Иван ЯневКазват, че в къщата на обесения за въже не

Иван Янев

Казват, че в къщата на обесения за въже не се приказва. Мълчи се. Тихо и трудно. Обаче в нашата територия ние от дълго време сме се обесили, само че не стопираме да се замеряме с въжета и след това се чудим за какво се душим.
Село Тича. Ден след потопа. Камчия преля и удави 30 къщи. Защо преля? Защото коритото й е задръстено от нашия личен живот. От нашите найлони, гуми, пластмаси и цялата ни бедност.
И ето ти я картинката... 
Калта още не е засъхнала. Съседите реват, ринат кал и си търсят покъщината из батака. 
А в същото време излиза един... човек. И какво мислите прави? Мята си кофите с боклука право в реката. В същата тая река, дето единствено преди няколко часа описа играта на половината село, тъкмо поради същия тоя отпадък.
А, да не не помни. Малко преди този момент, забележете... човечецът метна във водата и един чувал. С удавеното си куче вътре. Просто го прати по течението да го отнесе надолу, нали, да не му смърди в двора.
Това е ситуацията. Това ни е културата, манталитета и цялата духовна мизерия, събрана в един влажен чувал. Хвърляме си труповете и отпадъците във водата, а след това подвигаме ръце към небето, кълнем страната, викаме попове и търсим виновността в природата.
Природата ли ви е отговорна, бе? Ние сме си удавените кучета в тоя чувал. И няма кой да ни извади от там...

Фейсбук