Бумът на изкуствения интелект е довел до изпускането на толкова

Бумът на изкуствения разсъдък е довел до изпускането на толкоз въглероден диоксид в атмосферата през 2025 година, колкото е изтърван от целия град Ню Йорк. Това е записано в нов отчет, който бе оповестен неотдавна. Глобалното влияние върху околната среда на бързо разпространяващата се технология е оценено в изследването. В него настрана бе открито, че потреблението на вода, обвързвано с изкуствения разсъдък, към този момент надвишава цялото световно търсене на бутилирана вода.

Данните са събрани от холандския академик Алекс де Врийс-Гао, създател на Digiconomist, компания, която изследва непредвидените последици от цифровите трендове. Той твърди, че това е първият опит да се мери съответният резултат на изкуствения разсъдък, а не на центровете за данни като цяло, защото потреблението на чатботове като ChatGPT на OpenAI и Gemini на Гугъл е повишено доста през 2025 година

Още по тематиката

Големи международни компании имат намерение да усилят вложенията си в изкуствен интелект през 2026 година Финанси Икономика / Свят, Финанси 15 дек 2025 COP30: AI изразходва голямо количество сила за основаването на безсмислено наличие – може ли да бъде преосмислен, с цел да помогне на климата? Екология Енергетика, Климат / Зелен преход, Климат / Екология 19 ное 2025 Пробивът на китайския изкуствен интелект DeepSeek повдига енергийни въпроси за продуктивността и потреблението Икономика / Технологии 28 яну 2025

Данните демонстрират, че плануваните излъчвания на парникови газове от потреблението на изкуствен интелект към този момент са еквивалентни на повече от 8% от световните излъчвания от авиацията. В своето изследване той употребява личните доклади на софтуерните компании и прикани за по-строги условия към тях да бъдат по-прозрачни във връзка с въздействието си върху климата, оповестява и английския Guardian.

„ Екологичната цена на това е много огромна в безусловно изражение “, сподели той. „ В момента обществото заплаща тези разноски, а не софтуерните компании. Въпросът е: заслужено ли е това? Ако те се възползват от преимуществата на тази технология, за какво да не заплащат част от разноските? “, пита ученият.

„ Това е още едно доказателство, че обществото заплаща сметката за околната среда на някои от най-богатите компании на Земята “, съобщи Доналд Кембъл, шеф по покровителство в Foxglove, английска нестопанска организация, която се бори за правдивост в софтуерния бранш. „ По-лошото е, че това евентуално е единствено върхът на айсберга. Бумът в строителството на центрове за данни, подхранван от генеративната изкуствена просветеност (generative AI), занапред стартира.

Само едно от тези нови „ хипермащабни “ уреди може да генерират климатични излъчвания, равни на тези на няколко интернационалните летища. И единствено във Англия се чака да бъдат издигнати сред 100 и 200 такива центрове за данни. “

Международната организация по енергетика оповестява, че най-големите центрове за данни, фокусирани върху изкуствения разсъдък, които се строят през днешния ден, ще употребяват толкоз електрическа енергия, колкото 2 милиона семейства, като Съединени американски щати имат максимален дял в потреблението на електрическа енергия от центровете за данни (45%). Следващите в листата са Китай (25%) и Европа (15%).

Най-големият център за данни, който се възнамерява в Обединеното кралство, на мястото на някогашната въглищна електроцентрала в Блайт, Нортъмбърланд, се чака да излъчва повече от 180 000 тона CO2 годишно, когато работи на цялостна мощ – количество, равностойно на това, създавано от повече от 24 000 семейства.

В Индия, където се влагат 30 милиарда $ (22,5 милиарда лири) в центрове за данни, нарастват опасенията, че неналичието на надеждност от страна на Националната електроенергийна мрежа ще докара до построяването на големи дизелови генераторни паркове за аварийно електрозахранване, което консултантската компания KPMG тази седмица назова „ голяма... въглеродна отговорност “.

Разкритията на софтуерните компании по отношение на околната среда постоянно са незадоволителни, с цел да се оцени даже общото влияние на центровете за данни, да не приказваме за изолирането на потреблението на изкуствен интелект, сподели Де Врийс-Гао. Той означи, че когато Гугъл неотдавна рапортува за въздействието на своя изкуствен интелект Gemini, не е отчел водата, употребена за производството на електрическата енергия, нужна за зареждането му.

Гугъл заяви, че през 2024 година е съумяла да понижи енергийните излъчвания от своите центрове за данни с 12% с помощта на нови източници на чиста сила, само че това лято съобщи, че постигането на климатичните й цели „ в този момент е по-сложно и предизвикателно на всички равнища – от локално до световно “ и „ основното предизвикателство е по-бавното от нужното внедряване на технологии за безвъглеродна сила в мащаб “. Гугъл беше потърсена за коментар, само че не е дала отговор на Guardian към този момент.