Този живот... продължава в многоточието
Тоня КЛИСУРОВА
В ръцете си държа юбилейния том с определени стихове на Таньо Клисуров, озаглавен " Този живот... ". Трябваше да се появи на бял свят по-рано, в навечерието на неговия рожден ден - 23 май. Но той не го дочака... И отлетя натам, където се събират душите на поетите. Не съумя да се порадва на тази своя рожба. Наричам я по този начин, тъй като самият той по този начин дефинира стихотворенията си и дори в едно от тях споделя, " че ги обича така, както обича своите деца ".
Подборът на стиховете от неговата първа младежка стихосбирка " Южна гара " до последната му извънредно обществена и гърчеща се от болестните признаци на времето и обществото ни книга " Душа, консултант мой попътен ", е изработен от мен - неговата щерка. Четиринайсет раздела, озаглавени с имената на стихосбирките на поета, показват творбите му от най-ранна младост до зрелите му години. А разлистването на книгата " Този живот... " е като сантиментално пътешестване с трен, през чийто прозорец се сменят картини, сезони, политически ситуации, настроения и хора. И в случай че единствено един от тези пейзажи бъде изваден от общата картина, тя не би имала към този момент същото подстрекателство.
Какво да кажа за поезията в книгата " Този живот... "? Тя стартира още от заглавието й, от многоточието в него. Защото този наш живот не се заключва в рамката на раждането и умирането. Той е всичко това, което се случва в този друг за всеки по дължина период, в многочислените елементарни човешки неща, в многоточията, които ние сами слагаме.
Десетки пъти Таньо Клисуров е определян като стихотворец на делника, остросоциален или пък като гальовен лирик, правилен в любовната си лирика и в живота на своята муза и обичана жена - Мария, само че във всички случаи улавящ и напипващ пулса на времето. Всички тези неща са правилни, несъмнено, за неговата лирика и можем да намерим десетки доказателства за това измежду стиховете му. Но! Безспорно той е бил и постоянно ще бъде поетът на ЧОВЕКА. Защото всички негови стихотворения описват човешки истории. На хората от квартала, от улицата, от прилежащия апартамент, на сънародниците ни тук или оттатък граница... И когато държа в ръцете си неговата книга, като че ли слушам техните гласове всред кориците й. Стоновете на болния от рак комшия или кавгата сред съпрузите, която избухва " в фамилните им кухни в един вечерен и комфортен час ", рева на стареца, изпратен в старешки дом от тримата си синове, безмълвно чакащата още веднъж своя подтисник България, децата на която порастват надалеч, пребитите поради нищожните си пенсии старци в едно забравено даже от Бога българско село. И най-после като че ли самичък виждаш бледото си отражение в стъклото на нощната аптека.
Не е ли едно от най-великите каузи в действителност това? Човекът да се посвети на индивида, се запитвам? Не се ли случва тъкмо това с създателя, когато напише своята творба и я даде на хората? И аз персонално имам вяра, че " чудото на Таньо Клисуров ", както го беше нарекъл Петър Драгиев, се състои тъкмо в това. Не просто да изплетеш нишката от красиви думи, а да кажеш истини до болежка познати, измежду които всеки да разпознае своята истина. Всеки да открие, че този живот е неговият живот, и да постави своето многоточие.
В ръцете си държа юбилейния том с определени стихове на Таньо Клисуров, озаглавен " Този живот... ". Трябваше да се появи на бял свят по-рано, в навечерието на неговия рожден ден - 23 май. Но той не го дочака... И отлетя натам, където се събират душите на поетите. Не съумя да се порадва на тази своя рожба. Наричам я по този начин, тъй като самият той по този начин дефинира стихотворенията си и дори в едно от тях споделя, " че ги обича така, както обича своите деца ".
Подборът на стиховете от неговата първа младежка стихосбирка " Южна гара " до последната му извънредно обществена и гърчеща се от болестните признаци на времето и обществото ни книга " Душа, консултант мой попътен ", е изработен от мен - неговата щерка. Четиринайсет раздела, озаглавени с имената на стихосбирките на поета, показват творбите му от най-ранна младост до зрелите му години. А разлистването на книгата " Този живот... " е като сантиментално пътешестване с трен, през чийто прозорец се сменят картини, сезони, политически ситуации, настроения и хора. И в случай че единствено един от тези пейзажи бъде изваден от общата картина, тя не би имала към този момент същото подстрекателство.
Какво да кажа за поезията в книгата " Този живот... "? Тя стартира още от заглавието й, от многоточието в него. Защото този наш живот не се заключва в рамката на раждането и умирането. Той е всичко това, което се случва в този друг за всеки по дължина период, в многочислените елементарни човешки неща, в многоточията, които ние сами слагаме.
Десетки пъти Таньо Клисуров е определян като стихотворец на делника, остросоциален или пък като гальовен лирик, правилен в любовната си лирика и в живота на своята муза и обичана жена - Мария, само че във всички случаи улавящ и напипващ пулса на времето. Всички тези неща са правилни, несъмнено, за неговата лирика и можем да намерим десетки доказателства за това измежду стиховете му. Но! Безспорно той е бил и постоянно ще бъде поетът на ЧОВЕКА. Защото всички негови стихотворения описват човешки истории. На хората от квартала, от улицата, от прилежащия апартамент, на сънародниците ни тук или оттатък граница... И когато държа в ръцете си неговата книга, като че ли слушам техните гласове всред кориците й. Стоновете на болния от рак комшия или кавгата сред съпрузите, която избухва " в фамилните им кухни в един вечерен и комфортен час ", рева на стареца, изпратен в старешки дом от тримата си синове, безмълвно чакащата още веднъж своя подтисник България, децата на която порастват надалеч, пребитите поради нищожните си пенсии старци в едно забравено даже от Бога българско село. И най-после като че ли самичък виждаш бледото си отражение в стъклото на нощната аптека.
Не е ли едно от най-великите каузи в действителност това? Човекът да се посвети на индивида, се запитвам? Не се ли случва тъкмо това с създателя, когато напише своята творба и я даде на хората? И аз персонално имам вяра, че " чудото на Таньо Клисуров ", както го беше нарекъл Петър Драгиев, се състои тъкмо в това. Не просто да изплетеш нишката от красиви думи, а да кажеш истини до болежка познати, измежду които всеки да разпознае своята истина. Всеки да открие, че този живот е неговият живот, и да постави своето многоточие.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ