Роден е Томас Едисън
Томас Алва Едисън (11 февруари 1847 – 18 октомври 1931) е американски откривател и предприемач, основал доста значими устройства. Той е измежду първите изобретатели, приложили правилата на всеобщото произвеждане при основаване на изобретения.
Едисън се смята за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са напълно истински, а са усъвършенствания към по-ранни патенти, и в действителност са направени от многочислените му чиновници. Едисън постоянно е подложен на критика за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, в това число в Съединени американски щати, Англия, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет огромни кино студиа, прочут като Едисън Тръст. В края на 19 в. за него работи и самият Роберт Бош.
Томас Едисън е роден в Милан, Охайо. Той е седмото и последно дете на Семюъл Огдън Едисън (1804 – 1896) и Нанси Матюс Елиът (1810 – 1871). Бащата е роден в Канада, а самият Едисън по-късно дефинира произхода си като нидерландски. В учебно заведение Едисън постоянно е заплеснат и формалното му обучение продължава едвам три месеца. След това той е обучаван вкъщи от майка си.
Още в ранна възраст Томас Едисън получава увреждане на слуха, евентуално в следствие от боледуване от скарлатина и непрекъснати нелекувани отити. По-късно той приписва глухотата си на удари по ушите от влаков кондуктор, когато при пътешестване химическата му лаборатория се подпалва и той е изхвърлен от влака. След това Едисън още веднъж трансформира историята, потвърждавайки, че кондукторът му е помагал да се качи в движещ се трен, като го е издърпал за ушите.[3][4]
Семейството на Едисън е насила да се реалокира в Порт Хюрън, Мичиган, когато строящата се железопътната линия заобикаля Милан през 1854 година,[5] само че и там претърпяват мъчно. Томас Едисън продава зеленчуци, както и бонбони и вестници във влаковете сред Порт Хюрън и Детройт, с цел да добавя приходите на фамилията. Той открива, че има заложби за комерсиална активност, и слага началото на дълга поредност търговски инициативи на Едисън – в живота си той основава 14 компании, измежду които General Electric, най-голямата обществена компания в света през 2009 година.
Едисън става свързочник, откакто избавя тригодишния Джими Макензи от сгазване от трен. Бащата на детето, шеф на гарата в Маунт Клемънс, е толкоз признателен, че го образова да работи с телеграф. През 1866 година той се реалокира в Луисвил, където като чиновник на Уестърн Юниън работи в бюрото на телеграфната организация Асошиейтед Прес. Той постоянно поема нощните смени, когато има доста свободно време за двете си обичани занимания – четене и изпробване. В последна сметка, поради последната активност той е уволнен – една нощ през 1867 година той работи с оловно-киселинен батерия и разлива сярна киселина на пода, а тя протича през дървения под до бюрото на началника му на долния етаж.
Начало на инженерна активност
След уволнението си Едисън е подкрепят от своя сътрудник свързочник и откривател Франклин Ленард Поуп, който приема младежа да живее и работи в мазето на къщата му в Елизабет. На 1 юни 1869 година Едисън получава първия си патент – електрически регистратор на гласоподаване.[9][10] След този първи триумф Едисън се реалокира в Нюарк и продължава да работи в региона на електрическата телеграфия, като доста от изобретенията му са откупувани от телеграфните компании. Сред тях са автоматизираният телеграф и други усъвършенствани телеграфни апарати.
На 25 декември 1871 година Томас Едисън се дами за шестнадесетгодишната Мери Стилуел (1855 – 1884), служителка в една от неговите работилници, с която се среща два месеца преди този момент. Двамата имат три деца – Мериън Естел Едисън (1873 – 1965),[11] Томас Алва Едисън Младши (1876 – 1935)[12] и Уилям Лесли Едисън (1878 – 1937), който също е създател на някои изобретения.
През 1874 година Едисън основава мултиплексорен телеграфен уред, който се трансформира в първият му важен финансов триумф. С получените средства (10 хиляди долара) той основава в Менлоу Парк изследователска лаборатория, една от първите, профилирани в инженерни разработки, предопределени за внедряване в индустрията. Той получава правата върху множеството изборетения, основани в лабораторията, въпреки че под негово управление там работят голям брой чиновници.
Въпреки множеството си дотогавашни изобретения в региона на телеграфната техника, Едисън и неговата лаборатория стават известни измежду необятната аудитория с изобретяването на фонографа през 1877 година. Макар че невъзпроизведимо записване на тон е реализирано още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 година, а други по това време, изключително Чарлз Крос, размишляват върху опцията звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв създава апарат, който реализира това на процедура, и това е толкоз ненадейно за необятната общност, като че ли е надали не чудо. Едисън става прочут като „ Магьосникът от Менлоу Парк “. Първият му фонограф записва върху цилиндри от калаено фолио, записаният тон е с ниско качество и записът се унищожава при възпроизвеждане, тъй че може да се слуша единствено един път. Малко по-късно Александър Бел основава модернизиран модел на фонограф, който записва върху восъчни цилиндри. Качеството на звука е към момента ниско и броят на възпроизвежданията е стеснен, заради бързото изхабяване и заличаване на записа, обаче изобретението се радва на известност. Грамофонът, който възпроизвежда плочи, изобретен през 1887 година от Емил Берлинер, в ранните години на звукозаписната промишленост има по-лошо качество на звука от фонографските цилиндри, предлагани на пазара от Едисън Рекърдс.
През 1877 – 1878 година Едисън създава въгленовия микрофон, който се употребява всеобщо в телефоните до 80-те години на 20 век. Това откритие става причина за нескончаем правосъден спор с Берлинер, само че през 1892 година съдът признава на Едисън правата върху патента.
И по-късно през живота си Едисън продължава да работи върху информационната техника – на 9 август 1892 година получава патент за двупосочен телеграф, а на 29 декември същата година патентова правилото на радиото (предаване на сигнали посредством електричество).
Лампа с нажежаема жичка
Повечето от патентите на Едисън са за изобретения с помощни функционалности, а единствено десетина от патентите му са за огромни планове. Много от неговите патенти не са неповторими, само че Едисън демонстрира неповторими умения за продобиване на патента и за побеждаване на своите съперници посредством въздействието си и по-добрия маркетинг. Например, Едисън не изобретява електрическата лампа. По-ранни изобретатели, като Джоузеф Суон, Хенри Удуърд, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер и Хайнрих Гьобел създават няколко плана, които се оказват неудачни, заради късия живот на лампите. Едисън взема присъщите им черти и дава на своите чиновници задачата да произведат лампа, която да трае по-дълго.
През 1878 година Едисън стартира да употребява термина нажежаема жичка за детайла, който се нажежава от протичащия електрически ток и свети. През същата година Едисън основава в Ню Йорк електрическата компания Едисън Електрик Лайт Къмпани благодарение на известни финансисти (включително Джон Пирпонт Морган и членове на семейството Вандербилт).
След като купува патента на Хенри Удуърд и Матю Ивънс от 1875 година, Едисън дава задача на чиновниците си да опитват с огромен брой разнообразни материали, с цел да се усили времето на светене на лампата. Водеща роля в тези проучвания играе Уилям Хамър, определян от самия Едисън като „ пионер на електрическото осветяване с нажежаема жичка “. Той стартира работа в лабораторията в края на 1879 година и с изключение на в създаването на лампата, взе участие и в опити с телефони, фонографи, електрически локомотиви, сепаратор за желязна руда и други.
След голям брой опити с платина и други метали, Едисън се връща към първичната жичка от въглерод. Първият сполучлив опит е изработен на 22 октомври 1879 година, като лампата устоя 40 часа. По време на демонстрацията Едисън декларира, че ще направи електричеството толкоз на ниска цена, че единствено богатите ще употребяват свещи.
Едисън и екипът му реализират задачата за увеличение на времето на работа задоволително, с цел да създадат електрическата лампа жизнеспособна на пазара. Докато по-ранните изобретатели вършат електрическо осветяване в лабораторни условия, Едисън е в положение да докара електрическото осветяване до домове и бизнес пространства посредством всеобщо произвеждане на дълготрайни електрически лампи и посредством основаване на система за произвеждане и систематизиране на електрическа сила.
Осветителната апаратура на Едисън се построява на правилото на паралелната електрическа верига, което дава опция електрическият ток да бъде разпределян по различни пътища. В паралелните електрически вериги изгарянето на една лампа не води до спиране на електрическата верига, което се случва при лампите, свързани в поредна електрическа верига. На 31 декември 1879 година Едисън прави в Менлоу Парк обществена проява на осветяване с нажежаема жичка. На 27 януари 1880 година подава молба за регистрация на патент в Съединените щати за лампа с нажежаема жичка. През 1880 година стартира работа компанията Едисън Ламп Уъркс, която слага началото на всеобщото произвеждане на електрически лампи – единствено през първата година са създадени 50 хиляди броя.
На 13 февруари 1880 година Едисън става първият човек, следил протичането на електрони през вакуумното пространство (ефекта на Едисън) и получава патент за „ жичка от въглерод с високо противодействие “. През 1882 година Джордж Уестингхаус купува патент и стартира да създава различната безелектродна лампа, което доста понижава цените и на лампата на Едисън.
На 8 октомври 1883 година Патентното ведомство излиза с решение, че патентът на Едисън се базира върху работата на Уилям Сойер и не е годен. Юридическият спор към патента продължава до 6 октомври 1889 година, когато съдът взема решение, че той въпреки всичко е основателно публикуван. За да избегне нов правосъден спор с Джоузеф Суон, чийто английски патент е публикуван година преди неговия, Едисън става негов съучастник в компанията Едисуон, която създава и продава продукта във Англия, а след 1892 година става част от Дженерал Електрик.
На 9 август 1884 година умира брачната половинка на Едисън, евентуално от израстък на основния мозък. На 24 февруари 1886 година той се дами наново за двадесетгодишната Мина Милър (1865 – 1947), щерка на изобретателя и човеколюбец Луис Милър. От нея той също има три деца – Медлин Едисън (1888 – 1979), Чарлс Едисън (1890 – 1969), който поема управлението на компанията след гибелта на татко си, а по-късно е определен и за губернатор на Ню Джърси, Тиодор Едисън (1898 – 1992), откривател с над 80 патента. След втората си сватба Едисън напуща Менлоу Парк и се реалокира в Западен Ориндж, където живее до гибелта си.
Едисън се смята за един от най-плодотворните изобретатели на своето време, с рекорден брой патенти на свое име – 1093. Повечето от тези изобретения не са напълно истински, а са усъвършенствания към по-ранни патенти, и в действителност са направени от многочислените му чиновници. Едисън постоянно е подложен на критика за това, че не споделя заслугите за изобретенията. Въпреки това, Едисън получава патенти по целия свят, в това число в Съединени американски щати, Англия, Франция и Германия. Едисън основава компанията Моушън Пикчър Пейтънтс, конгломерат от девет огромни кино студиа, прочут като Едисън Тръст. В края на 19 в. за него работи и самият Роберт Бош.
Томас Едисън е роден в Милан, Охайо. Той е седмото и последно дете на Семюъл Огдън Едисън (1804 – 1896) и Нанси Матюс Елиът (1810 – 1871). Бащата е роден в Канада, а самият Едисън по-късно дефинира произхода си като нидерландски. В учебно заведение Едисън постоянно е заплеснат и формалното му обучение продължава едвам три месеца. След това той е обучаван вкъщи от майка си.
Още в ранна възраст Томас Едисън получава увреждане на слуха, евентуално в следствие от боледуване от скарлатина и непрекъснати нелекувани отити. По-късно той приписва глухотата си на удари по ушите от влаков кондуктор, когато при пътешестване химическата му лаборатория се подпалва и той е изхвърлен от влака. След това Едисън още веднъж трансформира историята, потвърждавайки, че кондукторът му е помагал да се качи в движещ се трен, като го е издърпал за ушите.[3][4]
Семейството на Едисън е насила да се реалокира в Порт Хюрън, Мичиган, когато строящата се железопътната линия заобикаля Милан през 1854 година,[5] само че и там претърпяват мъчно. Томас Едисън продава зеленчуци, както и бонбони и вестници във влаковете сред Порт Хюрън и Детройт, с цел да добавя приходите на фамилията. Той открива, че има заложби за комерсиална активност, и слага началото на дълга поредност търговски инициативи на Едисън – в живота си той основава 14 компании, измежду които General Electric, най-голямата обществена компания в света през 2009 година.
Едисън става свързочник, откакто избавя тригодишния Джими Макензи от сгазване от трен. Бащата на детето, шеф на гарата в Маунт Клемънс, е толкоз признателен, че го образова да работи с телеграф. През 1866 година той се реалокира в Луисвил, където като чиновник на Уестърн Юниън работи в бюрото на телеграфната организация Асошиейтед Прес. Той постоянно поема нощните смени, когато има доста свободно време за двете си обичани занимания – четене и изпробване. В последна сметка, поради последната активност той е уволнен – една нощ през 1867 година той работи с оловно-киселинен батерия и разлива сярна киселина на пода, а тя протича през дървения под до бюрото на началника му на долния етаж.
Начало на инженерна активност
След уволнението си Едисън е подкрепят от своя сътрудник свързочник и откривател Франклин Ленард Поуп, който приема младежа да живее и работи в мазето на къщата му в Елизабет. На 1 юни 1869 година Едисън получава първия си патент – електрически регистратор на гласоподаване.[9][10] След този първи триумф Едисън се реалокира в Нюарк и продължава да работи в региона на електрическата телеграфия, като доста от изобретенията му са откупувани от телеграфните компании. Сред тях са автоматизираният телеграф и други усъвършенствани телеграфни апарати.
На 25 декември 1871 година Томас Едисън се дами за шестнадесетгодишната Мери Стилуел (1855 – 1884), служителка в една от неговите работилници, с която се среща два месеца преди този момент. Двамата имат три деца – Мериън Естел Едисън (1873 – 1965),[11] Томас Алва Едисън Младши (1876 – 1935)[12] и Уилям Лесли Едисън (1878 – 1937), който също е създател на някои изобретения.
През 1874 година Едисън основава мултиплексорен телеграфен уред, който се трансформира в първият му важен финансов триумф. С получените средства (10 хиляди долара) той основава в Менлоу Парк изследователска лаборатория, една от първите, профилирани в инженерни разработки, предопределени за внедряване в индустрията. Той получава правата върху множеството изборетения, основани в лабораторията, въпреки че под негово управление там работят голям брой чиновници.
Въпреки множеството си дотогавашни изобретения в региона на телеграфната техника, Едисън и неговата лаборатория стават известни измежду необятната аудитория с изобретяването на фонографа през 1877 година. Макар че невъзпроизведимо записване на тон е реализирано още от французина Леон Скот дьо Мартенвий през 1857 година, а други по това време, изключително Чарлз Крос, размишляват върху опцията звукът да бъде записван и възпроизвеждан, Едисън пръв създава апарат, който реализира това на процедура, и това е толкоз ненадейно за необятната общност, като че ли е надали не чудо. Едисън става прочут като „ Магьосникът от Менлоу Парк “. Първият му фонограф записва върху цилиндри от калаено фолио, записаният тон е с ниско качество и записът се унищожава при възпроизвеждане, тъй че може да се слуша единствено един път. Малко по-късно Александър Бел основава модернизиран модел на фонограф, който записва върху восъчни цилиндри. Качеството на звука е към момента ниско и броят на възпроизвежданията е стеснен, заради бързото изхабяване и заличаване на записа, обаче изобретението се радва на известност. Грамофонът, който възпроизвежда плочи, изобретен през 1887 година от Емил Берлинер, в ранните години на звукозаписната промишленост има по-лошо качество на звука от фонографските цилиндри, предлагани на пазара от Едисън Рекърдс.
През 1877 – 1878 година Едисън създава въгленовия микрофон, който се употребява всеобщо в телефоните до 80-те години на 20 век. Това откритие става причина за нескончаем правосъден спор с Берлинер, само че през 1892 година съдът признава на Едисън правата върху патента.
И по-късно през живота си Едисън продължава да работи върху информационната техника – на 9 август 1892 година получава патент за двупосочен телеграф, а на 29 декември същата година патентова правилото на радиото (предаване на сигнали посредством електричество).
Лампа с нажежаема жичка
Повечето от патентите на Едисън са за изобретения с помощни функционалности, а единствено десетина от патентите му са за огромни планове. Много от неговите патенти не са неповторими, само че Едисън демонстрира неповторими умения за продобиване на патента и за побеждаване на своите съперници посредством въздействието си и по-добрия маркетинг. Например, Едисън не изобретява електрическата лампа. По-ранни изобретатели, като Джоузеф Суон, Хенри Удуърд, Джеймс Бауман Линдзи, Уилям Сойер и Хайнрих Гьобел създават няколко плана, които се оказват неудачни, заради късия живот на лампите. Едисън взема присъщите им черти и дава на своите чиновници задачата да произведат лампа, която да трае по-дълго.
През 1878 година Едисън стартира да употребява термина нажежаема жичка за детайла, който се нажежава от протичащия електрически ток и свети. През същата година Едисън основава в Ню Йорк електрическата компания Едисън Електрик Лайт Къмпани благодарение на известни финансисти (включително Джон Пирпонт Морган и членове на семейството Вандербилт).
След като купува патента на Хенри Удуърд и Матю Ивънс от 1875 година, Едисън дава задача на чиновниците си да опитват с огромен брой разнообразни материали, с цел да се усили времето на светене на лампата. Водеща роля в тези проучвания играе Уилям Хамър, определян от самия Едисън като „ пионер на електрическото осветяване с нажежаема жичка “. Той стартира работа в лабораторията в края на 1879 година и с изключение на в създаването на лампата, взе участие и в опити с телефони, фонографи, електрически локомотиви, сепаратор за желязна руда и други.
След голям брой опити с платина и други метали, Едисън се връща към първичната жичка от въглерод. Първият сполучлив опит е изработен на 22 октомври 1879 година, като лампата устоя 40 часа. По време на демонстрацията Едисън декларира, че ще направи електричеството толкоз на ниска цена, че единствено богатите ще употребяват свещи.
Едисън и екипът му реализират задачата за увеличение на времето на работа задоволително, с цел да създадат електрическата лампа жизнеспособна на пазара. Докато по-ранните изобретатели вършат електрическо осветяване в лабораторни условия, Едисън е в положение да докара електрическото осветяване до домове и бизнес пространства посредством всеобщо произвеждане на дълготрайни електрически лампи и посредством основаване на система за произвеждане и систематизиране на електрическа сила.
Осветителната апаратура на Едисън се построява на правилото на паралелната електрическа верига, което дава опция електрическият ток да бъде разпределян по различни пътища. В паралелните електрически вериги изгарянето на една лампа не води до спиране на електрическата верига, което се случва при лампите, свързани в поредна електрическа верига. На 31 декември 1879 година Едисън прави в Менлоу Парк обществена проява на осветяване с нажежаема жичка. На 27 януари 1880 година подава молба за регистрация на патент в Съединените щати за лампа с нажежаема жичка. През 1880 година стартира работа компанията Едисън Ламп Уъркс, която слага началото на всеобщото произвеждане на електрически лампи – единствено през първата година са създадени 50 хиляди броя.
На 13 февруари 1880 година Едисън става първият човек, следил протичането на електрони през вакуумното пространство (ефекта на Едисън) и получава патент за „ жичка от въглерод с високо противодействие “. През 1882 година Джордж Уестингхаус купува патент и стартира да създава различната безелектродна лампа, което доста понижава цените и на лампата на Едисън.
На 8 октомври 1883 година Патентното ведомство излиза с решение, че патентът на Едисън се базира върху работата на Уилям Сойер и не е годен. Юридическият спор към патента продължава до 6 октомври 1889 година, когато съдът взема решение, че той въпреки всичко е основателно публикуван. За да избегне нов правосъден спор с Джоузеф Суон, чийто английски патент е публикуван година преди неговия, Едисън става негов съучастник в компанията Едисуон, която създава и продава продукта във Англия, а след 1892 година става част от Дженерал Електрик.
На 9 август 1884 година умира брачната половинка на Едисън, евентуално от израстък на основния мозък. На 24 февруари 1886 година той се дами наново за двадесетгодишната Мина Милър (1865 – 1947), щерка на изобретателя и човеколюбец Луис Милър. От нея той също има три деца – Медлин Едисън (1888 – 1979), Чарлс Едисън (1890 – 1969), който поема управлението на компанията след гибелта на татко си, а по-късно е определен и за губернатор на Ню Джърси, Тиодор Едисън (1898 – 1992), откривател с над 80 патента. След втората си сватба Едисън напуща Менлоу Парк и се реалокира в Западен Ориндж, където живее до гибелта си.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ