Ограбват ли златните концесии на България?
Това е една от най-разпространените тези на родните фенове на конспирацията. Популярността й има просто и разумно пояснение – позицията на жертва e универсалното опрощение за неуспехa и бедността на всеки народ.
Нека да илюстрираме икономическата част на тематиката с някои съществени обстоятелства, тъй че всеки рационален човек да може самичък да си отговори на въпроса в заглавието. Унищожаването на околната среда поради златодобива е различен мит, който обаче не е обект на този текст.
Колко злато има България?
Колкото има в трезорите – към 40 тона – там се движим в топ 50 на света. Геоложките запаси обаче са нещо друго. На доктрина ги има, а достоверната им оценка е за към 450 т. злато в проучените залежи. На процедура, могат да бъдат извлечени и от тях да има изгода единствено след няколко нетривиални стъпки:
а) да бъдат потвърдени ресурси (количества, чиито рандеман е софтуерно вероятен и стопански ефективен),
б) да се влага и да бъдат добити рудите и
в) да бъде извлечен чист метал от тях.
Колко злато добива България?
Малко – към 7.3 т./г. златен еквивалент през 2015 година (според Геоложката работа на САЩ) главно под формата на концентрати, а не метал. Да, в Европа се движим на 3-4-то място, само че на фона на международния рандеман от 3 100 т./г. и страни като Китай, ЮАР, Русия, Австралия сме капка в морето. До 60-те години главен източник е била мина Злата в Трън, а по-късно рудник Челопеч, като през 80-те години са се добивали към 2 т./г. злато, с които Народна република България постоянно е покривала задълженията си към Съюз на съветските социалистически републики.
През 2015 година към 4.8 т. (65%) се добиват от ДПМ Челопеч, а останалите идват главно от Горубсо-Кърджали, Елаците-Мед и Асарел-Медет. Големият растеж в последните години се дължи на първо място на учетворяването на производството в Челопеч след закупуването на мината от Дънди Прешъс Металс.
Кой изнася злато от България?
Канадците от Дънди, несъмнено!? Всъщност не тъкмо. ДПМ Челопеч добива меден и пиритен концентрат с друго златно наличие, като цената на медта и златото в тях е почти идентична (вкл. и много сребро). Да, преди време те желаеха да го преработват на място, само че за жалост деятелите и управляващите самоуверено прогониха тази инвестиция и през днешния ден ДПМ Челопеч изнася концентрати през половината свят, с цел да бъдат претопени в Намибия, Китай и други места. И по този начин, добавената стойност от производството на метали отлетя вечно далеко.
Единственият важен производител на крайни благородни метали в България е КЦМ АД край Пловдив – по към 300 кг. злато и 50 т. сребро годишно. Те преработват добива на руда от някои родопски залежи и рециклират излязло от приложимост електронно съоръжение и получават краен метал. Продават ги на този, който дава най-хубавата цена, в това число на Българска народна банка, и никой няма право да ги упреква за това.
Кой добива най-вече и най-ценни железни руди в България?
Българските компании Елаците-Мед и Асарел-Медет добиват към 7 пъти повече руда от ДПМ Челопеч, а годишните им доходи са приблизително с към 100 милиона лв. по-високи. Да, техните концентрати съдържат главно мед и малко злато, само че какво значение има това – значима е цената на метала, а не цвета му. Слава Богу, концентратите им се преработват от Аурубис в Пирдоп, т.е. и добавената стойност от този развой остава в България.
И с помощта на това, Средногорието през днешния ден е „ Мека “-та на българската тежка промишленост, като създава повече добавена стойност на ангажиран даже от София. Факт!
Кой заплаща най-високи концесионни такси в България?
ДПМ Челопеч е най-големият длъжник на концесионни такси – през 2015 година заплаща 13.8 милиона лв. или 18.5% от всички концесии в страната. Това е малко необичайно на фона на по-ниските им общи доходи, само че е реалност. Горубсо-Кърджали и някои други дребни играчи също добиват златосъдържащи руди, само че в много по-малки количества. Концесионните такси обаче са единствено върха на айсберга – през същата година ДПМ Челопеч внася в държавните фондове, под формата на налози, такси и осигуровки, спомагателни към 50 милиона лв.. Като прибавим и вложенията в рудника, заплатите и заплащанията към снабдители, бързо откриваме, че в страната остава доста повече, в сравнение с се изнася към акционерите. Да не приказваме за инвестицията на зелено в Крумовград!
Защо българската страна не добива сама златосъдържащи руди?
Защото не знае и не може. През 1994 година държавният рудник Челопеч, чиято активност е пълнила хазната на НРБ/БКП от 1954 година, е пред разпродажба. Защото страната не намира пазари за концентрата, нито влага в модернизацията му, нито търси нови ресурси. Рудникът, а с него и поминъкът на района, са избавени с помощта на частичната приватизация и следващо концесиониране през 1999 година Само че тази работа се оказва комплицирана даже и за частния бизнес и до 2004 година ситуацията не се усъвършенства изключително. Тогава банкрутиралата още веднъж мина бива закупена от Дънди Прешъс Металс.
А огромните облаги, за които четем по вестниците, идват след дълготраен труд и стотици милиони долари вложения. И огромна част от тях бива вложена незабавно назад в търсене и рационализация, тъй като добивът действа сполучливо единствено по този метод. Свръхтехнологичната и печеливша мина, която виждаме през днешния ден, нямаше да бъде допустима, в случай че концесионните такси бяха прекомерно високи и договорката не се беше случила. Точно толкоз просто е.
Ако не беше концесиониран, през днешния ден от рудник Челопеч щяха да са останали единствено една запечатана шахта, големи пропадания на повърхността и остаряло хвостохранилище, което щеше всекидневно да трови река Тополница и селата в близост. Като тези на някогашните Медет, Елшица, Радка и десетки други, зарязани от страната в цялостна съсипия остарели мини.
Коя компания най-често печели наградата „ Най-голям корпоративен донор на годината “ в България?
ДПМ Челопеч. Защото към концесионните такси и налозите годишно прибавя и над 1.3 милиона лв. дарения, които в огромната си част също остават в Средногорието. Второто място рядко доближава и една трета от тази сума.
Коя е единствената община у нас, надалеч от София и морето, която има важен приръст на популацията в интервала 2000-2015 година?
Челопеч. Благодарение на рекордния растеж на приходите и приходите на локалната власт, Челопеч се трансформира де факто в единствената провинциална община в България, която притегля население. Скоро към нея ще се причислят и новите златотърсачи Крумовград и Брезник. Погледнете която и да е ранглиста на общините в България и ще видите най-малко няколко от Средногорието в челните редици. Като се стартира от коефициента на финансова резистентност на общинските бюджети, каузи на личните доходи, приходите от европроекти, директните частни вложения, брутната добавена стойност, заетостта и приходите на човек и се стигне до меки знаци като междинния триумф от матурите в учебно заведение, събитията в културния и състезателен календар, достъпа до опазване на здравето, връзки, заведения и финансово обслужване.
Кое е най-богатото село в България?
Чавдар – хазаин на две хвостохранилища – на ДПМ Челопеч и Елаците-Мед. Комбинацията от високи приходи, концесионни такси, дарения, евро-фондове и един почтен кмет прави това допустимо.
Коя е единствената в България частна фирмена профилирана гимназия?
ЧПГЧО Челопеч, която към този момент 18 години дава късмет на децата в района да получат обучение на международно равнище против алегорична такса. Вероятно това им дава опция да изоставен и компанията по-скоро да губи най-умните си евентуални фрагменти, само че е почтено и честно по отношение на тях – те могат да решат сами за себе си.
Коя е общината с рекорден растеж на заетостта, приходите и наемите през 2017 година?
Крумовград. Благодарение на старта на построяването на новата мина на ДПМ. След като в продължение на 12 години локалната власт, медии и деятели се надпреварваха да плюят по плана, през днешния ден тонът е диаметрално противопоставен, локалните младежи се надпреварват да учат в Минно-геоложкия университет, а за 230 работни места към този момент има 1700 претенденти единствено от общината. Идентичен развой ще се случи, когато стартира построяването и на мината в Брезник, където вложител е Асарел-Медет. Най-късно в този миг ще се пробудят и жителите на прилежащата община Трън, които си самоналожиха икономическо ембарго с референдума против златодобива от това лято. Въпрос на време е да се осъзнаят – въпреки всичко и Крумовград мина по сходен път.
Коя е единствената промишленост, която няма по какъв начин да избяга от мястото си?
Добивната. Защото за разлика от всеки различен бизнес, минният е неразривно обвързван с мястото, на което се случва добивът. Това е голямата разлика сред него и взривът на кол-центрове и фабрики за сглобяване на обикновени артикули. Последните могат да се изнесат за нула време, в случай че компанията реши, че заплатите тук са й прекомерно високи. А това ще се случи рано или късно – въпреки всичко имаме упоритост за висок витален стандарт.
Какво влияние има рудодобивът върху локалния бизнес?
Освен директната претовареност, тази промишленост има голям заобиколен резултат – обезпечава съществуването на голям брой дребни фирми-доставчици. Става въпрос за най-малко 3-4 пъти повече работни места в няколко съществени посоки: индустриално и инфраструктурно строителство, изкопни работи и рекултивация; произвеждане, монтаж и поддръжка на профилирано електротехническо, минно и металургично оборудване; ремонт и инженерингови услуги; произвеждане и доставка на характерни първични материали и материали. Изискванията за качество на модерните минни компании са значим тласък за софтуерно и организационно развиване на доставчиците. Част от тях съумяват да излязат от ограничавания локален пазар и да търсят реализация в други предприятия, в това число в чужбина. Градчетата в Средногорието са изпълнени с сходни дребни компании, чиито истории на триумфа не доближават до утринните ТВ блокове.
И въпреки всичко не изчерпва ли добивът запасите на златосъдържащи руди в България?
Не. Всъщност е тъкмо противоположното. В края на 90-те години добивната промишленост е в крах и България разполага с доста малко потвърдени ресурси и на практика единствено един едвам оцеляващ рудник. След концесионирането на мините, стартират съществени вложения освен в технологиите за рандеман, само че и в търсене и изследване. В резултат, през днешния ден страната разполага с няколко много значими залежи – Челопеч, Крумовград, Чала, Седефче, Брезник, Трън, Прохорово, Зидарово, Диканите, Сребрен, Златарица и много други – с потвърдени ресурси (не просто хипотетичен ресурс), които неведнъж надвишават тези отпреди две десетилетия. Звучи парадоксално, само че е реалност – колкото повече се развива добивът, толкоз повече порастват запасите.
На доктрина рудник Челопеч би трябвало да бъде привършен през 2029 година На процедура, той в никакъв случай в 60-годишната си история не е имал ресурси за повече от 15-20 година напред. А хората в Дънди Прешъс Металс са практици – те просто намират още.
На фона на горните обстоятелства става пределно ясно, че концесионните заплащания на практика нямат значение.
Материалът е от уеб страницата www.tavex.bg
Нека да илюстрираме икономическата част на тематиката с някои съществени обстоятелства, тъй че всеки рационален човек да може самичък да си отговори на въпроса в заглавието. Унищожаването на околната среда поради златодобива е различен мит, който обаче не е обект на този текст.
Колко злато има България?
Колкото има в трезорите – към 40 тона – там се движим в топ 50 на света. Геоложките запаси обаче са нещо друго. На доктрина ги има, а достоверната им оценка е за към 450 т. злато в проучените залежи. На процедура, могат да бъдат извлечени и от тях да има изгода единствено след няколко нетривиални стъпки:
а) да бъдат потвърдени ресурси (количества, чиито рандеман е софтуерно вероятен и стопански ефективен),
б) да се влага и да бъдат добити рудите и
в) да бъде извлечен чист метал от тях.
Колко злато добива България?
Малко – към 7.3 т./г. златен еквивалент през 2015 година (според Геоложката работа на САЩ) главно под формата на концентрати, а не метал. Да, в Европа се движим на 3-4-то място, само че на фона на международния рандеман от 3 100 т./г. и страни като Китай, ЮАР, Русия, Австралия сме капка в морето. До 60-те години главен източник е била мина Злата в Трън, а по-късно рудник Челопеч, като през 80-те години са се добивали към 2 т./г. злато, с които Народна република България постоянно е покривала задълженията си към Съюз на съветските социалистически републики.
През 2015 година към 4.8 т. (65%) се добиват от ДПМ Челопеч, а останалите идват главно от Горубсо-Кърджали, Елаците-Мед и Асарел-Медет. Големият растеж в последните години се дължи на първо място на учетворяването на производството в Челопеч след закупуването на мината от Дънди Прешъс Металс.
Кой изнася злато от България?
Канадците от Дънди, несъмнено!? Всъщност не тъкмо. ДПМ Челопеч добива меден и пиритен концентрат с друго златно наличие, като цената на медта и златото в тях е почти идентична (вкл. и много сребро). Да, преди време те желаеха да го преработват на място, само че за жалост деятелите и управляващите самоуверено прогониха тази инвестиция и през днешния ден ДПМ Челопеч изнася концентрати през половината свят, с цел да бъдат претопени в Намибия, Китай и други места. И по този начин, добавената стойност от производството на метали отлетя вечно далеко.
Единственият важен производител на крайни благородни метали в България е КЦМ АД край Пловдив – по към 300 кг. злато и 50 т. сребро годишно. Те преработват добива на руда от някои родопски залежи и рециклират излязло от приложимост електронно съоръжение и получават краен метал. Продават ги на този, който дава най-хубавата цена, в това число на Българска народна банка, и никой няма право да ги упреква за това.
Кой добива най-вече и най-ценни железни руди в България?
Българските компании Елаците-Мед и Асарел-Медет добиват към 7 пъти повече руда от ДПМ Челопеч, а годишните им доходи са приблизително с към 100 милиона лв. по-високи. Да, техните концентрати съдържат главно мед и малко злато, само че какво значение има това – значима е цената на метала, а не цвета му. Слава Богу, концентратите им се преработват от Аурубис в Пирдоп, т.е. и добавената стойност от този развой остава в България.
И с помощта на това, Средногорието през днешния ден е „ Мека “-та на българската тежка промишленост, като създава повече добавена стойност на ангажиран даже от София. Факт!
Кой заплаща най-високи концесионни такси в България?
ДПМ Челопеч е най-големият длъжник на концесионни такси – през 2015 година заплаща 13.8 милиона лв. или 18.5% от всички концесии в страната. Това е малко необичайно на фона на по-ниските им общи доходи, само че е реалност. Горубсо-Кърджали и някои други дребни играчи също добиват златосъдържащи руди, само че в много по-малки количества. Концесионните такси обаче са единствено върха на айсберга – през същата година ДПМ Челопеч внася в държавните фондове, под формата на налози, такси и осигуровки, спомагателни към 50 милиона лв.. Като прибавим и вложенията в рудника, заплатите и заплащанията към снабдители, бързо откриваме, че в страната остава доста повече, в сравнение с се изнася към акционерите. Да не приказваме за инвестицията на зелено в Крумовград!
Защо българската страна не добива сама златосъдържащи руди?
Защото не знае и не може. През 1994 година държавният рудник Челопеч, чиято активност е пълнила хазната на НРБ/БКП от 1954 година, е пред разпродажба. Защото страната не намира пазари за концентрата, нито влага в модернизацията му, нито търси нови ресурси. Рудникът, а с него и поминъкът на района, са избавени с помощта на частичната приватизация и следващо концесиониране през 1999 година Само че тази работа се оказва комплицирана даже и за частния бизнес и до 2004 година ситуацията не се усъвършенства изключително. Тогава банкрутиралата още веднъж мина бива закупена от Дънди Прешъс Металс.
А огромните облаги, за които четем по вестниците, идват след дълготраен труд и стотици милиони долари вложения. И огромна част от тях бива вложена незабавно назад в търсене и рационализация, тъй като добивът действа сполучливо единствено по този метод. Свръхтехнологичната и печеливша мина, която виждаме през днешния ден, нямаше да бъде допустима, в случай че концесионните такси бяха прекомерно високи и договорката не се беше случила. Точно толкоз просто е.
Ако не беше концесиониран, през днешния ден от рудник Челопеч щяха да са останали единствено една запечатана шахта, големи пропадания на повърхността и остаряло хвостохранилище, което щеше всекидневно да трови река Тополница и селата в близост. Като тези на някогашните Медет, Елшица, Радка и десетки други, зарязани от страната в цялостна съсипия остарели мини.
Коя компания най-често печели наградата „ Най-голям корпоративен донор на годината “ в България?
ДПМ Челопеч. Защото към концесионните такси и налозите годишно прибавя и над 1.3 милиона лв. дарения, които в огромната си част също остават в Средногорието. Второто място рядко доближава и една трета от тази сума.
Коя е единствената община у нас, надалеч от София и морето, която има важен приръст на популацията в интервала 2000-2015 година?
Челопеч. Благодарение на рекордния растеж на приходите и приходите на локалната власт, Челопеч се трансформира де факто в единствената провинциална община в България, която притегля население. Скоро към нея ще се причислят и новите златотърсачи Крумовград и Брезник. Погледнете която и да е ранглиста на общините в България и ще видите най-малко няколко от Средногорието в челните редици. Като се стартира от коефициента на финансова резистентност на общинските бюджети, каузи на личните доходи, приходите от европроекти, директните частни вложения, брутната добавена стойност, заетостта и приходите на човек и се стигне до меки знаци като междинния триумф от матурите в учебно заведение, събитията в културния и състезателен календар, достъпа до опазване на здравето, връзки, заведения и финансово обслужване.
Кое е най-богатото село в България?
Чавдар – хазаин на две хвостохранилища – на ДПМ Челопеч и Елаците-Мед. Комбинацията от високи приходи, концесионни такси, дарения, евро-фондове и един почтен кмет прави това допустимо.
Коя е единствената в България частна фирмена профилирана гимназия?
ЧПГЧО Челопеч, която към този момент 18 години дава късмет на децата в района да получат обучение на международно равнище против алегорична такса. Вероятно това им дава опция да изоставен и компанията по-скоро да губи най-умните си евентуални фрагменти, само че е почтено и честно по отношение на тях – те могат да решат сами за себе си.
Коя е общината с рекорден растеж на заетостта, приходите и наемите през 2017 година?
Крумовград. Благодарение на старта на построяването на новата мина на ДПМ. След като в продължение на 12 години локалната власт, медии и деятели се надпреварваха да плюят по плана, през днешния ден тонът е диаметрално противопоставен, локалните младежи се надпреварват да учат в Минно-геоложкия университет, а за 230 работни места към този момент има 1700 претенденти единствено от общината. Идентичен развой ще се случи, когато стартира построяването и на мината в Брезник, където вложител е Асарел-Медет. Най-късно в този миг ще се пробудят и жителите на прилежащата община Трън, които си самоналожиха икономическо ембарго с референдума против златодобива от това лято. Въпрос на време е да се осъзнаят – въпреки всичко и Крумовград мина по сходен път.
Коя е единствената промишленост, която няма по какъв начин да избяга от мястото си?
Добивната. Защото за разлика от всеки различен бизнес, минният е неразривно обвързван с мястото, на което се случва добивът. Това е голямата разлика сред него и взривът на кол-центрове и фабрики за сглобяване на обикновени артикули. Последните могат да се изнесат за нула време, в случай че компанията реши, че заплатите тук са й прекомерно високи. А това ще се случи рано или късно – въпреки всичко имаме упоритост за висок витален стандарт.
Какво влияние има рудодобивът върху локалния бизнес?
Освен директната претовареност, тази промишленост има голям заобиколен резултат – обезпечава съществуването на голям брой дребни фирми-доставчици. Става въпрос за най-малко 3-4 пъти повече работни места в няколко съществени посоки: индустриално и инфраструктурно строителство, изкопни работи и рекултивация; произвеждане, монтаж и поддръжка на профилирано електротехническо, минно и металургично оборудване; ремонт и инженерингови услуги; произвеждане и доставка на характерни първични материали и материали. Изискванията за качество на модерните минни компании са значим тласък за софтуерно и организационно развиване на доставчиците. Част от тях съумяват да излязат от ограничавания локален пазар и да търсят реализация в други предприятия, в това число в чужбина. Градчетата в Средногорието са изпълнени с сходни дребни компании, чиито истории на триумфа не доближават до утринните ТВ блокове.
И въпреки всичко не изчерпва ли добивът запасите на златосъдържащи руди в България?
Не. Всъщност е тъкмо противоположното. В края на 90-те години добивната промишленост е в крах и България разполага с доста малко потвърдени ресурси и на практика единствено един едвам оцеляващ рудник. След концесионирането на мините, стартират съществени вложения освен в технологиите за рандеман, само че и в търсене и изследване. В резултат, през днешния ден страната разполага с няколко много значими залежи – Челопеч, Крумовград, Чала, Седефче, Брезник, Трън, Прохорово, Зидарово, Диканите, Сребрен, Златарица и много други – с потвърдени ресурси (не просто хипотетичен ресурс), които неведнъж надвишават тези отпреди две десетилетия. Звучи парадоксално, само че е реалност – колкото повече се развива добивът, толкоз повече порастват запасите.
На доктрина рудник Челопеч би трябвало да бъде привършен през 2029 година На процедура, той в никакъв случай в 60-годишната си история не е имал ресурси за повече от 15-20 година напред. А хората в Дънди Прешъс Металс са практици – те просто намират още.
На фона на горните обстоятелства става пределно ясно, че концесионните заплащания на практика нямат значение.
Материалът е от уеб страницата www.tavex.bg
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ