Толкова е вкусен, че можем и без нищо друго да

Толкова е апетитен, че можем и без нищо друго да си го хапваме

Необходими Продукти

● лапад - към 20 листа
● спанак - към 2 - 3 шепи листа
● киселец - към 1 - 2 шепи листа
● манголд - към 1 - 2 шепи листа
● магданоз - 1/3 връзка
● копър - 1/3 връзка
● свеж лук - 1 връзка перца
● джоджен - няколко свежи стръка
● звездица - 1 връзка свежи стръкове
● рукола - 1 богата шепа листа
● глухарче - 1 богата шепа листа
● поветица - 1 богата шепа, връхчета
● лук - 2 глави
● хималайска сол - 1 ч.л.
● черен пипер - ½ ч.л., равна (млян)
● червен пипер - 1 ч.л.
● шарлан - 4 с.л., слънчогледово масло
●

За тестото

● типово брашно - 3 ч.ч. (300 мл) + за поръсване
● хималайска сол - 2 равни ч.л.
● шарлан - 1 с.л., слънчогледово масло
● вода - към 1 ч.ч.

Начин на подготвяне

Женгялов хац е обичайно ядене от Армения – по-специално от региона Арцах, където с него гощават посетители и туристи в планинските селца.

Названието му значи самун със зелени билки/пролетни зеленини.

Представлява фино разточено тесто, което се цялостни и затваря с нарязани и овкусени зеленини – от 10 до 25 типа зеленолистни, от които има в обилие напролет.

В случая рецептата подготвяме с 12 типа зелени билки: лапад, спанак, киселец, манголд, магданоз, копър, свеж лук, джоджен, звездица, рукола, листа от глухарче, поветица и 2 глави остарял лук, които хубаво измиваме, подсушаваме и нарязваме на ситно. Сипваме ги в доста бездънен съд/леген, комфортен за безредие, и овкусяваме със сол (в случая хималайска сол), червен и черен пипер и нерафинирано слънчогледово масло – шарлан.

Важно е зеленолистните с по-неутрален усет да са в равни пропорции, а тези с по-силно изразен усет да прибавяме в по-малки количества.

Замесваме си най-обикновено тесто от 3 ч.ч. (от 300 мл) типово брашно, към 1 ч.ч. вода, 2 равни ч.л. хималайска сол, 1 с.л. слънчогледово масло – шарлан и го оставяме настрани да отпочине.

След това го разделяме на 5 топчета. Взимаме едното, поръсваме с брашънце и го разточваме на доста фино. Сипваме върху листа 1/5 от богатата зелена плънка и започваме да затваряме питката, прищипвайки двата края. От огромно значение е да бъде добре затворена без нито една дупчица, защото това би попречило при печенето.

Обръщаме елипсовидната питка, със затворената част надолу, поръсваме с малко брашънце и деликатно разточваме с точилката, тъй че да се получи отмерено плоска.

Печем пърленката на сач или на изсъхнал тиган без лой.

Важно е да сложим всяка питка да се пече първо със затворената част надолу и откакто тестото придобие светло-кафявите петна и прелестен тен, характерен за арменския самун лаваш, обръщаме и изпичаме и от другата страна.

Първоначално питките наподобяват твърди, само че в следствие, като изстинат, омекват и са още по-вкусни, с помощта на сочната зелена плънка.

По предпочитание още до момента в който са топли ги разрязваме и в джобчето при зелената плънка пъхваме дребни късчета масло, за още по-наситен усет.

Една достоверна рецепта от арменската област Арцах в Кавказ, която с лекост можем да си приготвим и у нас.

По предпочитание сервира Женгялов хац – арменски самун с пролетни зеленини, с таратор или айрян.

Чудно Вкусно!