Хранене на тоса ину
Тоса ину, наричани още японски мастифи, имат добър здравен статус като цяло, само че това не изключва потребността от доста добре формирана хранителна диета, с цел да се подсигурява положителното здраве на домашния любим. Желателно е хранителният режим на тоса ину да се сформира от умел експерт, осведомен с особеностите на породата.
Животновъди и притежатели на кучета тоса ину настояват, че естественото хранене е по-подходящо за японския мастиф. Ако обаче стопанинът е ангажиран денем и няма опция да подготвя храната му, може да се премине на вид фабрично създадена суха храна или консерви, само че безусловно от най-голям клас. Може да се ползва и смесена диета.
Как хранят тоса ину в родната Япония?
В родината им тоса ину биват хранени главно с месо и вътрешности от домашна птица, коза, по-рядко от друго домашно животно. Хранят ги също с риба, варен ориз, попарени моркови, тофу. Дават им на ден по 1 варено яйце, както и сурови кости. За куче с тегло 50 кг се планува 1.5 кг храна на ден.
В богатите развъдници ги хранят с прясно заклани птици. Младите кучета ги ядат дружно с вътрешностите, костите и кръвта. Домашните животни, осиновени в фамилии, се хранят с съвсем същата диета.
Сутрин най-често им дават лека закуска, нормално извара, която като количество е до 1 % от тежестта на животното, дружно със зеленчуци и плодове, които съставляват 0.5 % от тежестта на тоса ину.
За вечеря получават сурови домашни птици, говеждо, агнешко или вътрешности, които са към 5 % от тежестта на животното. Кашата от ориз или елда е към 1 % от тежестта на кучето. Веднъж в седмицата месото може да се размени с риба, допълващо към менюто се дава сварено яйце.
В множеството европейски домове тоса ину се храни с постно варено месо, зърнени храни, плодове и зеленчуци, както и млечни артикули. Карантиите също се дават сварени.
На дребните кученца се дава порция 3 или 4 пъти дневно, възрастните ядат 2 пъти дневно. За мъниците е добре да одобряват храни с калций - извара и кефир. Витаминният комплекс, който е наложителен при домашно хранене, се предписва от ветеринар. Когато дребното кученце стане на 8 месеца, то минава на режима на хранене на възрастния образец.
Метаболизмът на тази порода е муден, в допълнение на това те са склонни към наднормено тегло. Затова физическата интензивност е значим съставен елемент от цялостната грижа при хранене на кучето.
Трябва да се има и поради, че породата е с доста взискателна храносмилателна система. Продукти с неприятно качество може да доведат до хранителни алергии.
Много е значимо да се знае, че пилето и рибата са мощни алергени и по тази причина тези артикули е нужно да се вкарват деликатно. Кожният обрив и сърбежът са първите признаци на хранителна алергия при кучето. Загубата на четина на обособени места е разследване на нелекуват проблем с алергия от храна.
За да се резервира домашният питомец от гадене, повръщане, разстройство и метеоризъм в червата, храната му би трябвало да се сортира деликатно.
