Путин ще взриви едно или повече „тактически“ ядрени оръжия
Това би могло да докара до директен конфликт сред Русия и НАТО и затова носи риск от Трета международна война
Ескалацията на Путин ще унищожи табуто против потреблението на нуклеарни оръжия за нещо друго от въздържане. Ако го направи безнаказано, други незаконни страни ще последват образеца му, написа Андреас Клут, предава .
Руският президент Владимир Путин не желае да употребява нуклеарно оръжие, тъкмо както не желае да продължава да води своята „ специфична военна интервенция “ против Украйна. Но той към момента води война - тъй като не може да завоюва. Това също значи, че той въпреки всичко може да употребява нуклеарно оръжие, както още веднъж заплаши тази седмица. Съединени американски щати и техните съдружници – и хипотетичните другари на Путин в Китай и другаде – би трябвало да решат в този момент по какъв начин ще реагират.
За Путин нуклеарната ескалация не би била метод за изтръгване на успеха от пастта на провалянето, а за изтръгване на оцеляването - политическо или даже физическо - от пастта на забвението. За разлика от демократичните водачи, той няма метод да се пенсионира грациозно след всички вреди, които е нанесъл. Като фен на историята на съветските царе, той знае, че краят му може да бъде много противен.
Ето за какво той може да изтупа праха от съветска теория, която западните анализатори назовават „ ескалация за деескалация “. Това значи да употребявате нуклеарни оръжия, с цел да избегнете загубата на стандартна (неядрена) война. Путин ще взриви едно или повече „ тактически “ (за разлика от „ стратегическите “) нуклеарни оръжия. Това са нискомощни гърмежи, задоволително огромни, с цел да отстраняват позиция на украинската войска или логистичен център - само че прекомерно „ дребни “, с цел да изтрият цялостен град.
Пускайки сходна бомба, Путин би алармирал желанието си да употребява повече. Неговата мотивация би била да принуди Украйна да се съобщи и Запада да излезе от спора – само че без да постанова автоматизирано възмездие от страна на Съединени американски щати. Путин желае враговете му да се отдръпват, с цел да може да разгласи победа и да остане на власт.
Подобен акт на обезсърчение, несъмнено, ще означи най-мрачния поврат в човешката история след Хирошима и Нагасаки. Това освен би умъртвило, осакатило и травматизирало голям брой почтени хора – Путин към този момент прави това – само че също по този начин би провокирало дълготраен гнет в целия свят.
Ескалацията на Путин ще унищожи табуто от ерата на Студената война против потреблението на нуклеарни оръжия за нещо друго от въздържане. Ако го направи безнаказано, други нуклеарни незаконни страни ще последват образеца му. Това от своя страна би принудило страните, които са изоставили нуклеарните оръжия в името на неразпространението или разоръжаването - както направи Украйна през 90-те години - да изградят свои лични арсенали. Контролът върху оръжията ще да бъде мъртъв. Ядрената война, по план или случайност, ще стане по-вероятна на повече места по планетата, изключително в Азия.
Какво тогава би трябвало да направи американският президент Джо Байдън? Очевидно той би трябвало да възпира Путин, като в същото време приготвя отговор, в случай че Путин ескалира. Но това са два аспекта на едно и също решение: подразбиращият се отговор също възпира.
Матю Крьониг от Атлантическия съвет заключи някои от вариантите. Един отговор на стеснен съветски нуклеарен удар е да се удвоят, утроят или учетворят всички ограничения, които Западът към този момент е подхванал против режима на Путин, изцяло отрязвайки Русия от западния свят. Вместо да се поддаде, Западът ще изпрати още оръжия в Украйна и повече сили, в това число нуклеарни оръжия, на източния фронт на НАТО.
Такава умишлено лимитирана реакция би имала за цел да спре една серпантина на ескалация, преди да е почнала. Проблемът е, че Путин може да не откри този отговор за задоволително плашещ. Той към този момент е парий, а руснаците към този момент страдат от наказания. Ако той се опасява от края на личното си царуване или живот – а това, не забравяйте, е сюжетът, който обмисляме – той ще употребява всички налични запаси за оцеляването си.
Друг проблем е, че един въздържан отговор би изглеждал извънредно несъответстващ за украинците и останалия свят. Приятелите на Киев биха паднали духом. Диктатори като Ким Чен Ун от Северна Корея биха заключили, че можете да вършиме каквото си желаете и да оцелеете.
Така че отговорът на Байдън би трябвало да е по-заплашителен. Той има две военни благоприятни условия. Единият е да се отговори със същата мощ, като очевидно употребява тактическо нуклеарно оръжие с ниска мощ - в Северния ледовит океан, да речем, или далечен Сибир. Взривът би трябвало да даде явен сигнал на Путин да спре. Това също би успокоило украинците и света, че Съединени американски щати ще отговорят на ескалацията „ зъб за зъб “ – че ще наложат със мощ спазването на нуклеарното табу.
Проблемът е, че това би трансформирало борбата в апокалиптична игра на нерви, което евентуално ще докара до поредност от тактически детонации. А Русия, която е почти идентична със Съединени американски щати в стратегическите нуклеарни оръжия, има към 10 пъти повече тактически бойни глави, с които да си играе. Сценариите стават невъзможни за пресмятане, изключително когато се вземе поради човешката неточност. Ще има риск от Армагедон.
Следователно по-добрият боен вид е стандартен американски удар по съветските сили. Целта може да бъде точната база, която е нанесла нуклеарния удар. Или може да са съветски войски в Украйна.
Това би алармирало на Украйна и света, че всяко нарушение на нуклеарното табу ще бъде осъдено. И посланието към Путин би било, че той не може да ескалира до деескалация, тъй като Западът ще се намеси, с цел да го победи.
Недостатъкът явно е, че това се равнява на директен конфликт сред Русия и НАТО и затова носи риск от Трета международна война, като краят на света към момента може да настъпи в следствие. Путин може да заключи, че Съединени американски щати не са подготвени да отвърнат с нуклеарни оръжия и да заповяда още повече нуклеарни удари.
Това повдига различен въпрос, на който Байдън би трябвало да отговори: откакто реши по какъв начин ще реагира на разнообразни равнища на нуклеарна ескалация, по какъв начин би трябвало да заяви това – на Путин, съдружници, врагове и обществеността?
Ако желае да усили оптимално възпиращата стойност на своята връзка, той ще бъде явен, съответен и обществен – Ако Путин направи Х, ние ще създадем Y. Проблемът там е, че Байдън ще загуби всякаква еластичност, когато Путин направи нещо малко по-различно от Х.
По-добрият вид – който Байдън наподобява е избрал – е да бъде предумишлено неразбираем обществено. Недостатъкът е, че това кара даже украинците да гадаят. Предимството е, че Путин би трябвало да одобри най-лошото.
Има и друга опция. Върнете се към нашата причина: Путин не желае да употребява нуклеарни оръжия, само че ще го направи, в случай че се опасява, че личното му оцеляване е застрашено. Съединени американски щати биха могли да създадат проекти за промяна на режима - т.е. за премахване на Путин и неговия вътрешен кръг - при положение на нуклеарна ескалация. В този случай би било най-добре да съобщите това не неразбираемо, а съответно, и не обществено, а в частен диалог - на Путин.
Ако има някаква искрица вяра в това тъмно време, тя проблесна в Узбекистан предходната седмица, когато Путин се срещна с водачите на Индия и Китай, Нарендра Моди и Си Дзинпин. И двете страни са нуклеарни сили. Индия е необвързана, Китай стои номинално зад Путин. Но и двамата показаха пред Путин своята „ угриженост “ по отношение на неговата война.
Независимо от враждата сред Пекин и Вашингтон, без значение от другите спорове, които се случват, призракът на нуклеарната война би трябвало и може да сплоти света против опасността. Дискретно, Байдън, Си и всички други международни водачи биха могли да загърбят разликите си и да изпратят на Путин следното обръщение: Ако преминете към нуклеарно оръжие, ние ще се погрижим това да е краят за вас.
Ескалацията на Путин ще унищожи табуто против потреблението на нуклеарни оръжия за нещо друго от въздържане. Ако го направи безнаказано, други незаконни страни ще последват образеца му, написа Андреас Клут, предава .
Руският президент Владимир Путин не желае да употребява нуклеарно оръжие, тъкмо както не желае да продължава да води своята „ специфична военна интервенция “ против Украйна. Но той към момента води война - тъй като не може да завоюва. Това също значи, че той въпреки всичко може да употребява нуклеарно оръжие, както още веднъж заплаши тази седмица. Съединени американски щати и техните съдружници – и хипотетичните другари на Путин в Китай и другаде – би трябвало да решат в този момент по какъв начин ще реагират.
За Путин нуклеарната ескалация не би била метод за изтръгване на успеха от пастта на провалянето, а за изтръгване на оцеляването - политическо или даже физическо - от пастта на забвението. За разлика от демократичните водачи, той няма метод да се пенсионира грациозно след всички вреди, които е нанесъл. Като фен на историята на съветските царе, той знае, че краят му може да бъде много противен.
Ето за какво той може да изтупа праха от съветска теория, която западните анализатори назовават „ ескалация за деескалация “. Това значи да употребявате нуклеарни оръжия, с цел да избегнете загубата на стандартна (неядрена) война. Путин ще взриви едно или повече „ тактически “ (за разлика от „ стратегическите “) нуклеарни оръжия. Това са нискомощни гърмежи, задоволително огромни, с цел да отстраняват позиция на украинската войска или логистичен център - само че прекомерно „ дребни “, с цел да изтрият цялостен град.
Пускайки сходна бомба, Путин би алармирал желанието си да употребява повече. Неговата мотивация би била да принуди Украйна да се съобщи и Запада да излезе от спора – само че без да постанова автоматизирано възмездие от страна на Съединени американски щати. Путин желае враговете му да се отдръпват, с цел да може да разгласи победа и да остане на власт.
Подобен акт на обезсърчение, несъмнено, ще означи най-мрачния поврат в човешката история след Хирошима и Нагасаки. Това освен би умъртвило, осакатило и травматизирало голям брой почтени хора – Путин към този момент прави това – само че също по този начин би провокирало дълготраен гнет в целия свят.
Ескалацията на Путин ще унищожи табуто от ерата на Студената война против потреблението на нуклеарни оръжия за нещо друго от въздържане. Ако го направи безнаказано, други нуклеарни незаконни страни ще последват образеца му. Това от своя страна би принудило страните, които са изоставили нуклеарните оръжия в името на неразпространението или разоръжаването - както направи Украйна през 90-те години - да изградят свои лични арсенали. Контролът върху оръжията ще да бъде мъртъв. Ядрената война, по план или случайност, ще стане по-вероятна на повече места по планетата, изключително в Азия.
Какво тогава би трябвало да направи американският президент Джо Байдън? Очевидно той би трябвало да възпира Путин, като в същото време приготвя отговор, в случай че Путин ескалира. Но това са два аспекта на едно и също решение: подразбиращият се отговор също възпира.
Матю Крьониг от Атлантическия съвет заключи някои от вариантите. Един отговор на стеснен съветски нуклеарен удар е да се удвоят, утроят или учетворят всички ограничения, които Западът към този момент е подхванал против режима на Путин, изцяло отрязвайки Русия от западния свят. Вместо да се поддаде, Западът ще изпрати още оръжия в Украйна и повече сили, в това число нуклеарни оръжия, на източния фронт на НАТО.
Такава умишлено лимитирана реакция би имала за цел да спре една серпантина на ескалация, преди да е почнала. Проблемът е, че Путин може да не откри този отговор за задоволително плашещ. Той към този момент е парий, а руснаците към този момент страдат от наказания. Ако той се опасява от края на личното си царуване или живот – а това, не забравяйте, е сюжетът, който обмисляме – той ще употребява всички налични запаси за оцеляването си.
Друг проблем е, че един въздържан отговор би изглеждал извънредно несъответстващ за украинците и останалия свят. Приятелите на Киев биха паднали духом. Диктатори като Ким Чен Ун от Северна Корея биха заключили, че можете да вършиме каквото си желаете и да оцелеете.
Така че отговорът на Байдън би трябвало да е по-заплашителен. Той има две военни благоприятни условия. Единият е да се отговори със същата мощ, като очевидно употребява тактическо нуклеарно оръжие с ниска мощ - в Северния ледовит океан, да речем, или далечен Сибир. Взривът би трябвало да даде явен сигнал на Путин да спре. Това също би успокоило украинците и света, че Съединени американски щати ще отговорят на ескалацията „ зъб за зъб “ – че ще наложат със мощ спазването на нуклеарното табу.
Проблемът е, че това би трансформирало борбата в апокалиптична игра на нерви, което евентуално ще докара до поредност от тактически детонации. А Русия, която е почти идентична със Съединени американски щати в стратегическите нуклеарни оръжия, има към 10 пъти повече тактически бойни глави, с които да си играе. Сценариите стават невъзможни за пресмятане, изключително когато се вземе поради човешката неточност. Ще има риск от Армагедон.
Следователно по-добрият боен вид е стандартен американски удар по съветските сили. Целта може да бъде точната база, която е нанесла нуклеарния удар. Или може да са съветски войски в Украйна.
Това би алармирало на Украйна и света, че всяко нарушение на нуклеарното табу ще бъде осъдено. И посланието към Путин би било, че той не може да ескалира до деескалация, тъй като Западът ще се намеси, с цел да го победи.
Недостатъкът явно е, че това се равнява на директен конфликт сред Русия и НАТО и затова носи риск от Трета международна война, като краят на света към момента може да настъпи в следствие. Путин може да заключи, че Съединени американски щати не са подготвени да отвърнат с нуклеарни оръжия и да заповяда още повече нуклеарни удари.
Това повдига различен въпрос, на който Байдън би трябвало да отговори: откакто реши по какъв начин ще реагира на разнообразни равнища на нуклеарна ескалация, по какъв начин би трябвало да заяви това – на Путин, съдружници, врагове и обществеността?
Ако желае да усили оптимално възпиращата стойност на своята връзка, той ще бъде явен, съответен и обществен – Ако Путин направи Х, ние ще създадем Y. Проблемът там е, че Байдън ще загуби всякаква еластичност, когато Путин направи нещо малко по-различно от Х.
По-добрият вид – който Байдън наподобява е избрал – е да бъде предумишлено неразбираем обществено. Недостатъкът е, че това кара даже украинците да гадаят. Предимството е, че Путин би трябвало да одобри най-лошото.
Има и друга опция. Върнете се към нашата причина: Путин не желае да употребява нуклеарни оръжия, само че ще го направи, в случай че се опасява, че личното му оцеляване е застрашено. Съединени американски щати биха могли да създадат проекти за промяна на режима - т.е. за премахване на Путин и неговия вътрешен кръг - при положение на нуклеарна ескалация. В този случай би било най-добре да съобщите това не неразбираемо, а съответно, и не обществено, а в частен диалог - на Путин.
Ако има някаква искрица вяра в това тъмно време, тя проблесна в Узбекистан предходната седмица, когато Путин се срещна с водачите на Индия и Китай, Нарендра Моди и Си Дзинпин. И двете страни са нуклеарни сили. Индия е необвързана, Китай стои номинално зад Путин. Но и двамата показаха пред Путин своята „ угриженост “ по отношение на неговата война.
Независимо от враждата сред Пекин и Вашингтон, без значение от другите спорове, които се случват, призракът на нуклеарната война би трябвало и може да сплоти света против опасността. Дискретно, Байдън, Си и всички други международни водачи биха могли да загърбят разликите си и да изпратят на Путин следното обръщение: Ако преминете към нуклеарно оръжие, ние ще се погрижим това да е краят за вас.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ