„Хората ще умират от глад“: Хуманитарна криза в окупирания от Рус...
„ Това е филантропична злополука. Хората са доведени до обезсърчение “, споделя пред Kyiv Independent Тетяна Хасаненко, началник на военната администрация на Олешки, работеща от територия, следена от Украйна.
По нейни данни от над 24 000 души преди войната в града са останали към 2000. Сред тях има минимум 47 деца.
„ Ако обстановката не се усъвършенства, хората просто ще умрат от апетит. Няма излаз. Няма доставки “, споделя Анна, жителка на Олешки, съумяла неотдавна да избяга в следена от Украйна зона.
Град, трансфорат в капан
Олешки се намира на източния бряг на река Днепър и остава на фронтовата линия. Оттам съветските сили обстрелват украински позиции, в това число град Херсон, освободен през ноември 2022 година
Заради близостта до украинските сили съветската войска е разположила оръжия, минохвъргачки и мини в жилищни региони. Това прави живота на цивилните извънредно рисков.
„ Ситуацията в крайречните обитаеми места като Олешки е по-тежка, в сравнение с в други окупирани региони “, споделя Олександър Толоконников, заместник-ръководител на Херсонската регионална военна администрация.
По думите му наличието на цивилни също служи като щит за съветските позиции.
„ Олешки и неговите поданици са нужни на съветските войски, с цел да възпират дейни удари от украинска страна “, споделя той.
„ Пътят на гибелта “
Излизането от града е съвсем невероятно. Един от маршрутите е прочут измежду локалните като „ пътя на гибелта “.
Според доброволката Ксения Архипова цивилни коли постоянно попадат на мини или стават цел на дронове.
В началото на февруари към шест коли с храна са унищожени при сходни офанзиви. По-рано напредването е било мъчно, само че допустимо. Днес съвсем няма водачи, подготвени да поемат риска.
Руските бойци постоянно стопират коли, не разрешават на хората да напущат или влизат в града и правят инспекции и разпити.
По-рано тази година доброволец и двама евакуиращи се са починали при опит да изоставен Олешки. Не е ясно дали са убити от дрон или мина.
Изтощени и гладуващи
Жителите описват за крайни ограничения. Без ток, вода, газ и отопление хората оцеляват с подръчни средства. „ Събирах дърва извън, с цел да отоплявам дома си. Беше доста мъчно “, споделя Мария, която неотдавна е избягала.
До края на зимата питателните ресурси съвсем се изчерпват. Магазините са затворени. „ Много хора бяха изцяло изтощени и гладуващи. Пристигаха в болничното заведение и умираха “, споделя тя.
Някои поданици получават храна след религиозни служби в локална баптистка черква, където руснаци раздават пакети с съществени артикули.
Ситуацията се утежнява още след разрушаването на язовир „ Каховка “ през юни 2023 година, когато градът е наводнен. Много хора губят документи, което затруднява приемането на помощ.
За да получат филантропична поддръжка, жителите би трябвало да имат съветски паспорт. Процедурата лишава месеци и не може да се извърши в самия град.
Без излаз
Стотици хора остават блокирани в Олешки. По данни на доброволци сред 200 и 300 души чакат евакуация. Някои се пробват да изоставен пешком. Най-близкият маршрут води до град Гола Пристан, на към 23 километра.
Много от останалите са възрастни, заболели или с увреждания. За тях евакуацията без специфичен превоз е на практика невъзможна. „ Душата ме боли за тези, които са там “, споделя Мария.
Нарушения на интернационалното право
Украинският омбудсман по правата на индивида Дмитро Лубинец дефинира обстановката като тенденциозен гнет против цивилни.
„ Хората броят всяка глътка вода, с цел да оцелеят още един ден. Това не е просто война. Това е умишлено деяние против цивилното население “, съобщи той.
Лубинец е призовал Русия и Международния комитет на Червения кръст да обезпечат филантропичен кулоар и да съблюдават Женевските конвенции. До момента няма резултат.
Според интернационалното право потреблението на апетит като средство за водене на война и насилственото разселване на цивилни са военни закононарушения.
Днес в Олешки липсват храна, вода и сигурност. Роднини търсят околните си в локални чатове. Част от хората са в неопределеност. Градът не живее. Той оцелява.
По нейни данни от над 24 000 души преди войната в града са останали към 2000. Сред тях има минимум 47 деца.
„ Ако обстановката не се усъвършенства, хората просто ще умрат от апетит. Няма излаз. Няма доставки “, споделя Анна, жителка на Олешки, съумяла неотдавна да избяга в следена от Украйна зона.
Град, трансфорат в капан
Олешки се намира на източния бряг на река Днепър и остава на фронтовата линия. Оттам съветските сили обстрелват украински позиции, в това число град Херсон, освободен през ноември 2022 година
Заради близостта до украинските сили съветската войска е разположила оръжия, минохвъргачки и мини в жилищни региони. Това прави живота на цивилните извънредно рисков.
„ Ситуацията в крайречните обитаеми места като Олешки е по-тежка, в сравнение с в други окупирани региони “, споделя Олександър Толоконников, заместник-ръководител на Херсонската регионална военна администрация.
По думите му наличието на цивилни също служи като щит за съветските позиции.
„ Олешки и неговите поданици са нужни на съветските войски, с цел да възпират дейни удари от украинска страна “, споделя той.
„ Пътят на гибелта “
Излизането от града е съвсем невероятно. Един от маршрутите е прочут измежду локалните като „ пътя на гибелта “.
Според доброволката Ксения Архипова цивилни коли постоянно попадат на мини или стават цел на дронове.
В началото на февруари към шест коли с храна са унищожени при сходни офанзиви. По-рано напредването е било мъчно, само че допустимо. Днес съвсем няма водачи, подготвени да поемат риска.
Руските бойци постоянно стопират коли, не разрешават на хората да напущат или влизат в града и правят инспекции и разпити.
По-рано тази година доброволец и двама евакуиращи се са починали при опит да изоставен Олешки. Не е ясно дали са убити от дрон или мина.
Изтощени и гладуващи
Жителите описват за крайни ограничения. Без ток, вода, газ и отопление хората оцеляват с подръчни средства. „ Събирах дърва извън, с цел да отоплявам дома си. Беше доста мъчно “, споделя Мария, която неотдавна е избягала.
До края на зимата питателните ресурси съвсем се изчерпват. Магазините са затворени. „ Много хора бяха изцяло изтощени и гладуващи. Пристигаха в болничното заведение и умираха “, споделя тя.
Някои поданици получават храна след религиозни служби в локална баптистка черква, където руснаци раздават пакети с съществени артикули.
Ситуацията се утежнява още след разрушаването на язовир „ Каховка “ през юни 2023 година, когато градът е наводнен. Много хора губят документи, което затруднява приемането на помощ.
За да получат филантропична поддръжка, жителите би трябвало да имат съветски паспорт. Процедурата лишава месеци и не може да се извърши в самия град.
Без излаз
Стотици хора остават блокирани в Олешки. По данни на доброволци сред 200 и 300 души чакат евакуация. Някои се пробват да изоставен пешком. Най-близкият маршрут води до град Гола Пристан, на към 23 километра.
Много от останалите са възрастни, заболели или с увреждания. За тях евакуацията без специфичен превоз е на практика невъзможна. „ Душата ме боли за тези, които са там “, споделя Мария.
Нарушения на интернационалното право
Украинският омбудсман по правата на индивида Дмитро Лубинец дефинира обстановката като тенденциозен гнет против цивилни.
„ Хората броят всяка глътка вода, с цел да оцелеят още един ден. Това не е просто война. Това е умишлено деяние против цивилното население “, съобщи той.
Лубинец е призовал Русия и Международния комитет на Червения кръст да обезпечат филантропичен кулоар и да съблюдават Женевските конвенции. До момента няма резултат.
Според интернационалното право потреблението на апетит като средство за водене на война и насилственото разселване на цивилни са военни закононарушения.
Днес в Олешки липсват храна, вода и сигурност. Роднини търсят околните си в локални чатове. Част от хората са в неопределеност. Градът не живее. Той оцелява.
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ