Световъртежът не винаги е проблем на вътрешното ухо. Равновесието е

...
Световъртежът не винаги е проблем на вътрешното ухо. Равновесието е
Коментари Харесай

Д-р Савов: Последиците от нарушенията във вестибуларния апарат не се изчерпват със замайването

Световъртежът не постоянно е проблем на вътрешното ухо. Равновесието е комплицирана мозъчна функционалност, а нарушаванията могат да бъдат породени от инфекции, вируси, лекарства и даже от естественото стареене.

„ Замая ми се главата “ е едно от най-честите недоволства, с които хората търсят лекарска помощ. Малцина обаче знаят, че същинският „ диригент “ на нашето равновесие не е вестибуларният уред, а мозъкът.
Пътят на пациента нормално стартира от незабавния кабинет или персоналния доктор.
„ При остро настъпили тежки положения първият доктор е този от Спешна помощ. При по-леките случаи пациентите първо търсят персоналния доктор, по-късно постоянно посещават експерт по уши, нос и гърло или невролог и едвам най-после доближават до отоневролог “, изясни пред БНР експертът по неврология и отоневрология доктор Георги Савов.

Това закъснение не всеки път е съдбовно, само че постоянно удължава интервала, през който човек живее със мощен световъртеж, неустойчивост и боязън от придвижване.
Една от най-разпространените заблуди е, че вестибуларният уред самичък „ пази “ равновесието. „ Всъщност този, който пази равновесието, не е вестибуларният уред, а нашият мозък “, уточни обаче доктор Савов.

Специалистът изясни, че мозъкът непрестанно събира информация от три разнообразни системи: зрението, сетивността на мускулите и ставите и вестибуларния уред във вътрешното ухо. Именно посредством тази информация мозъкът изпраща сигнали към мускулите на краката и гръбначния дирек, които ни разрешават да стоим изправени, да вървим, да тичаме и да пазим равновесие. „ Вестибуларният уред е един самобитен сензор, който регистрира придвижването на главата в пространството и изпраща информация към мозъка “, означи отоневрологът.

Факторите за увреждане на вестибуларния уред са голям брой и се разграничават съгласно възрастта, стана ясно още от думите на експерта. Сред най-честите са вирусни инфекции, автоимунни болести, интоксикации, странични резултати от лекарства, възрастови дегенеративни промени, нарушавания в кръвоснабдяването.

„ Често вестибуларният уред е нападнат от вируси, инфекции и автоимунни процеси, които могат да доведат до остро или последователно хронично увреждане “, изясни експертът. При някои хора рецесията настава ненадейно. „ Може да се разсъните една заран със мощен световъртеж и да не можете да станете от леглото “, даде образец той. При други пък болестта се развива последователно. Появява се неустойчивост при вървене, размазване на облиците при придвижване и чувство, че светът „ подскача “ пред очите.

Една от честите диагнози е „ вестибуларен невронит “. Ако възпалението обхване по едно и също време и слуховата система, диагнозата към този момент е „ лабиринтит “.

Грипът също може да провокира световъртеж, може и непосредствено да повреди вътрешното ухо, стана ясно още от думите на доктор Савов.

Но има и втори механизъм. Обикновената вирусна зараза отслабва имунната система, което разрешава активиране на латентни вируси, най-често от групата на херпесните. „ Една настинка може да бъде отключващ фактор за развиване на вестибуларен невронит “, даде образец експертът.

Последиците от нарушаванията във вестибуларния уред надалеч не се изчерпват със замайването. Пациентите постоянно се оплакват от затруднена централизация, нарушавания в паметта, бърза отмалялост, възприятие за неустановеност при придвижване, тревога. „ След остро едностранно увреждане хората с месеци се усещат замаяни, нестабилни и се оплакват от сложна централизация и по-трудно запаметяване “, изясни отоневрологът.

От думите му стана ясно още, че с напредването на възрастта рискът от нарушавания във вестибуларната система доста нараства, както и че медикаментите също могат да бъдат причина за световъртеж.

Снимка: Balance Clinic
Източник: zdrave.net


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР