Толкова се смях, че се напишках!“ не е изречение, което

„ Толкова се смях, че се напишках! “ не е изречение, което ще изненада изключително множеството от нас. Стресовата уринарна инконтиненция (СУИ или enuresis risoria) – краткотрайна загуба на надзор върху пикочния мехур, обвързвана с дейности като скачане, кашляне или смях – е проблем, който визира хиляди хора, в това число след раждане или при увеличена простата. Но какво би станало, в случай че при всеки припадък на смях пикочният ви мехур се изпразваше изцяло? Време е да хвърлим малко светлина върху инконтиненцията при смях.

Наименованието внушава, че това положение е по-забавно, в сравнение с е в реалност. Но става дума за несъзнателно уриниране, провокирано от смях, само че не и от другите постоянно срещани аргументи за стресова инконтиненция.

Състоянието най-често визира деца и младежи на възраст сред 7 и 14 години и е по-често срещано при девойките, в сравнение с при момчетата. Въпреки че множеството го надживяват, в някои случаи то е допустимо да продължи и в зрелост.

Тежестта на положението може да варира, като при някои се следи цялостно изпразване на пикочния мехур, само че в други случаи функционалността на пикочния мехур е естествена.

Истинската инконтиненция при смях се среща много рядко и учените не са наясно какво я предизвиква. Тя може да бъде и сложна за разграничение от други аргументи за непредвидено подмокряне при децата или да бъде диагностицирана неправилно, когато в действителност има различен главен проблем.

„ Тя е едва разказана и разбрана “, пишат създателите на скорошен метаанализ на тематиката.

Една от теориите допуска, че тя се предизвиква от неочаквана загуба на мускулен тонус на мускулите на тазовото дъно, сходно на катаплексията, която се среща постоянно при хора с нарушаване на съня – нарколепсия. Според други хипотези мускулите на тазовото дъно са дисфункционални при тези лица или че мускулите на уретрата се отпускат непредвидено, което води до изпразване на пикочния мехур.

Прегледът в последна сметка стига до заключението, че „ спомагателните проучвания са оправдани “, в случай че желаеме да разберем по-добре това положение и да разработим лекуване за него. Какви лекувания обаче са налични сега?

Инконтиненцията може да бъде доста притеснителна и срамна за децата, тъй че е доста значимо да ги успокоите, че положението не е по тяхна виновност и че като цяло ще отшуми с времето.

Въпреки това има някои лекувания, за които е открито, че са ефикасни в някои случаи.

В един от прегледаните отчети в детайли е разказан опитът на канадски медицински екип, лекувал 14-годишно момче. Те са съумели да изключат всевъзможни други по-зловещи болести, тъй че са били сигурни, че става дума за същински случай на инконтиненция при смях.

След като упражненията на Кегел и ходенето до тоалетна по график се оказали неефективни, лекарите пробвали курс с метилфенидат два пъти на ден в образователните дни. По-известен с комерсиалното название риталин и употребен като средство за лекуване на синдром на недостиг на вниманието и хиперактивност, метилфенидатът е открит в неотдавнашно изследване като дейно лекуване с минимални странични резултати. Учените не са изцяло сигурни за какво работи, само че се допуска, че може да оказва помощ на уретрата да остане затворена при напън.

В случая на момчето лекуването му е подействало добре и 9 месеца по-късно то е могло да спре приема на медикаментите без спомагателни проблеми.

Ние, хората, сме малко стеснителни и непохватни, когато става въпрос за разискване на проблемите, свързани с ходенето до тоалетна. След като детето сполучливо е привикнало да употребява гърнето, множеството хора са склонни да мислят, че проблематичното пишкане е останало в предишното – само че от време на време това просто не е по този начин.

По-доброто схващане на положения като това може да помогне за унищожаване на част от стигмата и срама, които могат да бъдат свързани с тях, и може единствено да докара до по-добри вероятности за пациентите в бъдеще.