Да осиновиш дете е не по-малко щастие от това да го родиш!
Това е историята на 32-годишната Мила. Когато тя беше на 29, с приятеля й Иван, с който бяха дружно от 3 години, взеха решение, че е време за по този начин значимата крачка фамилията им да се усили с още един член.
Започнаха да вършат опити съвсем всяка вечер. Мила и Иван се обичаха в действителност доста и бяха сигурни, че с тази сила и обич ще отгледат едно прелестно дете.
Минаха няколко месеца, само че опитите бяха несполучливи. Тестът за бременност все не показваше по този начин мечтаните две чертички. Разбира се, това не ги отхвърли и младата двойка продължи в опитите си да зачене.
Така стана година и половина и след направените проби стана ясно, че двамата не могат да имат деца.
Това беше огромен потрес за тях. Представяте ли си какво е да си намерил твоя човек, да си си стъпил на краката, да си усетил, че е пристигнало времето и да узнаеш, че не можеш да имаш дете. В този ден една огромна парченце от сърцето им умря. Дълго време не знаеха какво да създадат и какво да си кажат. Мъката им в действителност беше огромна. Песничките, които бяха измислили, с които да го приспиват, нежните думи, с които да го назовават, по какъв начин да се обръщат към него, всичко отпътува, отиде си, спука се. С тази вест в къщата се настани трайно минорно въодушевление. Вече нямаше усмивки, диалози, и щастието понижа.
Така мина половин година, в която сякаш Мила и Иван скърбяха за отишлото си дете. Все едно го погребваха в съзнанието си, тъй като то към този момент го беше родило.
Дойде миг, в който започнаха леко да идват на себе си. В един прелестен ден в главата на Мила се роди концепцията, че могат да си осиновят дете. Вече доста хора го правеха. Вярно, не е твое, само че ти си този, който го възпитава, твоята къща оглася със смеха си.. значи ненапълно е твое.
Идеята й не беше добре призната от близките. Започнаха да й споделят, че в домовете множеството са циганчета, белким желала да гледа циганче, а и даже да не е било непознато дете. Нямало да го обича по същия метод и изобщо концепцията въобще не била добра. Иван не знаеше първоначално какво да каже, не очакваше сякаш такова предложение от жена си. Но откакто намерения добре, осъзна, че това е шансът им да имат дете и къщата им да стане дом.
Така двамата взеха сериозното и отговорно решение да си осиновят детенце. Проучиха всичко и отидоха в дома, с цел да видят дребните и сладки бебета. Щом видя дребните им телца, по какъв начин дишат нежно и подигат одеялцата, с които бяха повити, сърцето й се сви. Как е допустимо която и да е жена да изостави толкоз малко бебето си? Спряха се на едно сладко малко момиченце и го кръстиха Ема.
Ема беше на 4 месеца и удвои щастието на новите си родители по 400. Ема стана смисъл на живота им и новата им огромна обич!
Днес Мила, Иван и Ема живеят повече от щастливо и честито и се радват на всеки един ден!
Да осиновиш дете е голяма наслада и може да се равнява даже на това да го родиш. Защото даваш втори късмет на това почтено изоставено дете и втори късмет на себе си да изпиташ най-голямото благополучие на света!
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Започнаха да вършат опити съвсем всяка вечер. Мила и Иван се обичаха в действителност доста и бяха сигурни, че с тази сила и обич ще отгледат едно прелестно дете.
Минаха няколко месеца, само че опитите бяха несполучливи. Тестът за бременност все не показваше по този начин мечтаните две чертички. Разбира се, това не ги отхвърли и младата двойка продължи в опитите си да зачене.
Така стана година и половина и след направените проби стана ясно, че двамата не могат да имат деца.
Това беше огромен потрес за тях. Представяте ли си какво е да си намерил твоя човек, да си си стъпил на краката, да си усетил, че е пристигнало времето и да узнаеш, че не можеш да имаш дете. В този ден една огромна парченце от сърцето им умря. Дълго време не знаеха какво да създадат и какво да си кажат. Мъката им в действителност беше огромна. Песничките, които бяха измислили, с които да го приспиват, нежните думи, с които да го назовават, по какъв начин да се обръщат към него, всичко отпътува, отиде си, спука се. С тази вест в къщата се настани трайно минорно въодушевление. Вече нямаше усмивки, диалози, и щастието понижа.
Така мина половин година, в която сякаш Мила и Иван скърбяха за отишлото си дете. Все едно го погребваха в съзнанието си, тъй като то към този момент го беше родило.
Дойде миг, в който започнаха леко да идват на себе си. В един прелестен ден в главата на Мила се роди концепцията, че могат да си осиновят дете. Вече доста хора го правеха. Вярно, не е твое, само че ти си този, който го възпитава, твоята къща оглася със смеха си.. значи ненапълно е твое.
Идеята й не беше добре призната от близките. Започнаха да й споделят, че в домовете множеството са циганчета, белким желала да гледа циганче, а и даже да не е било непознато дете. Нямало да го обича по същия метод и изобщо концепцията въобще не била добра. Иван не знаеше първоначално какво да каже, не очакваше сякаш такова предложение от жена си. Но откакто намерения добре, осъзна, че това е шансът им да имат дете и къщата им да стане дом.
Така двамата взеха сериозното и отговорно решение да си осиновят детенце. Проучиха всичко и отидоха в дома, с цел да видят дребните и сладки бебета. Щом видя дребните им телца, по какъв начин дишат нежно и подигат одеялцата, с които бяха повити, сърцето й се сви. Как е допустимо която и да е жена да изостави толкоз малко бебето си? Спряха се на едно сладко малко момиченце и го кръстиха Ема.
Ема беше на 4 месеца и удвои щастието на новите си родители по 400. Ема стана смисъл на живота им и новата им огромна обич!
Днес Мила, Иван и Ема живеят повече от щастливо и честито и се радват на всеки един ден!
Да осиновиш дете е голяма наслада и може да се равнява даже на това да го родиш. Защото даваш втори късмет на това почтено изоставено дете и втори късмет на себе си да изпиташ най-голямото благополучие на света!
Станете част от Jenite.bg във Фейсбук!
Източник: jenite.bg
КОМЕНТАРИ