Англичаните печелят почти случайно Фолклендската война
Точно преди 40 години, на 21 май 1982 година, 3-та бригада командоси от английските въоръжени сили стоварва десант на брега на Източен Фолкленд. Така Фолклендската война навлиза в най-остра си фаза. Този спор е пропуснат в Русия. Междувременно неговият опит е доста потребен за схващане на споровете, които се срещат в целия свят през днешния ден.
От началото на спора британците основават 200-милна блокадна зона към островите, в която дават обещание да унищожат всевъзможни аржентински кораби. Това е очевиден опит да се локализира военната зона, да се ограничи войната.
Но Англия нанася първия си удар отвън тази зона. На 2 май 1982 година британците потопяват крайцера “Адмирал Белграно”. Старият аржентински транспортен съд (бившият американски “Бруклин”, спуснат по вода още през 1938 г.) е потънал от атомната подводница “Конкърър”. И тази офанзива има съществена причина.
Потъването на Белграно
Какво могат да създадат аржентинците с подобен стар транспортен съд? “Белграно” разполага с 15 оръдия с диаметър 152 мм, а системите му за противовъздушна защита включва две пускови установки на зенитно-ракетната система “Морска Котка”. Освен това отрядът с крайцера включваше и два разрушителя. Подобно на “Белграно”, те са остарели кораби от Втората международна война. По време на модернизацията получават противокорабни ракети “Екзосет”.
Отрядът на “Белграно”, в случай че успее да се приближи до английската формация, има късмет да извърши сполучлива ракетна офанзива против разрушителите с по-нататъшен опит да доближи до самолетоносачите с оръдията си. Щеше да е мъчно и такава задача не е сложена на командира на отряда, само че заставайки лице в лице с съперника, той трябваше да работи съгласно обстановката.
Британците имат опцията да нападат аржентинците с противокорабните си ракети “Екзоцет”. Но е належащо тъкмо да се класифицират задачите, да се дефинира тяхното местонахождение, да се разпредели целево означение на корабите.. Не се знае какъв брой добре аржентинците биха могли да слагат спънки, само че има късмет. Британците могат да нападат аржентинците със своите щурмови самолети “Хариер”, които са на самолетоносачите, само че последните би трябвало да се оправят с мощната противовъздушна артилерия на корабите и със системата за противовъздушна защита “Морска котка”.
Но главното не е това. Отрядът на “Белграно” се намираше на юг от английското формирование, а от север аржентинците имаха пълноценна група самолетоносачи. Тя може по едно и също време да нанесе удар с противокорабна ракета “Екзоцет” благодарение на щурмови самолети “Супер Етандар” и и бомбен удар със силите на по-простите “Скайхок”. Аржентинците се пробват да намерят английските кораби. Какво би станало, в случай че “Белграно” се беше сблъскал с тях? Отговорът е явен. Аржентинската авиация щеше да получи нужното целево означение и най-малко противокорабните ракети “Екзоцет” биха били употребявани от аржентинците гладко.
А това от своя страна може да докара до потъването на някой от английските самолетоносачи. И потъването на който и да е от тях би означавала, явно, изтеглянето на Англия от войната или потреблението на нуклеарни оръжия от нея.
Британците не искаттакива разновидности. Известно е, че британците са имали три атомни подводници в театъра на военните дейности във Фолклендите и са търсили самолетоносач с всички сили. Неспособни да намерят аржентинския самолетоносач в точния момент, британците са намерили крайцер с разрушителите му.
Скоро той е потънал с торпедото на английска подводница. Какво се откроява в този епизод? Торпедата. Британците са принудени да употребяват допотопни торпеда, защото имат подозрения по отношение на представянето на актуалните. Това не е някакъв характерен английски проблем, съвсем всички флоти по света са изправени пред него. Торпедото е извънредно комплициран артикул и с цел да сте сигурни в него, имате потребност от голямо количество практична и бойна пукотевица във флотите. В противоположен случай торпедата несъмнено ще се провалят в борба.
Малко по-рано британците организират серия от въздушни борби с аржентински изтребители. Печелят всички. Въпреки че експлоатационните характерности на изтребителите, които Аржентина хвърля в борба,правят допустимо да се оправят с английските “Хариер” без загуба.
Защо британците печелят, а аржентинците губят? Първо, аржентинският аероплан има остарели ракети. Основният ключ към триумфа на британците е тяхната летателна подготовка. Трябва да е извънредно нападателна. Пилотът в своите умения би трябвало да надмине вражеските водачи, би трябвало да има по-добри рефлекси. Когато избирате сред образование на въздушни бойци и разнообразни презастраховки в разпоредбите за сигурност на полетите, би трябвало да изберете първото. Повишаването на равнището на риска и приемането на първокласен въздушен изтребител е по-добре, в сравнение с да играете на несъмнено, намалявайки риска от произшествия по време на бойно образование. Британците демонстрират на Фолклендските острови главното преимущество на този метод - той разрешава да се завоюва въздушна война даже на неприятни самолети.
След потъването на “Белграно” шокираното аржентинско командване отхвърля да се бие в морето. Не знаейки по какъв начин да се оправи с подводниците, те се уплашват. Решават, че е най-добре да не рискуват флота. Самолетоносната група се завръща в базите и повече не излиза в морето. Всъщност първата част от войната е извоювана от английска подводница.
Ако аржентинското командване беше самоуверено, аржентинците можеха да завоюват тази война в края на април. Ако аржентинците бяха в положение да се оправят с подводната опасност, тази война можеше да бъде извоювана от тях с допустими загуби. Ако имате флот - научете го да се бие без отстъпки, елиминирайте слабите места преди войната и по време на нея самоуверено влезте в борба - този елементарен набор от правила за победа е подценен от Аржентина.
Пораженията, нанесени от британците на аржентинските самолети във въздушни борби и унищожаването на крайцера “Белграно” разрешават на английския флот да доближи Фолклендите и да стартира интервенцията по десант.
Битки те за островите
Една от значимите разлики сред английската интервенция и класическия десант е, че главният ѝ триумф е неналичието на опозиция на съперника. Съществува концепцията за " борба за десант ", т.е. се допуска, че десантът ще би трябвало да се стовари в борба. Това е планувано в тактическите схеми, да вземем за пример във обстоятелството, че екип за разминиране от хеликоптери каца на брега, а морските пехотинци излизат на брега, с цел да могат неотложно да се включат в борбата.
До края на осемдесетте американците получават способността да пробиват бреговата отбрана на съперника, като удрят маси от механизирани войски на десантни транспортни средства непосредствено от водата. И по този начин, американците са ситуирани в бойна групировка, до момента в който са към момента във водата, в първия ешелон на десантното нахлуване има както танкове, по този начин и сапьорни транспортни средства, маси от щурмови самолети и щурмови хеликоптери са ситуирани на кораби за поддръжка на десантните войски в борба. Предполага се, че войските ще се приближат до брега и ще се промъкнат през плажа под мощен противников огън, който незабавно по-късно ще бъде заглъхнал. И би трябвало да се кажа, че са подготвени за това.
Британците не са. Поради броя на наличните войски, наличния тонаж на превозите и опциите на флота за огнева поддръжка на десантните войски, те не могат да си разрешат десант с пердах. Англичаните съумяват да заблудят съперника и да създадат десанта без опозиция - пред тях има единствено слаби дребни отряди на аржентинците, главните противников сили са другаде.
Битката стартира на " бомбената алея " - под това име в историятавлизаФолклендският проток, в който английският флот е заставен да влезе. Повечето от английските кораби умират в " бомбената алея ", покриваща стоварването на десанта.
Адмирал Удуърд, който командва английските сили, слага корабите под огън, с цел да попречи на аржентинците да нападат транспортните съдове. И с цел да изглади по някакъв метод удара на аржентинската авиация, той хвърля щурмови самолети за въздушно прикритие. И тогава една изненада от поредицата „ трябваше да да се подготвите за война преди нея “ проработва. Оказа се, че на английските разрушители от вида " 42 " системите за противовъздушна защита не работят обикновено.
Британците би трябвало да платят висока цена за системите за противовъздушна защита, които не работят вярно, и за проблемите с корабните радари, и за мизерията на техните самолети. Въпреки това, употребявайки дефектно съоръжение и несъответствуващи самолети английските неизменност и морал, не разрешават на съперника да прекъсне интервенцията по десант.
Общо Англия губи четири ракетни кораба в тази война, а пет са развалени, изгубени са транспортен транспортен съд, лодка и десантен транспортен съд. От всичко това в намерено море са потопени единствено разрушителя “Шефилд” и превоза “Атлантик Конвейър”, всички останали загуби са понесени в пролива, на „ бомбената алея “. Но с цената на такива загуби английският флот разрешава на десанта да слезе на брега и да влезе в борба, а по-късно да принуди аржентинците да спрат набезите.
Невъзможно е да не се отбележат дейностите на десанта. Първоначално се допуска, че войските ще работят с въздушни групи, само че десантните хеликоптери потъват на 25 май 1982 година с “Атлантик Конвейър”. В резултат на това войските би трябвало да завладяват Фолклендските острови пешком, носейки оборудването си на себе си.
Фолклендските острови споделят, че пехотата би трябвало да може да се бие без екипировка даже и в наше време – да се придвижва на дълги дистанции пешком и да взема решение предоставени задания с персонално оръжие в пердах с дребни оръжия без поддръжка, патрон и щик. Това не значи, че е належащо да се борим по този начин. Но може да се окаже, че по този начин ще би трябвало да се води боят и това би трябвало да се има поради в бойната подготовка. Военноморските сили дават на английските бойци опция да влязат в борба, само че способността им да стрелят безусловно им носи успеха. Най-интересният миг от тази война обаче се случва преди нея.
Най-важното умозаключение
Малките английски самолетоносачи някак си обезпечават не повече от 17 полета дневно, които се правиха от слаби щурмови самолети. Но дано си спомним, че 10 години преди този момент Англия има три пълноценни самолетоносача - " Хермес ", който взе участие в тази война към този момент сакат - без катапулти, красивия " Ийгъл ", който към момента щеше да служи и непрекъснато повреждащият се, само че подготвен за пердах “Арк Роял”. Всички тези кораби са сложени под ножа и вместо тях в пердах влизат, в началото замислените като противоподводни и командни хеликоптероносачи, “Инвинсибъл” и “Хермес”.
Какво би станало, в случай че британците бяха „ докарали “ някой от тежките си самолетоносачи до 1982 година, а не „ Хермес “? Отговорът е, че английският флот щешеда мине през Аржентина като парен валяк. Просто нямаше да става и дума е някои от аржентинските самолети да приближи корабите при Фолклендите. „ Супер Етандар “ и техните „ Екзоцет “ щяха да отидат на дъното още преди „ Белграно “ и то дружно със своя самолетоносач, а аржентинските войски на островите щяха да бъдат бомбардирани до пепел, преди първият английски боец да стъпи с крайник.
В същото време – изненада – построяването на изроди “Инвинсибъл” и даването на опция на Хермес да носи отвесно излитащи самолети в последна сметка се оказва по-скъпо, в сравнение с в случай че Англия беше траяла естествената си стратегия за самолетоносачи. Как се случватова е обособена история, доста забавна, само че значим е крайният резултат. Британците съвсем изгубват тази война. Ако аржентинците имаха естествени бомби, или повече ракети, или повече шанс, щеше да стане другояче. И по този начин, кой е най-важният извод?
Некомпетентността и волюнтаризмът при установяване на насоките за развиване на въоръжените сили е най-опасният зложелател за една развита страна. С въпросите на построяването на въоръжените сили би трябвало да се занимават единствено знаещи и професионални хора. И този урок е от голяма важност освен за Англия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
От началото на спора британците основават 200-милна блокадна зона към островите, в която дават обещание да унищожат всевъзможни аржентински кораби. Това е очевиден опит да се локализира военната зона, да се ограничи войната.
Но Англия нанася първия си удар отвън тази зона. На 2 май 1982 година британците потопяват крайцера “Адмирал Белграно”. Старият аржентински транспортен съд (бившият американски “Бруклин”, спуснат по вода още през 1938 г.) е потънал от атомната подводница “Конкърър”. И тази офанзива има съществена причина.
Потъването на Белграно
Какво могат да създадат аржентинците с подобен стар транспортен съд? “Белграно” разполага с 15 оръдия с диаметър 152 мм, а системите му за противовъздушна защита включва две пускови установки на зенитно-ракетната система “Морска Котка”. Освен това отрядът с крайцера включваше и два разрушителя. Подобно на “Белграно”, те са остарели кораби от Втората международна война. По време на модернизацията получават противокорабни ракети “Екзосет”.
Отрядът на “Белграно”, в случай че успее да се приближи до английската формация, има късмет да извърши сполучлива ракетна офанзива против разрушителите с по-нататъшен опит да доближи до самолетоносачите с оръдията си. Щеше да е мъчно и такава задача не е сложена на командира на отряда, само че заставайки лице в лице с съперника, той трябваше да работи съгласно обстановката.
Британците имат опцията да нападат аржентинците с противокорабните си ракети “Екзоцет”. Но е належащо тъкмо да се класифицират задачите, да се дефинира тяхното местонахождение, да се разпредели целево означение на корабите.. Не се знае какъв брой добре аржентинците биха могли да слагат спънки, само че има късмет. Британците могат да нападат аржентинците със своите щурмови самолети “Хариер”, които са на самолетоносачите, само че последните би трябвало да се оправят с мощната противовъздушна артилерия на корабите и със системата за противовъздушна защита “Морска котка”.
Но главното не е това. Отрядът на “Белграно” се намираше на юг от английското формирование, а от север аржентинците имаха пълноценна група самолетоносачи. Тя може по едно и също време да нанесе удар с противокорабна ракета “Екзоцет” благодарение на щурмови самолети “Супер Етандар” и и бомбен удар със силите на по-простите “Скайхок”. Аржентинците се пробват да намерят английските кораби. Какво би станало, в случай че “Белграно” се беше сблъскал с тях? Отговорът е явен. Аржентинската авиация щеше да получи нужното целево означение и най-малко противокорабните ракети “Екзоцет” биха били употребявани от аржентинците гладко.
А това от своя страна може да докара до потъването на някой от английските самолетоносачи. И потъването на който и да е от тях би означавала, явно, изтеглянето на Англия от войната или потреблението на нуклеарни оръжия от нея.
Британците не искаттакива разновидности. Известно е, че британците са имали три атомни подводници в театъра на военните дейности във Фолклендите и са търсили самолетоносач с всички сили. Неспособни да намерят аржентинския самолетоносач в точния момент, британците са намерили крайцер с разрушителите му.
Скоро той е потънал с торпедото на английска подводница. Какво се откроява в този епизод? Торпедата. Британците са принудени да употребяват допотопни торпеда, защото имат подозрения по отношение на представянето на актуалните. Това не е някакъв характерен английски проблем, съвсем всички флоти по света са изправени пред него. Торпедото е извънредно комплициран артикул и с цел да сте сигурни в него, имате потребност от голямо количество практична и бойна пукотевица във флотите. В противоположен случай торпедата несъмнено ще се провалят в борба.
Малко по-рано британците организират серия от въздушни борби с аржентински изтребители. Печелят всички. Въпреки че експлоатационните характерности на изтребителите, които Аржентина хвърля в борба,правят допустимо да се оправят с английските “Хариер” без загуба.
Защо британците печелят, а аржентинците губят? Първо, аржентинският аероплан има остарели ракети. Основният ключ към триумфа на британците е тяхната летателна подготовка. Трябва да е извънредно нападателна. Пилотът в своите умения би трябвало да надмине вражеските водачи, би трябвало да има по-добри рефлекси. Когато избирате сред образование на въздушни бойци и разнообразни презастраховки в разпоредбите за сигурност на полетите, би трябвало да изберете първото. Повишаването на равнището на риска и приемането на първокласен въздушен изтребител е по-добре, в сравнение с да играете на несъмнено, намалявайки риска от произшествия по време на бойно образование. Британците демонстрират на Фолклендските острови главното преимущество на този метод - той разрешава да се завоюва въздушна война даже на неприятни самолети.
След потъването на “Белграно” шокираното аржентинско командване отхвърля да се бие в морето. Не знаейки по какъв начин да се оправи с подводниците, те се уплашват. Решават, че е най-добре да не рискуват флота. Самолетоносната група се завръща в базите и повече не излиза в морето. Всъщност първата част от войната е извоювана от английска подводница.
Ако аржентинското командване беше самоуверено, аржентинците можеха да завоюват тази война в края на април. Ако аржентинците бяха в положение да се оправят с подводната опасност, тази война можеше да бъде извоювана от тях с допустими загуби. Ако имате флот - научете го да се бие без отстъпки, елиминирайте слабите места преди войната и по време на нея самоуверено влезте в борба - този елементарен набор от правила за победа е подценен от Аржентина.
Пораженията, нанесени от британците на аржентинските самолети във въздушни борби и унищожаването на крайцера “Белграно” разрешават на английския флот да доближи Фолклендите и да стартира интервенцията по десант.
Битки те за островите
Една от значимите разлики сред английската интервенция и класическия десант е, че главният ѝ триумф е неналичието на опозиция на съперника. Съществува концепцията за " борба за десант ", т.е. се допуска, че десантът ще би трябвало да се стовари в борба. Това е планувано в тактическите схеми, да вземем за пример във обстоятелството, че екип за разминиране от хеликоптери каца на брега, а морските пехотинци излизат на брега, с цел да могат неотложно да се включат в борбата.
До края на осемдесетте американците получават способността да пробиват бреговата отбрана на съперника, като удрят маси от механизирани войски на десантни транспортни средства непосредствено от водата. И по този начин, американците са ситуирани в бойна групировка, до момента в който са към момента във водата, в първия ешелон на десантното нахлуване има както танкове, по този начин и сапьорни транспортни средства, маси от щурмови самолети и щурмови хеликоптери са ситуирани на кораби за поддръжка на десантните войски в борба. Предполага се, че войските ще се приближат до брега и ще се промъкнат през плажа под мощен противников огън, който незабавно по-късно ще бъде заглъхнал. И би трябвало да се кажа, че са подготвени за това.
Британците не са. Поради броя на наличните войски, наличния тонаж на превозите и опциите на флота за огнева поддръжка на десантните войски, те не могат да си разрешат десант с пердах. Англичаните съумяват да заблудят съперника и да създадат десанта без опозиция - пред тях има единствено слаби дребни отряди на аржентинците, главните противников сили са другаде.
Битката стартира на " бомбената алея " - под това име в историятавлизаФолклендският проток, в който английският флот е заставен да влезе. Повечето от английските кораби умират в " бомбената алея ", покриваща стоварването на десанта.
Адмирал Удуърд, който командва английските сили, слага корабите под огън, с цел да попречи на аржентинците да нападат транспортните съдове. И с цел да изглади по някакъв метод удара на аржентинската авиация, той хвърля щурмови самолети за въздушно прикритие. И тогава една изненада от поредицата „ трябваше да да се подготвите за война преди нея “ проработва. Оказа се, че на английските разрушители от вида " 42 " системите за противовъздушна защита не работят обикновено.
Британците би трябвало да платят висока цена за системите за противовъздушна защита, които не работят вярно, и за проблемите с корабните радари, и за мизерията на техните самолети. Въпреки това, употребявайки дефектно съоръжение и несъответствуващи самолети английските неизменност и морал, не разрешават на съперника да прекъсне интервенцията по десант.
Общо Англия губи четири ракетни кораба в тази война, а пет са развалени, изгубени са транспортен транспортен съд, лодка и десантен транспортен съд. От всичко това в намерено море са потопени единствено разрушителя “Шефилд” и превоза “Атлантик Конвейър”, всички останали загуби са понесени в пролива, на „ бомбената алея “. Но с цената на такива загуби английският флот разрешава на десанта да слезе на брега и да влезе в борба, а по-късно да принуди аржентинците да спрат набезите.
Невъзможно е да не се отбележат дейностите на десанта. Първоначално се допуска, че войските ще работят с въздушни групи, само че десантните хеликоптери потъват на 25 май 1982 година с “Атлантик Конвейър”. В резултат на това войските би трябвало да завладяват Фолклендските острови пешком, носейки оборудването си на себе си.
Фолклендските острови споделят, че пехотата би трябвало да може да се бие без екипировка даже и в наше време – да се придвижва на дълги дистанции пешком и да взема решение предоставени задания с персонално оръжие в пердах с дребни оръжия без поддръжка, патрон и щик. Това не значи, че е належащо да се борим по този начин. Но може да се окаже, че по този начин ще би трябвало да се води боят и това би трябвало да се има поради в бойната подготовка. Военноморските сили дават на английските бойци опция да влязат в борба, само че способността им да стрелят безусловно им носи успеха. Най-интересният миг от тази война обаче се случва преди нея.
Най-важното умозаключение
Малките английски самолетоносачи някак си обезпечават не повече от 17 полета дневно, които се правиха от слаби щурмови самолети. Но дано си спомним, че 10 години преди този момент Англия има три пълноценни самолетоносача - " Хермес ", който взе участие в тази война към този момент сакат - без катапулти, красивия " Ийгъл ", който към момента щеше да служи и непрекъснато повреждащият се, само че подготвен за пердах “Арк Роял”. Всички тези кораби са сложени под ножа и вместо тях в пердах влизат, в началото замислените като противоподводни и командни хеликоптероносачи, “Инвинсибъл” и “Хермес”.
Какво би станало, в случай че британците бяха „ докарали “ някой от тежките си самолетоносачи до 1982 година, а не „ Хермес “? Отговорът е, че английският флот щешеда мине през Аржентина като парен валяк. Просто нямаше да става и дума е някои от аржентинските самолети да приближи корабите при Фолклендите. „ Супер Етандар “ и техните „ Екзоцет “ щяха да отидат на дъното още преди „ Белграно “ и то дружно със своя самолетоносач, а аржентинските войски на островите щяха да бъдат бомбардирани до пепел, преди първият английски боец да стъпи с крайник.
В същото време – изненада – построяването на изроди “Инвинсибъл” и даването на опция на Хермес да носи отвесно излитащи самолети в последна сметка се оказва по-скъпо, в сравнение с в случай че Англия беше траяла естествената си стратегия за самолетоносачи. Как се случватова е обособена история, доста забавна, само че значим е крайният резултат. Британците съвсем изгубват тази война. Ако аржентинците имаха естествени бомби, или повече ракети, или повече шанс, щеше да стане другояче. И по този начин, кой е най-важният извод?
Некомпетентността и волюнтаризмът при установяване на насоките за развиване на въоръжените сили е най-опасният зложелател за една развита страна. С въпросите на построяването на въоръжените сили би трябвало да се занимават единствено знаещи и професионални хора. И този урок е от голяма важност освен за Англия.
Превод: В. Сергеев
Абонирайте се за Поглед Инфо и ПогледТВ, тъй като има заплаха да ни блокират във Facebook поради позициите ни:
Telegram канал: https://t.me/pogled
YouTube канал: https://tinyurl.com/pogled-youtube
Поканете и вашите другари да се причислят към тях!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ