Европа все по-малко прилича на общ дом и все повече

Европа все по-малко наподобява на общ дом и от ден на ден на раздробен архипелаг от страхове, очаквания и взаимно недоумение. Докато в Брюксел се приказва за единение и взаимност, под повърхността на публичните настройки се оформят дълбоки разломи.

Именно тези невидими пукнатини осветлява новото проучване на Европейски съвет за външна политика, оповестено преди ден и коментирано пред БНР от журналиста и интернационален анализатор Веселин Желев.

Той посочи, че изследването съставлява второстепенен разбор на настройките в страните членки по основни тематики: външна политика, сигурност, връзки със Съединени американски щати, Русия и Китай, както и войната в Украйна.

На базата на тези настройки европейските общества са разграничени на шест условни групи – „ острови “: Евроястреби, Еврогълъби, Атлантици, Националисти, Ренегати и Тръмписти.

Общият извод е безапелационен: Европа към този момент не е обединен политически план, а архипелаг от разнообразни ценностни общности, които постоянно нямат общ език между тях.

Европейските „ острови “

Желев изяснява, че термините „ ястреби “ и „ гълъби “ са условни – заимствани от британските hawks и doves. Ястребите са най-силно показани в Германия, Дания и Португалия. Те са твърдо проевропейски, поддържат концепцията за мощна европейска войска и стратегическа автономност, скептични са към Съединени американски щати, само че не са антиамерикански.

Гълъбите са съсредоточени в Италия и Испания. Те също поддържат Европейски Съюз, само че са по-пацифистки настроени, скептични към милитаризацията и слагат акцент върху дипломацията и климатичните политики.

Атлантиците – най-силни в Полша и балтийските страни – са проамерикански, пронатовски и виждат Съединени американски щати като главен поръчител за европейската сигурност. Между тях и гълъбите има напрежение, изключително поради политиките на Доналд Тръмп.

Националистите преобладават в Централна Европа. Те са скептични към Европейски Съюз и Съединени американски щати, само че поддържат мощната страна, армията и защитата на границите. Не са безусловно проруски, само че са срещу наднационални структури.

Ренегатите – най-интересната група съгласно Желев – са най-силно показани точно в България. Те са антисистемни, недоверчиви, песимистични, постоянно негласуващи. Скептични са към Европейски Съюз, Съединени американски щати, институциите и политическите елити. Трудни са за готовност, само че в спешни моменти могат да дадат мощен подтик на антисистемни политически планове.

Тръмпистите – дребна, само че шумна група – участват в съвсем всички страни, в това число България.

България – най-нестандартният случай в Европейски Съюз

Според проучването България е единствената страна в Европейски Съюз, в която най-голямата група са ренегатите – 23%. Националистите са втората по мощ група. Проевропейските групи са по-слаби, в сравнение с в съвсем всички други страни.

Тази конструкция – ренегати, следвани от националисти, а проевропейските групи на трето място – слага България в периферията на европейските трендове. Обществото е най-фрагментираното в Европейски Съюз, без преобладаваща проевропейска или проамериканска група, само че с преобладаващо съмнение, което елементарно може да бъде експлоатирано.

Желев акцентира, че това основава удобна среда за антисистемни планове. В подтекста на идните избори той отбелязва, че точно ренегатите евентуално съставляват най-голямата част от евентуалните гласоподаватели на Румен Радев, в случай че той се появи като нов политически състезател.

Но предизвестява: „ тази група е непостоянна, мъчно се активизира и елементарно трансформира държанието си “.

„ България е транспортен съд без платна и без рул “

Желев е сериозен към българската политическа класа. Според него тя не демонстрира признаци на стратегическо мислене, а равнището на политическия спор е „ потискащо ниско и неевропейско “. В миг, когато светът се пренарежда, България продължава да се занимава с въпроса „ чий е Крим “, без да може да даде явен отговор.

Той напомня думите на Еманюел Макрон от Сорбоната: „ Европа е смъртна. Европа може да почине. “ И прибавя: „ Няма безсмъртни народи. Ако България някой ден почине, то ще бъде от нелепост. “

Според него страната ни заслужава доста по-убедително водачество, само че настоящето политическо управление е „ тъпо “. Той подлага на критика и неналичието на отчетност – да вземем за пример решението на български представители да вземат участие в частната неправителствена организация на Доналд Тръмп, наречена „ Съвет за мир “, без да обяснят дейностите си пред гласоподавателите.

Европа върви към делене на две скорости

Желев разяснява и неофициалната среща на европейските водачи от предходния ден. Според него излиза наяве, че Европейски Съюз ще върви към модел на „ две скорости “ – ядро от страни, които ще задълбочат интеграцията, и външна страна, която ще бъде оставена да взема решение сама какво да прави. България явно се обрисува като част от периферията, заради „ липса на ясна посока и политическо водачество “.

Той напомня, че Лисабонският контракт разрешава засилено съдействие – минимум девет страни могат да задълбочат интеграцията си без единодушието на останалите. Който желае, може да се причисли, само че би трябвало да поеме задължения, а освен да използва.

Мюнхенската конференция и бъдещето на Украйна

Разговорът минава към Мюнхенската конференция по сигурността. Желев прецизира, че там не се вземат решения, а се обменят отзиви. Основни тематики ще бъдат Украйна, Близкият изток, Иран, трансатлантическите връзки и световната сигурност.

Той е песимистичен, че скоро ще се стигне до мир в Украйна – липсва решение за териториалните въпроси, а Русия продължава тактиката си на изтощение.

По отношение на участието на Украйна в Европейски Съюз Желев разяснява новата концепция за „ ненапълно участие “ – форма на последователно присъединение с лимитирани права. Това е опит да се заобиколи съпротивата на Унгария, която блокира началото на договарянията. Но сходна смяна крие морални опасности: разнообразни правила за разнообразни страни.

Той припомня, че Украйна е огромна страна – 40 милиона души – и влизането ѝ би трансформирало салдото на силите в Европейски Съюз, както и разпределението на бюджета. Освен това следвоенното възобновяване ще изисква стотици милиарди и десетилетия работа.

По отношение на България Веселин Желев остава безапелационен:

„ България се намира в сериозен миг, в който неналичието на стратегическо мислене може да я сложи трайно в периферията на Европа. “

 

 

 

Източник: БНР

Още вести четете в: България, Свят, Темите на деня За още настоящи вести: Последвайте ни в Гугъл News