Цената на свободата: какво и колко е струвало на България Съединението
Това е най-светлото събитие в новата история на България заради това, че е бил първият сполучливо приключен стадий от националноосвободителната стратегия на българския народ.
След Съединението България се трансформира в най-голямата страна на Балканите по повърхност и население, получавайки водещата роля в района, напомня Euronews, цитирайки шефа на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев.
" Призори на 6 септември тук идват дружината на майор Данаил Николаев от източнорумелийската полиция. Тук са и въстаниците от голямоконарската чета, които идват от тогавашното Голямо Конаре (днешния град Съединение).
Тук са и революционерите Захари Стоянов, Иван Андонов, капитан Коста Паница. Това са хората, които са в основата на съзаклятието за Съединението на България.
Става много забавно, тъй като вътре в резиденцията има защита, също от български войни, които разбирайки каква е задачата на дружината на майор Данаил Николаев, се причисляват към бойците и всички дружно скандирайки " Съединение! " и " Да живее съединена България! " афишират свалянето на регионалния шеф Гаврил Кръстевич и съединението на Княжество България с Източна Румелия ", разказва историкът хрониката на знаменителния акт.
Цената на свободата
Месец след знаковото събитие от 6 септември 1885 година краткотрайното държавно управление в Източна Румелия на Георги Странски изпраща писмо до Захари Стоянов и Иван Андонов с въпрос какви средства са изхарчени за подготовката и реализацията на Съединението.
Отговорът на революционерите е 380 тогавашни турски лири, което по думите на Стефан Шивачев е извънредно минимална сума и демонстрира тяхната невзискателност.
" Когато оценяваме какъв брой коства отбраната на Съединението би трябвало да кажем напълно действително, че тя е някъде от порядъка на 50 и няколко милиона български лв. ", уточни историкът и посочи, че това са военните разноски за дислокираното на армията и сполучливата българска отбрана в Сръбско-българската война.
Но това, което е доста забавно, е че по-голямата част от тази сума е била икономисана от държавното управление на Княжество България през предните години, очевидно знаейки това, че се приготвя и ще бъде оповестено Съединението, само че също и че ще би трябвало да бъде предпазено ", добавя Шивачев.
Разгневена Русия
Руският император Александър II декларира на българите, че рано или късно, Русия ще поддържа тяхното съединяване и те няма да живеят дълго разединени. Нещата обаче се трансформират след неговата гибел и възкачването неговия наследник Александър III на императорския престол.
Започва да назрява спор сред българския княз Александър Батенберг и съветския цар Александър III, който декларира, че Съединението ще стане, само че тогава, когато каже съветският император.
Против тази позиция на Русия застават обаче българските революционери, които споделят " Съединението е българско дело, ние си го приготвяме и нас не ни интересува външната интервенция. "
На 18 септември съветският император издава декрет, с който отзовава съветските офицери от България и българската войска остава безусловно без висше командване.
" Това е един доста тежък удар, само че за наша наслада, през идващите седмици по време на Сръбско-българската война, младите българските капитани, които поемат ръководството на армията, съумяват в последна сметка да защитят Съединението и всички постижения на българския народ ", акцентира историкът.
След Съединението България се трансформира в най-голямата страна на Балканите по повърхност и население, получавайки водещата роля в района, напомня Euronews, цитирайки шефа на Регионалния исторически музей в Пловдив Стефан Шивачев.
" Призори на 6 септември тук идват дружината на майор Данаил Николаев от източнорумелийската полиция. Тук са и въстаниците от голямоконарската чета, които идват от тогавашното Голямо Конаре (днешния град Съединение).
Тук са и революционерите Захари Стоянов, Иван Андонов, капитан Коста Паница. Това са хората, които са в основата на съзаклятието за Съединението на България.
Става много забавно, тъй като вътре в резиденцията има защита, също от български войни, които разбирайки каква е задачата на дружината на майор Данаил Николаев, се причисляват към бойците и всички дружно скандирайки " Съединение! " и " Да живее съединена България! " афишират свалянето на регионалния шеф Гаврил Кръстевич и съединението на Княжество България с Източна Румелия ", разказва историкът хрониката на знаменителния акт.
Цената на свободата
Месец след знаковото събитие от 6 септември 1885 година краткотрайното държавно управление в Източна Румелия на Георги Странски изпраща писмо до Захари Стоянов и Иван Андонов с въпрос какви средства са изхарчени за подготовката и реализацията на Съединението.
Отговорът на революционерите е 380 тогавашни турски лири, което по думите на Стефан Шивачев е извънредно минимална сума и демонстрира тяхната невзискателност.
" Когато оценяваме какъв брой коства отбраната на Съединението би трябвало да кажем напълно действително, че тя е някъде от порядъка на 50 и няколко милиона български лв. ", уточни историкът и посочи, че това са военните разноски за дислокираното на армията и сполучливата българска отбрана в Сръбско-българската война.
Но това, което е доста забавно, е че по-голямата част от тази сума е била икономисана от държавното управление на Княжество България през предните години, очевидно знаейки това, че се приготвя и ще бъде оповестено Съединението, само че също и че ще би трябвало да бъде предпазено ", добавя Шивачев.
Разгневена Русия
Руският император Александър II декларира на българите, че рано или късно, Русия ще поддържа тяхното съединяване и те няма да живеят дълго разединени. Нещата обаче се трансформират след неговата гибел и възкачването неговия наследник Александър III на императорския престол.
Започва да назрява спор сред българския княз Александър Батенберг и съветския цар Александър III, който декларира, че Съединението ще стане, само че тогава, когато каже съветският император.
Против тази позиция на Русия застават обаче българските революционери, които споделят " Съединението е българско дело, ние си го приготвяме и нас не ни интересува външната интервенция. "
На 18 септември съветският император издава декрет, с който отзовава съветските офицери от България и българската войска остава безусловно без висше командване.
" Това е един доста тежък удар, само че за наша наслада, през идващите седмици по време на Сръбско-българската война, младите българските капитани, които поемат ръководството на армията, съумяват в последна сметка да защитят Съединението и всички постижения на българския народ ", акцентира историкът.
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ