Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

На 8 май 1886 година един аптекар продава чаша с черна течност в центъра на Атланта, с което трансформира вечно хранително-вкусовата индустрия. Д-р Джон Пембъртън още тогава споделя, че „ един ден това ще се трансформира в национална напитка “. Това, което той даже не допуска е, че ще се трансформира освен в обичаното пиво на Америка, само че и на целия свят.

Първоначално напитката навлиза на пазара като тип лекарство против главоболие, изтощение  и смутени нерви. Оригиналната й рецепта включва сода, вино с кокаин, билка дамяна и кола ядки, които съдържат несъмнено количество кофеин. Самата течност носи екзотичното и закачливо име – „ Кока-Кола “, което е дело на счетоводителя на аптекаря – Франк Робинсън. Пембъртън измисля този коктейл от стимуланти значително по персонални аргументи. Той е деец от Американската революция (1861-1865), тежко ранен в борбата при Колумбус, в резултат на което развива привързаност към морфина.

Много скоро след излизането на „ Кока-Кола “ на пазара, нейният откривател се разболява тежко и афишира фалит. Болен от рак, мощно привързан и на ръба на мизерията, той желае обезверено да продаде своята формула. През миналата година Пембъртън е вложил над 70 $, а облагата му е по-малко от 50 $. Избавлението от тези финансови беди идва от един предвидлив предприемач.

През 1887 година Пембъртън продава своята загадка формула, а нейният покупател я трансформира в световна марка. Мъжът, който вижда огромния капацитет на една наливна напитка в елементарна аптека в Атланта, е един от огромните бизнесмени на своето време. Ще му трябват близо четири години да получи цялостен надзор над патента на „ Кока-Кола “ и през 1891 година той най-сетне го реализира против сумата от 2,300 $ (дн. 73,446 долара). Бизнес акула, политик, човеколюбец, той оставя своя отпечатък в икономическата история на Съединени американски щати.

Ейза Григс Кандлер се ражда на 30 декември 1851 година в гр. Вила Рика, щата Джорджия. Баща му – Самюел Чарлз Кандлер е земеделец и добре печелещ търговец. Той също по този начин е член на законодателната власт в Южна Каролина. Майка му – Марта Бернета Бийл Кандлер е заета с развъждането на общо 11-те им деца. Ейза има общо седем братя и три сестри. Той стартира началното си обучение още от 5 годишна възраст.

Избухването на Американската революция обаче фрапантно понижава приходите на фамилията, което води до отписването му от учебно заведение и продължаването на образованието в домашна среда. Той е просветен в строги фамилни и религиозни полезности. По-големият му брат Уилям учи за духовник в известния Емори Колидж. Там продължава образованието си и самият Ейза. За страдание фамилията му не разполага със средства да поддържа следването му по медицина.

Имението на Ейза

Липсата на задоволително средства не отклонява младият Ейза от определения от него път. През 1870 година той се мести в Кастървил и стартира работа като помощник-аптекар при доктор Бест и доктор Кирпатрик. При тях той чиракува близо три години и се занимава с каквато работа му възложат, в това число с търговски покупко-продажби. Според спомените им, Ейза не разполагал със средства и с цел да заплаща наем спи на легло в задната стаичка на аптеката. Едновременно с работата, той учи латински, гръцки и базови медицински науки в локалното учебно заведение на преподобния Хийлър.

На 25 годишна възраст, той взема решение да рискува и да отвори личен бизнес. Така се появява аптеката „ Холман и Кандлер “, която Ейза субсидира в съдружничество със своя сътрудник – Марселъс Холман. Кандлер самичък патентова или купува подготвени патенти на избрани артикули като „ еликсир за кръв “, да вземем за пример. Освен медикаменти, той продава и козметика, главно парфюми. За няколко години Ейза съумява да изкупи каузи на колегата си и става едноличен притежател.

Бизнесът потръгва, а наедно с него и персоналния живот на Кандлер. Той среща Луси Елизабет Хауърд, която е щерка на един от предходните му работодатели – Джордж Хауърд. На 15 януари 1878 година двамата подписват брак. Те имат общо пет деца – четирима сина: Чарлз, Ейза, Уортър и Уилям и една щерка – Луси. От всички тях черната овца в фамилията е дребният Ейза, който е екстравагантен и страда от меланхолия и алкохолизъм през по-голямата част от живота си. Останалите деца на семейство Кандлер стават част от каймака на обществото – те са бизнесмени, финансисти, филантропи и банкери.

Когато през 1887 година Кандлер среща доктор Пембъртън, двамата се намират в радикално разнообразни стадии от живота си. Първият е относително състоятелен, със постоянен брак и се радва на уважението на съгражданите си, до момента в който вторият е тежко болен, подвластен от морфина и живее в последна мизерия. Причината да се срещнат е точно „ Кока-Кола “.

Ейза е мощно впечатлен от напитката и вижда огромен капацитет в нея. Веднага щом съумява да купи формулата и патента от всички съдружници на Пембъртън, Кандлер задейства своя огромен проект. Той освен трансформира някои от първичните й съставки – първо отстранява кокa листата, а след това понижава и наличието на кофеин, само че радикално променя процеса на нейното произвеждане.

До 1892 година облагите от „ Кока Кола “ се усилват десетократно. Тогава Кандлер взема решение да ликвидира своя фармацевтичен бизнес, който продава за 50 000 $ и да концентрира всичките си старания върху производството на вълшебната напитка. Същата година дружно с брат си – Джон Кандлер, някогашния счетоводител на Пембъртън – Франк Робинсън и с други двама съдружници, Ейза основава компанията „ Кока-Кола “. Първоначалният й капитал възлиза на 100 000 $ (дн. близо 3,3 млн. долара).  На 31 януари 1893 година компанията записва „ Кока-Кола “ като своя запазена марка и я патентова.

Голяма смяна настава, когато Кандлер взема решение да заложи на маркетинга, с цел да осъществя по-големи облаги. Същата година, когато се основава компанията, се утвърждава и един бюджет от 11 00 $, който да бъде единствено за рекламни цели. Това не е дребна сума за това време, само че се отплаща повече от добре. Парите са вложени под формата на  купони за безвъзмездна чаша от напитката и хиляди хора стартират да я купуват. Според годишните отчети на компанията, до 1895 година „ Кока-Кола “ се продава и пие във всеки щат на територията на Съединени американски щати. Компанията се разраства и отваря фабрики в Далас, Чикаго и Лос Анджелис.

Щатите обаче не са задоволителни за упоритостите на Кандлер, той търси метод по какъв начин да направи напитката известна и оттатък техните граници. За задачата тя би трябвало да не е в наливен вид. Един от прекупвачите на продукта, му дава готово решение. През 1894 година господин Джоузеф Биденхарн взема решение да конфигурира в магазина си бутилираща машина, с която клиентите да могат освен да си купуват „ Кока-Кола “ на място, само че и да си носят у дома. Търговията се разраства като доставки стартират да се вършат както в околните ферми, по този начин и в дърводобивните региони по протежението на р. Мисисипи.

С тази своя иновация, господин Биденхарн записва името си в историята на компанията като първия, който бутилира напитката. Кандлер вижда капацитета на тази концепция и намира съдружници в лицето на производителите Бенджамин Томас и Джоузеф Уайтхед. През 1899 година те получават извънредните права да са единствените производители в Съединени американски щати на шишета за „ Кока-Кола “. Правата за това те получават единствено против сумата от 1 $. Първата фабрика за произвеждане на бутилки се отваря в гр. Чатануга, Тенеси, а на идната година и в гр. Атланта, Джорджия. Само за 20 години, броят на бутилиращите заводи става 1000. Проблемът при бутилирането е, че се появяват некачествени фалшификати, които подронват бизнеса. Това ражда неповторимата бутилка, която е обичана и добре позната и през днешния ден. Тя излиза на пазара за първи път през 1916 година и става запазена марка на компанията.

Годината 1899 година е значима за компанията освен поради появяването на бутилките „ Кока Кола “, само че и тъй като продукта стартира да се популяризира в Куба, а през 1901 година за първи път доближава и до европейските крайбрежия. Междувременно Кандлер залага от ден на ден и повече на маркетинга на компанията. В началото на XX в. за първи път известна персона се появява в реклама на „ Кока-Кола “ – мис Хилда Кларк, която в тези години е известна танцьорка.

Бутилиране на напитката през 40-те години на предишния век

Горе-долу по същото време бюджетът за реклама се повишава съвсем десетократно и става 100 000 $, а единствено 6 години по-късно той надскача колосалната за времето си сума от 1 млн. $.  През 1906 година Кандлер подписва контракт, който предначертава маркетинговото бъдеще на компанията в идващите 50 години. Той подписва съдействие с рекламната компания Д’Арси, която приканва купувачите с подмамващи лозунги като „ Най-освежаващата напитка в света “ и „ Наслади се на чаша течен смях “.

През 1916 година Кандлер е постигнал върхове с компанията. „ Кока Кола “ се пие по целия свят, в това число в Азия. Рекламите й красят най-четените национални  списания, а облагите й са извънредно по-високи в сравнение с даже се е очаквало. Именно на върха, той взема решение да се отдръпна от поста си и да продаде дяла си на своите деца.

По същото време той е определен за кмет на Атланта. Задачата, с която се нагърбва не е лека. Градът претърпява съществени вреди от пожар напролет на 1917 година, когато над 1500 домове са унищожени. Кандлер преработва целия бюджет на града, прави го по-балансиран и съумява да възвърне постройките. Същевременно той работи и върху модернизирането на града. По време на мандата му се построява главната част от канализационната и санитарна система на града.

Кандлер разпростира и необятна филантропска активност. Неговата алма матер – Емори Колидж получава сериозна дотация от негова страна. Благодарение на даренията му колежът се мести от Оксфорд, Джорджия в Атланта и става със статут на университет. През всичките години Кандлер изплаща повече от 7 млн. дотации за развиването на университета. Често той а именуван разговорно „ университетът Кока-Кола “. На щедростта му се радват още доста учебни заведения, университети и лечебни заведения.

В персонален проект обаче, Кандлер претърпява тежка персонална загуба. През 1919 година умира брачната половинка му – Луси. Четири години по-късно той се дами наново за Май Литъл Рейджин, която е вдовица с две деца. Бракът им е изцяло трагичен. Те не устоят дружно даже година. Разделят се, въпреки и публично да не се развеждат. През 1926 година Кендлер получава удар, от който по този начин и не се възвръща. Той издъхва три години по-късно, на 12 март, на 77 годишна възраст. Тленните му остатъци са положени в гробището Уествю.

За страдание на Кандлер, компания „ Кока-Кола “ не остава в фамилията. Децата му продават дяловете си на локалния предприемач Ърнест Уудръф още до момента в който татко им е жив, като се изключи най-големия наследник – Чарлз Кандлер, който е президент на компанията през 20-те години на XX в. Днес компанията се радва на доходи в размер на 43 милиарда на година, а вариациите на чудотворната напитка са от такава без захар до „ Кока-Кола “ с усет на лайм или манго.