто финансовата цена на тази военна акция. Връщайки се още веднъж към ракетите-прехващачи – те не просто понижават, само че и тяхната цена е извънредно висока. Едната от системите, които Израел употребява, с цел да прехваща иранските балистични ракети – така наречен „ Прашка на Давид “ – употребява ракети, които костват сред 700 хиляди и 1 милион $ всяка. Изстрелват се по две ракети, с цел да е обезпечено, че в случай че едната пропусне, втората ще има късмет да смъкна иранската балистична ракета. Всяко потребление на тази система коства на Израел най-малко 1 милион и 400 хиляди $. Другата система, която Израел употребява, с цел да смъкна ирански балистични ракети, е системата „ Стрела-3 “. Там се счита, че цената на ракетата-прехващач варира сред 2 и 3 милиона $ всяка. Оценките са, че, с цел да се отбрани, Израел употребява на ден сред няколко десетки милиона до 200 милиона $.
Прекъсването на икономическите процеси в Израел – вследствие на това, че популацията не върви на работа, предприятията не работят, огромна част от администрацията не работи – също има отражение. Според оценка на израелски мозъчен концерн, в случай че това продължи в границите на един месец, ще коства на израелската стопанска система 12 милиарда $. Това е много сериозна икономическа цена за продължаването на тези военни дейности.
Когато приказваме за самата военна интервенция и нейната цена, би трябвало да имаме поради, че това е голямо натоварване върху израелски водачи и самолети. Във всеки военен полет би трябвало да се изминава разстояние от сред 2100 и 3000 км, което изчерпва ресурса на израелската авиация чисто софтуерно. Тези полети на такова разстояние изискват гориво, логистика, поддържане на самолети във въздуха, които зареждат изтребителите, обезпечаване на разследваща информация.
Проблемът е, че не е ясно дали примирието, оповестено от Тръмп, ще се закрепи даже единствено за няколко часа. Дори и да остане малко по-дълго, то по-скоро наподобява на отмора сред два рунда в един боксов мач, в сравнение с края на този боксов мач.
Това единодушие на Израел ми припомня на протичащото се сред Хамас и Израел през последното десетилетие. Хамас извършваше някакво нахлуване, Израел организираше едномесечна доста интензивна акция, по-късно беше обявявано помирение, което продължаваше към 3–4 години. Периодично нещата се повтаряха. Това е един от огромните проблеми, свързани с политиката на Бенямин Нетаняху. В огромна степен той е виновен за това, което се случи на 7 октомври 2023 година. През цялото това време той толерираше Хамас като контрапункт на Палестинската автономност – ръководството на Западния бряг. Идеята беше да няма прогрес в договарянията за основаване на палестинска страна. Видяхме резултата от тази политика.
Сега, по сходен метод, Нетаняху стартира военна интервенция против Иран, само че още веднъж без да има подготвен политически проект за това какво ще прави след прекратяването ѝ.
Нетаняху освободи предходния министър на защитата Йоав Галант точно заради обществените несъгласия сред двамата и настояването на Галант израелският министър председател да даде политически проект за бъдещето на линията Газа след прекратяването на военната интервенция. Галант тогава уточни, че Нетаняху не предлага нищо друго, с изключение на безкрайна война в Газа, което опонира на израелските ползи.
В интервенцията против Иран се намираме в същата обстановка. Няма никаква последна политическа цел, която да може относително сполучливо да транслира израелския боен триумф в постоянна политическа и дипломатическа наклонност, която да бъде закрепена в идващите години.
Има я тезата, че събитията към Иран – един от най-близките съдружници на Руската федерация, в това число с въоръжение – може да доведат до позитивен резултат за Украйна. Какво смятате за това?
Няма никакво подозрение, че Иран ще понижи помощта – може даже да спре военната помощ, която оказва на Русия и която Русия употребява против Украйна. Вчера имаше посещаване на иранския външен министър в Москва, където се видя, че Москва не е подготвена или няма опцията да окаже каквато и да е действителна поддръжка на Иран. Иран получи само политическа поддръжка. Няма и дума за даването на каквато и да е военна техника. Иран е много отчаян от държанието на Русия.
Поради неналичието на добра подготовка за провеждането на тези дейности против Иран, сега се намираме в една много неподходяща обстановка – няма опция за какъвто и да е положителен излаз. Изборът е сред неприятни и по-лоши варианти. Почти единомислещо е мнението, че иранската нуклеарна стратегия няма по какъв начин да бъде ликвидирана. Въпросът е с какъв брой ще се забави нейното развиване. Най-оптимистичният вид е, че забавянето е с към 7–8 години. Режимът обаче остава, а Иран прави оценка на вредите, с цел да предприеме всички нужни дейности за възобновяване на програмата.
Също по този начин Иран обмисля да прекъсне съдействието с Международната организация за атомна сила, а още преди няколко дни, когато започнаха израелските удари, в иранския парламент бе импортиран законопроект за преустановяване на присъединяване на Иран в Договора за неразпространение на нуклеарните оръжия – който е основанието да бъде осъществяван надзор върху иранската нуклеарна стратегия. Ако тези дейности бъдат подхванати, ние – останалият свят – ще бъдем изцяло на мрачно по отношение на това какво прави Иран във връзка с своята нуклеарна стратегия.
В тази неподходяща обстановка, връщайки се към ролята на Русия, единственото положително е, че за следващ път се видя, че съдействието с Русия, гаранциите и уговорките, които Русия поема към своите съдружници, са безусловно кухи. Ще напомня по какъв начин Армения се оказа изцяло излъгана от Русия, която не оказа никаква помощ, макар че в техния контракт има уговорка за взаимна защита. В началото на тази година беше подписан 20-годишен контракт за стратегическо съдействие сред Русия и Иран, в който няма отбранителна уговорка, само че имаше клаузи за това, че двете страни ще развиват военното съдействие, ще си сътрудничат против общите врагове и че няма да поддържат дейности на врагове по отношение на някоя от двете страни.
Имаме образеца с Армения. Имаме образеца със Сирия, в който единственото, което Русия направи, е, че приюти Башар Асад на своя територия. Сега имаме трети случай, в който съдружник на Русия има потребност от поддръжка, която Русия не оказва. Това в допълнение ще ерозира имиджа на Русия измежду нейните другари и измежду тези, които вероятно биха обмислили да задълбочат връзките си с нея.
Това за следващ път демонстрира, че Русия няма опцията и способността да бъде световна мощ. Русия в действителност е районна мощ, която може да проектира въздействие единствено до прилежащите територии, с които граничи, само че не и по-далече.
Иран има потребност да резервира военните си качества и е отчаян от държанието на Русия да спре даването на такива качества. Иран е изискал като най-малко системи за противовъздушна защита. Не мисля, че Русия сега може да ги даде – даже да има желанието, защото всички тези системи ѝ трябват за войната против Украйна.
Може да чакаме по-скоро задълбочаване на връзките сред Иран и Китай. Разбира се, Китай ще бъде доста деликатен. Една от аргументите Русия да се държи много хладно във връзка с пълноценното осъществяване на договорните си връзки с Иран е желанието на Владимир Путин да не скапва доста връзките си с Израел. Той не желае да скапе и връзките си с американския президент Доналд Тръмп, който – все пак, което се случва в Украйна – не е подготвен да наложи наказания на Русия. Иран ще бъде следващата жертва на Русия в задоволяването на нейните ползи.
Интервю на Илияна Маринкова
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ