Тодор Стойков е роден на 3 март 1977 година във

Тодор Стойков е роден на 3 март 1977 година във Варна. Играе за Черно море, Росето Баскет и Скафати (2000 година), Лукойл Академик (2001-2005), Валенсия (2006), Лукойл Академик (2006-2013). Два пъти е първенец с Черно море (1998, 1999), 11 следващи пъти е първенец с Лукойл Академик (2003-2013), има 6 купи на България (2002, 2003, 2004, 2007, 2008, 2011, 2012, 2013). Веднъж победител в шампионата на Южната конференция на ФИБА. Оттегли се от дейния баскетбол на 11 септември 2013 година. Ето едно любопитно и забавно изявление на Тодор Стойков пред организация БЛИЦ.

-Кое е по-лесно – да бъдеш играч, началник или... татко?
-Никъде няма елементарно (смее се). Най-лесно е да си играч, в случай че си вършиш работата вярно. Защото тренираш и играеш. И в случай че показваш нужните качества, е много елементарно. Да си татко несъмнено е най-трудно. Трябва да възпитаваш, да изградиш характера на децата си.

-Справяше ли се с момчетата, когато бяха по-малки, а ти към момента беше деен играч?
-Беше по-трудно, само че това са хубави моменти. Тогава се мобилизираш и успяваш да се оправиш с всичко. Приятното беше, че в случай че се появят някакви трудности или компликации, те са от хубави моменти. Децата са най-важното нещо в едно семейство. Те са смисълът на живота.

-Какви искаш да станат, ще се гордееш ли, в случай че заловен баскетболната топка?
-Със сигурност желая да станат положителни и възпитани хора. А дали ще станат спортисти – зависи единствено от тях. Ако те имат предпочитание да упражняват и спортуват – о`кей. Аз нямам упоритост като на доста родители в актуалния свят и изключително в последните 20 години да ги натискам да станат спортисти. Да, несъмнено ще ми хареса, само че не ми е самоцел. Защото знам, виждал съм, срещал съм и сега срещам родители с болна упоритост, което трансформира доста обстановката към децата. Аз нямам такава, тъй като не може всички да бъдат като Стоичков и Бербатов. Това ми е ясно и по тази причина споделям, че в случай че те желаят да станат спортисти – дано по този начин да бъде. Но не непременно.

-А ти за какво хвана топката, родителите ти желаеха ли да станеш нещо друго, а не баскетболист?
-Явно такава ми е орисията. Всъщност, аз мечтаех да стана футболист. Един безоблачен ден Петко Делев - моят първи треньор, пристигна в учебно заведение, и ме помоли да вляза в залата и да опитвам единствено един път. Бях на 11-12 годинки. Тогава не желаех, само че въпреки всичко пробвах. Прибрах се у дома и споделих, че ще играя баскетбол. Родителите ми бяха сюрпризирани, само че не са ми пречели и не са се намесвали в моите решения по отношение на баскетбола, което може би ми е помогнало. Естествено, желаеха доста да изучавам и това е нещо обикновено. Ето тук, в този случай, всички или най-малко множеството родители сме идентични –искаме децата да учат. Ако спортът не ми е самоцел, образованието е и желая децата да бъдат добре образовани.

-Колко своеволен беше като дете? Беше ли си от тези деца, които непрекъснато са част от улични борби?
-Аз много от дребен влязох да изучавам в спортното учебно заведение във Варна и рано-рано започнах двуразови тренировки и нямах доста свободно време. Но тогава беше друго и играехме на улицата. Чак такива крайности – боеве или такива неща, нямам. Но бях огромен почитател на Спартак (Варна). Пътувах с агитката по мачове. Някой път и без знанието на родителите ми, а тогава нямаше мобилни телефони, с цел да им звънна и да им кажа къде съм и какво върша (смее се).

-Кой ви беше кумир от футболния тим на Спартак?
-Гледал съм Живко Господинов, господ да го елементарни. И още мощни футболисти. Спомням си един мач сред събирателен тим на Варна, формиран от играчи от Черно море и Спартак против Нотингам. Завърши наедно 1:1, а стадион „ Юри Гагарин “ беше цялостен до спукване. Първият футболен дуел, който изгледах, беше на Спартак Варна против Локо София. Валеше страховит дъжд, несъмнено съм бил на 7-8 години.

-Какво ще запомниш постоянно от татко си?
-Баща ми и майка ми са били опора в безусловно всичко. Но едно знам от него, че не е значимо какъв брой пари имаш, а какъв брой другари. Приятелството е нещо доста скъпо. Гледам да го резервирам и да почитам всички мои другари, даже тези от детството, с които не се виждаме постоянно в последно време.

-Колко значими са били парите персонално за теб, до момента в който играеше? Защото в днешно време това е съществена тематика.
-В днешно време е главната тематика и по тази причина съответно баскетболът е на това състояние. Едно време искахме да играем в първия тим, след това да станем първенци, да влезем в националния тим. Много на късен стадий започнаха да имат значение парите в моята кариера. Може би това до някаква степен ме е предпазило. Целта ми беше тимът ми да побеждава и да е първи. А когато това става, е обикновено да има и заплащане. Докато в този момент не е по този начин, в този момент играчите през лятото се пазарят за пари все едно е краят на света. А през сезона демонстрират напълно разнообразни резултати и доста от тях не заслужават това, което желаят.

-Случвало ли се е да играеш в студени зали, с неприятни кецове или без пари първоначално? Тоест, не в най-хубавите условия.
-Много пъти. Имало е случаи, в които са раздавали кецове или маратонки на всички, а на мен не ми даваха. И това ме амбицираше. Не ме викат в народен тим юноши или младежи - това единствено и единствено ме амбицираше. Сега е противоположното, като не го повикат дадения състезател в националния тим...

-(прекъсвам го). Той се радва, че ще почива през лятото?
-Не, той отива на дискотека на Слънчев бряг, пуши наргилета и така нататък И това го има, разбирам го, само че дано има цели, в случай че си баскетболист.

-Ти игра най-малко 15 години в националния тим, когато към момента химнът означаваше доста. Сега някои се радват, в случай че не са извикани?
-Аз в моята кариера не съм пропуснал нито един мач за националния тим. Късмет е, че не съм имал и тежки травми, само че мач не съм пропущал. За мен е доста изненадващо отношението на избрани играчи по отношение на националния тим. Променят се обаче нещата и визията на състезателите. Въпреки че виждаме в действителност звезди, които играят в НБА или Евролига, по какъв начин през лятото играят за националните си тимове. Тук към този момент приказваме за нрав и предпочитание. Убеден съм обаче, че нещата ще се трансформират и ще пристигна моментът, в който още веднъж всички ще имат предпочитание да играят за националния тим. Аз съм го казвал и не преставам да им го споделям - представянето в националния тим е най-големият трамплин, с цел да излезеш и да играеш в Европа. Който го разбере и играе добре в националния отбор, ще има късмет да се допре до различен баскетбол.

-Защо баскетболът ни към момента не може да излезе от дупката, в която е попаднал? Само на неналичието на пари ли се дължи всичко?
-Защо пари, пари има в баскетбола? Ако погледнем мъжкото направление, тимовете всяка година имат бюджети по-големи от предната година. И то се вижда. Въпросът е, че упоритостите на новите или млади ръководители е не по какъв начин да създадат школата и да изградят играчи, а по какъв начин да победят Лукойл. Това е истината. Ако основат основата на школа, изкарат деца, юноши и младежи, уверен съм, че след 3-4 години хем ще имат лични фрагменти, хем ще имат тим, който да се бори за първо място. А в този момент излизат, намират пари, влагат ги в чужденци единствено и единствено да победят Лукойл. Побеждавали са го, окей, само че Лукойл го има, има школа, образова и възпитава много деца.

-Вечната тематика с чужденците. Пречат или не на българския баскетбол?
-Аз като играех съм казвал – да, че пречат. Но в този момент като началник виждам, че без тях не можем да създадем и това малко, което вършим. И мога да приказвам с обстоятелства. Тази година е фрапантна обстановка - от 23 мача общо на четирите ни тима, които играха в евротурнирите, имаме 6 или 7 победи. Ако махнем Лукойл Академик, другите три тима - Балкан, Берое и Рилски състезател, са с двойно по-високи бюджети от миналата година. И отново не могат да побеждават в Европа. Ако ги махнем чужденците, няма да вземем и тези 6 победи. Така че е доста релативно, няма по какъв начин да е без чужденци.

-И вие имате чужденци, само че и тази година не се получи в Европа. Защо не се получи с Шарон Друкер?
-Защото Друкер не е за нашата географска широчина. Човекът идва с различен нрав, с други визии - нито се кара на играчите, привикнал е да работи с друго равнище играчи. Той е извънредно име, печелил е купи в Европа и има съществени качества. Целта беше с неговото идване да докараме треньор с име, треньор, от който състезателите да имат почит, да стоят по различен метод на терена.

-Но май го побългарихме и него?
-Точно по този начин, на 100 % го побългарихме. Ние сме привикнали постоянно треньорът да е отговорен и да не поглеждаме личната си игра. Сега играчите доста обичат да четат статистики. Ако я извадим, ще се види, че играчите не са дали и 20 % от това, което могат.

-На какво се дължи това?
-Не могат, просто не могат. Това е истината. Качествата на доста от българските играчи са извънредно лимитирани. Таванът за тях е българското състезание. Но в този момент те не схващат, че даже съвсем никой не ги подлага на критика. Преди имаше публикации, в които пишеше – слаби, некадърни... А в този момент се отбелязва, че Лукойл е изгубил и това е.

-Каква е фантазията ти, обвързвана с баскетбола?
-Мечтата ми е от едно време – да видя клубния тим, за който работя – Лукойл Академик, да играе край в Европа. През годините бяхме близо, имали сме преференциални моменти. Мечтая и националният тим да бъде факгтор в Европа, да бъде на европейско или международно състезание.

-Разкажи за тези проби в Кливланд, тогава Леброн Джеймс към момента не е никой?
-Това е едно преживяване за мен, което към този момент описвам на децата си. Тогава ходехме на такива лагери, в този момент не се чуват такива неща. А сякаш светът е отворен и може да отидеш на всички места. Как се стигна до заминаването ми за Америка?! Ами въз основата на представянето ми, на резултатите. Явно хора са видели някакъв капацитет в мен и са поискали да ме видят. Един месец видях, допрях се до най-големите. Може в очите на някой това да е малко, само че аз знам и постоянно съм преценял, че очевидно толкоз са ми били опциите. Пожелавам на някого да стигнат даже и до това равнище. Но с цел да отидеш там, би трябвало доста да се работи.

-Съжаляваш ли, че не игра повече в чужбина, сигурно си имал опция?
-Не скърбя за нищо. Бил съм предан към хората, които са се грижили за мен. Можел съм да играя, само че не скърбя, тъй като в тези години Лукойл беше европейската марка. Всъщност и в този момент към момента е по този начин. Условията в клуба бяха на доста високо равнище. Искаше ми се да играя още, само че не зависи всичко единствено от мен. Виждате в този момент Сашко Везенков – когато треньорът реши, че не желае да те пуска, нищо не зависи от теб. А за предложения – в случай че питате моя сътрудник Капикьони, една от първите ми предложения беше още, до момента в който играех в Черно море. Беше да отида при Пини Гершон в Израел. Може би е трябвало още тогава да ме пуснат. Но аз съм удовлетворен от това, което реализирах като състезател. Важното е, че съм бил благополучен и съм дал всичко от себе си.

-Ако сънен би трябвало да посочиш един мач, който в никакъв случай няма да забравиш – кой е той?
-Много са. Победата с националния тим с Пини Гершон против Италия (81:80 в Универсиада в подготовка за Европейското в Полша). Не ги бяхме побеждавали 40 години. Успехите с Лукойл Академик против Реал Мадрид, против Динамо Москва. С Черно море победихме Измир, откакто преднамерено избрахме да играем продължения. Трябваше ни по-голяма разлика и в продълженията я постигнахме, а преди този момент в постоянното време имахме последна офанзива да победим. Пак с Черно море победихме Банко ди Рома, а в залата имаше 3-4 хиляди души. Феновете хвърляха бомбички и стопираха мача за известно време

-Кое е най-хубавото място, на което си бил в чужбина. И в случай че би трябвало да избираш, къде би живял?
-На доста места ми е било хубаво. Ако би трябвало да предпочитам за децата си къде да живеят – Валенсия е неповторим град. За да отида да пребивавам в чужбина, би трябвало да бъда извънредно афектиран тук или засегнат, с цел да пребивавам в чужбина. На този стадий не мисля да пребивавам в чужбина,  България е хубава, има прелестни неща, които могат и би трябвало да се видят. Където и да вървим, се връщаме в България.

-Спомняш ли си най-голямата награда, която си получавал и за какъв мач е била?
-На нас не ни даваха награди! Изненадах ли те (смее се). Макар че аз в този момент разпределям. Не, в този момент като се връщам през годините, имало е случаи, в които сме получавали награди. Такъв образец е, когато победихме Реал Мадрид (93:91 на 2 декември 2003 година за УЛЕБ Къп). Първата година, когато пристигнах в Лукойл на полуфинала падахме от Левски с 0:2 и обърнахме серията до 3:2 триумфа. Беше доста прекрасен миг и на другия ден ни раздадоха награди. Празнувахме и след това... загубихме финала, само че тогава Ямбол беше най-силният тим.

-Какво си купи с първите пари, изкарани от баскетбола?
-Бяхме на шампионат с националния тим в Дубай. Треньор ни беше Росен Барчовски. Даваха ни по 100 $ на победа. Спомням си, че си купих златен синджир.

-Няма по какъв начин да не те попитам и за настоящото положение на Лукойл Академик. Гласувахте доверие на Георги Давидов след раздялата с Друкер?
-Може и да съм млад началник, само че към момента не съм уволнявал треньор. На единия (Тони Дечев) му изтече договорът, а другият (Шарон Друкер) си потегли по свое предпочитание. Давидов има цялостен картбланш от нас. Някои може да се изненадват, само че по този начин бяха сюрпризирани и преди повече от две години, когато дадохме късмет на Тони Дечев. През лятото искахме да го задържим, когато дойде Друкер, т.е. да бъде в неговия щаб, само че той отхвърли. Що се отнася за Давидов, той има задоволително огромен опит и нужното обучение.

-Ще има ли промени по състава?
-Не, имаме задоволително състезатели, по двама на всеки пост. Смятам, че конкуренцията е на равнище, тъй че би трябвало единствено да демонстрират това, което могат.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ

ЕВРОТУРНИРИ (1996-2013):
228 мача, 3792 точки на клубно и национално равнище.

БЪЛГАРИЯ, ИТАЛИЯ И ИСПАНИЯ (1995-2013)
820 мача, 12 678 точки за състезание и купа на страната.

ОБЩО:
1048 мача, 16 470 точки

НАЦИОНАЛЕН ОТБОР (МЪЖЕ):
75 мача с общо 1300 точки за 19 години (17,3 средно). Данните са единствено за присъединяване в квалификации за европейски шампионати (1997, 1999, 2001, 2003, 2005, 2007, 2009), както и във финалите на Евро 2005 в Сърбия и Черна Гора и на Евро 2009 в Полша. Дебютира в мъжкия народен тим 19-годишен. На 27 ноември 1996 година във Варна България побеждава Румъния със 100:76 в евроквалификация. Влиза като запаса и за 14 минути отбелязва 7 точки. Все още играе с №6, а не с №15. Селекционер на България е Росен Барчовски.

Отказва се от мъжкия народен тим като негов капитан, на 32 години. На 9 септември 2009 година във Вроцлав България губи от Литва с 69:84 в финален мач от Евро 2009. Вкарва 16 точки за 29 минути. Селекционер на България е Пини Гершон.

Първият му огромен мач в националния тим е против Германия на Дирк Новицки. На 25 ноември 1998 година в Бургас България губи от Бундестима с 68:83. Стойков отбелязва 24 точки, Новицки вкарва 21.

Рекордът му по ефикасност в националния тим е против Холандия на 24 януари 2001 година в Разград. България печели евроквалификацията, а Стойков вкарва 35 точки и 9 асистенции. До момента този връх не е усъвършенстван. За 13 години в националния тим е пропуснал единствено един мач – този, който България печели против Белгия с 86:82 на 29 ноември 1997 година в Стара Загора, още веднъж от евроквалификациите. Причината е счупена челюст.

РЕКОРДИ В ЕВРОПА И В БЪЛГАРИЯ
41 точки за Купа „ Корач ”

На 6 ноември 1996 година Черно море гостува на полския Мазовиечки Прушков и губи като посетител с 99:102. Тодор Стойков вкарва 41 точки в мача.

33 точки, 13 битки и 10 асистенции – първият трипъл-дабъл в историята на УЛЕБ Къп е дело на Тодор Стойков. Регистрира го на 11 ноември 2003 година при успеха на Лукойл Академик над хърватския КК Загреб със 116:115 в мач с три продължения в зала „ Универсиада ”.

Реализатор №1 в УЛЕБ Къп през 2004/2005 със приблизително 23,9 точки на мач.

Реализатор №1 в цялата история на УЛЕБ Къп с 1138 точки в 78 мача, или приблизително по 18,5 на дуел.
Втори във безконечната класация на УЛЕБ Къп по коефициент на потребно деяние – индекс17,3 на мач, след Майър Чатман (САЩ) с 24,8.

№4 по асистенции във безконечната класация на УЛЕБ Къп с 200 завършващи подавания в 78 мача.

В България на два пъти минава границата от 50 точки в един мач. Първият път към момента е баскетболист на Черно море. През сезон 1997/1998 вкарва 52 точки на Славия. Като състезател на Лукойл Академик преди няколко години си усъвършенства личното най-хубаво достижение като отбелязва 53 точки в коша на родния си клуб Черно море.

УЛЕБ КЪП – ЛУКОЙЛ АКАДЕМИК
(78 мача, 1138 точки, 18,5 приблизително на мач)
2003/2004: 229 точки в 12 мача.
2004/2005: 287 точки в 12 мача.
2005/2006: 235 точки в 12 мача.
2006/2007: 118 точки в 10 мача.
2007/2008: 118 точки в 14 мача.
2008/2009: 53 точки в 6 мача.
2011/2012: 62 точки в 6 мача.

ФИБА УЧАСТИЯ НА КЛУБНО НИВО
(75 мача, 1354 точки, 18,0 приблизително на мач)
Купа „ Корач ” 1996/1997 с Черно море: 133 точки в 6 мача.
Купа „ Корач ” 1997/1998 с Черно море: 149 точки в 8 мача.
Купа „ Сапорта ” 1998/1999 с Черно море: 226 точки в 10 мача.
Купа „ Сапорта ” 1999/2000 с Черно море: 284 точки в 14 мача.
ФИБА Къп 2002/2003 с Лукойл Академик: 432 точки в 18 мача.
ЕвроЧалъндж 2010/2011 с Лукойл Академик: 130 точки в 19 мача.