Приемане на здравноосигурителен кодекс и спиране на честите изменения в здравното законодателство поискаха топ експерти
Топ специалисти разискаха проблемите в опазването на здравето по време на кръгла маса „ Здравеопазване и право ", проведена от Юридическо сдружение по здравно право и опазване на здравето. Участници в събитието бяха проф. Сашо Пенов, проф. доктор Петко Салчев, проф. Дарина Зиновиева, проф. Иван Тодоров, проф. Огнян Герджиков, проф. Борислав Борисов, Юлиян Узунов, проф. Живко Драганов, акад. Атанас Атанасов, висшият арбитър Любомир Гайдов, проф. Диана Ковачева, проф. Момчил Мавров, доктор Светла Качарова, доктор Надежда Славчева, Лилия Монова.
„ Няма различен бранш с толкоз доста нормативни актове - над 500, а като прибавим регламентите и директивите на Европейски съюз, проблемите в ръководството на опазването на здравето стават още по-големи ", сподели проф. доктор Дарина Зиновиева при откриването на кръглата маса. Честите промени в българското законодателство стигат до там, че в една година единствено Закона за здравното обезпечаване е променян 11 пъти, добави тя. Темата е особена настояща сега като се има поради и, че пред Конституционния съд на Република България има висящо дело дали е възможно при лекуването на пациентите да има предели, избрани от НЗОК.
„ Българското здравно законодателство е развалена дантела, има неща, които си опонират едно на друго. Много постоянно депутатите вкарват в спомагателните и заключителни разпореждания промени, без текстовете да са съгласувани. Получава се корекция на корекция на поправката ", сподели някогашният шеф на НЗОК проф. Петко Салчев. Кодексът би трябвало не просто да събере, само че и да хармонизира и да постави в ред разроената, голяма по размер и постоянно спорна нормативна уредба на опазването на здравето и здравното обезпечаване. Проф. Салчев добави, че би трябвало да бъде сложено на разискване дали да се вкара най-малък здравен пакет за хората и по този начин да се регламентира какво получава всеки пациент. По този метод ще се понижи процентът на доплащане, което в този момент се прави от хората.
България е единствената страна в Европейски Съюз, която работи с клинични пътеки. Към момента те са общо 321, като от въвеждането им до момента не са написани точни стандарти за тяхното използване, сподели Любомир Гайдов, висш арбитър и някогашен зам.-министър на опазването на здравето. Налице са мощно занижени критерии за качество. Отбелязани бяха проблемите при учредяването, действието, преструктурирането и прекратяването на лечебните заведения и те занапред ще бъдат във фокуса на идните законодателни промени в областта на опазването на здравето.
Според проф. Сашо Пенов е нужен обзор на нормативната уредба, регламентираща здравния бранш, така както проблемите са трупани с години и нито лекарите, нито пациентите могат да се ориентират в цялата поредност от нормативни и поднормативни актове.
Участниците в кръглата маса обрисуваха 100 нерешени въпроса в опазването на здравето и 20 тактики, от които нито една не е осъществена до дъно.
„ Няма различен бранш с толкоз доста нормативни актове - над 500, а като прибавим регламентите и директивите на Европейски съюз, проблемите в ръководството на опазването на здравето стават още по-големи ", сподели проф. доктор Дарина Зиновиева при откриването на кръглата маса. Честите промени в българското законодателство стигат до там, че в една година единствено Закона за здравното обезпечаване е променян 11 пъти, добави тя. Темата е особена настояща сега като се има поради и, че пред Конституционния съд на Република България има висящо дело дали е възможно при лекуването на пациентите да има предели, избрани от НЗОК.
„ Българското здравно законодателство е развалена дантела, има неща, които си опонират едно на друго. Много постоянно депутатите вкарват в спомагателните и заключителни разпореждания промени, без текстовете да са съгласувани. Получава се корекция на корекция на поправката ", сподели някогашният шеф на НЗОК проф. Петко Салчев. Кодексът би трябвало не просто да събере, само че и да хармонизира и да постави в ред разроената, голяма по размер и постоянно спорна нормативна уредба на опазването на здравето и здравното обезпечаване. Проф. Салчев добави, че би трябвало да бъде сложено на разискване дали да се вкара най-малък здравен пакет за хората и по този начин да се регламентира какво получава всеки пациент. По този метод ще се понижи процентът на доплащане, което в този момент се прави от хората.
България е единствената страна в Европейски Съюз, която работи с клинични пътеки. Към момента те са общо 321, като от въвеждането им до момента не са написани точни стандарти за тяхното използване, сподели Любомир Гайдов, висш арбитър и някогашен зам.-министър на опазването на здравето. Налице са мощно занижени критерии за качество. Отбелязани бяха проблемите при учредяването, действието, преструктурирането и прекратяването на лечебните заведения и те занапред ще бъдат във фокуса на идните законодателни промени в областта на опазването на здравето.
Според проф. Сашо Пенов е нужен обзор на нормативната уредба, регламентираща здравния бранш, така както проблемите са трупани с години и нито лекарите, нито пациентите могат да се ориентират в цялата поредност от нормативни и поднормативни актове.
Участниците в кръглата маса обрисуваха 100 нерешени въпроса в опазването на здравето и 20 тактики, от които нито една не е осъществена до дъно.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ