Това е от историите, които няма да ви остави безразлични.Никол

Това е от историите, които няма да ви остави безразлични.

Никол споделя, че е било предопределено да има къщата, която е била „ място, където да пристигна и да си поеме мирис. И да мечтае. ”

От всички къщи, които майка ѝ почиства, до момента в който пораства в Албакърки, Никол Наранхо се влюбва в тази, която майка ѝ чисти всеки петък – дом от средата на века, издигнат към вътрешен двор и декориран с европейски антики.

Години наред Никол седи под бюрото в Томасвил в библиотеката и си показва, че ръководи бизнес, до момента в който майка й, Маргарет Гаксиола, почиства бюрото от прахуляк и го полира с лимоново масло. Тя се възхищава на просторните стаи, камината, гледката към двора с обилие от цветя.

„ Можех да я видя по какъв начин се скита от стая в стая, просто мечтаейки за всичко тук “, споделя майка ѝ госпожа Гаксиола, пред New York Times.

През ноември 2020 година щерка ѝ купува къщата, която тя е почиствала в продължение на 43 години – необикновен, само че натурален резултат от близостта, която се образува сред фамилията на икономка и някогашната собственичка на къщата Памела Кий - Линден, която умира през 2018 година

„ Мисля, че постоянно съм знаела, че един ден ще свърша тук. Чувствам се вярно “, споделя дъщерята, която в този момент е омъжена и е на 44 години.

Къщата е в Риджкрест, състоятелен квартал с улици с дървета и буйно озеленяване. В очите на едно малко момиче къщата постоянно е изглеждала като имение, заобиколено от други имения. Тези домове в действителност не са имения, те са просто изящни къщи в прекрасен квартал.

Но по това време семейство Гаксиола живее на към 20 минути път в Лос Дюранес, квартал с по-ниски приходи, разграничен на две от междущатска автомагистрала и прочут със своята сплотена общественост и полуселско чувство, с черни алеи, дребни градини и кози и пилета в дворовете. Къщата им е нова, само че скромна - 960 квадратни фута и една баня за четиричленно домакинство.
 
През 1976 година госпожа Гаксиола работи в цветарски магазин. По това време тя е омъжена, на 29 и с три дребни деца, написа бТВ. В потребността от малко по-стабилни приходи тя си намира работа като чистачка на повърхностен работен ден в един от почивните си дни в магазина.

При първото си посещаване в Риджкрест госпожа Гаксиола е изумена от хубостта на квартала и от стилно декорираната къща на госпожа Памела Кий-Линден с повърхност от 3000 квадратни фута.
 
Семейството на госпожа Гаксиола продължи да пораства и в дните, когато тя чисти, води със себе си най-малките си дъщери, Моника и Никол, които са родени през 1978 година Докато майка им си прави отговорностите девойките гледат най-вече телевизия, макар че Никол, която е по-активна, получава дребни задания от майка си, с цел да я занимава, като да вземем за пример да изпразни всички кошчета за отпадък и да смени торбичките. Съпругът на госпожа Гаксиола скоро пък е нает от Памела да боядиса къщата.

Посещението на къщата всяка седмица се трансформира за Никол Наранхо в един взор към света на изобилието. „ Пам имаше кабелна телевизия. Пам имаше зърнени храни с известна марка. Килерът ѝ — споделя през днешния ден Никол — изглеждаше като златна мина.

Собственичката на къщата госпожа Кий-Линден е израснала в Луисвил, Кентъки, като е само дете на сполучлив предприемач и в последстиве стопанка. Като млада жена тя живее с първия си брачен партньор, водач от Военновъздушни сили, в Англия, където е купила и реновирала историческа вила. По-късно госпожа Кий-Линден става притежател на магазин за платове, Beehive Fabrics.

Тя предприема годишни пътувания до Англия, отсядайки във вила в малко селце. Връщайки се назад в Албакърки, основава градина в британски жанр с рози и глициния и извърши стаите на къщата си с антики, маслени картини и други обичайни мебели, закупени от пътуванията си.

„ Къщата й беше девствена “, споделя нейният другар Том Духон. „ Рафтове с доста съкровища. Фино подбрани съкровища. Всички имаха смисъл. Всички имаха цел. ”

 
 
Къщата и добротата

Всекидневната включва подобаващ бял диван и два стола с огромна мраморна масичка за кафе. В ъгъла стои роял. Голямо черно-бяло произведение на изкуството с тропически растения и екзотични птици виси на стената зад дивана. На друга стена има вградена библиотека, украсена с няколко запалени свещи. В ъгъла стои роял. На стената зад него виси огледало със златна рамка. Стаята има дървени подове, макар че огромна част от нея е покрита с килим.
 
Никол Наранхо е махнала килимите, с цел да покаже истинските дървени подове.

Когато за първи път стартира да почиства обширната къща, майка ѝ постоянно е сама. „ Повечето пъти “, сподели госпожа Гаксиола, „ Пам излизаше да пие чай с приятелите си, с цел да имам къщата единствено за себе си. “

След няколко години, тя и госпожа Кий-Линден си стават все по-близки. Бариерата сред шеф и служащ остава, само че собственичката на къщата не стопира да оставя по едно кенче сода, когато знае, че девойките ще идват в дома ѝ, а за Коледа приготвя малко подаръче за всеки член от семейство Гаксиола.  
 
Г-жа Гаксиола си спомня по какъв начин един път ѝ загатнала, че идва зима и би трябвало да купи палто на сина си Габриел. На идната седмица Памела ѝ подарява такова.

През 1980 година младото работливо семейство приключва къщата си, само че не може да си разреши да постави нови шкафове в кухнята. По това време Памела ремонтира кухнята си и предлага да им даде старите си шкафове. „ Тези шкафове са към момента в къщата на майка ми през днешния ден “, споделя Никол.

Това не беше единствената емблема на Риджкрест в дома им.

„ Имахме този бистър лебед, огромен украсителен предмет, който Пам донесе от Англия за майка ми “, споделя Наранхо. „ Научиха ни да почитаме този лебед. Беше скъпо в нашите очи, тъй като нямахме доста. "

Семейство Гаксиоли ​​присъства на 50-ия рожден ден на госпожа Кий-Линден и на сватбата й с втория й брачен партньор. Тя изпраща на децата картички за специфични мотиви и празници и им носи дребни дарове от своите пътувания в чужбина. Когато една от дъщерите на смейство Гаксиола забременява, хазаин на празненството госпожа Кий-Линден. А когато Габриел умира през 2017 година тя е на погребението компактно до икономката си.
 
Дотогава госпожа Гаксиола е почиствала къщата на госпожа Кий-Линден повече от четири десетилетия и е станала постоянна икономка.

„ Влизахме в доста домове заради работата на майка ми “, споделя Никол. „ Успях да следя разнообразни способи на живот и персони. Никой не беше като Пам. Пам беше семейство “.

След като госпожа Кий-Линден умира, Гаксиола продължи да почиства къщата, до момента в който вторият брачен партньор на госпожа Кий-Линден, Ричард Линден, не умира идната година.

„ Това беше сърцераздирателно и си помислих: „ Това беше и половината от моя живот “, сподели госпожа Гаксиола. „ Казвах сбогом. Това не беше къща, която чистех. Беше втори дом “.

За Никол къщата на госпожа Кий-Линден е нейният желан дом откогато се помни. Неговата конюнктура и обзавеждане образуват персоналното ѝ чувство за това по какъв начин наподобяват триумфът и положителният усет на възрастните.

Когато Никол се омъжва за своята обич от гимназията, Доминик Наранхо, през 1996 година, тя купува първия си дом и се придвижва в къщата. В чест на остарялата собственичка Никол и фамилията ѝ провеждат годишно празненство за Бъдни вечер, въодушевено от празника, който госпожа Кий-Линден провежда всяка година.

Всъщност, където и да живее госпожа Наранхо в Албакърки, Риджкрест остава най-хубавият квартал в нейните очи, мястото, което тя си показва. И не какъвто и да е адрес там.

Великолепен дом

След като брачният партньор на госпожа Кий-Линден умира Никол се обажда на сестра си. „ Тя ме попита: „ Сестричке, защото си по-голяма от мен, искаш ли да купиш къщата на Пам? “, спомня си Моника Гарсия. „ Казах: „ Не, само че в случай че направиш това, ще бъде красиво. Ще бъде чест освен за Пам, само че и на майка ни “.

Никол Наранхо се свърза с изпълнителите и споделя, че желае да закупи къщата и всичко в нея. Заради пандемията процесът се проточва близо година. Част от наличието на дома е дарено или продадено на други в това време.

Когато най-накрая сделката завършва и семейство Нарнахо се нанася, Никол е превзета от спомените. Баща й беше боядисал тези стени. Майка й беше почистила тези стаи. Самата тя беше изпразвала кошовете за отпадък като малко момиченце.

Тя и брачният партньор ѝ заплащат близо 472 000 $ за своя нов „ остарял “ дом.