Това е третата статия от традиционната поредица “празнични статии, в

Това е третата публикация от обичайна поредност “празнични публикации ”, в които върша преглед на изминаващата година и обрисувам събитията, идни да се случат през идната година. В първата публикация разгледахме топ 10 на лунните и междупланетните мисии от 2018-та година. Във втората очертахме научните и междупланетните събития през 2019-та година. В днешната публикация ще разгледаме какво ново се обрисува в региона на пилотираната космонавтика през 2019-та година.

Междувременно подсещам, че на 20-ти декември бе оповестена електронната книга на Светослав Александров “Аз, виртуалният астронавт ”, която можете да си закупите на цена от 5 лв. на уеб страницата на книжарница “Книгите ”. Повече информация за книгата можете да прочетете в обществената мрежа Goodreads или на страниците на КОСМОС БГ. 

Понастоящем на територията на Съединени американски щати се работи по общо пет пилотирани галактически кораба. Два са суборбитални – те ще разрешават провеждането на къси пилотирани галактически полети от 3 до 5 минути. Това е задоволително за туристи, които желаят да погледнат към Земята от високо, както и за голям брой откриватели, искащи да проведат опит в галактически условия, само че не можещи да си разрешат да качат подобен на Международната галактическа станция. Суборбиталните кораби са “СпейсШипТу ” на Върджин Галактик, от които първият издигнат е “Юнити ”, както и “Ню Шепърд ” на Блу Ориджин.  

Два са орбитални – “Старлайнър ” на Боинг и “Крю Драгън ” на СпейсЕкс. Те ще транспортират екипажи до Международната галактическа станция по програмата на НАСА. Чрез тях западният свят ще приключи зависимостта си от съветските галактически кораби “Союз ”. 

И един е космичен – това е галактическият транспортен съд “Орион ”, който не се чака да лети в безпилотен режим преди 2020-2021-та година и в пилотиран преди 2023-та година. Поради обстоятелството, че тези дати са по-далечни, той няма да бъде отразен в актуалната публикация. Днес ще се фокусираме върху двата суборбитални и върху двата орбитални кораба, тъй като от тях чакаме съществено развиване през 2019-та година.

През изминаващата 2018-та година единствено един от четирите кораба съумя да доближи до космоса с хора на борда – това е “Юнити ” на Върджин Галактик. Космическата компания на Ричард Брансън се трансформира в първата след приключването на стратегия “Космическа совалка ”, провела пилотиран галактически полет. Това е и първият пилотиран полет от територията на Съединени американски щати след 2011-та година. Затова, закономерно, в тази публикация започваме с компанията-победител. 

Снимка на кораба “Юнити ” по време на първия му пилотиран галактически полет на 13-ти декември. Photo credit: Virgin Galactic

Няма спор – с сполучливия си пилотиран галактически полет Върджин Галактик обра овациите и поздравленията. Американският вицепрезидент Майк Пенс, админът на НАСА Джим Брайденстайн, управлението на американската администрация по авиация, както и самият галактически бизнесмен поздравиха Брансън. Заслужени поздравления.

Това не трансформира обстоятелството, че триумфът на Върджин Галактик бе прекомерно изстрадал, белязан от голям брой компликации, предшестван от две трагични повреди с няколко смъртни случая, за жалост бих споделил, че е даже просрочен. 

Историята на Върджин Галактик стартира на 21-ви юни 2004-та година, когато предшестващият транспортен съд “СпейсШипУан ” с астронавт Майк Мелвил доближава до галактическото пространство. “СпейсШипУан ” има една-едничка цел: да завоюва премията от $10 милиона $ “Ансари Екс Прайз ”, с която цели да се потвърди, че и частни бизнесмени, а освен държавни организации като Роскосмос и НАСА, могат да пратят човек в космоса. Наградата е сполучливо извоювана – по-късно, на 29-ти септември и на 4-ти октомври 2004-та година, “СпейсШипУан ” лети за втори и трети път в границите на по-малко от две седмици. След това корабът, който другояче е създаден взаимно сред компанията Скейлд Композитс на Бърт Рутан и съоснователя на Майкрософт Пол Алън, е пенсиониран. 

Но предприемачът Ричард Брансън има други проекти за по-нататъшното развиване. Той подписва съглашение със Скейлд Композитс за градежа на нов транспортен съд “СпейсШипТу ”. “СпейсШипУан ” е прекомерно дребен, само че “СпейсШипТу ” е огромен, необятен и ще разрешава в границите на една задача няколко туристи да пътуват до космоса. Новосъздадената компания Върджин Галактик незабавно стартира предварителна продажба на билети. Общо 700 души заплащат първичната цена от $200 000 $, само че по-късно тя е покачена на $250 000. През 2005-та година политиците от щата Ню Мексико оферират да се сътвори финансиран от налозите на хората космодрум на име Спейспорт Америка, от който мнозина поданици ще летят в космоса. 

Оптимизмът е огромен. Всички имат вяра, че обещаното галактическо бъдеще ще се случи скоро. Все отново “СпейсШипТу ” е просто по-голяма версия на “СпейсШипУан ”, упованията са комерсиалната космонавтика да потръгне през 2008-ма, най-късно през 2009-та година.

В последна сметка пилотираният транспортен съд “СпейсШипТу ” полетя в космоса.. Разбира се, дългогодишните отлагания не са запазена марка единствено за Брансън. През 2011-та година Илон Мъск даде обещание първият полет на “Фолкън Хеви ” да се случи през 2012-та, а ракетата дебютира чак през актуалната 2018-та. 

Ричард Брансън трябваше да изчака цяло десетилетие. През това време се случиха няколко знаменателни за Върджин Галактик събития. През 2007 -ма година пожар по време на наземен тест докара до гибелта на трима служащи от Скейлд Композитс. През 2008-ма година бе показан самолетът-носител “УайтНайтТу ”, от борда на който се организират полетите на “СпейсШипТу ”. “УайтНайтТу ” даже организира първия си тестов полет. Първият транспортен съд от серията “СпейсШипТу ”, “Ентърпрайз ”, бе показан през 2009-та година, и стартира тестови атмосферни полети през 2010-та. Но те първоначално бяха единствено планиращи. Първият действителен ракетен полет се случи през април 2013-та година.

И по-късно през 2014-та година, на 31-ви октомври, по време на следващия си ракетен полет, “Ентърпрайз ” се разпадна, при което водачът Майкъл Олсбъри почина. Трябва да признаем, че Върджин Галактик се съвзе много бързо след нещастието. През 2016-та година бе показан вторият транспортен съд “Юнити ”, а през днешния ден, две години по-късно, той полетя за пръв път в космоса.

Оттук насетне… накъде? 

Експертите чакаха “СпейсШипТу ” да е в положение да доближава до някаква граница на галактическото пространство – в тази ситуация, височина от 50 благи (=80 километра), каквато се употребява в Съединени американски щати. Но същинският въпрос не е в това. Ясно е, че “СпейсШипТу ” може да доближава космоса. Истинският въпрос е: ще извърши ли “СпейсШипТу ” задачата, за която е предопределен – да стартира постоянни галактически полети и да отвори галактическото пространство за всеки човек? 

Тук е правилно да напомним, че галактическата совалка на НАСА (която е орбитален, а не суборбитален кораб), бе издигната тъкмо с тази концепция. Тя трябваше да лети в космоса един път седмично, да е рутинна и лесна за употреба, сходно на самолетите. Целта не бе изпълнена.

Ще забележим до каква степен Върджин Галактик ще се оправи с това. Вярно – корабът “Юнити ” е по-прост, той е единствено суборбитална машина, само че дали ще лети всеобщо, както се очакваше, следва да забележим. 

За 2019-та година са планувани още тестови полети от изпитателния космодрум Мохаве в Калифорния. Някои от тях ще са галактически. А по-късно Върджин Галактик възнамерява да трансферира активността си в Спейспорт Америка на Ню Мексико. Към сегашния миг това е нереален космодрум, а посетилите го публицисти го разказват като Джурасик Парк в деня, преди динозаврите да бъдат показани и тълпите да дойдат. 

Сега, откакто “Юнити ” хвърча в космоса, бъдещето на Спейспорт Америка наподобява по-светло. Както споделя журналистът Дъг Месиър от Параболик Арк, появяването на “СпейсШипТу ” е един от признаците, че живеем в 21-ви век. Това е транспортен съд, който наподобява по този начин, както би трябвало да наподобява един същински галактически транспортен съд – като ракетоплан. Другите кораби, които ще разгледаме в тази публикация, са от вида капсули, типични за ранната галактическа конкуренция. Но “СпейсШипТу ” е фактически хубав. Надяваме се да е освен хубав, само че и функционален.

Ричард Брансън дава обещание първият полет за комерсиални цели да е реалност през март 2019-та година. Дали ще се случи, следва да забележим. Всеки галактически бизнесмен дава дати, които по-късно не се съблюдават. В предишното Брансън стана прочут като индивидът, дал най-вече несбъднати обещания. През 2018-та това се промени. Най-накрая стартира да се сбъдва обещаното от милиардера. Да забележим дали и 2019-та ще е такава година! 

Кадър от излитането на “Ню Шепърд ” на 18-ти юли. Photo credit: Blue Origin

Частната компания Блу Ориджин на основателя на Амазон Джеф Безос означи следващата си разочароваща година. Ако през 2017-та година имаше единствено един безпилотен полет на кораба “Ню Шепърд ”, през 2018-та станахме очевидци на два. Единият беше на 29-ти април, а другият – на 18-ти юли. И при двата полета корабът превозваше научни опити – някои от тях частни, други – на НАСА, трети – за потребностите на други галактически институти. По време на полета на 18-ти юли бе тествана системата за спешно избавяне. 

Трети полет на “Ню Шепърд ” бе плануван за този декември, една седмица след галактическата задача на “Юнити ”, само че заради проблем с наземната инфраструктура, стартът бе отсрочен за 2019-та година.

Трудно е да се направи обстоен разбор за упованията през 2019-та година. За разлика от Върджин Галактик, компанията на Джеф Безос работи доста по-потайно, а графикът за тестови полети се смята за “фирмена загадка ”. Знаем сигурно, че идният полет при започване на 2019-та ще е безпилотен. Но не мога да ви кажа какъв брой още безпилотни полети са планувани, преди да станем очевидци на пилотиран. Оповестено ни е, че актуалната ракета за многократна употреба, която Блу Ориджин употребява, е в положение да лети само в безпилотен режим. Почти е подготвена идната, която ще може да лети и в пилотиран режим. Можем да гадаем, че тази ракета ще бъде изстреляна най-малко един път в роботизиран вид, след което ще се върне и чак тогава Блу Ориджин ще качи на нея човек.  

Блу Ориджин чака първите пилотирани полети да са факт през 2019-та година. Разбира се, такива обещания бяха дадени за 2018-та и за 2017-та година, само че нищо сходно не се случи. Това даде късмет на Брансън да навакса и да победи Безос в суборбиталната конкуренция. Напълно закономерно. 

Ако въпреки всичко първият пилотиран полет на “Ню Шепърд ” се случи през 2019-та година, може да имаме цели три компании, изпратили човек в космоса – в случай че, естествено, Боинг и СпейсЕкс също съумеят. 

На тази фотография, показана в края на ноември, техниците разопаковат кораба “Старлайнър ”, с цел да го приготвят за идните тествания. Photo credit: NASA

През 2018-та година Боинг претърпя доста съществени проблеми, които отложиха първите полети на кораба “Старлайнър ” с месеци. Дебютният старт в безпилотен режим бе в началото плануван за август, а първият пилотиран – за ноември. Очакванията към края на 2017-та бяха пилотираният да бъде преместен за 2019-та, а безпилотният да е реалност до края на 2018-та. Бяхме уверявани от управлението на НАСА, че сигурно към последните месеци на настоящата година щяхме да станем очевидци най-малкото на безпилотен старт.

Дори и това не се случи. През юли разнообразни медии в Съединени американски щати рапортуваха, че по време на наземни тествания на системите за спешно избавяне, е настъпил непредвиден теч на гориво.

“Ние организирахме изцяло следствие благодарение на НАСА и сътрудниците в промишлеността ”, заяви Боинг в прес-съобщение след аномалията. “Ние сме уверени, че сме разкрили повода и продължаваме напред с поправките ”.

Но без значение от действителността, че от Боинг навреме са разбрали какво е довело до аномалията, фактът, че подобен проблем въобще се е случил, означаваше единствено едно: още отлагания. Сега, към края на 2018-та година, обновеният график на НАСА демонстрира, че безпилотната задача Boe-OFT ще се случи през март 2019 година. Първият пилотиран полет на “Старлайнър ” Boe-CFT е очакван за август 2019-та.

Някъде сред двата полета Боинг ще би трябвало да проведе тест на системата за спешно избавяне от стартова площадка. Аналогичен тест СпейсЕкс извърши през 2015-та година.

Разбира се, Боинг ще успее да съблюдава датите си, единствено в случай че не се сблъска с спомагателни проблеми и тестовите безпилотни полети (Boe-OFT и тестването на системата за спешно спасяване) са сполучливи. Чак по-късно ще бъде изпратен човек в космоса. След тестовия пилотиран полет Boe-CFT, НАСА ще ревизира по какъв начин компанията се е справила и ще сертифицира системите за постоянни задачи до Международната галактическа станция. 

На фотографията: галактическият транспортен съд “Крю Драгън ” след идването му на космодрума Кейп Канаверал това лято. Photo credit: SpaceX

СпейсЕкс също мина през серия от съществени отлагания. Безпилотният орбитален тест на новия транспортен съд “Крю Драгън ” сякаш трябваше да се случи през април 2018-та, а пилотираният – през август. Но през актуалната година нито един от тези полети не стана действителност. 

Независимо от това компанията на Илон Мъск означи някои основни достижения, които доведоха до това тя да изпревари конкурентната корпорация Боинг. Практически първият “Крю Драгън ” е към този момент в подготвеност за задача, като датата за дебютния безпилотен полет е планувана да е 17-ти януари. Допълнителни отлагания са изцяло вероятни, най-много заради обстоятелството, че американското държавно управление е спряло активност, тъй като Конгресът не е съумял да реализира съглашение за държавното финансиране на Съединени американски щати. Но тези възможни забавяния няма да са по виновност на СпейсЕкс.

Още през месец юли бе обявено, че дебютният “Крю Драгън ” е дошъл на космодрума Кейп Канаверал, с цел да бъде подложен на предстартовите тествания. Това означаваше единствено едно – корабът беше завършил доста значима стъпка: термовакуумните тествания, които са били извършени в центъра Плъм Брук, са завършили  сполучливо. Оставаха единствено финалните мерки. СпейсЕкс очакваше първият “Крю Драгън ” да е в полетна подготвеност до края на септември. Е, имаше дреболии, които доведоха до нови забавяния, само че фактът си е реалност – до края на годината корабът и неговата ракета-носител бяха готови.

Първият полет с хора на борда е очакван за юни 2019-та година. Между безпилотния през януари и пилотирания през юни, СпейсЕкс желае да организира тестване на системата за спешно избавяне по време на ракетно изстрелване. Всичко това значи, че юнският пилотиран полет ще бъде извършен единствено в случай че януарският и междинният полет бъдат сполучливи. Както е казусът с всеки нов транспортен съд, и тук могат да зародят забавяния.

“Ние към този момент завършихме голям брой проби на системите с мантрата “тествай, сякаш летиш ” и в този момент сме съвсем в подготвеност в действителност да полетим ”, оповестява Кейти Луедърс, началник на комерсиалната пилотирана стратегия на НАСА. “Резултатите от безпилотните полетни проби и от тестванията на системите за спешно избавяне ще дефинират по кое време ще изпратим хора ”.

Последната стъпка за СпейсЕкс, както и за Боинг, ще е узаконяването на бордовите принадлежности, след което “Крю Драгън ” ще е в подготвеност да транспортира екипажи до Международната галактическа станция.