Музикантът Тодор Върбанов пред в. "Шоу": Алкохолът и парите при Емил Димитров бяха в изобилие
Тодор Върбанов е роден на 6 октомври 1957 година в плевенското село Татари. Пее в голям брой известни български групи. През 1981 година става вокалист в група „ Синьо-белите “ на Емил Димитров. След това се включва в група „ Импулс “. Освен него там главен вокал е и Веселин Маринов. В средата на 1983 година се реалокира в рок група „ Спринт “, където солисти са Вили Кавалджиев и Росица Ганева. В края на 1983 година трима от четиримата членове на „ Спринт “ напущат и основават група „ Спринт експрес “. Групата просъществува три месеца – до март 1984 година, когато Митко Щерев предлага на Върбан да се причисли към група „ Диана експрес “. С групата остава до разпадането й през 1985 година Пред „ ШОУ “ приказва извънредно за живота си, за предаването, което водеш е с щерка си, за Емил Димитров и така нататък - Разкажи ми малко повече за първите ти стъпки като музикант... бързо се налагаш в музикалните среди...
- Започнах с китара в шести клас, и още тогава си знаех, че това е нещото, което ще върша цялостен живот. Трудно е, до момента в който си намериш мястото. Доста залитания, фантазии и очаквания. Не постоянно се получава това, което искаш, само че в случай че си твърдоглав в последна сметка става.
- Сюблимен миг в кариерата ти е запознанството с Емил Димитров и поканата му да работите дружно...
- Емил е индивидът, който ме откри за огромната сцена. Както по-голямата част от българските музиканти по това време /1980-1982г./, по този начин и аз свирех в чужбина. Между контрактите посвирвахме в разнообразни заведения за хранене и тъкмо там ме чу по какъв начин пея и изсвирвам Емил и ме предложения. Изключително доста концерти изнасяхме тогава, само че това беше проведено – имаше Концертна дирекция, бюро «Естрада». Правеха се турнета из цяла България по 15-20 дни от месеца, а не както е в този момент: 2-3 вечери свириш в клубове в разнообразни градове и ‘’страхотно турне’’... Голямата работа! На концерт пеех по 13-14 песни, преди да се появи Емил на сцената. Първите ми студийни записи са с него в „ Балкантон”. Време, в което с изключение на за музика, за нищо друго не се мислеше.
- Как се работеше със звезда от ранга на Емил?
- Емил е една легенда. Беше доста спокоен, умееше да изслушва музикантите си. Позволяваше ни лека импровизация на неговите песни, само че постоянно държеше на точни вокали. Имаше необикновен нюх за шлагер. Имахме концерт в Хасково, когато написа „ Само един живот “. В гримьорната на пианото ме попита дали ми харесва... И ми изсвири една мелодия. Макар че бе сурова, имаше изразен припев и по-късно стана заглавна ария на LP-то му. Когато работех с него, всеки Божи ден бе празник. Емил имаше необикновено възприятие за комизъм. Винаги знаеше границата, до каква степен! Много музика, концерти, пари, смях и алкохол. Всичко в обилие!
- Кои са най-важните уроци, на които те научи той?
- Той ме научи да почитам сцената, без значение от числеността на публиката. Никога не излизаше на сцена с облеклата, с които е пътувал. Научи ме на дикция в пеенето и театрално държание. По-скоро, работейки с него, съумях да си ‘’открадна’’ някои привички, които и до през днешния ден са ми потребни.
- Изпълняваш шлагера „ Миг като вечност”, който преди време изпяха дует „ Мания” и Ивана. Как ще коментираш случая? Приятно ли ти стана, позволи ли им?
- В реалност аз нямам думата. Авторите на шлагера - Георги Константинов и Владимир Наумов, са тези, които по закон позволяват. Ние с аранжора сме безгласни букви. Въпреки че с цел да стане една ария шлагер, е от огромно значение какъв е аранжиментът и по какъв начин и кой я извършва. Предполагам, че са им дали позволение. Виж, тази ария се пробваха много хора да я интерпретират. Мисля, че „ Момчешки свят “ си разрешиха да дописват и текста. Ужас! Много версии съм чувал, само че несъмнено с нищо не са ме впечатлявали. Тази ария е необикновено чувствена балада и в случай че я пееш по сватбарски, колкото и звезден да си ти и клипа, минава и отпътува. Да, тя ми е визитната картичка и не си припомням да съм имал изява и тя да не участва в репертоара ми. С мой аранжимент съм я направил в три версии.
С именитата група „ Синьо-белите” и Емил Димитров (отпред) през 1982-ра
- За известно време беше и водещ на музикално предаване с щерка ти Поли. Отказа ли се от тази концепция?
- Точно една година беше в ефира на тв «Евроком» ‘’Сладко и горчиво’’, предаването за българска известна музика от началото на 20-и век до през днешния ден!
И навръх годишнината обявихме с Поли, че стопираме да го излъчваме. Ние, креативният екип, го спряхме! Решихме, че за една година доказахме потребността от такова предаване. Доказахме, че можем да вършим стойностно и интелигентно предаване. За тази една година бяха изпети над 350 песни, гостуваха ни артисти, композитори, поети, музиканти, български надарени деца и артисти, които потвърдиха, че и актьорите могат да пеят. Спомнихме си за създатели, които не са измежду нас. И го правихме безплатно, от сърце и душа! Но с цел да продължим, бяха нужни средства. Не се откриха такива! А като погледнеш какви излъчвания се вихрят в родния ефир...
Такова промиване на мозъци...
Такова затъпяване... Но, за тях парите са подсигурени! На малките екрани не им трябваме!
- Дъщеря ти работи като тонрежисьор в БНР, певица, бас китаристка. Доволен ли си от пътя, който е поела?
- Макар че доста желаех да имам наследник, който да поеме щафетата, Поли е моят правоприемник в музиката. Тя е завършен композитор, артист и музикант. Удоволствие е да работя с нея! Често се посдръпваме, само че 30 година е разликата ни. Не бива да забравяме, че няма връщане обратно и бъдещето е на младите и надарени създатели. И с цел да сме в крайник с времето, би трябвало от време на време да се вслушваме в тях. До преди 2 години свиреше главно в две рок банди и в допълнение се включваше в еднократни планове. Не знам по какъв начин ги съчетаваше с работата си като тонрежисьор, тъй като си трябват доста подготовки.
- Имаш ли другари измежду сътрудниците?
- Да, доста са! Интересното е, че с някои се познавам повече от 30 години и в този момент се преоткриваме. Добре, че се появиха обществените мрежи! Има и такива, с които не се виждаме с години, само че продължаваме да мислим еднообразно и през днешния ден. Да са ми живи и здрави!
- Работил си с Митко Щерев. Разкажи малко повече за взаимната ви активност?
- Митко е един от най-хитовите композитори в страната. Все още се изучавам от него. Макар че той не ми има вяра, още си вардя нотните листове на някои от песните му от времето, когато бях в ‘’Диана експрес”. Пълни зали, професионализъм и доста задължения.Това си припомням от това време.
Към днешна дата подкрепям прелестни връзки с Митко, Илия, Живко и всички останали сътрудници.
- Загатни малко повече и за персоналния си живот, за фамилията...
- От 40 година съм фамилен, към момента с една жена Румянка. Имам две прелестни щерки! Правя поръчка за внуци! Харесвам мелодична музика, красиви дами, правилни другари и хубави напитки. Не ми завиждайте! И при мен има произшествия и изменничества! С наклонност да се усилват, само че аз съм устойчив. Българите са основани да подлагат на критика „ Имах щастието да изсвирвам в едни от най-хубавите БГ групи – „ Синьо-белите”, „ Импулс”, „ Спринт”, „ Диана експрес’...
Но, аз не преставам да протоколирам поп и рок песни, в никакъв случай не съм се отказвал от рока. Успоредно с поп и рок песните пея, изсвирвам, протоколирам, издавам и известни песни от началото на 20-и век. Намерих доста душа в градската ария и освен направих доста кавъри, а и написах много песни в този жанр. От 1994 година до през днешния ден имам издадени девет албума. Така че преход няма – при мен рокът и градската ария вървят ръка за ръка. Имам сътрудници, които не одобряват това – или си рокаджия, или не си. Аз считам, че това даже ми дава преимущество. Спомням си на времето по какъв начин разясниха Орлин Горанов, когато се изявяваше и на оперната сцена. Но на нас, българите, ни е такава настройката – рецензия, неодобрение и... да не изреждам.
Песните се предават от потомство на потомство. Много песни съм научил от татко ми, баба ми и други близки хора. Че към момента се пеят на всички места - пеят се, само че и ще не престават да се пеят, тъй като има доста българи, които милеят за тях, даже и в чужбина, и няма да разрешат да се затрият. Мисля, че най-вече фестивали в България имат старите градски песни. Да не забравяме, че като се съберем на маса, след чашка-две, се стартира: „ Червено вино нощес пих и капка не остана...”
Интервю на Евгени БОЯНОВ
- Започнах с китара в шести клас, и още тогава си знаех, че това е нещото, което ще върша цялостен живот. Трудно е, до момента в който си намериш мястото. Доста залитания, фантазии и очаквания. Не постоянно се получава това, което искаш, само че в случай че си твърдоглав в последна сметка става.
- Сюблимен миг в кариерата ти е запознанството с Емил Димитров и поканата му да работите дружно...
- Емил е индивидът, който ме откри за огромната сцена. Както по-голямата част от българските музиканти по това време /1980-1982г./, по този начин и аз свирех в чужбина. Между контрактите посвирвахме в разнообразни заведения за хранене и тъкмо там ме чу по какъв начин пея и изсвирвам Емил и ме предложения. Изключително доста концерти изнасяхме тогава, само че това беше проведено – имаше Концертна дирекция, бюро «Естрада». Правеха се турнета из цяла България по 15-20 дни от месеца, а не както е в този момент: 2-3 вечери свириш в клубове в разнообразни градове и ‘’страхотно турне’’... Голямата работа! На концерт пеех по 13-14 песни, преди да се появи Емил на сцената. Първите ми студийни записи са с него в „ Балкантон”. Време, в което с изключение на за музика, за нищо друго не се мислеше.
- Как се работеше със звезда от ранга на Емил?
- Емил е една легенда. Беше доста спокоен, умееше да изслушва музикантите си. Позволяваше ни лека импровизация на неговите песни, само че постоянно държеше на точни вокали. Имаше необикновен нюх за шлагер. Имахме концерт в Хасково, когато написа „ Само един живот “. В гримьорната на пианото ме попита дали ми харесва... И ми изсвири една мелодия. Макар че бе сурова, имаше изразен припев и по-късно стана заглавна ария на LP-то му. Когато работех с него, всеки Божи ден бе празник. Емил имаше необикновено възприятие за комизъм. Винаги знаеше границата, до каква степен! Много музика, концерти, пари, смях и алкохол. Всичко в обилие!
- Кои са най-важните уроци, на които те научи той?
- Той ме научи да почитам сцената, без значение от числеността на публиката. Никога не излизаше на сцена с облеклата, с които е пътувал. Научи ме на дикция в пеенето и театрално държание. По-скоро, работейки с него, съумях да си ‘’открадна’’ някои привички, които и до през днешния ден са ми потребни.
- Изпълняваш шлагера „ Миг като вечност”, който преди време изпяха дует „ Мания” и Ивана. Как ще коментираш случая? Приятно ли ти стана, позволи ли им?
- В реалност аз нямам думата. Авторите на шлагера - Георги Константинов и Владимир Наумов, са тези, които по закон позволяват. Ние с аранжора сме безгласни букви. Въпреки че с цел да стане една ария шлагер, е от огромно значение какъв е аранжиментът и по какъв начин и кой я извършва. Предполагам, че са им дали позволение. Виж, тази ария се пробваха много хора да я интерпретират. Мисля, че „ Момчешки свят “ си разрешиха да дописват и текста. Ужас! Много версии съм чувал, само че несъмнено с нищо не са ме впечатлявали. Тази ария е необикновено чувствена балада и в случай че я пееш по сватбарски, колкото и звезден да си ти и клипа, минава и отпътува. Да, тя ми е визитната картичка и не си припомням да съм имал изява и тя да не участва в репертоара ми. С мой аранжимент съм я направил в три версии.
С именитата група „ Синьо-белите” и Емил Димитров (отпред) през 1982-ра
- За известно време беше и водещ на музикално предаване с щерка ти Поли. Отказа ли се от тази концепция?
- Точно една година беше в ефира на тв «Евроком» ‘’Сладко и горчиво’’, предаването за българска известна музика от началото на 20-и век до през днешния ден!
И навръх годишнината обявихме с Поли, че стопираме да го излъчваме. Ние, креативният екип, го спряхме! Решихме, че за една година доказахме потребността от такова предаване. Доказахме, че можем да вършим стойностно и интелигентно предаване. За тази една година бяха изпети над 350 песни, гостуваха ни артисти, композитори, поети, музиканти, български надарени деца и артисти, които потвърдиха, че и актьорите могат да пеят. Спомнихме си за създатели, които не са измежду нас. И го правихме безплатно, от сърце и душа! Но с цел да продължим, бяха нужни средства. Не се откриха такива! А като погледнеш какви излъчвания се вихрят в родния ефир...
Такова промиване на мозъци...
Такова затъпяване... Но, за тях парите са подсигурени! На малките екрани не им трябваме!
- Дъщеря ти работи като тонрежисьор в БНР, певица, бас китаристка. Доволен ли си от пътя, който е поела?
- Макар че доста желаех да имам наследник, който да поеме щафетата, Поли е моят правоприемник в музиката. Тя е завършен композитор, артист и музикант. Удоволствие е да работя с нея! Често се посдръпваме, само че 30 година е разликата ни. Не бива да забравяме, че няма връщане обратно и бъдещето е на младите и надарени създатели. И с цел да сме в крайник с времето, би трябвало от време на време да се вслушваме в тях. До преди 2 години свиреше главно в две рок банди и в допълнение се включваше в еднократни планове. Не знам по какъв начин ги съчетаваше с работата си като тонрежисьор, тъй като си трябват доста подготовки.
- Имаш ли другари измежду сътрудниците?
- Да, доста са! Интересното е, че с някои се познавам повече от 30 години и в този момент се преоткриваме. Добре, че се появиха обществените мрежи! Има и такива, с които не се виждаме с години, само че продължаваме да мислим еднообразно и през днешния ден. Да са ми живи и здрави!
- Работил си с Митко Щерев. Разкажи малко повече за взаимната ви активност?
- Митко е един от най-хитовите композитори в страната. Все още се изучавам от него. Макар че той не ми има вяра, още си вардя нотните листове на някои от песните му от времето, когато бях в ‘’Диана експрес”. Пълни зали, професионализъм и доста задължения.Това си припомням от това време.
Към днешна дата подкрепям прелестни връзки с Митко, Илия, Живко и всички останали сътрудници.
- Загатни малко повече и за персоналния си живот, за фамилията...
- От 40 година съм фамилен, към момента с една жена Румянка. Имам две прелестни щерки! Правя поръчка за внуци! Харесвам мелодична музика, красиви дами, правилни другари и хубави напитки. Не ми завиждайте! И при мен има произшествия и изменничества! С наклонност да се усилват, само че аз съм устойчив. Българите са основани да подлагат на критика „ Имах щастието да изсвирвам в едни от най-хубавите БГ групи – „ Синьо-белите”, „ Импулс”, „ Спринт”, „ Диана експрес’...
Но, аз не преставам да протоколирам поп и рок песни, в никакъв случай не съм се отказвал от рока. Успоредно с поп и рок песните пея, изсвирвам, протоколирам, издавам и известни песни от началото на 20-и век. Намерих доста душа в градската ария и освен направих доста кавъри, а и написах много песни в този жанр. От 1994 година до през днешния ден имам издадени девет албума. Така че преход няма – при мен рокът и градската ария вървят ръка за ръка. Имам сътрудници, които не одобряват това – или си рокаджия, или не си. Аз считам, че това даже ми дава преимущество. Спомням си на времето по какъв начин разясниха Орлин Горанов, когато се изявяваше и на оперната сцена. Но на нас, българите, ни е такава настройката – рецензия, неодобрение и... да не изреждам.
Песните се предават от потомство на потомство. Много песни съм научил от татко ми, баба ми и други близки хора. Че към момента се пеят на всички места - пеят се, само че и ще не престават да се пеят, тъй като има доста българи, които милеят за тях, даже и в чужбина, и няма да разрешат да се затрият. Мисля, че най-вече фестивали в България имат старите градски песни. Да не забравяме, че като се съберем на маса, след чашка-две, се стартира: „ Червено вино нощес пих и капка не остана...”
Интервю на Евгени БОЯНОВ
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ