Дали Втората световна война продължава?
Тони Николов,
Парадът на 9 май в Москва не сбъдна никакви катастрофични паники в сегашното. Путин не разгласи нова война (нито „ публично “ – на Украйна, нито даде началото на „ военна интервенция “ против Молдова). Дори този път не се базира на „ нуклеарното копче “, очевидно оставяйки този значим „ коз “ за по-нататък.
Струва ми се обаче, че самата идеологическа „ постановка на събитието “, както и митът за „ Великата победа “, побеждаваща (в) сегашното, би трябвало да бъдат оценени деликатно и то от напълно друга позиция: за Русия Втората международна война продължава. И това не е елементарен агитационен мит. Това е смисълът на съществуването на днешната Путинова страна, намиращо израз в цяла серия от постулати:
1. Мирът към този момент е неосъществим. Защото е кардинално неосъществим. Войната е главното ядро, направило „ допустима и мощна “ безконечната Русия (царска и съветска). Експанзията е безконечният мотор на съветската история. И пред очите ни се води война не поради Победата (колкото и колосална да е тя), а се води война поради самата война. В основата на всичко това залягат някои хрумвания на немския романтизъм от XIX в., мощно повлияли и върху идеологията на Третия парадайс. В днешна Русия обаче, където за „ народен мъдрец “ е провъзгласен Иван Илин, прочут с профашистките си настройки, а концепциите на близкия до нацистите мъдрец Карл Шмит се възприемат като негова допълваща парадигма, политиката в действителност стартира от „ избора на врага “. Зад което се таят още по-стряскащи показа за някакъв „ златен век на невинността “, който би могъл да бъде реализиран единствено след още по-жестоко изтребване и „ изцеляващото принуждение “ на войната.
2. В този смисъл Украйна не е „ проблем “. Тя даже не е задачата на тази „ свещена война “ (позната от именитата военна ария по текст на Лебедев-Кумач, под чийто акомпанимент путинското войнство маршируваше и на този 9 май). Украйна е единствено „ средството “, началната цел на същинския отговор против „ груповия Запад “, опитал се и опитващ се непрекъснато да унизи Русия и да я сложи на колене. Както преди началото на Втората международна война („ Русия постоянно е била нападана и бита, бита поради изостаналостта си “, декларира в фамозна своя тирада другарят Сталин), по този начин и по-късно (при разпада на Съюз на съветските социалистически републики, „ най-голямата геополитическа злополука “, която Владимир Путин разгласи, че няма в никакъв случай да елементарни на Запада).
3. Накратко, Русия е „ нападната “. Да, точно тя е „ нападнатата “ и непрекъснато бива нападана от „ груповия Запад “. Затова „ врагът “ видимо се крие в Киев, а другояче обитава във Вашингтон. И всички ние сме в „ международна война “. Има „ противников “ и „ другарски “ на Русия страни (колкото и да не им се нрави на някои, България е измежду първите). Всичко това е продължение с други средства на Втората международна война, която просто не е свършила. Още до момента в който са димели в Берлин руините на бункера на Хитлер, Москва е била „ нападната “ от западните съдружници, опитващи се да ѝ откраднат Великата победа (включително посредством настояването си за демократично самоопределяне на Източна Европа). Затова Русия съществува със съзнанието, че води война с целия свят и че „ съдружниците “ ѝ са единствено „ времененни спътници “ на нейното „ военно великолепие “.
4. Затова Москва желае да наложи своята „ памет за предишното “ на Запада. Включително посредством приемането на голям брой „ мемориални закони “ за „ Великата победа “ и величието на съветския народ, съгласно които всеки, усъмнил се в даден „ догмат “, рискува в действителност да отиде в пандиза. Ето за какво сега режимът на Путин продължава да пренаписва историята на Великата отечествена война, в която Съюз на съветските социалистически републики не е имал никакви съдружници. Никога. Не е имало нито „ Втори фронт “, нито голямата помощ по „ ленд-лийз “, без която Червената войска въобще нямаше да извърши поврат в борбата си против Вермахта. Вече не се преизлъчват руските военни филми за срещата със „ съдружниците “ на Елба, каквато явно също не е имало. Още един образец: губернаторът на Петербург Александър Беглов в речта си във връзка на тазгодишния 9 май даже съобщи, че „ блокадата на Ленинград е била дело на 13 европейски страни “. Сиреч врагът е бил и си остава „ обединена Европа “.
5. Руският народ „ самичък “ е победил във Втората международна война и е единственият победител, на който всичко се поставя „ по право “. И тук към този момент не приказваме за „ детайлности от пейзажа “ като Украйна, Приднестровието, балтийските страни или цяла Източна Европа. Говорим за световното преустрояване на наложения след 1945 година от „ подправените съдружници “ международен ред, чиито учредения през днешния ден са сложени на преразглеждане.
6. И войната продължава! По думите на съветския изкуствовед Михаил Сидлин „ Великата победа “ от дълго време е престанала да бъде исторически свършек на „ Великата отечествена война “. Тя се е трансформирала в нещо друго: Русия продължава през XXI в. да живее в ХХ в., а „ перманентната война “ на Путин е новата руско-съветска вяра. Този „ хибриден фетиш “ даже има своята „ Света Троица “ – Вечният огън, Родината-майка и свещената война, която продължава и ще продължава, до момента в който я има Русия. С откриването на все нови и нови врагове. Тук е и обяснението на всички тези синкретично-военни ритуали, които видяхме на 9 май – чисто езически култове (като поклонението на огъня) в една страна, претендираща да е „ най-християнската страна “. По пропагандния Първи държавен ефирен канал съветският публицист Захар Прилепин, един от най-яростните Путинови идеолози, разгласи на висок глас: „ Всички би трябвало да осъзнаят, че пред нас се задава готовност и световна война за оцеляване, за заличаване на всичките ни врагове. Нашата национална идеология е войната. И единствената ни задача, задачата на нашата власт е до съветския народ да стигне този храбър облик на нашето бъдеще “.
Ето я и формулата на „ съветския рашизъм “: война до безкрайност. И „ джихад “ против неверниците
7. Сливането на минало с настояще. Всичко това е залегнало в основата на придвижването „ Безсмъртен полк “, в което, макар забележимите си здравословни проблеми се включи и самият Путин, носейки в ръце чернобяла фронтова фотография на татко си Владимир Спиридонович. Около него вървяха майки и татковци, държащи над главите си два типа фотографии – чернобели и цветни. Първите – на техни дядовци, участници във Втората международна война. Втората – на децата им – воюващи или починали в Украйна. Сливане на времената във безконечното военно настояще на безжалостното заличаване! Американският историк Тимоти Снайдер тези дни писа, че идеологията на Путин носи доста от персоналното му образуване в Съюз на съветските социалистически републики през 70-те години. И тези постулатите са повече от ясни: Русия постоянно побеждава; безконечният зложелател са „ фашистите “ (които и да бъдат оповестени за такива); властта в Русия се легитимира единствено посредством носталгията по световното водачество и посредством твърдото разбиране, че Русия постоянно е била жертва и в никакъв случай, в никакъв случай, не е правила и не може да извърши никакви закононарушения.
8. Месианската парадигма за „ Великата победа “. Тя въобще не съответствува с съответното „ мемориално събитие “, а е част от арсенала на световната война, от заплашването на човечеството с безжалостния удар, замислян от „ нуклеарната свръхсила “. Малцината останали в Москва западни публицисти свидетелстват по какъв начин тази година били стреснати от голямото сияние на салютите в нощта на 9 май. Очевидци имали чувството, че цяла Москва е обзета от пламъци, както в миналото през 1812 година, когато е била опожарена от армията на Наполеон. Ала и това е част от „ идеологическото предизвестие “ на режима, както в поемата „ Дванайсетте “ на Александър Блок:
За зла неволя на буржоата
Пожар международен ще разпалим,
Пожар международен да кърви –
Господи, благослови!
(превод Владимир Сабоурин)
Парадът на 9 май в Москва не сбъдна никакви катастрофични паники в сегашното. Путин не разгласи нова война (нито „ публично “ – на Украйна, нито даде началото на „ военна интервенция “ против Молдова). Дори този път не се базира на „ нуклеарното копче “, очевидно оставяйки този значим „ коз “ за по-нататък.
Струва ми се обаче, че самата идеологическа „ постановка на събитието “, както и митът за „ Великата победа “, побеждаваща (в) сегашното, би трябвало да бъдат оценени деликатно и то от напълно друга позиция: за Русия Втората международна война продължава. И това не е елементарен агитационен мит. Това е смисълът на съществуването на днешната Путинова страна, намиращо израз в цяла серия от постулати:
1. Мирът към този момент е неосъществим. Защото е кардинално неосъществим. Войната е главното ядро, направило „ допустима и мощна “ безконечната Русия (царска и съветска). Експанзията е безконечният мотор на съветската история. И пред очите ни се води война не поради Победата (колкото и колосална да е тя), а се води война поради самата война. В основата на всичко това залягат някои хрумвания на немския романтизъм от XIX в., мощно повлияли и върху идеологията на Третия парадайс. В днешна Русия обаче, където за „ народен мъдрец “ е провъзгласен Иван Илин, прочут с профашистките си настройки, а концепциите на близкия до нацистите мъдрец Карл Шмит се възприемат като негова допълваща парадигма, политиката в действителност стартира от „ избора на врага “. Зад което се таят още по-стряскащи показа за някакъв „ златен век на невинността “, който би могъл да бъде реализиран единствено след още по-жестоко изтребване и „ изцеляващото принуждение “ на войната.
2. В този смисъл Украйна не е „ проблем “. Тя даже не е задачата на тази „ свещена война “ (позната от именитата военна ария по текст на Лебедев-Кумач, под чийто акомпанимент путинското войнство маршируваше и на този 9 май). Украйна е единствено „ средството “, началната цел на същинския отговор против „ груповия Запад “, опитал се и опитващ се непрекъснато да унизи Русия и да я сложи на колене. Както преди началото на Втората международна война („ Русия постоянно е била нападана и бита, бита поради изостаналостта си “, декларира в фамозна своя тирада другарят Сталин), по този начин и по-късно (при разпада на Съюз на съветските социалистически републики, „ най-голямата геополитическа злополука “, която Владимир Путин разгласи, че няма в никакъв случай да елементарни на Запада).
3. Накратко, Русия е „ нападната “. Да, точно тя е „ нападнатата “ и непрекъснато бива нападана от „ груповия Запад “. Затова „ врагът “ видимо се крие в Киев, а другояче обитава във Вашингтон. И всички ние сме в „ международна война “. Има „ противников “ и „ другарски “ на Русия страни (колкото и да не им се нрави на някои, България е измежду първите). Всичко това е продължение с други средства на Втората международна война, която просто не е свършила. Още до момента в който са димели в Берлин руините на бункера на Хитлер, Москва е била „ нападната “ от западните съдружници, опитващи се да ѝ откраднат Великата победа (включително посредством настояването си за демократично самоопределяне на Източна Европа). Затова Русия съществува със съзнанието, че води война с целия свят и че „ съдружниците “ ѝ са единствено „ времененни спътници “ на нейното „ военно великолепие “.
4. Затова Москва желае да наложи своята „ памет за предишното “ на Запада. Включително посредством приемането на голям брой „ мемориални закони “ за „ Великата победа “ и величието на съветския народ, съгласно които всеки, усъмнил се в даден „ догмат “, рискува в действителност да отиде в пандиза. Ето за какво сега режимът на Путин продължава да пренаписва историята на Великата отечествена война, в която Съюз на съветските социалистически републики не е имал никакви съдружници. Никога. Не е имало нито „ Втори фронт “, нито голямата помощ по „ ленд-лийз “, без която Червената войска въобще нямаше да извърши поврат в борбата си против Вермахта. Вече не се преизлъчват руските военни филми за срещата със „ съдружниците “ на Елба, каквато явно също не е имало. Още един образец: губернаторът на Петербург Александър Беглов в речта си във връзка на тазгодишния 9 май даже съобщи, че „ блокадата на Ленинград е била дело на 13 европейски страни “. Сиреч врагът е бил и си остава „ обединена Европа “.
5. Руският народ „ самичък “ е победил във Втората международна война и е единственият победител, на който всичко се поставя „ по право “. И тук към този момент не приказваме за „ детайлности от пейзажа “ като Украйна, Приднестровието, балтийските страни или цяла Източна Европа. Говорим за световното преустрояване на наложения след 1945 година от „ подправените съдружници “ международен ред, чиито учредения през днешния ден са сложени на преразглеждане.
6. И войната продължава! По думите на съветския изкуствовед Михаил Сидлин „ Великата победа “ от дълго време е престанала да бъде исторически свършек на „ Великата отечествена война “. Тя се е трансформирала в нещо друго: Русия продължава през XXI в. да живее в ХХ в., а „ перманентната война “ на Путин е новата руско-съветска вяра. Този „ хибриден фетиш “ даже има своята „ Света Троица “ – Вечният огън, Родината-майка и свещената война, която продължава и ще продължава, до момента в който я има Русия. С откриването на все нови и нови врагове. Тук е и обяснението на всички тези синкретично-военни ритуали, които видяхме на 9 май – чисто езически култове (като поклонението на огъня) в една страна, претендираща да е „ най-християнската страна “. По пропагандния Първи държавен ефирен канал съветският публицист Захар Прилепин, един от най-яростните Путинови идеолози, разгласи на висок глас: „ Всички би трябвало да осъзнаят, че пред нас се задава готовност и световна война за оцеляване, за заличаване на всичките ни врагове. Нашата национална идеология е войната. И единствената ни задача, задачата на нашата власт е до съветския народ да стигне този храбър облик на нашето бъдеще “.
Ето я и формулата на „ съветския рашизъм “: война до безкрайност. И „ джихад “ против неверниците
7. Сливането на минало с настояще. Всичко това е залегнало в основата на придвижването „ Безсмъртен полк “, в което, макар забележимите си здравословни проблеми се включи и самият Путин, носейки в ръце чернобяла фронтова фотография на татко си Владимир Спиридонович. Около него вървяха майки и татковци, държащи над главите си два типа фотографии – чернобели и цветни. Първите – на техни дядовци, участници във Втората международна война. Втората – на децата им – воюващи или починали в Украйна. Сливане на времената във безконечното военно настояще на безжалостното заличаване! Американският историк Тимоти Снайдер тези дни писа, че идеологията на Путин носи доста от персоналното му образуване в Съюз на съветските социалистически републики през 70-те години. И тези постулатите са повече от ясни: Русия постоянно побеждава; безконечният зложелател са „ фашистите “ (които и да бъдат оповестени за такива); властта в Русия се легитимира единствено посредством носталгията по световното водачество и посредством твърдото разбиране, че Русия постоянно е била жертва и в никакъв случай, в никакъв случай, не е правила и не може да извърши никакви закононарушения.
8. Месианската парадигма за „ Великата победа “. Тя въобще не съответствува с съответното „ мемориално събитие “, а е част от арсенала на световната война, от заплашването на човечеството с безжалостния удар, замислян от „ нуклеарната свръхсила “. Малцината останали в Москва западни публицисти свидетелстват по какъв начин тази година били стреснати от голямото сияние на салютите в нощта на 9 май. Очевидци имали чувството, че цяла Москва е обзета от пламъци, както в миналото през 1812 година, когато е била опожарена от армията на Наполеон. Ала и това е част от „ идеологическото предизвестие “ на режима, както в поемата „ Дванайсетте “ на Александър Блок:
За зла неволя на буржоата
Пожар международен ще разпалим,
Пожар международен да кърви –
Господи, благослови!
(превод Владимир Сабоурин)
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ