Това е една шокираща история, която няма как да бъде

Това е една шокираща история, която няма по какъв начин да бъде подмината. Не би трябвало. Едва ли можем да пресъздадем и една стотна от нея. Но това, което е известно и е събрано от The Guardian, е тук – пред вас. Знам, че мнозина си споделят: това е в Америка, нас какво ни интересува? Дори няма да се пробвам да обяснявам… Тази история е човешка и тя не е лимитирана от географското си състояние, ние сме индивиди. А и мнозина в България се захласват по смъртното наказване и отнемането на живот за представление и облекчаване на болна жадност. Донякъде е и за тях тази история…

The Guardian, 5 януари:

*

Първият път, когато Лиза Монтгомъри се сблъсква със половото принуждение, е косвено, когато е на три. Тя лежи в леглото си, през нощта, до нейната полу-сестра Дайен, която доста обича – толкоз близо, че може да я допре, до момента в който Дайен – тогава 8-годишна – е изнасилвана от техният детегледач мъж.

На 11 Лиза Монтгомъри схваща персонално какво е да бъде насилвана. Доведеният ѝ татко Джак, който е „ озлобен алкохолик “ и който постоянно пребива нея и майка ѝ, стартира към този момент и да я изнасилва един или два пъти седмично.

Изнасилванията стават толкоз значима част от живота на Джак през идващите четири години, че прави стая в пристройка на караваната, в която живеят, надълбоко в горите на Оклахома. Стаята има обособен вход, с цел да може той да влиза и излиза, когато си изиска и никой да не чува писъците ѝ.

Той я е изнасилвал, постоянно поставяйки възглавница върху лицето ѝ. Когато се е съпротивлявала, е удрял главата ѝ в циментовия под толкоз мощно, че и получила контузии и увреждания на мозъка – което ще стане ясно по-късно от проучвания с ЯМР.

Един ден майка ѝ Джуди е влезнала изненадващо в стаята, до момента в който детето е изнасилвано от брачна половинка ѝ. Джуди по този начин се е разярила от видяното, че извадила револвер и го опряла в главата на щерка си, крещейки: „ Как можа да ми причиниш такова нещо? “

С времето насилието се е нараснало. Доведеният татко на Лиза Монтгомъри почнал да кани другари,

с цел да я изнасилват групово в стаята ѝ – това е продължавало с часове, като най-после мъжете уринирали върху нея, като че ли е някакъв отпадък. Майка ѝ почнала да взе участие във всичко това, като „ продавала “ тялото на Лиза Монтгомъри на водопроводчика и електротехника, когато се налагало да свършат някаква работа вкъщи им – вместо пари.

Това е историята на Лиза Монтгомъри.

Това са прекарванията ѝ, които по-късно лекари, психолози и обществени служащи ще отчетат, че са се натрупвали и натрупвали у нея с години. Това е дамата, през днешния ден към този момент 52-годишна, която администрацията на президента Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския счита да умъртви след шест дни, тъй като афишират за студенокръвен палач, за който даже да бъде заключен до края на живота си не е задоволително наказване.

В петък Апелативният съд на Съединени американски щати даде зелена светлина за изтезанието. Ход, който беше признат с възторг от Департамента по правораздаване на Съединени американски щати, който – подтикван от администрацията на Тръмп – упорства, че Лиза Монтгомъри е отговорна за осъществяването на „ изключително извънредно “ закононарушение. Но тези, които са се задълбочили в историята на мъката в живота ѝ, лежаща зад осъщественото закононарушение, виждат нещата друго.

„ Това е историята на една жена, която е надълбоко болна душевен – резултат от цялостен живот мъчения и полово принуждение “, споделя Сандра Бабкок – шеф в Института за проучване на смъртното наказване по света на Университета в Корнуел. Бабкок е и съветник на отбраната на Монтгомъри. „ Лиза не е най-лошата от неприятните, тя е най-повредена от развалените “.

Ако изтезанието на Монтгомъри се извърши на 12 януари – посредством смъртоносна инжекция,

тя ще бъде първата екзекуция на жена, осъществена от държавното управление на Съединени американски щати за последните съвсем 70 години. Тя ще е и измежду първите пандизчии, екзекутирани от отиващ си президент, за последните повече от 100 години. (Повече от век не са осъществявани изтезания през директния интервал сред изборите за президент и стъпването на новия президент на власт). Доналд Тръмп Доналд Тръмп - американски предприемач и политик Доналд Тръмп е роден на 14 юни 1946 година в нюйоркския бърза да убие трима пандизчии в интервал от четири дни – като злокобен край на времето си в Белия дом.

Никой не оспорва, че закононарушението, за което Монтгомъри е наказана, е извънредно. Детайлите към него са смразяващи.

На 16 декември 2004 година, тогава 36-годишната Монтгомъри пътува от Канзас до дребното градче Скидмор в Мисури, с цел да се срещне с Боби Джо Стинет – жена, с която се срещнала онлайн поради общата им обич към кучетата.

Стинет, която развъждала кучета, по това време е бременна в осмия месец с първото си дете. Монтгомъри е отишла при нея сякаш, с цел да си купи кученце, само че, един път влезнала в къщата, е нападнала Стинет и я удушила с въже.

След това е разрязала корема ѝ с кухненски нож и извадила бебето от нея. През идващите часове, преди да я заловят, Монтгомъри е казвала, че бебето е нейно. На идващия ден е задържана, откакто намират тялото на Стинет; бебето е върнато на фамилията ѝ и е отгледано от татко ѝ.



Къщата в Скидмор, Мисури, където е убита Стинет/ Getty Images

За някои американци, измежду които наподобява е и Тръмп, който възобнови федералните изтезания след 17-годишна пауза, казусът на Лиза Монтгомъри свършва дотук. Тя е направила непоносимо закононарушение и в този момент е време да се изправи пред ултимативното наказване, което тя заслужава.

Но за юристите и професионалните специалисти, които прекарват години в проучване на случая на Монтгомъри, персоналните контузии и прекарванията, които са я формирали като персона, са единствено началото на една история, в която се задълбочават, не с цел да я извиняват, само че с цел да я схванат.

„ Трябва да разберем какво е нещото, което да докара някого до това

да стане по този начин откъснат от личните си дейности, че да е кадърен да извърши нещо, което един естествен човек намира за немислимо “, споделя Катерин Портерфийлд, детски психолог, специализирала в лекуване на оживели след принуждение и мъчения. Портерфийлд прекарва доста часове с Монтгомъри за 18-дневен интервал, като част от изследване за потребностите на апелативния развой през 2016 година

„ Неща, които са невъзможни за схващане, внезапно стават разбираеми, когато се вземе поради психическото заболяване, солидна контузия от детството и това, което те предизвикват на едно дете “, споделя тя.

Част от пътя към разбирането на обстановката на Монтгомъри е несъответстващата отбрана, която е получила по време на първичната фаза от делото ѝ. През 2007 година журито, което към този момент я е оповестило за отговорна за ликвидиране и похищение, е било помолено да дефинира дали да я осъди на гибел или не.

По това време Монтгомъри е представлявана от длъжностен юрист, който в никакъв случай не се е занимавал с углавно закононарушение до тогава, както и от Фред Дюшард – юрист от Канзас, с избрана „ популярност “. Дюшард има повече наказани на гибел клиенти от всеки различен негов сътрудник в Съединени американски щати – четирима от седмината наказани на гибел в Мисури, са били представлявани от него.



Фред Дюшард/ Факсимиле: The Guardian

Двамата юристи на Монтгомъри са показали слаба отбрана по време на делото. Дюшард е решил да измисли отбрана, основана на тезата, че клиентката му страда от рядко психическо заболяване, наречено псевдоциеза (фалшива бременност), което по психосоматичен път провокира болната да има вяра, че е бременна и че бебето е нейно.

Теорията не устоя на обстоятелствата и журито я отхвърля.

След като са оповестили Монтгомъри за отговорна, членовете на журито остават невпечатлени от дребното доказателства, поднесени им по време на делото. Адвокатите на отбраната са цитирали някакви доказателства за принуждение над Монтгомъри, призовавайки няколко „ тъжно изглеждащи, трагични “ очевидци и това е било всичко по въпроса. От прокуратурата са се подиграли на опита да я спасят от екзекуция с това, което са нарекли „ извинението с насилието “.

И по този начин Монтгомъри е наказана на гибел на 26 октомври 2007 година

Години по-късно нов отбор от юристи стартират да съставляват Монтгомъри, базирайки обжалването на доста по-големия от показаното по-рано размер доказателства за половото принуждение, на което е била подложена. По време на новото следствие са включени специалисти, които дават мненията си по делото.

Джанет Вогелсанг, клиничен обществен служащ, прекарва няколко дълги дни с Монтгомъри през 2016 година След доста часове, тя най-сетне стартира лека-полека да печели доверието на затворничката и да научава истории за контузиите от детството ѝ. Вогелсанг вижда против себе си държание, което ѝ припомня опита, който има с ветерани, травмирани от войната.

„ Да беседвам с Лиза беше като да беседвам с ветераните от Виетнам и Корея, които са били военнопленници, държани в дупки в земята или бамбукови кафези при отвратителни условия “, споделя Вогелсанг.

В края на изследването си Вогелсанг показва отчет от 184 страници обществена история на Монтгомъри. Повечето материали от хрониката ѝ не са били показани на журито преди този момент.

Тя включва половото принуждение и груповите изнасилвания, половата употреба и принуждение. Но това е единствено началото. В отчета са разказани случаи на непрекъснато оскърбление.

От ранна възраст майката на Монтгомъри я е връзвала със строителна лепенка през устата, с цел да не приказва. Момичето е било събличано чисто голо и изкарвано на верандата пред пияни гости, като са ѝ казвали, че в случай че издаде и тон, ще я пратят в сиропиталище.

Родителите ѝ са я карали да пребива дребната си сестра с дъска, до момента в който не прокърви. И най-после – и онази стая, пристройка на караваната, където доведеният ѝ татко я малтретира освен полово, само че и душевен.

„ Той е изрязал дупка през дрешника, през която е можел да я следи в онази нейна стая, когато се прибирала от учебно заведение “, споделя Вогелсанг. „ Доведеният ѝ татко е сядал в дрешника и я е следил. Затова тя е намерила едно малко кътче в стаята, където е можела да стои, без той да я вижда – тя безусловно се е сгушвала там, единствено и единствено да остане отвън полезрението му “.

Докладът на Вогелсанг заключава, че претърпяното от Монтгомъри в онази стая е еднакво на ужасите, претърпени от децата бойци и военнопленниците. „ Тя е била изолирана, промивали са мозъка ѝ, била е унижавана, не са ѝ разрешавали да приказва, биели са я когато си изискат “.

Портерфийлд пък декларира, че по време на сесиите си очи в очи със затворничката бързо е почнала да разпознава признаците на контузия и психическа болест. „ Когато се срещах с нея, тя ставаше отвеяна “, споделя Портерфийлд.

„ Не е способна да поддържа праволинейна мисълта си и разказва мислите си по чудноват метод. Живее в положение на изолираност от действителността, мисълта ѝ скача през времето. Когато я питах за детството ѝ, тя не можеше да го свърже с страсти – с безизразно лице, беззвучен глас, говорейки за себе си в трето лице “.

Портерфийлд и Вогелсанг се сплотяват в диагнозите си във връзка с Монтгомъри. „ Няма подозрение “, споделя Портерфийлд, „ Монтгомъри е надълбоко душевен повредена и болна. Тя има голям брой повреди, няма подозрение “.

Откакто попада в пандиза, Монтгомъри стартира да получава медицински и психиатрични грижи и е била неколкократно диагностицирана с биполярно разстройство, пост-травматично разстройство, тревога, меланхолия, промяна на настроенията, изолираност от действителността и загуба на паметта. Изследванията сочат, че тя се е борила с тези положения от доста от дълго време и те директно са довели до осъщественото от нея закононарушение.

В месеците, предшестващи убийството, тя е имала няколко психотични „ епизоди “, през които е твърдяла, че е бременна –

изказване, което не е можело да бъде правилно, откакто е била направена стерилна срещу волята ѝ, след раждането на четвъртото ѝ дете. По същото това време е проявявала всички други признаци на болесттите си, в това число изолираност от действителността, загуба на паметта и меланхолия.

Въпреки това никой не ѝ е оказал помощ, нито ѝ е предложил отбрана. Това е една непрекъснато повтаряща се „ тематика “, която изскача, до момента в който човек преглежда случая на Монтгомъри – никой не ѝ оказва помощ. Това се появява в правосъдните документи един след различен, по този начин ужасно като закононарушението, което е направила, а точно: обществото я е изоставило.

Един единствен път през цялото ѝ гнило детство обществените са посетили дома на фамилията ѝ, като услужливо са предизвестили родителите на Монтгомъри доста преди да ги посетят, та да имат време да приготвят нещата да наподобяват добре и да я принудят със закани да си мълчи.

След това е и оня доктор в Оклахома, който я е прегледал като дете, научил за постоянните изнасилвания – не е направил нищо. Служителката от службата, която е била виновна за обществените помощи на майката на Монтгомъри е осведомена за изнасилванията, само че не е направила нищо по въпроса. Съдията, който е гледал делото по развода на родителите ѝ, който е отправил забележка на майката Джуди, че е знаела за изнасилванията, само че не е осведомила полицията, самият той не е направил безусловно нищо.

Обществото е изоставило Лиза Монтгомъри не един и два пъти, а неведнъж. Сега обществото, в лицето на администрацията на Тръмп, се подготвя да я убие, като наказване за резултата от този неуспех.

Сандра Бабкок споделя, че през последните 30 години е защитавала доста пандизчии, изправени пред смъртно наказване в разнообразни страни по целия свят, „ … и в никакъв случай не съм виждала случай, като този. Не знам за различен случай, в който да екзекутират някого, който е бил обект на такова безмилостно полово принуждение “.

Бабкок счита, че е уверена, че множеството американци биха желали да спрат тази екзекуция, в случай че единствено знаеха всички обстоятелства за Лиза Монтгомъри и за случилото се с нея преди. Но множеството не ги знаят.

Часовникът тиктака. „ Ако изтезанието бъде осъществена, всички би трябвало да се срамим доста “, споделя тя.