Радостта, която превръща специалните деца във възрастни с меки сърца |
Топлата въздишка на хляба, сладката нега на детство върху пухкавите печива, усмихнатите сладки от остарелия бележник на баба. Танцът на тези аромати се вихри в дребната пекарна, стаена като коледен подарък в огромния варненски квартал. Нейното име е „ Радост “ и няма по какъв начин да е другояче, ще си кажете - та нали точно това е възприятието, което уханието на скрития в шепата резен и закачливите хрупкави бисквити са разбудили.
Голямата наслада обаче не е за нас, а за тези, които са станали преди всички, изпълнили са притихналата стаичка със скреж от брашно, замесили са мекото тесто, събудили са пещта и са родили хляба.
Те са седемте младежи, етикирани с умствено закъснение, детска церебрална парализа, дислексия, аутизъм, само че за Нарине Банкова са просто „ нейните специфични деца “.
Защо на мен?
Това е въпросът, който родителите на специфични деца първо си задават. Между сълзите, болката, безсилието и обичта. Защо на мен?
Този въпрос задушава и Нарине, когато едно от четирите й деца се ражда с ДЦП. Следват яд, отменяне, отказване. Докато не осъзнава, че е въпрос на персонален избор по какъв начин приема събитията. И тя прави единственото допустимо, макар неналичието на поддръжка:
„ Към нормалните трудности с отказване от обществото – детската градина, учебно заведение, недоумение от учители, последваха и осем интервенции, голям брой лечения, експерти, разностранни отзиви. Преди 20 години във Варна се сблъсках се с неналичието, на каквито и да е услуги и подкрепяне на деца със СОП. През 1999 година, съумях да включа детето си за терапия към „ Карин Дом “ – единствената съществуваща все още обществена услуга. Помогнаха ми от 3 до 7-годишната възраст на детето. И след това – нищо. “
Така се ражда концепцията за родителска организация
През 2004 година, седем майки на деца с увреждания учредяват Фондация " Радост за нашите деца “. Веднага по-късно основават „ Център за обществена рехабилитация на деца със СОП – Радост “:
„ Започнахме с общинско финансиране, а по-късно с държавно делегирана активност. Това значи, че ежемесечно предлагаме на 60 деца логопед, психолог, специфичен възпитател, плуване, кинезитерапевт, хипнотерапия, музикотерапия. Към днешна дата над 2000 деца и техните фамилии са получили лечения и поддръжка в развъждането и консолидираното на техните специфични деца.
Фондацията ръководи центъра за обществена рехабилитация и обществено дружество „ Пекарна Радост “ за младежи навършили 18-годишна възраст. С нас работят общо 22 експерти в другите посоки на действия ни, за подкрепяне на деца от 3 – 18 години и младежи над 18 години “, споделя Нарине, която е излъчена за ръководител на организацията през 2012 година.
Тя е безапелационна, че вярната работа при деца с дефицити стартира точно от фамилията. Ако там няма схващане и поддръжка е доста мъчно да се реализира позитивно развиване. Затова другите планове на фондацията обгръщат и разнообразни възрастови групи деца и младежи и техните фамилии:
„ Навременната поддръжка на родителите им дава увереността, че въпреки и мъчно въпреки всичко ще съумеят да намерят път за развиването на личните си деца, като развият техните мощни страни. Така, малко по малко, дружно превъзмогваме квалификации и присъди за неспособност. Когато човек не е самичък, е по-лесно “, показва задачата на фондацията Нарине.
Липсата на избор
Пред младежите със специфични потребности в България няма доста благоприятни условия за акомодация и развиване. Дори приключили учебно заведение, те не съумяват да придобият умения, тъй че да се приспособяват в обществото и да бъдат независими.
„ Когато осъзнаваш, че различен вид за личното ти дете няма, си подготвен да преминеш през всичко. А и децата нямат различен избор. Затова търсиш и намираш опция “, обяснява тайната на инициативността си Нарине.
„ Нашите младежи към този момент могат сами да вършат бял и пшеничен самун, питки, рогчета с разнообразни пълнежи. Колкото и нескромно да звучи – това е осмисля всекидневието им. Учат се на трудови умения, които към този момент ползват и вкъщи “, не крие гордостта си тя.
Доверието към работата си печелят с почтеност, неизменност и доста самообладание:
„ В годините сме били изправяни пред голям брой бариери, провокации и неуспехи. Но оцеляваме в името на идеята, която ни сплотява “, споделят майките от организацията.
Работа, не подаяния
Ние не желаеме подаяния, а работа, безапелационна е Нарине. Тя има вяра, че при уместно образование могат да се основат трудови привички и на подрастващи с дефицити, както и че добитите умения могат да се трансфорат в бъдеща специалност. А това е единственият метод за придобиване на автономия и самочувствие:
„ Това е формулата за оцеляване на хората, лишени от една или друга дарба. И колкото по-бързо обществото се убеди в това, толкоз повече благоприятни условия ще има за деца, младежи и възрастни с увреждания “, уверени са от фондацията. Те упорстват за нов взор към общественото предприемачество за хората с увреждания, поради належащата потребност от регулация и финансови принадлежности за създаване на профилиран обществен модел:
„ Не схващам активността ни като бизнес с финансова облага. Не е обикновено работата на едно обществено дружество да бъде възприемана като компания, основана за облага и разпространение на продукция. Няма място за съпоставяне “, безапелационна е Нарине.
Пандемията и страхът от закъснение
Това е най-големият страх по време на локдауна – загубата на постигнатото до момента. Спирането на обществените връзки и лечения има извънредно тежък резултат върху младежите, а за някои от тях се трансформира в същински домакински затвор.
Съвсем действително е изоставането и в активността на общественото дружество. Спечелили доверието на постоянните си клиенти, усъвършенствали свещенодействието на правене на самун, развихрили фантазията си върху изкусителните сладкиши, Нарине и младежите би трябвало да спрат:
„ След първия локдаун затворихме и пекарната. Всички поръчки бяха анулирани и останахме без никакви средства и без опция да продължим да даваме работа на тези, които не могат да си намерят такава. Спаси ни един план на швейцарското държавно управление за интервал от 6 месеца. Така си „ върнахме “ привилегията да работим. “
Младежите от пекарната освен още веднъж работят, само че и вземат участие в „ Улицата на готвачите “ с проява на кулинарни умения и съумяват да смаят посетителите:
„ Нашите девойки и момчета разточиха, навиха, изпекоха и продадоха 300 рогчета със сирене за четири астрономически часа в централната част на Варна пред погледите на стотици. И бяха доста горди от постигнатото “, не крие насладата си Нарине.
Нарине към този момент от дълго време не си задава въпроса Защо на мен? Днес тя изпитва само... признателност:
„ Благодарна съм на ориста, че съм майка на дете с дефицити. Тя ме научи на толкоз доста и ми дава всеки ден любов. Толкова доста любов, която и аз давам с наслада на другите “.
После прегръща нейните специфични деца и влизат в дребната пекарна, с цел да разсънят още веднъж пещта. Лицата им греят в усмивки, по-топли от хляба и по-красиви от пъстрите меденки. А любовта им стопява всяка неприятна мисъл и прости всяко недоумение. Тайната на тази тяхна любов е разкрита отдавна от възхитителния Радичков:
„ Ние, хлебарите, сме по-меки хора, с меко тесто работим, сърцата ни са някак по-меки. “
Подкрепата е най-важната работа. Това е в основата и на Програмата за обществено предприемачество LET’s GO на Български център за нестопанско право. Част от нея е онлайн платформата за артикули и услуги с идея DarPazar.bg. Общността на DarPazar е от разнообразни обществени предприятия в страната, които дават претовареност на хора със характерни умения, както Пекарна Радост, или работят за постигането на разнообразни смислени дела. DarPazar ще бъдe и на – сред 15 и 18 юли в Sofia Ring Mall, където всеки ще може да пазари с Кауза.
Този материал е част от план „ Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската сила в поддръжка на гражданските организации “ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ ОФФ Медия “ и финансиран от Фонд Активни жители България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.
Голямата наслада обаче не е за нас, а за тези, които са станали преди всички, изпълнили са притихналата стаичка със скреж от брашно, замесили са мекото тесто, събудили са пещта и са родили хляба.
Те са седемте младежи, етикирани с умствено закъснение, детска церебрална парализа, дислексия, аутизъм, само че за Нарине Банкова са просто „ нейните специфични деца “.
Защо на мен?
Това е въпросът, който родителите на специфични деца първо си задават. Между сълзите, болката, безсилието и обичта. Защо на мен?
Този въпрос задушава и Нарине, когато едно от четирите й деца се ражда с ДЦП. Следват яд, отменяне, отказване. Докато не осъзнава, че е въпрос на персонален избор по какъв начин приема събитията. И тя прави единственото допустимо, макар неналичието на поддръжка:
„ Към нормалните трудности с отказване от обществото – детската градина, учебно заведение, недоумение от учители, последваха и осем интервенции, голям брой лечения, експерти, разностранни отзиви. Преди 20 години във Варна се сблъсках се с неналичието, на каквито и да е услуги и подкрепяне на деца със СОП. През 1999 година, съумях да включа детето си за терапия към „ Карин Дом “ – единствената съществуваща все още обществена услуга. Помогнаха ми от 3 до 7-годишната възраст на детето. И след това – нищо. “
Така се ражда концепцията за родителска организация
През 2004 година, седем майки на деца с увреждания учредяват Фондация " Радост за нашите деца “. Веднага по-късно основават „ Център за обществена рехабилитация на деца със СОП – Радост “:
„ Започнахме с общинско финансиране, а по-късно с държавно делегирана активност. Това значи, че ежемесечно предлагаме на 60 деца логопед, психолог, специфичен възпитател, плуване, кинезитерапевт, хипнотерапия, музикотерапия. Към днешна дата над 2000 деца и техните фамилии са получили лечения и поддръжка в развъждането и консолидираното на техните специфични деца.
Фондацията ръководи центъра за обществена рехабилитация и обществено дружество „ Пекарна Радост “ за младежи навършили 18-годишна възраст. С нас работят общо 22 експерти в другите посоки на действия ни, за подкрепяне на деца от 3 – 18 години и младежи над 18 години “, споделя Нарине, която е излъчена за ръководител на организацията през 2012 година.
Тя е безапелационна, че вярната работа при деца с дефицити стартира точно от фамилията. Ако там няма схващане и поддръжка е доста мъчно да се реализира позитивно развиване. Затова другите планове на фондацията обгръщат и разнообразни възрастови групи деца и младежи и техните фамилии:
„ Навременната поддръжка на родителите им дава увереността, че въпреки и мъчно въпреки всичко ще съумеят да намерят път за развиването на личните си деца, като развият техните мощни страни. Така, малко по малко, дружно превъзмогваме квалификации и присъди за неспособност. Когато човек не е самичък, е по-лесно “, показва задачата на фондацията Нарине.
Липсата на избор
Пред младежите със специфични потребности в България няма доста благоприятни условия за акомодация и развиване. Дори приключили учебно заведение, те не съумяват да придобият умения, тъй че да се приспособяват в обществото и да бъдат независими.
„ Когато осъзнаваш, че различен вид за личното ти дете няма, си подготвен да преминеш през всичко. А и децата нямат различен избор. Затова търсиш и намираш опция “, обяснява тайната на инициативността си Нарине.
„ Нашите младежи към този момент могат сами да вършат бял и пшеничен самун, питки, рогчета с разнообразни пълнежи. Колкото и нескромно да звучи – това е осмисля всекидневието им. Учат се на трудови умения, които към този момент ползват и вкъщи “, не крие гордостта си тя.
Доверието към работата си печелят с почтеност, неизменност и доста самообладание:
„ В годините сме били изправяни пред голям брой бариери, провокации и неуспехи. Но оцеляваме в името на идеята, която ни сплотява “, споделят майките от организацията.
Работа, не подаяния
Ние не желаеме подаяния, а работа, безапелационна е Нарине. Тя има вяра, че при уместно образование могат да се основат трудови привички и на подрастващи с дефицити, както и че добитите умения могат да се трансфорат в бъдеща специалност. А това е единственият метод за придобиване на автономия и самочувствие:
„ Това е формулата за оцеляване на хората, лишени от една или друга дарба. И колкото по-бързо обществото се убеди в това, толкоз повече благоприятни условия ще има за деца, младежи и възрастни с увреждания “, уверени са от фондацията. Те упорстват за нов взор към общественото предприемачество за хората с увреждания, поради належащата потребност от регулация и финансови принадлежности за създаване на профилиран обществен модел:
„ Не схващам активността ни като бизнес с финансова облага. Не е обикновено работата на едно обществено дружество да бъде възприемана като компания, основана за облага и разпространение на продукция. Няма място за съпоставяне “, безапелационна е Нарине.
Пандемията и страхът от закъснение
Това е най-големият страх по време на локдауна – загубата на постигнатото до момента. Спирането на обществените връзки и лечения има извънредно тежък резултат върху младежите, а за някои от тях се трансформира в същински домакински затвор.
Съвсем действително е изоставането и в активността на общественото дружество. Спечелили доверието на постоянните си клиенти, усъвършенствали свещенодействието на правене на самун, развихрили фантазията си върху изкусителните сладкиши, Нарине и младежите би трябвало да спрат:
„ След първия локдаун затворихме и пекарната. Всички поръчки бяха анулирани и останахме без никакви средства и без опция да продължим да даваме работа на тези, които не могат да си намерят такава. Спаси ни един план на швейцарското държавно управление за интервал от 6 месеца. Така си „ върнахме “ привилегията да работим. “
Младежите от пекарната освен още веднъж работят, само че и вземат участие в „ Улицата на готвачите “ с проява на кулинарни умения и съумяват да смаят посетителите:
„ Нашите девойки и момчета разточиха, навиха, изпекоха и продадоха 300 рогчета със сирене за четири астрономически часа в централната част на Варна пред погледите на стотици. И бяха доста горди от постигнатото “, не крие насладата си Нарине.
Нарине към този момент от дълго време не си задава въпроса Защо на мен? Днес тя изпитва само... признателност:
„ Благодарна съм на ориста, че съм майка на дете с дефицити. Тя ме научи на толкоз доста и ми дава всеки ден любов. Толкова доста любов, която и аз давам с наслада на другите “.
После прегръща нейните специфични деца и влизат в дребната пекарна, с цел да разсънят още веднъж пещта. Лицата им греят в усмивки, по-топли от хляба и по-красиви от пъстрите меденки. А любовта им стопява всяка неприятна мисъл и прости всяко недоумение. Тайната на тази тяхна любов е разкрита отдавна от възхитителния Радичков:
„ Ние, хлебарите, сме по-меки хора, с меко тесто работим, сърцата ни са някак по-меки. “
Подкрепата е най-важната работа. Това е в основата и на Програмата за обществено предприемачество LET’s GO на Български център за нестопанско право. Част от нея е онлайн платформата за артикули и услуги с идея DarPazar.bg. Общността на DarPazar е от разнообразни обществени предприятия в страната, които дават претовареност на хора със характерни умения, както Пекарна Радост, или работят за постигането на разнообразни смислени дела. DarPazar ще бъдe и на – сред 15 и 18 юли в Sofia Ring Mall, където всеки ще може да пазари с Кауза.
Този материал е част от план „ Граждански Хъбове в университети: активизиране на гражданската сила в поддръжка на гражданските организации “ (ACF/61), изпълняван от Български център за нестопанско право с партньорството на фондация „ ОФФ Медия “ и финансиран от Фонд Активни жители България (https://www.activecitizensfund.bg/) по Финансовия механизъм на Европейското икономическо пространство 2014-2021.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ