Това е той, най-страшният враг на човека - саможивостта на

„ Това е той, най-страшният зложелател на индивида - саможивостта на неговата мъничка персона, искаща всичко за себе си и способна да мисли единствено за себе си, изхождаща във всичко от себе си и от своите егоистични ползи и цели. “

~ „ В подножието на Висшата мъдрост “, Маха ЧОХАН

„ Подвиг “ (1938), Светослав Николаевич Рьорих 

Личност и Индивидуалност

Тайната на познанието е в самоотричането. Колко доста време ще се освободи у индивида, не запомнил своето малко „ аз “ поради по-доброто разбиране на мислите, изпращани от Нас. Както облаците закриват слънцето, по този начин и дребните персонални мисли - съзнанието. Трябва да се освобождавате от тях, с цел да мислите необятно. Всичко персонално е краткотрайно и обречено на заличаване и забвение. Но свръхличното живее и плодовете му не умират във вековете.

Индивидуалното и персоналното са като светлината и тъмнината. Великите Индивидуалности са се издигнали над персоналното в себе си и са живели с над персоналното, утвърждавайки с това своята Индивидуалност. Великите духове и Великите хора са имали до един блестящо изразена Индивидуалност, само че персоналното начало в тях, егото, е било назад съразмерно на тяхната Индивидуалност. Всичко в Космоса е индивидуализирано по своята същина - от атома до планетите, както и всички живи форми, само че саможивостта в индивида при сегашната му степен на развиване е като червей, загнездил се в зрял плод. 

Човек вижда и чува съгласно съзнанието си. Отворените центрове демонстрират висока степен на постижение, когато съзнанието може да се допира до доста феномени от над личностен порядък. Личното е синоним на лимитираното от дребния кръг ползи на личността. Над персоналното се отнася към този момент до феномени, намиращи се отвън рамките на саможивостта и не е обвързвано с нея. Тежестта на самотата се унищожава от явлението на Общото богатство, на което служи съзнанието, разрушило оковите на личността. До тогава, до момента в който веригите на саможивостта са наложени върху съзнанието, не може да се излезе в пространствения океан на международната мисъл. Личното и Космичното не могат да съжителстват. Космичното се съчетава с над персоналното и тогава самотност не може да има. 

Мисленето за себе си е едно от най-големите трудности при опознаването на живота и индивида. Трудно е да се проникне в непознатото схващане и да се реализира, когато единствено личната персона и нейните ползи са пред очите. Саможивостта като пелена от мъгла покрива опциите за знание. Всяко придобиване на знание изисква някаква степен на отказване от себе си, като в хода на познанието тези условия се задълбочават, уголемяват и стават безусловни. Може да се каже: отвърни се от себе си, в случай че искаш влезеш в региона на Съкровеното Знание. Но саможивостта не позволява това и не се съчетава с неговата Светлина. Всеки ден ни дава опция да помислим не за себе си, а за другите и в съжденията си за явленията да изхождаме не от себе си, а от свръхлична насочна точка на мисълта. Саможивостта изхожда в мислите от себе си и всичко ползва единствено към себе си. Колко безинтересно и мъчно е с хората, при които „ аз “ не слиза от устата. Те са обвързани и затворени единствено в себе си. В своето извънредно изложение кръгът на саможивостта може да се ограничи до размера на главичка на карфица. Няма по-страшни и здрави вериги, обвързващи свободата на духа. Това е той, най-страшният зложелател на индивида - саможивостта на неговата мъничка персона, искаща всичко за себе си и способна да мисли единствено за себе си, изхождаща във всичко от себе си и от своите егоистични ползи и цели. Да се разбере това и да се стартира битка с него, значи да се тръгне по пътя на освобождението от най-тежкото иго, каквото съществува на Земята. 

Ако разчленим свойствата и особеностите на личността и Индивидуалността и подложим на разбор едната и другата ще се види, че личността - това е външния човек с неговото обществено състояние, работа, семейство, както и психическия му живот, изпълнен с детайлности от настоящия му живот: връзки към хората, благосклонности и антипатии, и външните наслоения на възпитанието и образованието. Тук са и неговите непрекъснато изменящи се Сканди - с други думи всичко това, което нормално се възприема като самия човек. При болшинството точно този външен човек доминира със своя образ, тъй като неговият вътрешен свят е напълно напълнен с детайлите на външния свят и реакциите на съзнанието по отношение на него. Има хора, в чието схващане този външен човек и другият - вътрешният, представляващ израз на Индивидуалността, са уравновесени и нито един от тях не доминира или доминира. Но има хора, при които доминира Индивидуалността на вътрешния човек, който е стопанин на външния. И това е скритият човек в индивида - това, което се облича от външния човек, от неговата персона, с цел да може той или тя да извърши поставената задача на следващото олицетворение. В Индивидуалността се съдържат всички висши качества на духа, подлежащи на предпазване за проявление във високите проекти на Битието. Всички висши желания и импулси произлизат от нея. Тя не умира със гибелта на своите обвивки, а събира посредством всяка от тях тези придобивки, които биха могли да бъдат извлечени от нея от съответстващите им светове. Ние се интересуваме от живота на Индивидуалността, от нейния растеж и развиване, които постоянно вървят в прорез с желанията и стремежите на външния човек и неговите ползи. Обикновено става по този начин, че нещо прекомерно неприятно и тежко за личността е потребно и належащо за Индивидуалността. И тогава личността страда. Но многото премеждия дават на Висшата Триада нужния й опит и познания и доближават опцията за преместване на съзнанието в нейната сфера, което значи достигането на онази степен на развиване, характеризираща се с непрекъснатост на съзнанието, т.е. с величие. При освобождението от физическото тяло яркият персонален свят на индивида и персоналното схващане последователно угасват и се видоизменят. Личността умира при всяко развъплъщаване, само че останки от персоналното схващане могат още дълго да замърсяват пространството. Така е с елементарните хора. Но с всяко ново въплъщаване Индивидуалността пораства и натрупва толкоз нужните й детайли на непреходното. При Нашите хора Индивидуалността към този момент доминира над тяхната краткотрайна персона и нейните елементарни земни ползи. Когато е било казано: „ Моето Царство не е от този свят “, се е имало в поради безсмъртната Индивидуалност и светът на нейните прояви. Понякога тя може да прояви цялостно и блестящо своята същина в земния свят и тогава се появява Велик дух, изпълняващ Своята Мисия в земно тяло. В реалност всеки човек идва на Земята с избрана задача. Но постоянно смъртната персона, превзета напълно от земните ползи и насочила напъните си само към тях, не помни за висшата си задача, за задачата на своя живот, поради която точно се е въплътила и тогава цялото олицетворение минава напразно, не донасяйки набелязаните следствия. 

Из: „ В подножието на Висшата мъдрост “, Маха Чохан, Избрани тематики от Науката за духа
Картина: „ Подвиг “ (1938), художник Светослав Николаевич Рьорих (1904-1993)