Томас Куик: една от най-големите съдебни грешки в Швеция?
Томас Куик: една от най-големите правосъдни неточности в Швеция?Този случай се смята за една от най-големите правосъдни неточности в историята на Швеция. И към момента се откриват доста необикновени детайлности (HiddenTruth.site).През 1991 година, в Швеция, Томас Куик (Thomas Quick), който тогава е бил на 41 години, е признат в психиатрична болница със строга защита. Сегашното му име е Стуре Бергуол (Sture Bergwall). Преди това, той многократно е бил арестуван за наркотрафик, обири и тормоз над подрастващи. Хванат е по време на опит за въоръжен обир. Направен му е обзор и е обявен за душевен неустойчив, след което е пратен в психиатрична болница.Лекарите го смятали за невменяем и нападателен, само че до 1994 година, никой не го считал за особено опасен. През същата година, до момента в който се подлага на терапия, Куик започва неочаквано да признава смразяващи закононарушения.
В продължение на няколко години, той признал за повече от 30 убийства, осъществени с ужасни и садистични способи, изнасилвания, канибализъм и осакатявания. Той убивал в Швеция, Норвегия, Дания и Финландия. Много скоро бил приет за най-страшния сериен фанатик в тези страни.
Според Куик, той прави първото си ликвидиране през 1964 година, когато е на 14 години. Негова първа жертва станал 14-годишен младеж на име Томас Бломгрен. Мъжът разказвал кървавите детайлности за тези закононарушения с толкоз детайлности, че лекарите и следователите не се съмнявали, че в действителност той ги е направил.Всички тези престъпления, за които той признал, се считали за неразрешени, защото телата на жертвите не били открити или следствието стигало до задънена улица. Убиецът или убийците не били хванати, тъй че когато полицията получила толкова много информация за тези случаи, историята на Куик станала най-горещата вест за дълго време във всички локални медии.
Куик признал за убийствата и разказал по какъв начин ги е направил, само че не споделил нищо за това къде е скрил телата. Следователно, до 2001 година, следователите публично го обвинили единствено за 8 убийства. Това било задоволително, с цел да може съдът да му дефинира доживотна присъда в психиатрична болница. Но, по-късно почнали да се появяват някои странности.Когато разследващите извадили от архивите случаите на жертвите, чиито убийства признал Куик и чиито тела били открити, и почнали деликатно да проучват подробностите, се оказало, че нито едно от показанията на мъжа за методите на убийствата, оръжията, насилието и така нататък, не съвпадали с това, което било написано.Първоначално, било обърнато малко внимание на тези обстоятелства, даже опитни проверяващи вярвали, че несъответствията могат да идват от стрес, претърпян от нарушителя през това време, въздействието на медикаментите върху него и проблеми с паметта му. Но, тогава някой забелязал, че няма нито едно обикновено доказателство против Куик.
Например, мъжът описвал много правдоподобно и с доста детайлности по какъв начин е измъчвал и умъртвил двама африканци в Норвегия. Разследването обаче открива, че посочените африканци и посочените имена, в действителност са живи и здрави, и към момента живеят в Норвегия.Куик признал и за убийството на 9-годишната Тереза Йохансен, която изчезва безследно през 1988 година, в норвежкия град Драмен (Drammen). На мястото на изгубването на момичето е открито нещо, което през тези години било взето за остатъци от костите й. Куик изяснява в детайли по какъв начин е разчленил тялото. Въпреки това, през 2012 година, генетичен разбор демонстрира, че в действителност това не са човешки кости, а остатъци от дървесни клони и лепило.До 2013 година става ясно, че всички „ показания “ на Куик са изцяло заблуждаващи и погрешни. Присъдата за 8-те убийства е анулирана, а той е освободен от психиатричната болница с постановен специфичен проект за лекуване.Четете още: Зловещото изгубване на Даяна Луиза ОгатСамият Куик, още през 2008 година, в изявление с един от публицистите декларира, че в действителност не е убил никого. Според юриста, клиентът му е направил всички тези самопризнания в миг, когато бил приел лекарства с бензодиазепин. През същата 2008 година, Куик сменя името си, като взима това на татко си – Стуре Бергуол.
Според доста хора, Куик всъщност не е бил палач, а е страдал от патологично предпочитание да лъже.Журналистът Дан Джоузефсън споделя:„ Беше смешно. Историите му бяха смешни. Нищо не съвпадаше. Той не можеше да покаже къде са изчезналите хора или изчезналите им неща, нищо. Всичко това беше някакво полуда, цялата система към него настойчиво се опитваше да го направи сериен палач. “Други показват, че Куик е забъркан в тези закононарушения. В противоположен случай, по какъв начин би могъл да знае толкова много кървави детайлности за тези случаи? В отговор на това, бранителите му твърдят, че е имал огромна податливост да чете престъпни публикации във вестниците, и че е притеглен от всички журналистически следствия за едно или друго кърваво престъпление.Самият Куик, по-късно потвърждава, че в действителност е схванал за изгубванията и убийствата от вестниците. Той също изяснява за какво е излъгал. “Ставаше дума за това, да бъда необходим на някого. Бях доста уединен човек, когато всичко стартира. Бях в болница, където бяха държани брутални нарушители и забелязах, че колкото по-брутално е осъщественото закононарушение, толкоз повече внимание получават от личния състав.Исках да числя се към тази група, с цел да привлека вниманието им. „ Признах “ за убийствата, тъй като тогава щях да се интересуват от мен. Колкото по-абсурдни бяха моите истории, толкоз повече се радваше моя психотерапевт.Лекарствата, които ми даваха, също играеха роля. Имах свободен достъп до тях и ги използвах, с цел да се приведа в положение, в което да описвам тези истории.Когато направих това, въображението ми се развихри. Тези хапчета ми даваха доста креативност и колкото повече им разказвах, толкоз повече внимание получавах от лекари, полиция и други специалисти. ”След като е освободен от клиниката през 2013 година, макар информацията за „ специфичния курс на лечение “, публицистите откриват, че в действителност Куик не приема никакви хапчета в момента и живее като изцяло свободен жител. Делото му вечно остава в шведската правна система, като една от най-големите правосъдни неточности в историята на страната.
Наскоро, въз основа на тази история, беше оповестена книгата „ Томас Куик: основаването на сериен убиец “ (Thomas Quick: The Making of a Serial Killer).Тези, които са я чели, стартират да задават нови и нови въпроси. Включително, за какво всички закононарушения, посочени от Куик към момента се смятат за неразкрити, а тези, които са ги направили, остават ненаказани.
Hidden truth
В продължение на няколко години, той признал за повече от 30 убийства, осъществени с ужасни и садистични способи, изнасилвания, канибализъм и осакатявания. Той убивал в Швеция, Норвегия, Дания и Финландия. Много скоро бил приет за най-страшния сериен фанатик в тези страни.
Според Куик, той прави първото си ликвидиране през 1964 година, когато е на 14 години. Негова първа жертва станал 14-годишен младеж на име Томас Бломгрен. Мъжът разказвал кървавите детайлности за тези закононарушения с толкоз детайлности, че лекарите и следователите не се съмнявали, че в действителност той ги е направил.Всички тези престъпления, за които той признал, се считали за неразрешени, защото телата на жертвите не били открити или следствието стигало до задънена улица. Убиецът или убийците не били хванати, тъй че когато полицията получила толкова много информация за тези случаи, историята на Куик станала най-горещата вест за дълго време във всички локални медии.
Куик признал за убийствата и разказал по какъв начин ги е направил, само че не споделил нищо за това къде е скрил телата. Следователно, до 2001 година, следователите публично го обвинили единствено за 8 убийства. Това било задоволително, с цел да може съдът да му дефинира доживотна присъда в психиатрична болница. Но, по-късно почнали да се появяват някои странности.Когато разследващите извадили от архивите случаите на жертвите, чиито убийства признал Куик и чиито тела били открити, и почнали деликатно да проучват подробностите, се оказало, че нито едно от показанията на мъжа за методите на убийствата, оръжията, насилието и така нататък, не съвпадали с това, което било написано.Първоначално, било обърнато малко внимание на тези обстоятелства, даже опитни проверяващи вярвали, че несъответствията могат да идват от стрес, претърпян от нарушителя през това време, въздействието на медикаментите върху него и проблеми с паметта му. Но, тогава някой забелязал, че няма нито едно обикновено доказателство против Куик.
Например, мъжът описвал много правдоподобно и с доста детайлности по какъв начин е измъчвал и умъртвил двама африканци в Норвегия. Разследването обаче открива, че посочените африканци и посочените имена, в действителност са живи и здрави, и към момента живеят в Норвегия.Куик признал и за убийството на 9-годишната Тереза Йохансен, която изчезва безследно през 1988 година, в норвежкия град Драмен (Drammen). На мястото на изгубването на момичето е открито нещо, което през тези години било взето за остатъци от костите й. Куик изяснява в детайли по какъв начин е разчленил тялото. Въпреки това, през 2012 година, генетичен разбор демонстрира, че в действителност това не са човешки кости, а остатъци от дървесни клони и лепило.До 2013 година става ясно, че всички „ показания “ на Куик са изцяло заблуждаващи и погрешни. Присъдата за 8-те убийства е анулирана, а той е освободен от психиатричната болница с постановен специфичен проект за лекуване.Четете още: Зловещото изгубване на Даяна Луиза ОгатСамият Куик, още през 2008 година, в изявление с един от публицистите декларира, че в действителност не е убил никого. Според юриста, клиентът му е направил всички тези самопризнания в миг, когато бил приел лекарства с бензодиазепин. През същата 2008 година, Куик сменя името си, като взима това на татко си – Стуре Бергуол.
Според доста хора, Куик всъщност не е бил палач, а е страдал от патологично предпочитание да лъже.Журналистът Дан Джоузефсън споделя:„ Беше смешно. Историите му бяха смешни. Нищо не съвпадаше. Той не можеше да покаже къде са изчезналите хора или изчезналите им неща, нищо. Всичко това беше някакво полуда, цялата система към него настойчиво се опитваше да го направи сериен палач. “Други показват, че Куик е забъркан в тези закононарушения. В противоположен случай, по какъв начин би могъл да знае толкова много кървави детайлности за тези случаи? В отговор на това, бранителите му твърдят, че е имал огромна податливост да чете престъпни публикации във вестниците, и че е притеглен от всички журналистически следствия за едно или друго кърваво престъпление.Самият Куик, по-късно потвърждава, че в действителност е схванал за изгубванията и убийствата от вестниците. Той също изяснява за какво е излъгал. “Ставаше дума за това, да бъда необходим на някого. Бях доста уединен човек, когато всичко стартира. Бях в болница, където бяха държани брутални нарушители и забелязах, че колкото по-брутално е осъщественото закононарушение, толкоз повече внимание получават от личния състав.Исках да числя се към тази група, с цел да привлека вниманието им. „ Признах “ за убийствата, тъй като тогава щях да се интересуват от мен. Колкото по-абсурдни бяха моите истории, толкоз повече се радваше моя психотерапевт.Лекарствата, които ми даваха, също играеха роля. Имах свободен достъп до тях и ги използвах, с цел да се приведа в положение, в което да описвам тези истории.Когато направих това, въображението ми се развихри. Тези хапчета ми даваха доста креативност и колкото повече им разказвах, толкоз повече внимание получавах от лекари, полиция и други специалисти. ”След като е освободен от клиниката през 2013 година, макар информацията за „ специфичния курс на лечение “, публицистите откриват, че в действителност Куик не приема никакви хапчета в момента и живее като изцяло свободен жител. Делото му вечно остава в шведската правна система, като една от най-големите правосъдни неточности в историята на страната.
Наскоро, въз основа на тази история, беше оповестена книгата „ Томас Куик: основаването на сериен убиец “ (Thomas Quick: The Making of a Serial Killer).Тези, които са я чели, стартират да задават нови и нови въпроси. Включително, за какво всички закононарушения, посочени от Куик към момента се смятат за неразкрити, а тези, които са ги направили, остават ненаказани.
Hidden truth
Източник: hiddentruth.site
КОМЕНТАРИ