Томас Карлайл е казал, че Историята на света не е

Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.

Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.

Макар прекроени и презастроени, софийските улици пазят своите секрети. Недалеч от глъчката на Витошка, шума на фонтаните пред Народния спектакъл и достолепната фасада на Софийския университет се намират едни от най-забележителните къщи от т. нар Царско време. Ако решите да се разноските във въпросния регион към Докторската градина, съвсем на всяка крачка ще се спирате, с цел да се полюбувате на някой от тези превъзходни архитектурни монументи. Там е тъжната колона с женско лице, която ви гледа от къщата на архитекта Георги Фингов, занемарената, само че навяваща романтика „ Къщата с ягодите “ и близнаците на братя Парушеви, които зорко бдят край един от мостовете над Перловска река. Сред тази бяло-кремава хубост, напомняща за едни отминали времена, има две здания, чиито стени крият фамилната история на най-крупните търговци на тютюн в България от преди девети септември.

Едната и до ден сегашен е недостъпна за хорските погледи, тъй като е скрита зад солидна ограда на ул. „ Оборище “ № 19, а другата показва намерено своите прелести на бул. „ Евлоги и Христо Георгиеви “ № 125. Дело са на видните архитекти Иван Васильов и Димитър Цолов, чиито труд стои и зад здания като Университетската библиотека и зданието на Българска народна банка, издигнати при започване на 30-те години на ХХ в. Зад техните порти са се дискутирали политически и публични тематики, давали са се приеми, сключвали са се преференциални търговски покупко-продажби. Имената на притежателите им са били освен добре известни, само че техният живот става първообраз на облика на братя Барутчиеви в романа на Димитър Димов – „ Тютюн “: „ Имаше трима Барутчиев – кръвни братя. Двама от тях враждуваха между тях като кандидати за корона, а третият, улеснявайки продажбите на тютюните им в чужбина, водеше нехаен живот из европейските курорти. “ Ако в света на литературата братята са противници, то в действителния живот са много близки и се поддържат. Фамилията им е Чапрашикови и те са бизнесмените, които за първи път отварят вратите на българския тютюн към Европа.

Родът води началото си от Горна Джумая (дн. Благоевград) и основите са положени от Стоимен Чапрашиков. Той пръв стартира да търгува с тютюн и през 1864 година основава компанията „ Ориент табако “, която последователно се утвърждава на пазарите в Мала Азия и Гърция. Двамата му синове не престават бизнеса на татко си. По-големият – Георги изкупува тютюна, до момента в който по-малкият Иван – реализира преработката и покупко-продажбите. И двамата вземат участие интензивно в политическия и публичен живот на българите. Георги е в редиците на революционерите, които приготвят Априлското въстание в региона на Благоевград. Заедно с още двама свои съратници, той е предаден и наказан на гибел в София. Благодарение на своето въздействие и връзки, Георги съумява да откупи своя живот и този на един от двамата си другари, третият е обесен за наставление.

Иван Чапрашиков

След тези премеждия, Георги се преселва в гр. Дупница дружно със брачната половинка си. През годините двамата се снабдяват с трима синове и една щерка: Стефан, Александър, Крум и Васка. През това време брат му – Иван не основава семейство, а буйно се отдава на търговията. Той уголемява фамилния бизнес и стартира да търгува с кожи, брашно и други хранителни артикули, с които доставя двореца. Политическата му кариера също е забележителна. Иван Чапрашиков на няколко пъти е избиран за градски консултант в гр. Дупница, взе участие в IV Велико национално заседание и е един от създателите на локалната организация на Демократическата партия.  Малко преди да си отиде от този свят, той взема решение да направи най-малкият си племенник – Крум – реализатор на своето наследство.

Съгласно неговото последно предпочитание, 15 000 лева са дарени за субсидиране на безвъзмездни училищен трапезарии и за основаване на парична награда за триумф на възпитаници от учебно заведение „ Напредък “. Определени суми са разграничени сред учебните заведения в Дупница и в родния Благоевград. Определя се и годишна сума, която да се дава на възпитаници, които не разполагат с огромни финансови средства, посредством която да си набират учебници и облекла. Най-крупната сума е заделена за Софийската търговско-индустриална камара, която да я употребява за награждаване на българи-изобретатели. Завещанието на Иван Чапрашиков се трансформира в същинска ябълка на раздора. Съпругата му и други родственици го оспорват, което забавя с години неговото осъществяване.

Своята популярност и значителност обаче родът дължи на тримата братя, синове на Георги Чапрашиков. Благодарение на насъбраното фамилно благосъстояние, откритият бизнес и основаните връзки, тримата освен получават допустимо най-хубавото за времето си обучение, само че и стават едни от най-влиятелните персони в Третото Българско царство. Най-големият брат – Стефан се ражда през 1874 година Той от дребен демонстрира афинитет към спорта и към учението. През 1897 година приключва право в Париж, след което се завръща в родината.

Известие по отношение на обиколките на Стефан Чапрашиков в Пирот

Няколко години по-късно Стефан Чапрашиков става персонален секретар на цар Фердинанд – служба, която заема в продължение на повече от седем години. Стефан е един от най-доверените хора на владетеля и даже го съпровожда по време на първите му пътувания със аероплан. Именно към него се обръща Фердинанд, когато на 22 септември 1908 година е оповестена независимостта на България. Тогава царят е в Търново и написа депеша до Стефан, в която го разпитва за настроенията в столицата. Отговорът е незабавен: „ Никога столицата не е бивала в подобен екстаз. Ентусиазмът в целия град е неизразим. “

През годините царят вижда същинското предопределение на своя непосредствен другар и това е дипломацията. Стефан е офицер по време на Балканската война (1912-1913) и даже е награден с медал „ За смелост “. Той е включен като пратеник по време на договарянията с Турция и взе участие в Лондонската конференция, на която е подписан мирният контракт, който поставя завършек на Балканската война. След Първата международна война Стефан Чапрашиков е поредно посланик във Франция, Гърция, Сърбия и Германия. Именно в Берлин той затвърждава освен политическите връзки сред двете страни, само че и поставя основите на трайни стопански взаимоотношения. По това време той основава компанията „ Стефан Чапрашиков и синове “, дружно с племенника си – Димитър Божков. Двамата стартират интензивно да изнасят български тютюн за Германия.

Стефан е освен ловък предприемач и посланик, само че и предан състезател. Неговата пристрастеност са конните спортове, в които той даже се състезава професионално. През 1929 година става член на Международния олимпийски комитет, а малко по-късно го вършат почетен ръководител на Българския олимпийски комитет. По време на зимните олимпийски игри през 1936 година, Стефан Чапрашиков подарява 20 000 марки на българските олимпийци, с които да подкрепи присъединяване им в игрите. Това не е единствената му благотворителна активност. Сумата от 10 000 лева той отделя за изграждане на метеорологична станция на връх Мусала. Отново с негови средства се инициира построяването на хиподрум в столицата.

Средният брат – Александър не е притеглен от юридическите науки, а приключва Военното учебно заведение. След това, следвайки стъпките на чичо си Иван, той става деен деятел на Демократическата партия. През 1919 година е назначен за ръководител на градското бюро на партията в Дупница. Кариерата му продължава своя напредък и Александър Чапрашиков е определен за народен представител в XVIII и XIX Обикновено национално заседание. Също както по-големия си брат и той отделя средства за щедрост като подарява повече от 140 000 лева за градежа на църквата в Банкя. Той се снабдява с две деца – Анна и Георги, който кръщава на татко си.

Най-предприемчив обаче се оказва най-малкият брат – Крум. Той е прозорлив, емоционален и сладкодумен. Роден е през 1882 или 1883 година в гр. Дупница. Още като възпитаник взе участие в кръжока „ Борба “, който е част от Македонското съдружие „ Революция “. От този миг нататък ориста му става неразривно обвързвана с делото за избавление на Македония. Вероятно поради това точно на него чичо му Иван завещава цялото си положение. Иван е бил другар на Яне Сандански и спомоществовател на ВМОРО, активността му е продължена точно от неговия минимален племенник. Докато Крум учи в Американския лицей в Самоков, той става член на ВМОРО. След това поема по стъпките на най-големия си брат и приключва право в Гренобъл, Франция. Когато се завръща в България, Крум се отдава на революционни каузи. Той става въстаник в редиците на Христо Чернопеев, който работи от името на ВМОРО в Струмския окръг, а по-късно за малко се причислява и към силите на Яне Сандански.

През 1906 година Крум Чапрашиков приключва дейната си активност на въстаник, само че до края на живота си подкрепя финансово ВМОРО, както със свои средства, по този начин и с помощта на положението, което получава от чичо си. Будният му дух го предизвика да предприеме едно околоевропейско странствуване през идната една година. По време на него той основава и не малко бизнес контакти. През 1907 година, едвам на 25 годишна възраст той прави най-големият си удар, когато във Виена продава двугодишна тютюнева годишна продукция и печели положение в размер на милиони левове. Тази договорка го трансформира в най-влиятелният български търговец на тютюн. През идващите години, с помощта на усиления бизнес на него и братята му, страната ни става третата по експорт на тютюн в Европа. Изграждат се и тютюневите хранилища на компанията „ Ориент табако “ на улица „ Одрин “ в гр. Пловдив, за които се твърди, че са първообраз на фабриката „ Никотиана “ в романа „ Тютюн “.

Парите и политиката вървят ръка за ръка и Крум не остава по-назад  от братята си. Той става един от водачите на Демократическата партия в Дупница и не е озадачаващ обстоятелството, че през 1909 година става кмет на града С негова помощ е прокаран водопровода в града. В три поредни мандата е избиран за депутат в Обикновеното национално заседание. Крум е целеустремен както в публичния, по този начин и в персоналния си живот. Той подписва преференциален брак с Елисавета Тенева, щерка на някогашния министър на финансите – Михаил Тенев. Двамата имат две деца – щерка Анна, която кръщава на майка си и наследник – Иван, който носи името на чичо му.

Когато избухва Балканската война, Крум Чапрашиков също като брат си Стефан, се записва доброволец. Разликата сред двамата е, че той оглавява чета, настояща в авангарда на българската войска. След войната, Крум продължава своята социална активност от страниците на вестник „ Зора “. Той основният акционер на това печатно издание, основано през 1919 година от изтъкнатия българския публицист Данаил Крапчев. Вестник „ Зора “ е един от най-големите и авторитетни български всекидневници в интервала сред двете международни войни.

Наред с тази си активност, Крум става част и от управителния съвет на Македонската национална банка. Неспокойният му дух обаче е грохнал от подла болест. Още на млади години той тежко прекарва пневмония в резултат на която белите му дробове стават доста уязвими към инфекции. Три години Крум се пробва да откри лекуване за туберкулозата в Швейцария, само че на вятъра. В последна сметка заболяването побеждава и то издъхва през 1934 година В наследството си той остава солидни суми за прехрана на учебните заведения в Благоевград, Дупница, Кочериново и Крумово.

Донякъде той е пощаден, тъй като не става очевидец на ориста на фамилията му след преврата от девети септември. По време на ръководството на Български земеделски народен съюз братята считат, че това са най-трудните им години, когато с право ги проверяват за нелегално заграбване на парцели. Оказва се обаче, че девети септември им нанася най-тежките удари. Когато през 1944 година избухва преврата, най-големият брат Стефан се връща в България, смятайки че неговите връзки биха помогнали на фамилията му. Той подарява на страната дома си на улица „ Шипка “ № 20 и парцела си в Евксиновград, само че все пак не съумява да направи договорка с новата власт. Къщата му е разрушена и през днешния ден на нейно място се издига постройката на Руския културен център. Той се пробва да помогне и на племенника си Димитър да се измъкне от страната, през Турция, само че времената са такива, че не съумява да задейства нито една от връзките си. Огорчен и чувствайки се изцяло безпомощен, Стефан поставя завършек на живот си като се обесва.

Брат му Александър е съден от Народния съд. Цялото имущество на семейството е конфискувано, в това число къщите на ул. „ Оборище “ и на бул. „ Евлоги и Христо Георгиеви “. Години по-късно в постройката на ул.  „ Оборище “ се открива да живее Тодор Живков, а в другата къща – на бул. „ Евлоги и Христо Георгиеви “ – дълги години се обитава Полското комерсиално посланичество. Александър Чапрашиков и фамилията му са въдворени в Лясковец, където той умира неизвестно в коя година, последван от брачната половинка си. Двете им деца остават на улицата като до гибелта си Анна се устоя, рисувайки портрети и продавайки ги на безценица.

Синът на Крум Чапрашиков – Иван е изпратен в Белене, а майка му едвам претърпява. Единствената, която се измъква от новата власт е Анна, която бяга от България малко преди девети септември и се открива в Швейцария. Тя става сътрудник на сп. „ Пари мач “ в Ню Йорк и няколко години по-късно благодарение на свои сътрудници подписва договорка с Тодор Живков и измъква брат си и майка си от страната. След рухването на комунизма, единственият правоприемник на имуществото на семейство Чапрашикови става Анна. Отнема й години да успее да си възвърне това, което й се поставя. В своето наследство тя оставя всичко на „ Американския лицей “ в Благоевград, с цел да може да субсидира следването на български възпитаници в известни американски университети като Йейл, Харвард и Принстън.

Както и при доста други български търговски семейства, девети септември поставя завършек на фамилния бизнес на братя Чапрашикови. Създадената от рода компания „ Ориент табако “ е национализирана и постройката на нейните хранилища в Пловдив става част от Тютюневия комбинат „ Родопи “, а след това е дадена на Булгартабак. Най-влиятелните тютюневи бизнесмени потъват в тъмата на времето, само че не и на историята. Благодарение на положените от тях основи България продължава да е измежду основните експортьори на тютюн в Европа. Признанието към делата им идва късно,  през 2020 година, когато двама от тях -Стефан и Крум са удостоени посмъртно със званието почетен жител на Дупница.

Снимки: Wikipedia

За страдание архивът не разполага със фотоси на всички братя!