Том Уейтс, заедно с непрежелимия Ленард Коен, е един от

Земята не е мой дом, просто минавам оттук ~ Том УЕЙТС

Том Уейтс, дружно с непрежелимия Ленард Коен, е един от най-стойностните текстописци и композитори на съвремието ни. Уейтс има характерен различим глас, описван като звучащ „ като че ли е наквасен в котел с бърбън, опушван за няколко месеца, след което изваден на открито и прегазен от кола “. Със своето особено ръмжене, вмъкването в рока на детайли от по-стари стилове, като блус, джаз и водевил, и пробни трендове на ръба на индъстриъл, Уейтс построява собствен характерен музикален жанр и се трансформира в един то най-култовите фигури измежду ценителите на музиката. Свири на много принадлежности, за които множеството от хората даже не са и чували. Музиката му е неведнъж номинирана за Оскар и Грами, освен това в много разнообразни като музикален жанр категории. Той е един от изпълнителите, които не подлежат на подредба. Мелодиите му по едно и също време притеглят и отблъскват, само че в никакъв случай не те оставят апатичен.

Аз съм толкоз безпаричен, че дори не мога да ви платя за вниманието.

Почти се постанова да създаваш обстановки, за които да пишеш, по тази причина непрекъснато пребивавам в самоналожена сиромашия. Не желая да пребивавам по различен метод.

Винаги е по-добре да изгориш, в сравнение с да изгниеш.

Повечето хора, на които се удивлявам, миришат необичайно и не излизат доста. Така е. Повечето или са мъртви, или не се усещат добре.

Харесва ми, когато прелестните мелодии описват за ужасни неща.

Джентълмен - това е човек, който умее да свири на акордеон, само че в никакъв случай не го прави.

Няма демон, има единствено пийнал Господ Бог.

Знаеш ли загадката към камилата? Какво е камила? Това е кон, планиран от креативния екип.

Оставете почестите на сенаторите и учените. А на моя надгробен камък напишете: " Казвам ви: аз съм болен ".

Децата ми започнаха да виждат, че съм малко по-различен от другите бащи. “Защо нямаш естествена работа като всички други ”, ме попитаха един път. Разказах им следната история: В една гора растели едно накриво и едно право дърво. “Виж ме, аз съм високо, право и красиво, а виж себе си – погрешно и превито. Никой не желае да те поглежда ”, казвало правото на кривото дърво. Така двете дървета растяли дружно. Един ден в гората пристигнали дървосекачи, които видяли изкривеното и правото дърво. “Отрежете всички прави дървета и оставете останалите ”, споделили те. И по този начин, дървосекачите нарязали правото дърво на трупи и го трансформирали в клечки за зъби и хартия. А кривото дърво към момента пораства там, ставащо все по-силно с всеки минал ден.

Най-странният запис в моята сбирка e плочата " Най-доброто от Марсел Марско ", пусната през седемдесетте от една една адвокатска фирма от Лос Анджелис. Там има четиресет минути тишина, а по-късно овации. Той се е продавал великолепно, и, естествено, аз си го купих. Обичам да го пущам, когато ми идват посетители, и безумно ме нервира когато някой стартира да приказва, до момента в който го слушаме.

Ако си посред океана без избавителна жилетка и чуеш звука на хеликоптер, това е музика. Трябва да се приспособяваш към потребностите си сега.

Блусът е като голяма планета. Не можеш да пренебрегнеш въздействието, което оказва върху всеки аспект на музикалната просвета. Той е дърво, само че което всеки се люлее. Не знам къде щях да бъда без него.

Винаги съм се възхищавал на джаза, само че аз съм монотонен музикант. Смятам, че главното ми изразно средство е гласът.

Не считам, че една в действителност забележителна смяна може да пристигна в резултат на една ария. Това е като да подхвърляш фъстъци на горила.

Ние сме заровени от потока информация, който бъркаме с действителни познания. Количеството се приема за обилие, а благосъстоянието за благополучие.

Можеш да научиш доста за една жена, в случай че се напиеш с нея.

Повечето хора не се интересуват от това дали им казваш истината или ги лъжеш, задоволително им е това да ги забавлява.

Джордж Буш е огромен мой почитател. Дойде да ме слуша през 70-те. Доведе го дилърът му на кокаин.

Реалността ми се нуждае от въображение, както крушката се нуждае от фасонга. Въображението ми има потребност от действителност, колкото слепец от бастун.

Нямам проблеми с пиенето, с изключение на когато нямам нищо за пиянство.

Светът е адско място, а неприятното писане скапва качеството на нашето страдалчество.

Пишейки, ти правиш магия. Това е обред, към който би трябвало да се отнасяш с почитание, да бъдеш самоуверен и да не стоиш на пътя на това, което се поканил в своята стая.

За да пишеш песни, не е наложително да посещаваш музикално учебно заведение, учиш се слушайки мелодии. Опитваш се да ги схванеш, да ги разчлениш и видиш от какво са направени, чудейки се дали можеш да създадеш своя лична.

Песните в действителност са нещо като машина на времето. Когато всичко, обвързвано с една ария към този момент го няма – студиото, музикантите, това, което е останало, е триминутен откъслек от преди 70 години.

Не претърпявам Дисниленд. Той приготвя децата ни за Лас Вегас.

Нямам нищо срещу да отивам на сватби, стига да не са моите лични.

Винаги прекатурвам всичко наобратно, когато желая нещо, което не мога да имам.

Всичко, което си обичал, е всичко, което притежаваш.