Том Ханкс има привилегията да бъде един от най-обичаните актьори

Научаваш много повече, когато те сритат в задника, отколкото когато го целунат ~ Том ХАНКС

Том Ханкс има привилегията да бъде един от най-обичаните артисти в киното. Филмите с негово присъединяване са същински събития, а актьорската му игра и облиците, които построява – творби на изкуството. Той е безукорен във всяко отношение – в работата си, в брака и фамилията си, даже е член на гръцката православна черква.

Истински експерт – качва 14 кг за ролята си в „ Тяхната лична лига “, смъква 23 за ролята в „ Корабокрушенецът “, по тази причина не е чудно, че облиците му са толкоз пълнокръвни и вдъхващи доверие. Печели два поредни Оскара-а – за функциите си във „ Филаделфия “, а по-късно и за тази във „ Форест Гъмп “.

Благодарение на ролята си в „ Аполо 13 “ кръщават метеорит на негово име, открит през 1996 – „ 12818 Tomhanks “. Обича да колекционира пишещи машини, събрал е над 80 от целия свят. През есента на 2018 година се чака да излезе и книгата му със 17 описа " Рядък модел: Някои разкази " на изд. Колибри.

Ако не беше мъчно, всички щяха да го вършат. Трудното е това, което го прави велико.

Герой е човек, който непринудено се впуска в незнайното.

Нека живеем толкоз, колкото желаеме, а не да желаеме толкоз дълго, колкото живеем.

Човешките същества правят нещата с причина, даже и тази причина постоянно да е неверна.

Смятам, че всички велики истории в литературата имат общо със самотата. Понякога, са тип любовна тъга, от време на време заради неправда или орис. Има безчет способи да се прегледа.

Има разлика сред уединението и самотата. Мога да схвана концепцията да бъдеш духовник за известно време.

Като юноша, даже когато ходех да виждам филм или пиеса самичък, не усещах самотност. Имаше нещо, което се разгръщаше и ме потапяше. Разпознах го – през тези два часа, като че ли принадлежах към нещо доста хубаво.

Истината е, че всички обръщат внимание на този, който е номер едно в бокс офиса. Но нищо от това няма значение, тъй като единственото нещо, което в действителност съществува е връзката на публиката с кино лентата.

В края на краищата филмът би трябвало да е прекрасен, да накара хората да си мислят " Хей, нямаше по какъв начин да прекарам времето си по-добре ".

Актьорството към момента ме вълнува също дотолкоз, доколкото и в гимназията. Но в този момент, мога да пресъздам ползите си също и като режисьор. Работата ми е занимателна, само че към момента е доста плашеща. Винаги вървиш по някакъв тип въже.

Като артист, аз съм постоянно в очакване шансът да ми изневери.

Клинт Истууд всява боязън към себе си! Но не по метода, по който го вършат други режисьори. Това е боязън да не развалиш всичко.

Е, малко е неприятно да ставаш заран в 5,45 часа, да не приказваме, че от време на време ти е мъчно кажеш имената на децата си, но… Весело е да се прави кино. Събирате се прелестна компания, в близост постоянно има положителни хора, които са подготвени да ти донесат сандвич и чаша кафе… Още помня по какъв начин като момче берях малини за 35 цента на час и си мислех какъв да стана, като порасна. Веднъж попаднах в актьорски клас и си споделих: „ Я да опитам. ” И пробвах. Чиста случайност.

Преди се чудех – " Чакай малко, значи можеш да отидеш в лицей и да изучаваш спектакъл? Да играеш в пиеси? " А когато опцията пристигна професионално, си помислих, че съм спечелил от лотарията.

Киното е описване на история с най-хубавата техника, с която разполагаш.

Струва ми се, че задължението на актьорската игра в последна сметка е тъкмо да съобщи човешките усеща, в това число страдалчество и целия набор на отрицателните страсти. Не съм сигурен дали подобавам тъкмо за такива функции – по-интересно ми е да играя във филми, в които неприятните неща се случват на положителни момчета. Няма значение дали ще бъдат сломени от бедите, или ще преодолеят проблемите си – значимо е фенът да може да се припознае в тези персонажи.

Имам естествено благодушие, което се е трансформирало в непокътнато марка, което обаче не се пробвам да употребявам.

Ако ми предложат да бъда Ричард III или Яго, незабавно бих приел. Но в никакъв случай не са ми предложили такива функции.

Днес казусът на Лошия в киното е неговата липса на конструкция. Той би трябвало да е пагубен, манипулативен, лишен от обикновено човешко държание.

Не съм апатичен към политиката. Даже имам доста съответни ползи. Но през огромната част от времето това не е работа на никой, в случай че не дойдете у дома на вечеря.

Актьорите с политически възгледи с лопата да ги ринеш.

Радвам се, че не ми се наложи да се удрям във война. Радвам се, че ни ми се наложи да употребявам оръжие. Радвам се, че не са ме умъртвили и че аз самият не съм умъртвил. Надявам се, че и децата ми ще се радват на същите неналичия.

Писането в Туитър е като изпращането на готини телеграми до приятелите един път седмично.

В годината, в която съм роден – 1956, е имало взрив на ражданията. Родени са доста повече хора през 1956, в сравнение с в другите години. Ако бяхме поискали, можехме да смажем новото потомство.

Тъстът ми е от България и е избягал от комунистите през 1949 година, след което е отишъл в Америка. Смята я за най-великата страна в света. Успял е да купи къща за фамилията си единствено с бакшишите от бара, в който е работел. Тъстът ми, е избягал от България и е отишъл в Америка, където е можел да чете всички книги, които е желал.

Най-горд се усещам, когато порасналите ни деца идват при нас на вечеря. Хей, те желаят да прекарват времето си с нас! Значи, че някакви неща сме създали вярно! Те не ни ненавиждат!

Целите съгласно мен – това е все едно при комунизма да се произведат 5000 трактора за една година! Не, не ми подхожда. Аз просто плавам по течението.

Никога не се предавай, тъй като не знаеш какво ще ти донесе приливът на следващия ден.

Мисля, че е по-добре да се чувстваш добре, в сравнение с да изглеждаш добре.

Ако си занимателен, в случай че има нещо, което да те разсмива всеки ден, тогава си ок.

Tom Hanks in Apollo 13, directed by Ron Howard, 1995