Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

През януари, 1941 година, екип от американски публицисти идва в София за особено изявление. Европа е в разгара на Втората международна война. Хитлер печели на всички фронтове, а България към момента съумява да пази неутралитет, въпреки времето й да изтича. Българският цар Борис III е под светлината на прожекторите.

Интервюто на американския екип и българския цар протича доброволно. Борис ги развежда из двореца си, демонстрира им сбирката си от коли и умерено декларира, че в случай че не трябваше да е цар, би предпочел да бъде монтьор и да поправя транспортни средства. Снимката на българският държател украсява януарския брой на американското списание, чийто корици са се трансформирали в неразделен детайл от международната поп просвета. Името на списанието е „ Тайм “.

Когато през 1941 година екипът на „ Тайм “ идва в София, списанието към този момент се е утвърдило като водещо издание освен в Съединени американски щати, само че и в света като цяло. Този замайващ триумф, реализиран за по-малко от две десетилетия, стартира през 1923 година в един дребна нюйоркска офис, в която един притежател и един основен редактор обмислят по какъв начин да кръстят своето бъдещо издание.

Редакторът – Бритън Хейдън предлага „ Факти “, защото концепцията е изданието да е новинарско. Налага се обаче неговият сътрудник и финансов тил на плана – Хенри Люс. Той измисля името „ Тайм “ (Време) и слогана „ Отдели време – малко е “. Мечтата на Люс за всеобщо, само че качествено издание стартира с тази първа маркетингова стъпка.

Хенри Робинсън Люс е роден на 3-ти април, 1898 година в Денчжоу, Китай. Същата година античният град (където съгласно легендата се възнесли Осемте безсмъртни герои – б.а.), дружно с целия полуостров Шандун е предан чартърен на Германия от империята Цин (тогавашната китайска династия – б.а.).

Бащата на Хенри – Хенри Уинтър Люс е  американски презвитериански духовник и мисионер, който проповядва християнството Китай и оказва помощ на бедните и нуждаещите се. Отец Люс също по този начин е и измежду преподавателите в дребен протестантски лицей, проведен от група американски мисионери. Именно в тази среда на ръба сред вярата, търговията, образованието и обичайна китайска просвета израства и дребният Хенри.

Хенри Люс

Семейството, което се усилва с още три деца – две девойки – Емавейл и Елизабет и наследник – Шелдън, пътуват до Съединени американски щати няколко пъти с цел да може отец Люс да набира средства от щедрост за своята мисионерска активност. Малкият Хенри е изумен от живота в Съединени американски щати. В съпоставяне с бедността и мизерията в Китай, изобилието от артикули, високия стандарт на живот и равнището на техническо развиване зашеметяват дребното момче, едвам 8-годишно по това време. След като се завръща в Китай през 1908 година, Хенри написа първата си публикация – момчешко писмо, описващо живота в Китай, което той изпраща на списание „ Детски свят “. Това се оказва и първият оповестен негов материал.

Когато Хенри навършва 15, родителите му го изпращат назад в Съединени американски щати с цел да приключи гимназия. Отец Люс се надява сина му да приключи Йейл също като него, ето за какво сортира допустимо най-хубавото образователно заведение за сина си. Изборът на фамилията пада върху гимназията Хотчкис в Кънектикът. Тук младият Хенри продължава битката с вроденото си заекване, с която най-накрая съумява да се пребори, най-много заради голямото си твърдоглавие. Младежът бързо се постанова като един от отличниците на своя випуск.

Социалният му статус – наследник на свещеник, незабавно го откъсва от представителите на американската горна междинна класа. Въпреки това, посредством великодушната дотация от страна на филантропът Нанси Макормик, Хенри съумява да покрие разноските си, а отличните му бележки оправдават изцяло доверието на богатата дама, чиято идея е да поддържа фамилии на мисионери. Хенри демонстрира забележителни качества в усвояването на езици – до края на образованието си овладява гръцки, латински, немски и френски, които прибавя и към китайския (мандарин), който научава в домашна среда.

Освен с положителният си триумф, Хенри ще запомни тези свои години и с едно значимо другарство. Именно в Хотчкис той среща своя предстоящ сътрудник Бритън Хейдън, с който бързо стават най-хубави другари. Двамата стартират работа в учебния вестник, която предначертава бъдещата им кариера.

През 1916 година, Люс и Хейдън приключват Хотчкис и аплайват в Йейл. Освен че намират място в университета, заради обстоятелството че приключват първия учебен срок на върха на випуска, двамата са взети на работа в редакцията на Йейл дейли нюз – университетския вестник и трамплин на мнозина млади публицисти към бъдеща кариера в огромните издания.

Успоредно с кариерата си на отличен студент, Хенри влиза е главното мъжко приятелство „ Алфа-Делта “, което му печели редица скъпи познанства с някои от най-важните хора в неговото потомство. Благодарение на връзките си, Люс е поканен да членува в най-престижния скришен клуб на йейлските студенти – обществото „ Череп и кости “, основано през 1832 година и съществуващо до ден сегашен, към този момент 190 години.

След довеждане докрай на Йейл през 1919 година, Люс съумява да си обезпечи пари за едногодишно образование в Оксфорд, Англия. По време на престоя си на Острова, той провежда поредност пътувания в Следвоенна Европа. Това съществено уголемява кръгозора му и поражда у него съществени упоритости за бъдеща кариера в публицистиката.

След завръщането си в Съединени американски щати, Хенри отпътува за Чикаго, където стартира работа като младши кореспондент. През 1922 година, след поредност безсънни нощи, в които Люс и Хейдън разискват бъдещето, двамата напущат своите работни места и вземат решение да основат свое лично издание. Така историята стига до епизода с нюйоркският офис и концепцията за заглавието.

Концепцията е елементарна – седмично новинарско списание, което да отразява най-важното от света на политиката, бизнеса, поп-културата и живота на звездите. Хенри Люс постоянно прецизен и непоколебим желае да натъртва на политическата страна на събитията, до момента в който Хейдън, считан за по-жизнерадостната половина на тандема е безапелационен, че би трябвало да се търси покритие и на светския живот и събития.

Приятелството им съумява да покрие разликите в позициите и двамата са неразлъчен тандем до 1929 година, когато Бритън почива ненадейно. Хенри остава водещият човек в „ Тайм “. Междувременно, със своята атрактивна цена от 15 цента (2.4$ днешни пари), списанието се трансформира в налично четиво за междинния американец и бързо печели необятна маса от читатели.

След гибелта на Хейдън, Хенри Люс се нуждае от непосредствен асистент и съучастник и наема Рой Едуард Ларсен – ученик на Харвард, който спомага на „ Тайм “ още от 1923 година Именно Ларесен, като отговорник за продажбите, съумява да промотира „ Тайм “ в поредност радио излъчвания и да разшири дистрибуцията на списанието в границите на Съединени американски щати.

Въпреки това, за всички, които помнят тези времена няма подозрение, че точно Хенри Люс, собственик на контролния пакет акции, е същинският стопанин на Тайм и оформящата се към него компания. В характерен за това общество жанр, метода на ръководство на Хенри е сравняван с този на просветените абсолютистки владетели от XVIII век – с доста осведоменост, само че постоянно с твърда ръка и категорично.

Списание „ Тайм “ бързо се постанова като поп-културна икона в американското общество, а рубриките в него се трансформират във ентусиазъм за някои по-късни издания. Така да вземем за пример, от публицисти, работили върху рубриката „ Хора “, по-късно ще се появи списание Пийпъл (създадено през 1963 г.). Запазена марка става потреблението на една персона като „ лице на броя “ и надлежно само изображение на корицата на изданието.

Подборът на личностите е привързан както с настоящите тематики и диспути в американското общество, по този начин и с позициите на Хенри Люс като покровител на Републиканската партия в Съединени американски щати. В ролята си на неизменим основен редактор, Хенри деликатно следи линията, която изданието съблюдава. Към 1934 година, „ Тайм “ носи обилни доходи на своя основател и главен притежател и Хенри търси метод да влага средствата си в няколко други плана.

През 1936 година, Хенри заплаща 92 000$ (1,4 милиона днешни) с цел да купи списание „ Лайф “. Идеята на Люс е да сътвори списание, което да се продава най-много поради своите фотоси и илюстрации, уповавайки се  на правилото че една снимка коства повече от 1000 думи. В размер от към 50 страници, изданието употребява текста единствено като пояснителни бележки към илюстрациите. Схемата се оказва мигновен триумф – първия брой продава 380 000 копия, а четири месеца по-късно тиражът към този момент е 1 000 000 бройки. Цената още веднъж е общодостъпна – ок. 2$ днешни пари.

Освен Тайм и Лайф, още през 1929 година, Хенри Люс започва и различен медиен план – списанието  „ Форчън “. Идеята се появява още преди този момент, до момента в който Бритън Хейдън е още жив ( и много сериозен към концепцията – б.а.). Реализацията идва към времето на Голямата меланхолия. Самият факт че изданието претърпява сериозната година сред сривът на Уолстрийт и края на 1930 година е индикативен за визионерската концепция, осъществена от Люс.

За разлика от Тайм и по-късното Лайф, Форчън е замислено като по-сериозно издание, с огромен размер и задълбочени аналитични публикации. Първият брой излиза на цена от 1$ (16.2$ по днешни цени – б.а.) в размер 184 страници. Изданието получава 30 000 клиента още със стартирането си, а  през 1937 година, техният брой е към този момент над 460 000 души, като изданието обезпечава на Люс непрекъснат годишен приход от над половин милион $.

Завладявайки света на бизнеса, илюстрациите и политическите вести, през 1954 година Люс взема решение че е време да нанесе своя удар в единствената осведомителна ниша, която още не е покрил – спорта. Въпреки че мнозина от сътрудниците му считат, че техният екип и стандарти са доста над равнището на спорта, обсъждан като развлечение за по-долните публични съсловия, Люс е неотстъпчив. Следвайки своя усет, той основава изданието „ Спортс Илюстрейтед “.

За разлика от другите планове, спортното издание има провал, само че Люс е твърдоглав и след към десетилетие на проби и неточности, Спортс Илюстрейтед заработва на огромна облага. Идеята за седмично издание, което на прилична цена да обезпечава първокласен образен материал от главните спортни събития, комбиниран с съответни текстове, печели необятна известност. Изданието реализира сериозен триумф и заради обстоятелството че е измежду първите медийни платформи в Съединени американски щати, които предусещат възходящата известност на американския футбол през втората половина на 1960-те.

Достигайки върха на медийната кариера през 1964 година, Люс взема решение да се отдръпна от дейния бизнес. В рамките на своя събитиен живот, минал през две Световни войни и Голямата меланхолия, Хенри съумява да построи от нулата медийна империя, която през 1967 година се прави оценка на над 100 000 000$ в тогавашни пари или към 1 000 000 000$ в днешни пари.

Всяко едно от списанията, които Хенри започва остава бестселър в медийния пазар освен в Съединени американски щати, само че и по света. Макар и разпродадени на разнообразни корорации, „ Тайм “, „ Лайф “, „ Форчън “ и „ Спорт илюстрейтед “ остават стандарт за качествени периодически издания в целия свят, а публикациите и фотографиите в тях се трансформират в един от главните източници, оформящи поп-културата на актуалния свят.

Неподражаемият публицист и медиен магнат, останал в историята с ясните си сини очи, пясъчно руса коса и навика да пуши непрестанно до момента в който е безсънен умира на 28 февруари, 1967 година във Финикс, Аризона. По-голямата част от персоналното му благосъстояние става част от фондацията „ Хенри Люс “, продължавайки по собствен метод делото, наследено от остарелия отец Хенри. В негова чест са издадени няколко серии пощенски марки, а в двора на най-стария частен университет в Тайван – Дунхай има построен протестантски параклис, наименуван в негова чест.