България и превратът на Пиночет. Как в Чили беше смазана надеждата за втора Куба
Точно преди 50 години в Чили е осъществен военният прелом, който смъква от власт комуниста Салвадор Алиенде и възкачва Аугусто Пиночет. Наричат деня " втория 11 септември ". Пропагандата в България е на страната на Алиенде, който умира в деня на метежа. Превратът и България - какво споделя историята.
Хората на избрана възраст добре помнят пропагандните табла за злободневни политически събития до показния магазин за плодове и зелечуци на ъгъла на софийските улици " Раковска " и " Стефан Караджа ". В началото на 70-те години на предишния век преобладаваща тематика беше американската експанзия във Виетнам . От огромните черно бели фотоси в нас се вторачваха изкаляни американски пехотинци в блатата към Меконг . Край тях летяха вертолети " Кобра ", които няколко години по-късно гледахме в " Апокалипсис в този момент " .
През есента на 1973 година обаче Чили – далечна и непозната, виеща се като змия на картата страна в Южна Америка, стартира да господства освен агит-таблата, само че и новинарските излъчвания на " Хоризонт " по Българското национално радио и " Първа стратегия " на публичната телевизия (втора стратегия на Българска национална телевизия започва година по-късно, през 1974). Помним добре черно-белите телевизионни фрагменти, защото в тях се разгръщаше същинска драма, която пропагандният отдел на Централният комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) категорично беше наредил да държи на първи страници, ефир и екран.
Танкове в центъра на Сантяго - столицата на Чили, стреляха на пакост против близко ситуирани здания. Цели етажи се сгромолясваха в облаци бял прахуляк, до момента в който бързо напредващи бойци с каски и автомати изкарваха изплашени хора на улицата. Насечено звучаха откосите на автоматизирано оръжие, под дърветата се виждаха трупове. После в продължение на месеци ни преследваха фрагменти от националния стадион, където хунтата на военачалник Аугусто Пиночет държеше неугодните на новия режим деятели.
Тогава плъзна - подкрепян от формалната агитация в България - слухът за фолклорния артист Виктор Хара и отрязаните му пръсти. Впоследствие се оказа, че пръстите в действителност не са били отрязани, само че някои от тях са били счупени, откакто разгневен офицер от хунтата е скачал с ботуши върху дланите на Хара. Името на Луис Корвалан , генералният секретар на чилийската комунистическа партия (ЧКП), се трансформира в шлагер на манифестациите за няколко години напред.
Най-силно усещане обаче направи формалната фотография на основния превратаджия Аугусто Пиночет, обкръжен от околните си съратници. 58-годишният военачалник е вперил железен взор през черните очила, чертите на лицето му са изсечени, а стойката подсказва, че с този човек е подготвен да играе съветска рулетка 24/7. Изображението на Пиночет беше в мощен контрастност с изтощеното, отпуснато лице на сваления 65-годишен президент-марксист Салвадор Алиенде който се пробва да преглътне измяната на най-доверения си военачалник. Само две седмици преди преврата след три часа диалог на четири очи Алиенде е назначил Пиночет за командващ сухопътните войски.
Падането на държавното управление на Алиенде поставя кръст на концепцията за втора Куба в Латинска Америка – концепция, на която Съветският съюз (СССР) разпорежда огромни очаквания и огромни пари. В последна сметка обаче разузнаването и диверсионната работа на Централно разузнавателно управление на САЩ дават плодове: Пиночет и съидейниците му реализират преврата в границите на един ден.
Управлението на Алиенде
Алиенде е бил на прицела на американските ползи надалеч преди преврата, против неговата кандидатура се е водила дейна акция преди избирането му за президент през 1970 година Следва да се означи, че идеологията на социалиста Алиенде, както и политиката му по време на президентството - публично наречена " Чилийския път към социализъм " - надалеч не са черно-бяла картина, а нюансиран пейзаж. Пътят му клати сред дейностите за поредно осъществяване на обществени промени и опитите му да поддържа уравновесени връзки както със Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и със Съединени американски щати.
На Кастро се приписват думите, че " марксизмът е гражданска война на производството, до момента в който програмата на Алиенде е гражданска война на потреблението "
Пропагандата в България и някогашния соцлагер представяше Алиенде по това време като политическа фигура, която изцяло се вписва в облика на социалистически водач. Но нещата са били по-сложни. Интересна характерност на Алиенде дава кубинският водач Фидел Кастро, който прави едномесечно посещаване в Чили през 1971 година На Кастро се приписват думите, че " марксизмът е гражданска война на производството, до момента в който програмата на Алиенде е гражданска война на потреблението ". Ел Команданте, както назовават кубинския деспот, е бил сериозно надъхан към обществените стратегии на Алиенде, защото ги е считал за незадоволително радикални.
Повод за визитата на Кастро е било възобновяване на дипломатическите връзки сред двете страни. Признаването на режима на Кастро от страна на Чили е съществено политическо решение, защото в границите на Организацията на американските страни е имало съглашение Куба да не бъде признавана.
В Северна и Южна Америка към този миг единствено Мексико и Канада са признали държавното управление на Кастро. Кубинският водач идва на едноседмично посещаване, само че Чили толкоз му харесва, че той остава там цялостен месец. По това време – година след началото на президенството му - Алиенде интензивно прокарва обществени стратегии за възстановяване благосъстоянието на бедните прослойки от популацията.
Галопиращата инфлация на чилийското песо и огромният дисбаланс в разнообразни браншове на стопанската система стремглаво водят до повишение на общественото напрежение
Макар че през първата година от президентството на Алиенде нападателно провежданите обществени промени - в това число и невиждано по мащаби жилищно строителство – дават позитивни резултати, галопиращата инфлация на чилийското песо и огромният дисбаланс в разнообразни браншове на стопанската система стремглаво водят до повишение на общественото напрежение. Точно по същото време - през 1971 година - българският стихотворец Любомир Левчев пътува до Чили и интервюира президента Алиенде. Спомените му за тази среща са оповестени след преврата.
През октомври 1972 година Чили е парализирана от всеобщи стачки, а президентът влиза в открит спор с Народното събрание (Чилийския конгрес), където неговите социалистически опити надалеч не са по този начин известни, както в гетата на огромните градове. Към края на годината инфлацията удря над 200 %.
През декември 1972 година Алиенде прави публично посещаване в Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки поддръжката на думи и присъдената му Ленинска награда за мир, Политбюро в Москва гледа на Алиенде с доза песимизъм. Неговият тип социализъм и нежеланието да се обвързва политически не харесват на руския водач Леонид Брежнев , а още по-малко на основния идеолог на партията Михаил Суслов . Вместо 400 милиона $ безлихвен заем, който Алиенде е изискал, в Москва му оферират кредитна линия на същата сума против закупуване на руско съоръжение.
Задълбочаващата се икономическа рецесия и дълбокото разединение в чилийското общество водят до мощно обществено напрежение в страната през 1973 година По съвпадане, по същото време (февруари 1973 г.) българската певица Лили Иванова лети до Чили с третия си брачен партньор Янчо Таков, с цел да взе участие в музикалния фестивал в курорта Виня дел Мар. Заедно с нея в програмата на фестивала пее и изгряващата звезда Хулио Иглесиас . Публиката в началото освирква българската примадона, защото неправилно мисли, че е рускиня, само че в последна сметка ѝ ръкопляскат и по мемоари на очевидци даже са я извикали на бис.
През лятото на 1973 година в Чили настава конституционна рецесия, инфлацията и разделянето в обществото доближават взривоопасни пропорции. В цялост тези фактори основават плодородна почва за прелом.
Алиенде е осъзнавал, че подобен вид е вероятен, само че не е предполагал какъв брой действителна е заплахата. На 9 септември – две седмици след назначението на военачалник Аугусто Пиночет за командващ сухопътните войски, Алиенде го кани дружно с военачалник Орландо Урбина в президентския замък - " Ла Монеда ". Президентът им подрежда да приготвят проект за деяние при положение на прелом. Пиночет дава обещание на Алиенде проектът да е подготвен на идващия ден. И по собствен метод удържа на думата си.
Денят на преврата
В 7:00 ч. сутринта на 11 септември 1973 година, неделя, военноморските сили на Чили завземат Валпараисо – значимо пристанище, и блокират локалните радио и телевизионни станции. Когато оповестяват това на Алиенде, той незабавно се насочва с защитата си в президентския замък. Опитите му да се свърже с основните генерали от чилийските въоръжени сили са безуспешни.
Алиенде е бил твърдо убеден в благонадеждността на Пиночет и е предполагал, че генералът е бил задържан от превратаджиите. В 8:30 ч. обаче армията напуща президентския замък и чак тогава Алиенде проумява мащабите на нещастието.
Военните оферират на Алиенде да подаде оставка в подмяна на което му подсигуряват безвредно да напусне страната дружно със фамилията му.
В 9:00 ч. – единствено два часа след началото на преврата, армията управлява напълно Чили като се изключи президентския замък. Военните оферират на Алиенде да подаде оставка в подмяна на което му подсигуряват безвредно да напусне страната дружно със фамилията му. Президентът отхвърля, базирайки се на конституционните си отговорности. Дворецът е обкръжен, а след това бомбардиран с авиация.
Алиенде произнася по радиото прощалната си тирада и към 14:30 ч. всичко завършва. В деня на преврата президентът се самоубива с подарения му от Фидел Кастро автомат " Калашников ". Тялото му е намерено същия ден. Близо 40-години след смърта на Алиенде проверяваща комисия дефинитивно погребва теорията, че президентът е бил погубен от превратаджиите.
В първите месеци след преврата хунтата арестува десетки хиляди социалисти-левичари и техните симпатизанти. Около 3000 от тях изчезват безследно. Националният стадион в Сантяго се трансформира в открит затвор, съблекалните под трибуните му са употребявани като камери за мъчения.
През октомври грубо е погубен известният фолклорен артист Виктор Хара, който е бил член на комунистическата партия. Макар че Хара е най-известното име измежду починалите по време на преврата, той е единствено една от жертвите на така наречен " Караван на смърта " - особено поделение, което е преследвало и убивало симпатизанти на някогашния режим по изключително нечовечен метод. Едва в края на август 2023 година Върховният съд на Чили осъди шестима някогашни военни – на възраст от 73 до 85 години – за неговата гибел.
В социалистическа България рухването на държавното управление на Алиенде е наказано незабавно като империалистическа експанзия.
България и преврата
На идващия ден след преврата Министерството на външните работи на Народна република България излиза със следното заявление: " Българското държавно управление с надълбоко страдание научава за събитията в Чили. То показва своята цялостна взаимност с народа на Чили и с неговата воля за мир и напредък ". В края на септември България, както и останалите страни от социалистическия лагер, отхвърлят да признаят военната хунта и прекъсват дипломатическите връзки с Чили. Те са обновени чак през 1990 г . след рухването режима на Пиночет.
В дните директно след преврата 16 чилийски комунисти се укриват в българското посолство в Сантяго
Но в дните директно след преврата 16 чилийски комунисти се укриват в българското посолство в Сантяго. След спирането на дипломатическите връзки през октомври 1973 година в посолството остава единствено един български механик да поддържа постройката. Той доставя скрито храна на укриващите се в посолството хора. Един от тях, Раул Санчес , прекарва 8 месеца там преди да се реализира съглашение с управляващите на Пиночет и да получи позволение да замине за България. Санчес идва със брачната половинка и петте си деца в София през лятото на 1974 година и дълги години работи като дърводелец в организация " София Прес ". След завръщането си в Чили в края на 1980-те той даже е бил определен за кмет на град Ла Лигуа .
През октомври 1973 година в България са признати към 200 чилийски бежанци, които са били членове или поддръжници на държавно управление на Алиенде или други левичарски организации. Те са получили политическо леговище, обществена помощ и обучение в България. В страната е основан фонд за взаимност с Чили.
През 1974 година се реализира съглашение с хунтата за освобождение на 28-годишният Алберто Корвалан, наследник на Луис Корвалан. Алберто идва в България в края на 1974 година задно със брачната половинка си Рут и сина Диегито на година и половина. Той заживява в общежитие в кв. " Дървеница " в София и се готви да отбрани кандидатска дисертация. На 26 октомври 1975 година обаче младият Корвалан умира от инсулт. Предполага се, че това може да е било разследване на претърпяните в пандиза в Сантяго изтезания с ток. Ковчегът с тялото на Алберто Корвалан е изложен за поклонение в младежкия дом " Лиляна Димитрова " и бързо събира опашка от няколко хиляди младежи. В един миг управляващите стартират да се притесняват от стихийния темперамент на събитието и приключват церемонията на поклонението.
Преглед в архивите на Централен комитет на Българска комунистическа партия демонстрира, че обстановката в Чили е траяла да участва като тематика в интернационалните връзки на Българска комунистическа партия.
През март 1974 година Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да отпусне еднократна финансова помощ от 30 хиляди $ на основаната към този момент в Москва чилийската компартия. През октомври същата година Централен комитет на Българска комунистическа партия дава единодушие за приемане на 20 чилийски комунисти да преминат едногодишно военно образование в България финансирано от Министерството на защитата. Решението е признато по искане на чилийската компартия за " да получат обща военна подготовка, да бъдат подготвени да боравят с най-различни типове оръжия и за осъществяване на разложителна работа измежду чилийските въоръжени сили ".
През февруари 1976 година е взето решение за приемане в България на чилийски социалисти за военна подготовка и образование в междинни и висши училища; споразумяване местоживеенето в български градове на фамилиите на членове на Чилийската социалистическа партия (ЧСП); даване на ЧСП 15 билета за европейските линии на държавната самолетна компания " Балкан ".
През 1976 година също по този начин са признати 10 фамилии на чилийски комунисти да живеят в България - в Стара Загора и Бургас.
Отделно военното министерство приема 15 души чилийски комунисти за 6-месечно военно образование в страната. През 1976 година също по този начин са признати 10 фамилии на чилийски комунисти да живеят в България - в Стара Загора и Бургас, като окръжните национални препоръки в тези градове дават по 5 жилището за тези фамилии. Интересното към тези 10 чилийски комунисти е, че те са били в затвори в Чили и българските управляващи посредством посредничеството на неутрална страна са се договорили за тяхното освобождение.
През февруари 1977 година Българска комунистическа партия отпуска още 30 хиляди $ безплатна помощ на ЧКП, през 1978 година сумата е към този момент 20 хил, а през 1979 година – 10 хиляди Всички финансови документи за тези помощи са били засекретени на времето. От аритметично намаляващата финансова помощ за чилийските комунисти както и намаляващия брой на признати за образование в България чилийски студенти е явно, че в решенията на Централен комитет на Българска комунистическа партия за Чили в последна сметка е надвил прагматизмът.
Пиночет остава в президентския замък до 1990 година Неговото ръководство – също както и на предшественика му Алиенде – е трагична, мъчителна тематика в чилийското общество. Част от популацията вижда ролята на Пиночет като избавител на нацията от определяне на руски вид комунизъм. По време на неговото ръководство в Чили се възвръщат правилата на пазарната стопанска система, благосъстоянието пораства и към средата на 1980-те Чили е измежду най-проспериращите страни в Южна Америка. От друга страна, всеобщите нарушавания на човешките права и жестоката кавга с съперниците на хунтата са измежду най-тъмните страници в наситената с преврати история на Южна Америка.
За 11 септември (или както от време на време го назовават - вторият 11 септември - с цел да се разграничи от терористичните офанзиви в Съединени американски щати на 11 септември 2001 г.) в столицата Сантяго е планувана възпоменателна гала, в която ще вземат участие 37-годишният президент на Чили Габриел Борич, всички членове на държавното управление и представители на всички партии.
Хората на избрана възраст добре помнят пропагандните табла за злободневни политически събития до показния магазин за плодове и зелечуци на ъгъла на софийските улици " Раковска " и " Стефан Караджа ". В началото на 70-те години на предишния век преобладаваща тематика беше американската експанзия във Виетнам . От огромните черно бели фотоси в нас се вторачваха изкаляни американски пехотинци в блатата към Меконг . Край тях летяха вертолети " Кобра ", които няколко години по-късно гледахме в " Апокалипсис в този момент " .
През есента на 1973 година обаче Чили – далечна и непозната, виеща се като змия на картата страна в Южна Америка, стартира да господства освен агит-таблата, само че и новинарските излъчвания на " Хоризонт " по Българското национално радио и " Първа стратегия " на публичната телевизия (втора стратегия на Българска национална телевизия започва година по-късно, през 1974). Помним добре черно-белите телевизионни фрагменти, защото в тях се разгръщаше същинска драма, която пропагандният отдел на Централният комитет на Българската комунистическа партия (ЦК на БКП) категорично беше наредил да държи на първи страници, ефир и екран.
Танкове в центъра на Сантяго - столицата на Чили, стреляха на пакост против близко ситуирани здания. Цели етажи се сгромолясваха в облаци бял прахуляк, до момента в който бързо напредващи бойци с каски и автомати изкарваха изплашени хора на улицата. Насечено звучаха откосите на автоматизирано оръжие, под дърветата се виждаха трупове. После в продължение на месеци ни преследваха фрагменти от националния стадион, където хунтата на военачалник Аугусто Пиночет държеше неугодните на новия режим деятели.
Тогава плъзна - подкрепян от формалната агитация в България - слухът за фолклорния артист Виктор Хара и отрязаните му пръсти. Впоследствие се оказа, че пръстите в действителност не са били отрязани, само че някои от тях са били счупени, откакто разгневен офицер от хунтата е скачал с ботуши върху дланите на Хара. Името на Луис Корвалан , генералният секретар на чилийската комунистическа партия (ЧКП), се трансформира в шлагер на манифестациите за няколко години напред.
Най-силно усещане обаче направи формалната фотография на основния превратаджия Аугусто Пиночет, обкръжен от околните си съратници. 58-годишният военачалник е вперил железен взор през черните очила, чертите на лицето му са изсечени, а стойката подсказва, че с този човек е подготвен да играе съветска рулетка 24/7. Изображението на Пиночет беше в мощен контрастност с изтощеното, отпуснато лице на сваления 65-годишен президент-марксист Салвадор Алиенде който се пробва да преглътне измяната на най-доверения си военачалник. Само две седмици преди преврата след три часа диалог на четири очи Алиенде е назначил Пиночет за командващ сухопътните войски.
Падането на държавното управление на Алиенде поставя кръст на концепцията за втора Куба в Латинска Америка – концепция, на която Съветският съюз (СССР) разпорежда огромни очаквания и огромни пари. В последна сметка обаче разузнаването и диверсионната работа на Централно разузнавателно управление на САЩ дават плодове: Пиночет и съидейниците му реализират преврата в границите на един ден.
Управлението на Алиенде Алиенде е бил на прицела на американските ползи надалеч преди преврата, против неговата кандидатура се е водила дейна акция преди избирането му за президент през 1970 година Следва да се означи, че идеологията на социалиста Алиенде, както и политиката му по време на президентството - публично наречена " Чилийския път към социализъм " - надалеч не са черно-бяла картина, а нюансиран пейзаж. Пътят му клати сред дейностите за поредно осъществяване на обществени промени и опитите му да поддържа уравновесени връзки както със Съюз на съветските социалистически републики, по този начин и със Съединени американски щати.
На Кастро се приписват думите, че " марксизмът е гражданска война на производството, до момента в който програмата на Алиенде е гражданска война на потреблението "
Пропагандата в България и някогашния соцлагер представяше Алиенде по това време като политическа фигура, която изцяло се вписва в облика на социалистически водач. Но нещата са били по-сложни. Интересна характерност на Алиенде дава кубинският водач Фидел Кастро, който прави едномесечно посещаване в Чили през 1971 година На Кастро се приписват думите, че " марксизмът е гражданска война на производството, до момента в който програмата на Алиенде е гражданска война на потреблението ". Ел Команданте, както назовават кубинския деспот, е бил сериозно надъхан към обществените стратегии на Алиенде, защото ги е считал за незадоволително радикални.
Повод за визитата на Кастро е било възобновяване на дипломатическите връзки сред двете страни. Признаването на режима на Кастро от страна на Чили е съществено политическо решение, защото в границите на Организацията на американските страни е имало съглашение Куба да не бъде признавана.
В Северна и Южна Америка към този миг единствено Мексико и Канада са признали държавното управление на Кастро. Кубинският водач идва на едноседмично посещаване, само че Чили толкоз му харесва, че той остава там цялостен месец. По това време – година след началото на президенството му - Алиенде интензивно прокарва обществени стратегии за възстановяване благосъстоянието на бедните прослойки от популацията.
Галопиращата инфлация на чилийското песо и огромният дисбаланс в разнообразни браншове на стопанската система стремглаво водят до повишение на общественото напрежение
Макар че през първата година от президентството на Алиенде нападателно провежданите обществени промени - в това число и невиждано по мащаби жилищно строителство – дават позитивни резултати, галопиращата инфлация на чилийското песо и огромният дисбаланс в разнообразни браншове на стопанската система стремглаво водят до повишение на общественото напрежение. Точно по същото време - през 1971 година - българският стихотворец Любомир Левчев пътува до Чили и интервюира президента Алиенде. Спомените му за тази среща са оповестени след преврата.
През октомври 1972 година Чили е парализирана от всеобщи стачки, а президентът влиза в открит спор с Народното събрание (Чилийския конгрес), където неговите социалистически опити надалеч не са по този начин известни, както в гетата на огромните градове. Към края на годината инфлацията удря над 200 %.
През декември 1972 година Алиенде прави публично посещаване в Съюз на съветските социалистически републики. Въпреки поддръжката на думи и присъдената му Ленинска награда за мир, Политбюро в Москва гледа на Алиенде с доза песимизъм. Неговият тип социализъм и нежеланието да се обвързва политически не харесват на руския водач Леонид Брежнев , а още по-малко на основния идеолог на партията Михаил Суслов . Вместо 400 милиона $ безлихвен заем, който Алиенде е изискал, в Москва му оферират кредитна линия на същата сума против закупуване на руско съоръжение.
Задълбочаващата се икономическа рецесия и дълбокото разединение в чилийското общество водят до мощно обществено напрежение в страната през 1973 година По съвпадане, по същото време (февруари 1973 г.) българската певица Лили Иванова лети до Чили с третия си брачен партньор Янчо Таков, с цел да взе участие в музикалния фестивал в курорта Виня дел Мар. Заедно с нея в програмата на фестивала пее и изгряващата звезда Хулио Иглесиас . Публиката в началото освирква българската примадона, защото неправилно мисли, че е рускиня, само че в последна сметка ѝ ръкопляскат и по мемоари на очевидци даже са я извикали на бис.
През лятото на 1973 година в Чили настава конституционна рецесия, инфлацията и разделянето в обществото доближават взривоопасни пропорции. В цялост тези фактори основават плодородна почва за прелом.
Алиенде е осъзнавал, че подобен вид е вероятен, само че не е предполагал какъв брой действителна е заплахата. На 9 септември – две седмици след назначението на военачалник Аугусто Пиночет за командващ сухопътните войски, Алиенде го кани дружно с военачалник Орландо Урбина в президентския замък - " Ла Монеда ". Президентът им подрежда да приготвят проект за деяние при положение на прелом. Пиночет дава обещание на Алиенде проектът да е подготвен на идващия ден. И по собствен метод удържа на думата си.
Денят на преврата В 7:00 ч. сутринта на 11 септември 1973 година, неделя, военноморските сили на Чили завземат Валпараисо – значимо пристанище, и блокират локалните радио и телевизионни станции. Когато оповестяват това на Алиенде, той незабавно се насочва с защитата си в президентския замък. Опитите му да се свърже с основните генерали от чилийските въоръжени сили са безуспешни.
Алиенде е бил твърдо убеден в благонадеждността на Пиночет и е предполагал, че генералът е бил задържан от превратаджиите. В 8:30 ч. обаче армията напуща президентския замък и чак тогава Алиенде проумява мащабите на нещастието.
Военните оферират на Алиенде да подаде оставка в подмяна на което му подсигуряват безвредно да напусне страната дружно със фамилията му.
В 9:00 ч. – единствено два часа след началото на преврата, армията управлява напълно Чили като се изключи президентския замък. Военните оферират на Алиенде да подаде оставка в подмяна на което му подсигуряват безвредно да напусне страната дружно със фамилията му. Президентът отхвърля, базирайки се на конституционните си отговорности. Дворецът е обкръжен, а след това бомбардиран с авиация.
Алиенде произнася по радиото прощалната си тирада и към 14:30 ч. всичко завършва. В деня на преврата президентът се самоубива с подарения му от Фидел Кастро автомат " Калашников ". Тялото му е намерено същия ден. Близо 40-години след смърта на Алиенде проверяваща комисия дефинитивно погребва теорията, че президентът е бил погубен от превратаджиите.
В първите месеци след преврата хунтата арестува десетки хиляди социалисти-левичари и техните симпатизанти. Около 3000 от тях изчезват безследно. Националният стадион в Сантяго се трансформира в открит затвор, съблекалните под трибуните му са употребявани като камери за мъчения.
През октомври грубо е погубен известният фолклорен артист Виктор Хара, който е бил член на комунистическата партия. Макар че Хара е най-известното име измежду починалите по време на преврата, той е единствено една от жертвите на така наречен " Караван на смърта " - особено поделение, което е преследвало и убивало симпатизанти на някогашния режим по изключително нечовечен метод. Едва в края на август 2023 година Върховният съд на Чили осъди шестима някогашни военни – на възраст от 73 до 85 години – за неговата гибел.
В социалистическа България рухването на държавното управление на Алиенде е наказано незабавно като империалистическа експанзия.
България и преврата
На идващия ден след преврата Министерството на външните работи на Народна република България излиза със следното заявление: " Българското държавно управление с надълбоко страдание научава за събитията в Чили. То показва своята цялостна взаимност с народа на Чили и с неговата воля за мир и напредък ". В края на септември България, както и останалите страни от социалистическия лагер, отхвърлят да признаят военната хунта и прекъсват дипломатическите връзки с Чили. Те са обновени чак през 1990 г . след рухването режима на Пиночет.
В дните директно след преврата 16 чилийски комунисти се укриват в българското посолство в Сантяго
Но в дните директно след преврата 16 чилийски комунисти се укриват в българското посолство в Сантяго. След спирането на дипломатическите връзки през октомври 1973 година в посолството остава единствено един български механик да поддържа постройката. Той доставя скрито храна на укриващите се в посолството хора. Един от тях, Раул Санчес , прекарва 8 месеца там преди да се реализира съглашение с управляващите на Пиночет и да получи позволение да замине за България. Санчес идва със брачната половинка и петте си деца в София през лятото на 1974 година и дълги години работи като дърводелец в организация " София Прес ". След завръщането си в Чили в края на 1980-те той даже е бил определен за кмет на град Ла Лигуа .
През октомври 1973 година в България са признати към 200 чилийски бежанци, които са били членове или поддръжници на държавно управление на Алиенде или други левичарски организации. Те са получили политическо леговище, обществена помощ и обучение в България. В страната е основан фонд за взаимност с Чили.
През 1974 година се реализира съглашение с хунтата за освобождение на 28-годишният Алберто Корвалан, наследник на Луис Корвалан. Алберто идва в България в края на 1974 година задно със брачната половинка си Рут и сина Диегито на година и половина. Той заживява в общежитие в кв. " Дървеница " в София и се готви да отбрани кандидатска дисертация. На 26 октомври 1975 година обаче младият Корвалан умира от инсулт. Предполага се, че това може да е било разследване на претърпяните в пандиза в Сантяго изтезания с ток. Ковчегът с тялото на Алберто Корвалан е изложен за поклонение в младежкия дом " Лиляна Димитрова " и бързо събира опашка от няколко хиляди младежи. В един миг управляващите стартират да се притесняват от стихийния темперамент на събитието и приключват церемонията на поклонението.
Преглед в архивите на Централен комитет на Българска комунистическа партия демонстрира, че обстановката в Чили е траяла да участва като тематика в интернационалните връзки на Българска комунистическа партия.
През март 1974 година Секретариатът на Централен комитет на Българска комунистическа партия взема решение да отпусне еднократна финансова помощ от 30 хиляди $ на основаната към този момент в Москва чилийската компартия. През октомври същата година Централен комитет на Българска комунистическа партия дава единодушие за приемане на 20 чилийски комунисти да преминат едногодишно военно образование в България финансирано от Министерството на защитата. Решението е признато по искане на чилийската компартия за " да получат обща военна подготовка, да бъдат подготвени да боравят с най-различни типове оръжия и за осъществяване на разложителна работа измежду чилийските въоръжени сили ".
През февруари 1976 година е взето решение за приемане в България на чилийски социалисти за военна подготовка и образование в междинни и висши училища; споразумяване местоживеенето в български градове на фамилиите на членове на Чилийската социалистическа партия (ЧСП); даване на ЧСП 15 билета за европейските линии на държавната самолетна компания " Балкан ".
През 1976 година също по този начин са признати 10 фамилии на чилийски комунисти да живеят в България - в Стара Загора и Бургас.
Отделно военното министерство приема 15 души чилийски комунисти за 6-месечно военно образование в страната. През 1976 година също по този начин са признати 10 фамилии на чилийски комунисти да живеят в България - в Стара Загора и Бургас, като окръжните национални препоръки в тези градове дават по 5 жилището за тези фамилии. Интересното към тези 10 чилийски комунисти е, че те са били в затвори в Чили и българските управляващи посредством посредничеството на неутрална страна са се договорили за тяхното освобождение.
През февруари 1977 година Българска комунистическа партия отпуска още 30 хиляди $ безплатна помощ на ЧКП, през 1978 година сумата е към този момент 20 хил, а през 1979 година – 10 хиляди Всички финансови документи за тези помощи са били засекретени на времето. От аритметично намаляващата финансова помощ за чилийските комунисти както и намаляващия брой на признати за образование в България чилийски студенти е явно, че в решенията на Централен комитет на Българска комунистическа партия за Чили в последна сметка е надвил прагматизмът.
Пиночет остава в президентския замък до 1990 година Неговото ръководство – също както и на предшественика му Алиенде – е трагична, мъчителна тематика в чилийското общество. Част от популацията вижда ролята на Пиночет като избавител на нацията от определяне на руски вид комунизъм. По време на неговото ръководство в Чили се възвръщат правилата на пазарната стопанска система, благосъстоянието пораства и към средата на 1980-те Чили е измежду най-проспериращите страни в Южна Америка. От друга страна, всеобщите нарушавания на човешките права и жестоката кавга с съперниците на хунтата са измежду най-тъмните страници в наситената с преврати история на Южна Америка.
За 11 септември (или както от време на време го назовават - вторият 11 септември - с цел да се разграничи от терористичните офанзиви в Съединени американски щати на 11 септември 2001 г.) в столицата Сантяго е планувана възпоменателна гала, в която ще вземат участие 37-годишният президент на Чили Габриел Борич, всички членове на държавното управление и представители на всички партии.
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ