Защо стотици хиляди жени избраха да направят аборт заради Чернобил
Току-що родилите майки гледат с обич към своите бебета... След това камерата се отдалечава към празно бебешко легълце.
До кошарката, скрита зад тънка завеса, една майка скърби безшумно за загубата на своето бебе. Съпругът ѝ, един от първите пожарникари, почнали да гасят пагубния радиационен пожар в Чернобил, избира името Наташенка за своята щерка, мигове преди да почине в пъклен страдания поради лъчева болест.
Няколко месеца по-късно Наташенка се ражда и живее единствено 4 часа. Умира поради сърдечна непълнота и цироза - и двете разследване от това, че майка ѝ е посещавала мощно инфектираният ѝ баща в болничното заведение. Следствие на това, че една брачна половинка е желала да бъде до мъжа си в последните му мъчителни мигове.
Тази смразяваща кръвта сцена е част от по този начин разисквания и високо оценен мини-сериал " Чернобил " на HBO. Един сериал, който ни отвори очите са тихия смут, който всява един незабележим, само че гибелен зложелател, от който и до през днешния ден не престават да страдат доста хора.
Още по-мъчителното е, че Людмила Игнатенко, дамата, която губи мъжа си, а по-късно и бебето си поради радиацията, е действителна персона и това е същинската ѝ история.
" Казват, че радиацията е щяла да убие и майката, само че бебето ѝ е абсорбирало всичко вместо нея ", разкрива Уляна Хомнюк, героиня измислена особено за сериала. " Живеем в страна, в която децата трябват да умрат, с цел да могат майките им да живеят. "
Съдбата на Людмила Игнатенко остава като отблъскващ образец за нещастията, които е трябвало да преживеят оживелите след Чернобил. Защото от време на време е противоречиво за кого е било по-лесно - за тези, които са намерили гибелта си съвсем незабавно след повредата или за тези, които са траяли да живеят с последствията.
HBO
Дългогодишни изследвания потвърждават, че бебетата, които са били изложени на радиация в утробата, са по-застрашени от развиване на някакъв тип рак като възрастни. Но проучванията не могат да потвърдят безапелационната връзка, както и не потвърждават, че тези бебета е по-вероятно да развият несъвместими с живота малформации. Днес лекари и учени настояват, че това в действителност са били единични случаи и здравословните проблеми за новородените надалеч не са били толкоз страшни .
Но тогава се случва нещо друго и доста по ужасно - седмици след повредата, неналичието на информация кара хората да развият така наречен " радиофобия ". Дори лекарите стартират да се съмняват във управляващите и в информацията, която им дават за мащабите на заразяването.
В резултат на това десетки, даже стотици хиляди бременни дами вземат решение да създадат аборт - някои по съвет на лекарите, а други макар техните препоръки да не го вършат. Хората изпадат в безспорна суматоха. Жените стартират да убиват непринудено децата в утробите си. Защото липсва информация, липсват медицински обстоятелства. Прииждат единствено ужасяващи истории за хора, които умират от лъчева болест и за бебета, които се раждат с две глави.
Istock
" По данни на Международната организация за атомна сила сред 100 000 и 200 000 бременности са били прекратени в Източна Европа поради неверните препоръки на лекари, че радиацията от Чернобил носи сериозен риск за неродените деца. "
Този избор на хиляди дами се усеща директно в спада на раждаемостта сред 1986г. и 1987г.. В Украйна хиляди дами се вземат решение на аборт месец след повредата. Дори и в по-далечни места като Унгария, Гърция, Дания и Италия, се регистрира забележителен растеж на абортите, свързани с повредата. Важно е да се регистрира, че след нуклеарната повреда във Фукушима не е имало повишаване на броя на абортите. Това демонстрира до къде може да докара неналичието на информация.
" Това, което ме плаши, е че бременните дами идват при нас обезверени и желаят да създадат аборт ", разкрива унгарският доктор Имре Файфер през юни 1986г.
Istock
Жените са били извънредно изплашени, развили са радиофобия и са считали, че сигурно бебетата им няма да се родят естествени.
Психиката на хората, претърпели нещастието в Чернобил, е била ужасно разтърсена. Учени разкриват, че по това време хората са били 4 пъти по-предразположени към високи равнища на стрес, меланхолия, паник офанзиви и психологични болести, а това продължава да дава отражение и на днешните генерации.
Сериалът " Чернобил " е пропит с тягостното чувство за болежка, която е навлизала в живота на хората по този начин, както радиацията е прекосявала непосредствено през телата им. Много фамилии не са били способни да продължат да се радват на бремеността, въпреки да са ги уверявали, че има доста дребен късмет бебето да се роди в увреждания.
Istock
Когато чуем за Чернобил, си представяме изоставени призрачни градове и табели, които предизвестяват за заплаха от радиация.
Но от гледната точка на дамите, това злополучие се свързва с по-близки, с по-битови и банални картини - лекарски кабинети, кухненски маси и детски площадки. Внезапното повишаване на абортите след повредата са знак, че чернобилската покруса е коствала повече човешки същества, в сравнение с можем да си представим . Взела е повече почтени жертви, в сравнение с формалната статистика може да преброи.
И още един печален извод - неналичието на информация е страшна съвсем толкоз, колкото радиацията.
Още:
До кошарката, скрита зад тънка завеса, една майка скърби безшумно за загубата на своето бебе. Съпругът ѝ, един от първите пожарникари, почнали да гасят пагубния радиационен пожар в Чернобил, избира името Наташенка за своята щерка, мигове преди да почине в пъклен страдания поради лъчева болест.
Няколко месеца по-късно Наташенка се ражда и живее единствено 4 часа. Умира поради сърдечна непълнота и цироза - и двете разследване от това, че майка ѝ е посещавала мощно инфектираният ѝ баща в болничното заведение. Следствие на това, че една брачна половинка е желала да бъде до мъжа си в последните му мъчителни мигове.
Тази смразяваща кръвта сцена е част от по този начин разисквания и високо оценен мини-сериал " Чернобил " на HBO. Един сериал, който ни отвори очите са тихия смут, който всява един незабележим, само че гибелен зложелател, от който и до през днешния ден не престават да страдат доста хора.
Още по-мъчителното е, че Людмила Игнатенко, дамата, която губи мъжа си, а по-късно и бебето си поради радиацията, е действителна персона и това е същинската ѝ история.
" Казват, че радиацията е щяла да убие и майката, само че бебето ѝ е абсорбирало всичко вместо нея ", разкрива Уляна Хомнюк, героиня измислена особено за сериала. " Живеем в страна, в която децата трябват да умрат, с цел да могат майките им да живеят. "
Съдбата на Людмила Игнатенко остава като отблъскващ образец за нещастията, които е трябвало да преживеят оживелите след Чернобил. Защото от време на време е противоречиво за кого е било по-лесно - за тези, които са намерили гибелта си съвсем незабавно след повредата или за тези, които са траяли да живеят с последствията.
HBO Дългогодишни изследвания потвърждават, че бебетата, които са били изложени на радиация в утробата, са по-застрашени от развиване на някакъв тип рак като възрастни. Но проучванията не могат да потвърдят безапелационната връзка, както и не потвърждават, че тези бебета е по-вероятно да развият несъвместими с живота малформации. Днес лекари и учени настояват, че това в действителност са били единични случаи и здравословните проблеми за новородените надалеч не са били толкоз страшни .
Но тогава се случва нещо друго и доста по ужасно - седмици след повредата, неналичието на информация кара хората да развият така наречен " радиофобия ". Дори лекарите стартират да се съмняват във управляващите и в информацията, която им дават за мащабите на заразяването.
В резултат на това десетки, даже стотици хиляди бременни дами вземат решение да създадат аборт - някои по съвет на лекарите, а други макар техните препоръки да не го вършат. Хората изпадат в безспорна суматоха. Жените стартират да убиват непринудено децата в утробите си. Защото липсва информация, липсват медицински обстоятелства. Прииждат единствено ужасяващи истории за хора, които умират от лъчева болест и за бебета, които се раждат с две глави.
Istock " По данни на Международната организация за атомна сила сред 100 000 и 200 000 бременности са били прекратени в Източна Европа поради неверните препоръки на лекари, че радиацията от Чернобил носи сериозен риск за неродените деца. "
Този избор на хиляди дами се усеща директно в спада на раждаемостта сред 1986г. и 1987г.. В Украйна хиляди дами се вземат решение на аборт месец след повредата. Дори и в по-далечни места като Унгария, Гърция, Дания и Италия, се регистрира забележителен растеж на абортите, свързани с повредата. Важно е да се регистрира, че след нуклеарната повреда във Фукушима не е имало повишаване на броя на абортите. Това демонстрира до къде може да докара неналичието на информация.
" Това, което ме плаши, е че бременните дами идват при нас обезверени и желаят да създадат аборт ", разкрива унгарският доктор Имре Файфер през юни 1986г.
Istock Жените са били извънредно изплашени, развили са радиофобия и са считали, че сигурно бебетата им няма да се родят естествени.
Психиката на хората, претърпели нещастието в Чернобил, е била ужасно разтърсена. Учени разкриват, че по това време хората са били 4 пъти по-предразположени към високи равнища на стрес, меланхолия, паник офанзиви и психологични болести, а това продължава да дава отражение и на днешните генерации.
Сериалът " Чернобил " е пропит с тягостното чувство за болежка, която е навлизала в живота на хората по този начин, както радиацията е прекосявала непосредствено през телата им. Много фамилии не са били способни да продължат да се радват на бремеността, въпреки да са ги уверявали, че има доста дребен късмет бебето да се роди в увреждания.
Istock Когато чуем за Чернобил, си представяме изоставени призрачни градове и табели, които предизвестяват за заплаха от радиация.
Но от гледната точка на дамите, това злополучие се свързва с по-близки, с по-битови и банални картини - лекарски кабинети, кухненски маси и детски площадки. Внезапното повишаване на абортите след повредата са знак, че чернобилската покруса е коствала повече човешки същества, в сравнение с можем да си представим . Взела е повече почтени жертви, в сравнение с формалната статистика може да преброи.
И още един печален извод - неналичието на информация е страшна съвсем толкоз, колкото радиацията.
Още:
Източник: edna.bg
КОМЕНТАРИ