Изкуството на бизнеса: Хауърд Хюз – На крилете на успеха
Томас Карлайл е споделил, че „ Историята на света не е нищо друго с изключение на биография на великите персони “. В средата на XIX в. шотландският мъдрец е провокирал съвременниците си със своята доктрина, че заобикалящият ни свят е плод на концепциите, решенията, творбите и характерите на хората, които са имали въздействие в обществото. Това не са единствено политиците и владетелите, само че също по този начин хората на перото, религиозните водачи и бизнесмените.
Някои персони са оказали световно въздействие върху стопанската система и бизнес връзките, до момента в който други са оставили дълготраен отпечатък върху националната си история. В поредност от текстове ще ви срещнем с предприемчивите хора, които с помощта на своите хрумвания и дейности са изиграли водеща роля в стопанската система и историята на своята страна.
Годината е 1930 година и по американските кина се излъчва самостоятелния героичен боен филм – „ Ангелите на Ада “ („ Hell’s Angels “). В него се споделя историята на двама английски братя летци, една съдбовна жена и голям брой аморални немски бойци. Лентата не свети с изключително безизходен сюжет, дори в противен случай – може да се каже, че е общоприета „ холивудска “ история, само че това, с което остава в историята са невероятните батални авиационни подиуми. Бюджетът му е близо 4 млн. $, което в днешно време се равняват на близо 60 млн. $ и за времето си е вторият най-скъпо струващ филм в историята на киното.
Снимките лишават близо 3 години, сцените са черно-бели, като се изключи някои тежки борби, в които е вкаран единствено един цвят, с цел да се ускори трагичния резултат. Историята към самото му снимане е скандална и включва свръх-бюджет, няколко смъртни случая на каскадьори и повече от три разрушени самолета. Въпреки това, „ Ангелите на Ада “ става не просто известен, а се счита, че задава стандартите за потребление на цветове и тон при снимане на епични подиуми. Човекът, който не просто влага, само че не се стопира пред нищо, с цел да види продукцията си приключена по метода, по който си я е показва е Хауърд Хюз.
Историята на този популярен плейбой и предприемач от Златната епоха на Холивуд доби изключителна известност през 2004 година, когато Леонардо ди Каприо одобри предизвикването да го изиграе на огромен екран в „ Авиаторът “, под режисурата на Мартин Скорсезе. Образът на Хюз обаче е по-дълбок от този на следващия фен на дамите и хубавия метод на живот. Освен продуцент и режисьор, той е и притежател на унаследен софтуерен бизнес, откривател и водач, който слага международни върхове.
Макар пресата да е запечатала главно неговите любовни похождения, не са за занемаряване откритията му в областта на авиацията и самолетостроенето. Благодарение на своите високо доходи, той с лекост влага във кино планове, които в противоположен случай нямаше да видят бял свят и дава късмет на млади и пробиващи актриси като Джейн Харлоу, които до преди този момент са следващите статисти в Холивуд. Хюз остава в историята и като един от известните американски филантропи, основавайки собствен медицински институт, който през днешния ден е втората най-престижна и богата благотворителна институция в Съединени американски щати.
Той се ражда през 1905 година в Хюстън Тексас. Документите от болничното заведение не са открити и по-късно той споделя, че рожденият му ден е на Бъдни вечер – 24 декември. Кръстен е на татко си – Хауърд Робърт Хюз, който е сполучлив предприемач от Мисури. Родословното му дърво може да се наблюдава до англо-уелските заселници в Новия свят. Особеният си характер и неналичието на предпочитание да се преценява с разпоредбите, дребният Хауърд наследява от Хюз Старши.
Баща му не е образцово дете. Въпреки че е признат в Харвад, Хауърд Робърт Хюз бързо се отегчава от образованието в Бръшлянената лига и започва собствен личен бизнес в областта на нефтодобива. В началото на ХХ в. той основава компания „ Хюз Туулс “ и получава патенти за няколко изобретения, измежду които свредел, с който се пробива земята, с цел да се добива нефт. През 1904 година Хюз Старши се дами за очарователната и красива Айлийн Гано, а плод на тяхната обич е единственото им рожба – Хауърд. За да разграничават името му от това на татко му, в фамилията галено се обръщат към него с името – „ Сони “.
Малкият Хюз пораства като привилегировано дете в интелектуално обграждане. Чичо му – Рупърт е прочут публицист и режисьор. Покрай татко си, още от най-ранна възраст Хауърд Младши развива пристрастеност към технологиите и науката. Едва 11-годишен изобретява първия безжичен радио правоприемник на Хюстън. Въпреки общите си ползи, татко и наследник не съумяват да се сближат. Връзката на Сони с майка му обаче е радикално друга.
Двамата са извънредно близки като до десетата си година синът не се е откъсва от нея даже и за един ден. Когато е на 13 години Хауърд за известно време се сковава. Причините за болестта му остават незнайни, само че както удостоверяват лекарите – той възстановява двигателните си умения. Също по този начин заради наследствено заболяване в бащиния му жанр той не чува добре.. Вероятно тези медицински проблеми са причина по-късно той да субсидира разнообразни проучвания в региона на медицината.
Първите си уроци по хвърчене Сони взима едвам 14 годишен.. По-късно учи в Масачузетс, учебното заведение Тачър в Калифорния и в Калифорнийски институт по технологии. През 1922 година го сполетява първата огромна персонална покруса, когато майка му умира след планувана гинекологична интервенция. По думите на Рупърт Хюз, Сони е в цялостен потрес, въпреки и да не споделя с никого голямата си тъга. Баща му също е унищожен и единствено две години по-късно последва своята обичана в отвъдното.
На 19 години Хауърд Хюз остава кръговиден сирак и глава на една от най-големите софтуерни компании в Съединени американски щати. По това време той следва в Университета Райс, само че прекъсва своето обучение, поради професионалните си отговорности. Търсейки упора, той подписва и брак с първата си брачна половинка – Ела Ботс Райс, която е пра-племенница на създателя на висшето образователно заведение. Тяхната връзка не просъществува дълго.
Когато е на 20 години, Хюз се увлича по голфа и даже обмисля дали да не се развива професионално в този спорт. Пламенната му натура обаче бързо трансформира посоката на неговите упоритости и той се насочва към Града на ангелите, търсейки развиване в областта на филмовата промишленост. Макар първият му филм да е цялостна злополука, след това Хюз стартира да жъне триумф след триумф. Част от продукциите му получават номинации за „ Оскар “, а „ Двамата арабски рицари “ (Two Arabian Knights), даже печели статуетката за постановка през 1929 година
Друг негов шлагер е „ Белязаният “ (Scarface) от 1932 година, чийто гангстерски сюжет е въодушевен от живота на Ал Капоне. Характерно за филмовите планове на Хюз е техния афинитет да нарушават откритите табута в киното. Един от юристите му – Грег Бауцер се занимава главно с филмовите му каузи. За „ Белязаният “ Хауърд е упрекнат, че лентата съдържа прекомерно натуралистични подиуми на принуждение, а за „ Престъпникът “ (Outlaw) – цензурата го порицава за нарушение на моралните полезности, показвайки на огромен екран прекомерно разкрепостени дрехи. В интервала 1940-1954 година той последователно закупува филмовата компания RKO Пикчърс и става неин мажоритарен притежател.
Постепенно Лос Анджелис пада под чара на младия милионер. Той се среща с доста известни актриси от Златната епоха на Холивуд, измежду които изпъкват имената на Ава Гарднър, Бет Дейвис, Катрин Хепбърн, Джинджър Роджърс, Рита Хейуърд и Хеди Ламар. Малко са хубавиците, които съумяват да устоят на неговия сексапил. Хюз стартира да живее разточително и блестящо както прилича на същинска звезда. През 1933 година той купува невиждана за времето си първокласна яхта, която става кей за множеството му похождения. Освен с безбройните си връзки, Хюз е известен с блестящите си запои. През 1936 година той убива човек с автомобила си, само че обвиняванията към него са свалени, като отбраната му пледира, че е почтен и че не е употребявал неразрешени вещества.
Междувременно, Хюз продължава да развива своите авиационни умения. Компанията му закупува самолети и авио линии – Хюз Еъркрафт. Най-добрата машина, която създава е „ Хюз K-1 Racer “, която с изключение на, че има нововъведението – прибиращо се колело, въодушевява и основаването на редица други самолети, които се употребяват по време на Втората международна война (1939-1945). Самият Хюз е прочут и с слагането на редица авиационни върхове. Той слага транс-континентален скоростен връх, летейки от Лос Анджелис до Нюарк, Ню Джърси единствено за 7 часа и 28 минути (за съпоставяне: през днешния ден полетът лишава близо 5 часа). През 1938 година Хауърд слага нов връх, обикаляйки света със аероплан единствено за 91 часа.
Той е почетен с редица влиятелни награди, измежду които „ Златния орден на Конгреса “, за неговите заслуги за развиването на авиацията. По време на Втората международна война той създава самолети за военните и става един от най-големите военно-временни контрактори. В края на 40-те години неговата авио-компания основава дъщерен клон, който стартира да се занимава и с галактически технологии. През 1939 година Хюз п купува контрола над компания „ Транс Уърлд Еърланс “, която е втората най-голяма самолетна компания в Съединени американски щати след Пан Ам.
Хюз претърпява четири тежки самолетни произшествия в живота си като последните две са изключително жестоки. През 1943 година той едвам оцелява с тежка контузия на главата по време на полет със „ Sikorsky S-43 “, неговите помощник-пилоти нямат този шанс. През 1946 година той съвсем умира при тестването на „ Хюз XF-11 “, който е предопределен за американската войска. Самолетът се разрушава върху три къщи и избухва в пламъци. Хюз се отървава с тежки изгаряния и счупени крака.
Докато лежи в болничната стая, той е неудовлетворен от леглото, в което се намира и по негова концепция се изобретява прототипа на модерните болнични кревати, които имат функционалности като покачване на гърба и потребление на масичка. Болкоуспокояващите, които му предписват, с цел да се възвърне от контузиите, за жалост, слагат началото на дългогодишна взаимозависимост от опиати.
След втората злополука Хюз последователно се отдръпва от светлината на прожекторите. Само неколцина негови чиновници могат да контактуват с него. През годините той живее усамотено в разнообразни елементи на света. Смята се че е страдал от тежко обсесивно компулсивно разстройство и от редица уплахи, измежду които боязън от микроби.
Нравът му е бил експлозивен, а настроенията му се менели, достигайки разнообразни крайности. През по-голямата част от живота си той страда от разнообразни форми на болежка, поради които приема огромни количества болкоуспокояващо кодеин. През тези негови години на отшелничество таблоидите не му простят и непрекъснато пишат за него, че е болен, психологично неустойчив, а на няколко пъти даже, че е починал.
През 60-те години той купува хотел „ Дезърт Ин “ в Лас Вегас, откакто е помолен да го напусне и остава да живее в пентхауса на последния етаж. Хюз изиграва забележителна роля за просперитета на Вегас. Дотогава градът е бил прочут единствено като мека на гангстерския свят, само че Хауърд притегля в него корпоративни вложители. Постепенно той изкупува голям брой парцели в региона, които след това образуват плануваната общественост Саммерлин, намираща се в долината на Лас Вегас в Южна Невада. През 60-те и 70-те години Хюз продава немалка част от фирмите си, измежду които RKO Пикчърс и „ Транс Уърлд Еърланс “. Вторите са купени от Хилтън.
През 1953 година Хюз основава в Мериленд Медицинския институт „ Хауърд Хюз “. Той се трансформира в един от най-големите центрове за биологични и медицински проучвания. В днешно време даренията му възлизат на над 22 млрд $. По думите на Хюз институтът е основан, с цел да открие „ генезиса на самия живот “. Според злите езици, институтът е основан, с цел да може Хауърд да изпере своите пари, укривайки налозите на другите си компании и нееднократно медицинският център е разследван от данъчните управляващи. Фокусът на проучванията в него е в областта на генетиката, имунологията и молекулярната биология.
Всяка приказка има своя край, по този начин се случва и с тази на Хауърд. Той, който повече от четири пъти съумява да избяга от лапите на гибелта и оцелява в тежки самолетни произшествия, умира по време на полет през 1976 година По това време неговото физическо положение е мощно влошено, в резултат на използването на опиати и го транспортират от Мексико до болничното заведение в Хюстън. Когато идва, тленните му остатъци са съвсем неузнаваеми, защото високият над 190 см мъж тежи едвам 41 кг. Тялото му е положено в фамилния гроб в Хюстън. Наследството му отива при втората му брачна половинка, редица братовчеди, а обилни суми от близо 2 милиарда $ са дадени за щедрост.
Самият Хауърд споделя: „ Направете и невъзможното, тъй като съвсем всеки, който съм срещал ми е казвал, че концепциите ми са просто мечти “. Хюз това е прави. Винаги гледа към по-голямата картина и не се отхвърля макар неуспехите и компликациите. Инженер, продуцент, и летец, Хауърд Хюз остава в историята като един от най-богатите и известни предприемачи, който обича да нарушава откритите табута.
