Изкуството на бизнеса: Аврам Чальовски – Царя на шоколада
Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.
Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.
Думата „ шоколад “ на езика на ацтеките значи „ гореща вода “, а първите хора, които го създават са олмеките, индианска племенна общественост, която е населявала територии в днешно Мексико. Производството му датира най-малко от 1900 година прочие Хр., когато е открит документ с инструкции за приготвянето на топъл шоколад. Според античните митове на ацтеките божеството Кетцалко́атъл е прогонено от другите богове, точно тъй като споделя с хората тайната на приготвянето на шоколада.
Още от тези най-ранни времена стартира да се опитва с вкусовите качества на шоколада и към какаовите зърна се прибавят подправки като чили, ванилия и мента и подсладители като меда. С идването на испанските конквистадори в Америка, тази божествена напитка е пренеса оттатък океана и импортирана за първи път в Европа. През XVII в., даже папата се произнася в отбрана на шоколада и афишира, че той може да бъде употребяван даже по време на религиозните празници. Оттогава насам шоколадът става неизменима част от сладкарството, участва на празнични трапези, подарява се при сантиментални мотиви и радва дребни и огромни.
До началото на ХХ в. шоколадът е разкош и се среща извънредно рядко по българските земи. Тази ниша се оказва апетитна хапка за първите български бизнесмени. Благодарение на комерсиалния усет на двама българи, шоколада доближава до по-широко ползване и става неизменима част от българската хранително-вкусова индустрия. Първият е Велизар Пеев, провинил се поради засегнатост на офицер, изпъден от княз Фердинанд, който намира своето предопределение в производството на шоколад. Вторият фабрикант, натрупал положение с помощта на това сладко прелъщение, е Аврам Чальовски.
Някои го назовават „ царя на шоколада “, за други е „ захарния необут “, самият той едва ли би се титулувал, с която и да е от двете трофеи, защото всички негови съвременници го разказват като извънредно непретенциозен човек. За разлика от други бизнесмени той нито живее показно и в благоденствие, нито е от тези, които крие парите си под дюшека. Роден в беднотия през целия си живот Чальовски остава правилен на правилото, че трудът се изплаща и когато имаш задоволително е хубаво да окажеш помощ и на другите. Или както той учи своите наследници – в живота най-важни са „ трудът и постоянството, честността и благородството “.
Аврам се ражда през 1854 година в с. Галичик (дн. Северна Македония). В края на XIX в. това е населено място с напълно българско население, чиито жители изкарват прехраната си най-вече със зидарство и овцевъдство. Аврам израства в оскъдно семейство, не получава обучение и още от най-ранна възраст стартира да работи, с цел да способства за фамилния бюджет. През тези ранни години той се захваща с разнородни действия – той е дървосекач, овчар и зидар. Така посреща и Освобождението на българските земи, въпреки Галичик да остава в рамките на Османската империя. Около 30-тата си година, Аврам взема решение, че скотовъдството не е неговото предопределение, нито би съумял да се развие в родното си село, по тази причина поема към Княжество България и се заселва в столицата.
В София той няма родственици и не разполага с доста средства, само че пък разчита на своето усърдие. През деня Аврам продава боза, обикаляйки с количка по столичните улици, а вечер мие чинии в една механа. Междувременно чиракува и в една дребна бакалия. Каквото успее да припечели, той търпеливо заделя тъй като основната му фантазия е да има собствен личен бизнес. Щастието му се усмихва и той съумява да припечели задоволително, с цел да си купи кон и строителни материали.
Именно те стават основа на мелницата, която съумява да построи благодарение на първия си служащ през 1898 година Скоро към мелницата той построява дребна работилница, в която стартира да създава локум и боза. В историческите извори няма сведения по какъв начин се е случило, само че по това време Аврам се снабдява с една остаряла и доста добра рецепта за производството на тахан халва. Реално неговата работилница прераства в първата фабрика за производството на този сладкарски артикул.
Скоро по-късно Чальовски основава своята компания, която носи гръмкото име – „ Индустриална къща за произвеждане на захарни произведения, растително масло, тахан, какао, шоколад, бисквити и всякакви деликатеси. “ Богатството му стартира да пораства и при започване на 20-те години на ХХ в. той влага в откриването на втора фабрика в Бургас, която с изключение на с присъщите за Аврам захарни артикули е известна и с производството си на известното за времето си олио „ Вега “.
Неговият млечен шоколад „ Пчела “ се трансформира в обичано лакомство за българските деца. В средата на 30-те години се появява и трети клон на компанията при гара Искър, където се създава растително масло, глюкоза и нишесте. И до през днешния ден на ул. „ Отец Паисий “ № 41 е непокътната постройката на централната му фабрика и негов дом, издигната от известния проектант Георги Фингов, която през днешния ден е измежду архитектурните монументи на културата в София.
Чальовски е предвидлив предприемач и знае, че с цел да е друг от съперниците си би трябвало да заложи на две неща – качество и затваряне на цикъла на произвеждане. Той прави точно това. Запазени са сведения за високото качество на неговите артикули. Те са отличени с медали на изложби в Лондон и Милано. Показателен за високото качество на продуктите е и обстоятелството, че през 1938 година Чальовски получава царско самопризнание и става „ Придворен снабдител на захарни произведения и растителни масла “. За да може да осъществя допустимо най-висока и чиста облага, Аврам се пробва да подсигури съвсем цялата материална база за своята продукция. Като се стартира от завод за амбалаж и печатница за етикети, премине се през кравеферми и рафинерии и се стигне до независими железопътни линии и електроцентрала. По този метод съвсем целият цикъл на произвеждане е под негов надзор.
Неговите заводи са едни от най-модерните за времето си. Бизнесът на Чальовски се отличава и с особеното внимание, което той дава на своите служащи. Смята се, че те са едни от първите, които са възнаградени с 13-та заплата и получават бонус за Великден. Във фабриките му има безвъзмезден стол, а в допълнение на чиновниците се обезпечава гратис олио, сапун и хранителни артикули. Понякога той им отпуска и заеми, които те връщат или на минимална отплата, или им биват изцяло опростени.
Самият Аврам живее непретенциозно със фамилията си. За разлика от други негови съвременници, той не се облича в скъпи костюми, нито парадира с благосъстоянието си. Още до момента в който е жив, Чальовски трансформира част от вкъщи си в музей. В няколко стаи събира сбирка от оръжия, дърворезби, македонски национални носии, монети и други забавни експонати. В дома на Аврам известно време живее и работи известния тревненски дърворезбар Генчо Марангозов, чиято техника се характеризира като примес сред обичайна обработка на дърво и въздействието на барока.
Оскъдна е информацията за персоналния живот на Аврам Чальовски. Знае се, че той има двама сина – Евстатий и Манол, които стават известни дейци на Вътрешна македонска революционна организация. По-големият – Евстатий взе участие в Илинденско-Преображенското въстание (1903 г.) и е член на четите на Сотир Атанасов и на Мише Развигоров. По-късно, по време на Балканската война (1912-1913) той се записва доброволец в Македоно-одринското опълчение дружно с брат си Манол. След като го раняват по време на Междусъюзническата война, Евстатий приключва военната си кариера. За своите заслуги е отличен с медал за смелост IV степен. Аврам също не губи връзката си с родните македонски земи. През 1928 година той влиза в управителния съвет на Македонската национална банка.
Смъртта на Евстатий през 1943 година е извънредно тежка за татко му. Според съвременниците Чальовски напряко се поболява от тъга и единствено няколко месеца по-късно последва детето си и издъхна на 3 ноември на 89 годишна възраст. Съгласно последната воля на Аврам, тленните му остатъци са положени в гробницата му, в която има особено място отредено за ковчега на първия му служащ, с който започва своя сполучлив бизнес.
Още приживе Аврам прави великодушни дарения, само че множеството от тях са анонимни, още веднъж за да не притегля вниманието върху себе си. Той е измежду огромните донори на Зографския и Рилския манастир. Монасите му подаряват икона на св. Спиридон Чудотворец, който става патрон на фабриката за произвеждане на тахан. В Рилския манастир, с негови средства е построен параклис при църквата „ Успение на Свети Иван Рилски “.
В своето наследство, Чальовски продължава своята благотворителна политика. Той опрощава задълженията на всички свои длъжници, множеството от които са негови чиновници или поданици на родното му село. Чальовски също отделя 10 млн. лева за учредяването на фонд за подкрепяне на „ небогати, заболели, сираци, най-вече от работен фамилии “. Най-различни по мярка суми Аврам оставя в помощ на старешки домове и църкви. Конкретно подаяние в размер от 550 000 лв. той прави на Бигорския манастир, църквите „ Света Петка “ в родното му село, „ Свети Димитър “ в Бургас и „ Свети Никола Софийски “ в София. Чальовски оставя солидни суми и на своите наследници като в последното си предпочитание той желае те „ да живеят в мир, сговор и братско съгласие, тъй като по този метод основаното от мен ще продължи да пораства и да се уголемява. “
За страдание, както и при други бизнесмени от неговата ера, скътаното с труд и неизменност, отделено за народа му, не стига до упоменатите в последното му предпочитание. Макар Аврам да произлиза от извънредно оскъдно семейство, да се издига самичък и да дава извънредно доста на своите служащи и като отношение, и като хонорари, новата отечественофронтовска власт дефинира фамилията му за зложелател на народа. Няколко години след гибелта на Чальовски фабриките му са национализирани, като имуществения въпрос буди разногласия и до ден сегашен.
Сумата оставена във фонд за подкрепяне на служащите, също е присвоена от страната. Фабриката му, на ул. „ Отец Паисий “ е превърната в общежитие. Наследниците му са хвърлени в пандиза, защото са упрекнати в нелегално замогване, а неговите снахи, внуци и правнуци са изселени в провинцията. Изящните дърворезби и антики, събирани в музея му, са или разграбени, или изгорени. Едва една дребна част от невероятните дърворезби бива избавена и в този момент е част от сбирката на музея в Трявна.
Днес фабриката на Чальовски в центъра на София е реставрирана от неговите наследници и всеки може да види красивата остаряла къща в средиземноморския жанр. Този непретенциозен фабрикант оставя богато завещание зад тила си. Той освен издига захарна продукция на едно по-високо равнище, само че и основава едни от най-модерните заводи за времето си. Желаещ постоянно да остане неосезаем в всекидневието си, Аврам Чальовски остава незабравим със своите благотворителни каузи и положително сърце.
Снимка: Гугъл Maps
