Няма лек за онова, което ни липсва | Маргарет Мацантини
Това е откъс от книгата „ Да дойдеш на света ” на фамозната италианска писателка, актриса и сценаристка Маргарет Мацантини. Книга за любовта, войната, невъзможното майчинство. За всички нюанси на обичта, която е мъничката вяра светлина в живота ни. През 2009 година романът е почетен с влиятелната литературна премия „ Кампиело “, а три години по-късно брачният партньор на Мацантини, режисьора Серджо Кастелито, филмира книгата. Главната роля е поверена на Пенелопе Круз.
„ Ръката на Диего е в моята. Като две деца сме. От тези дребните, дето се срещат в детската градина и се обичат с обич, доста по-голяма от тях самите ”.
„ Бяхме една от тези екстравагантни двойки, на която никой не би заложил и излязла от послание пара. Обречени на шепа чудесни месеци, а след това на неочакван разпад, като къдриците на Диего при дъжд. Толкова разнообразни бяхме... Той провиснал, аз постоянно наострена, с торбичките под очите и строгото палтенце. Обаче месеците минаваха, а ръцете ни все по този начин бяха една в друга по улиците, телата ни спяха едно в друго, без да си омръзват, като два зародиша в еднакъв плоден сак ”.
„ Никога не ще бъда майка. Винаги ще си остана момиче. Ще остарея по този начин, съсухрена и сама. Тялото ми няма да се обезформи, няма да се развъди. Няма да има Бог. Няма да се събира годишна продукция. Няма да има Рождество. Ще би трябвало да диря смисъла на живота в света, в неговото неплодородие, в неговите капани, в магазините в близост, в трафика ”.
„ Аз не родих. Няма лек за това, което ни липсва… Аз не участвах в най-първичното събитие, в обновлението на самата мен. Моето тяло е било изключено поначало от пиршеството, на което елементарните дами постоянно се явяват, преситени, безразлични към такива като мен ”.
„ Утробата ми е единствено мускули. Преди коремът ми беше топла торба, изпълнена с обещаващи шумове, тук-так белите паяжини на стриите… Утробата ми към този момент не е като на майка, добре е да привиквам, ще бъда държанка цялостен живот. Създание, приспособено за секс без последици ”.
„ Животът даваше гуляй, на който не бях позволена ”.
„ Омъжих се, с цел да мога да осиновя дете. Сега имената ни щяха да бродят дружно в безкрайните лабиринти на италианската администрация ”.
„ Не е правилно, че осиновяваш някого. Ти осиновяваш цялата болежка на света. Това е лакмусов тест за твоята несръчност ”.
Избрани фрагменти от книгата „ Да дойдеш на света ”, ИК „ Колибри ”
Снимки: marsicalive.it, margaretmazzantini.com, cinelibri.com, quinlan.it
