Точно година след началото на един от най-четените съвременни руски

Точно година след началото на един от най-четените модерни съветски писатели Сергей Лебедев посети за първи път България. Чия земя е Русия и за какво съветският хайлайф продължава да поддържа Владимир Путин? Интервю на Цвети Петрунова със Сергей Лебедев, който от 2018 година живее в Германия.

Преди да се превърнете в един от най - четените модерни съветски създатели , като геолог изследвате земите на родината си в редица експедиции . Бихте ли довършили изречението Русия е земя на…

Русия в действителност е ничия земя.

Защо ?



Когато погледнете картата на Русия, първата асоциация е с нещо огромно, нещо широко и в множеството случаи в тази безкрайност индивидът липсва. Няма градове, пътища, цивилизация. До огромна степен историята е спряла и едно от най-трагичните неща на 20. век е, че Съветска Русия използваше тази безкрайност като кутия за еднократна приложимост, за боклуци, изпращаше хората в нищото, в места без история, единствено с чиста география, места, където хората просто изчезваха.

В тази връзка ще си разреша да ви изтъквам . Пишете : В страната , в която съм роден , безстрашието беше непоклатима идеологическа доктрина , която преминаваше като алена нишка през всички книги , филми и публикации във вестниците . Превърна ли се това дръзновение в боязън и безмълвие ?

Това мъжество и дръзновение е идеологическо, то беше и е на всички места в литературата, филмите. Но елементарният живот, жителите на Русия са напълно отдадени на страха, боязън от държавната конструкция, репресии, това е завещан боязън даже от прадедите им. Въпреки това на повърхността никой не демонстрира този боязън. Той е закоренен надълбоко в съзнанието, той те сковава да мислиш и действаш свободно. Това не може да бъде избегнато. Сталин е част от историята и следствията са забележими. Цели генерации са изгубени, моделите, открити по време на Съветска Русия, не свършват с нейния край. Те оставят дълготрайна диря във усещанията на обществото и това, което имаме в този момент, бих го нарекъл морална незаинтересованост. Тази морална незаинтересованост способства за този завещан боязън към страната.

Снимка: Редакторски екип

В книгите си постоянно вършиме паралели сред ерата на Сталин и ерата на Путин , за какво ?

Ако погледнем първо към по-младият представител на тази двойка, нашият президент е израснал и е получил образованието си в доста характерна система, а точно в системата на руската държавна сигурност. Нейната конструкция не е основана да обезпечи сигурност на хората, а да ги сплаши, репресира и да им донесе неустановеност. Тук доверието не е верният инструмент, а страхът, простичкият, бруталният боязън. Затова и мисля, че господин Путин в страстите си, в визиите си за света се уповава на този боязън, това е същински движещата мощ зад неговата политика. Той се пробва да продаде тези страхове и в сегашната среда на апетит, война и неустановеност - това работи. А нашата задача като жители на Русия е да не купуваме тези артикули. Да не купуваме този боязън.

Една година след началото на войната , този вторник водачът на Кремъл се изправи пред Федералното заседание на Русия . В речта си той употребява изречението „ Западът наложи тази война “ , в този момент ще ви покажа една фотография на 80 години , от 18.02.1943 по време на тирада на Гьобелс в Берлин , на постера откъм гърба написа „ Не забравяйте , че Англия стартира тази война с нас “ . В тази връзка какво Ви направи усещане от речта на Путин , успяхте ли да я изслушате деликатно ?

Да, съумях. В тази тирада нямаше заричане за бъдеще. Изобщо нямаше бъдеще, тъй като самите управници не знаят по какъв начин да обяснят на популацията какво се случва, каква е нашата цел, какво ще бъде бъдещето, всичко се върти в настоящия миг. Мисля, че по този метод обаче се основава лека вяра, че системата може да тръгне към своя крах, тъй като не можеш да насилиш хората да живеят в непрекъсната война, без да им обясниш, че има бъдеще.

А когато съветските жители гледат своя водач , от телевизионните екрани , до момента в който пият чай или водка , имат вяра ли му ?

Това е един от най-трудните въпроси, съгласно мен те се пробват да бъдат в две положения на мозъка по едно и също време. От една страна руснаците знаят, че не могат да се доверят на държавното управление, тъй като в множеството случаи, когато държавната Дума дава обещание нещо, те няма да го получат. Но в това време те се разпознават с Руската страна, с нейната форма, просвета. Така че съгласно мен те слушат по едно и също време в тези две положения: на доверие и на съмнение. Някак в течна, плаваща форма. Опитват се да убедят себе си, че тази тирада значи нещо, че е същинска, само че тя несъмнено е цялостна с агитация, няма нищо общо с всекидневието на жителите.

Защо обаче , съветският хайлайф даже не избира да бъде в тази плаваща форма и продължава отявлено да поддържа Путин ?

Руският хайлайф. Защото съветският хайлайф е артикул на 20-годишно дишане, доста характерно общо дишане. 20 години избор на най-лоялните, най-подкупните, най-мълчаливите, по този начин се оформи този хайлайф. За това време всеки с сериозно мислене измежду тях беше принуден да замълчи. Цялата допустима съпротива беше отстранена и в този момент тази група от коленичещи хора усещат, че плават на една лодка. Ясно схващат, че това, което вършат дружно, няма по какъв начин да бъде разбрано от интернационалния бизнес. Разбират, че в случай че изгубят властта, това ще бъде краят за тях. Мисля, че взеха поуките от Милошевич, който беше „ задоволително малоумен “ да изгуби изборите преди да бъде изпратен в Хага. Затова те просто ще държат тази лодка и няма да разрешат никакви избори, тъй като никой с изключение на обкръжението им няма да ги оправдае пред света.

Но все по - постоянно се приказва за промяна на самия Путин точно от този хайлайф , съгласно Вас това спекулации ли са , или по - скоро реалистично развиване в условия на боен спор ?

Не мога да дам точна преценка, само че едно нещо е несъмнено, сега, в който той изгуби властващата си позиция, Западът незабавно ще има опция да повдигне обвиняване против него, за всичко до момента, една стъпка в страни от президентския пост Путин ще се трансформира в никой. Неговата сигурност ще бъде сложена на масата и той схваща това съвършено.

В тази връзка , кой съгласно Вас би бил новият водач?

Големият проблем на руснаците е, че ние постоянно мислим в посока на водачи.

Кой тогава е верният път ?


Правилният път е да се мисли в посока на политически хрумвания, политически стратегии. Фокусирането върху един водач от единствено себе си е проблематично и рисково, тъй като има късмет идващият водач в последна сметка да следва даже по-яростно политиката на Путин. Големият проблем на Русия е какво е Русия. Да, тя е наречена Федерация, знаем че повече от 100 разнообразни народи, живеят под знамето на Руската Федерация, само че те не живеят като част от федерация, частично са някак поробени. Истинският въпрос е по какъв начин да се промени тази конструкция в нещо по-устойчиво за всички, като Европейския съюз, или парламентарно ръководство. Това е нужната посока за мен. Трябва да има система, която да стопира едноличните решения, а на 24 февруари 2022 нямаше такава.

Снимка: Редакторски екип

Причината да сте в София е новият Ви разказ „ Дебютант “ . В него разглеждате ролята на руските секрети служби и отравянето на Александър Литвиненко , Сергей Скрипал , . Тайните служби ли са същинските водачи в Русия ?

Да, мощно имам вяра на това. Ако погледнем мощните на деня, чисто като численост, от хиляда представители на съветското общество с високи позиции, огромна част от тях ще имат връзка с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) или други клонове на тайните съветски служби. Извън тази количествена извадка идва и параноичната визия за света, показана точно от членовете на тайните служби. Всички истории за проектите на Запада, всички истории за Украйна като зложелател на Русия, всичко това се учи в учебните заведения по загадка сигурност, а след това отива по каналния ред в естествените учебни заведения, телевизионните стратегии. Разбира се бруталният метод да използваш задкулисието в политиката се е открило като комерсиална марка на тези служби. И фактически в Русия всичко се върти към тях и това се усеща.

Може ли да се избегне този надзор ?



В края на 90-те започнаха да се откриват така наречен публични партийни бюрократи, които поеха контрола върху държавната Дума. Но за 10 години тези хора бяха последователно заместени от доближените на Путин, към този момент добре подготвени от тайните служби представители. Така безпроблемно действа този механизъм. Но в този момент мощно се надявам, след всичко, което се случва в Украйна, всички изгубени животи, цялата болежка - тези хора да изгубят престижа си измежду обществото. Единствено на това мога да се надявам.