Вдъхновението – откъде го черпим?
То ни прави разнообразни – по-силни, по-можещи, по-вярващи, по-устремени, по-дейни... то ни кара да вършим и даваме най-хубавото от себе си. То активизира вътрешни сили, за които даже не сме подозирали, открива ни нови, непознати даже за самите нас, страни. То ни прави повече, в сравнение с сме били и придава смисъл на всичко, което вършим. То е нашето Вдъхновение.
Можем да го открием на всички места, даже и там, където минимум сме очаквали. Ако притежаваме артистична душа, то е наш непрекъснат сателит в живота и на него изискуем това, което сме основали. Без него не би имало нито една ария, стих, филм или какъвто и да било тип изкуство. Зад великите произведения постоянно се крие по някоя муза, която в композиция с нужната доза въображение, „ ражда ” нещо велико...
В други случаи обаче нещата надалеч не са толкоз розови и колкото и да викаме вдъхновението на помощ, то по този начин и не се появява. Ако се занимаваме с писане да вземем за пример, стоим пред празния лист с часове, само че мозъкът ни не „ ражда ” нищо свястно – пишем и трием до безспир и се питаме къде отиде способността ни да подреждаме думите без изпитание, ей по този начин, на един мирис? Дали не сме се изчерпали и в случай че е по този начин, какво ще вършим?! Как ще продължим да вършим това, в което сме (били) добри…
Хората с креативен специалности евентуално са изпитвали най-малко един път това възприятие и са търсили своите способи да го преодолеят. Едно е несъмнено – принудително не става! Самообвиненията освен, че не оказват помощ, само че утежняват още повече обстановката, тъй като хабим силата си в неправилната посока. Затова, в случай че пред нас стои неотложна задача, която не можем да свършим, поради неналичието на ентусиазъм, а естеството й изисква да имаме такова, най-добре, вместо да прекарваме напразни дни и часове в несполучливи опити да си върнем изгубената муза, по-добре е краткотрайно да прекратим работата си, колкото и значима да е тя. Но не с цел да потънем в самосъжаление, а с цел да сменим посоката. Да отдъхнем и да се рестартираме. Да разтоварим мозъка и да презаредим духа си. Да потърсим вдъхновението оттатък ежедневните действия, които в действителност най-вероятно са довели до неналичието му.
Смяна на курса. Вместо да тъпчете на едно място, просто станете, преустановете това, с което се занимавате и се отдайте на нещо обичано – книга, забавен филм, разходка на чист въздух... или просто затворете очи в тишината и не мислете за нищо... Ако ви е мъчно да го извършите и да изключите изцяло тревожния си мозък, пробвайте се да си спомните кое ви е вдъхновявало преди...
Любовта като допинг. Има ли нещо по-вдъхновяващо от нея? Можете да почерпите ентусиазъм от обичания човек просто като се сгушите в прегръдките му и се отдадете на възприятията си, без да мислите. Много е евентуално тъкмо тогава да усетите по какъв начин приливът ви на сили се възстановява и имате предпочитание и тласък да си свършите всичката работа, че и от горната страна. Но не е наложително да сте влюбени, с цел да получите ентусиазъм – любовта може да помогне във всичките й измерения и форми – към децата, домашните любимци, околните, приятелите... даже в бездействието си можете да получите непредвидена доза ентусиазъм. Една прочетена фраза може да ви въодушеви да напишете цялостен разказ, едно самотно кученце на открито може да предизвика у вас желанието да основете фондация за отбрана на животните... един филм, книга или история от време на време могат по този начин да ви развълнуват, че да вземете значими решения, въодушевени от тях...
Каквото и да вършиме с вдъхновението си, не го губете! Защото то е оня живец в нас, който ни прави неповторими и придава смисъл. Откривайте го всеки ден в празната чаша от кафе, изрисувало странни форми по дъното, в красивите естествени картини, в на място изречените думи от безценен човек, в това, което създавате или сте основали... в откровения взор на децата, в безрезервната обич на майката...
И с цел да не се изчерпвате елементарно, правете доста и разнообразни неща! Бягайте (колкото можете) от рутината и навика, и най-малко един път седмично правете нещо ново и друго, с цел да придобиете по-широк взор върху света и непрекъснато да се обогатявате и обновявате. Наблюдавайте с необятно отворени очи всичко, което ви заобикаля и се случва към вас, виждайте тези невидими за другите знаци, тъй като не се знае от кое място ще изскочи някоя в действителност добра концепция. Може да не е тъкмо в офиса от 09.00 до 17.00 ч. (и по всяка възможност няма да е точно тогава, тъй като тези неща просто не стават по график и по поръчка), а когато сте надалеч от работната конюнктура, отдали сте се на занимания или сте се потопили в релаксиращата вана... може даже да се появи в сънищата ви.
Записвайте концепциите си. Ако забележите, че вдъхновението постоянно се появява в най-неподходящия за това миг, а когато целеустремено го търсите, от него няма и помен – решението е да държите на разположение бележник и химикал, с цел да запишете концепциите си по този начин, че да не ги забравите, когато ви трябват идващия път. Не го правете на хвърчащи листчета, тъй като рискът да ги загубите е огромен. Мда, в профил може и да изглеждате като „ странни птици ”, обикалящи неуместно с бумагите в ръка или виждащи в едно нищо и никакво леке популярен шедьовър, само че по този начин наподобяват нещата през погледа на създателя. Защото вдъхновението няма да се появи на вратата ви и да ви се показа, а ще ви плесне по челото, ще ви раздруса радикално и ще ви накара да извършите нещо, на което единствено вие сте способни и точно това му е скъпото. Вдъхновяващо е, нали?
Можем да го открием на всички места, даже и там, където минимум сме очаквали. Ако притежаваме артистична душа, то е наш непрекъснат сателит в живота и на него изискуем това, което сме основали. Без него не би имало нито една ария, стих, филм или какъвто и да било тип изкуство. Зад великите произведения постоянно се крие по някоя муза, която в композиция с нужната доза въображение, „ ражда ” нещо велико...
В други случаи обаче нещата надалеч не са толкоз розови и колкото и да викаме вдъхновението на помощ, то по този начин и не се появява. Ако се занимаваме с писане да вземем за пример, стоим пред празния лист с часове, само че мозъкът ни не „ ражда ” нищо свястно – пишем и трием до безспир и се питаме къде отиде способността ни да подреждаме думите без изпитание, ей по този начин, на един мирис? Дали не сме се изчерпали и в случай че е по този начин, какво ще вършим?! Как ще продължим да вършим това, в което сме (били) добри…
Хората с креативен специалности евентуално са изпитвали най-малко един път това възприятие и са търсили своите способи да го преодолеят. Едно е несъмнено – принудително не става! Самообвиненията освен, че не оказват помощ, само че утежняват още повече обстановката, тъй като хабим силата си в неправилната посока. Затова, в случай че пред нас стои неотложна задача, която не можем да свършим, поради неналичието на ентусиазъм, а естеството й изисква да имаме такова, най-добре, вместо да прекарваме напразни дни и часове в несполучливи опити да си върнем изгубената муза, по-добре е краткотрайно да прекратим работата си, колкото и значима да е тя. Но не с цел да потънем в самосъжаление, а с цел да сменим посоката. Да отдъхнем и да се рестартираме. Да разтоварим мозъка и да презаредим духа си. Да потърсим вдъхновението оттатък ежедневните действия, които в действителност най-вероятно са довели до неналичието му.
Смяна на курса. Вместо да тъпчете на едно място, просто станете, преустановете това, с което се занимавате и се отдайте на нещо обичано – книга, забавен филм, разходка на чист въздух... или просто затворете очи в тишината и не мислете за нищо... Ако ви е мъчно да го извършите и да изключите изцяло тревожния си мозък, пробвайте се да си спомните кое ви е вдъхновявало преди...
Любовта като допинг. Има ли нещо по-вдъхновяващо от нея? Можете да почерпите ентусиазъм от обичания човек просто като се сгушите в прегръдките му и се отдадете на възприятията си, без да мислите. Много е евентуално тъкмо тогава да усетите по какъв начин приливът ви на сили се възстановява и имате предпочитание и тласък да си свършите всичката работа, че и от горната страна. Но не е наложително да сте влюбени, с цел да получите ентусиазъм – любовта може да помогне във всичките й измерения и форми – към децата, домашните любимци, околните, приятелите... даже в бездействието си можете да получите непредвидена доза ентусиазъм. Една прочетена фраза може да ви въодушеви да напишете цялостен разказ, едно самотно кученце на открито може да предизвика у вас желанието да основете фондация за отбрана на животните... един филм, книга или история от време на време могат по този начин да ви развълнуват, че да вземете значими решения, въодушевени от тях...
Каквото и да вършиме с вдъхновението си, не го губете! Защото то е оня живец в нас, който ни прави неповторими и придава смисъл. Откривайте го всеки ден в празната чаша от кафе, изрисувало странни форми по дъното, в красивите естествени картини, в на място изречените думи от безценен човек, в това, което създавате или сте основали... в откровения взор на децата, в безрезервната обич на майката...
И с цел да не се изчерпвате елементарно, правете доста и разнообразни неща! Бягайте (колкото можете) от рутината и навика, и най-малко един път седмично правете нещо ново и друго, с цел да придобиете по-широк взор върху света и непрекъснато да се обогатявате и обновявате. Наблюдавайте с необятно отворени очи всичко, което ви заобикаля и се случва към вас, виждайте тези невидими за другите знаци, тъй като не се знае от кое място ще изскочи някоя в действителност добра концепция. Може да не е тъкмо в офиса от 09.00 до 17.00 ч. (и по всяка възможност няма да е точно тогава, тъй като тези неща просто не стават по график и по поръчка), а когато сте надалеч от работната конюнктура, отдали сте се на занимания или сте се потопили в релаксиращата вана... може даже да се появи в сънищата ви.
Записвайте концепциите си. Ако забележите, че вдъхновението постоянно се появява в най-неподходящия за това миг, а когато целеустремено го търсите, от него няма и помен – решението е да държите на разположение бележник и химикал, с цел да запишете концепциите си по този начин, че да не ги забравите, когато ви трябват идващия път. Не го правете на хвърчащи листчета, тъй като рискът да ги загубите е огромен. Мда, в профил може и да изглеждате като „ странни птици ”, обикалящи неуместно с бумагите в ръка или виждащи в едно нищо и никакво леке популярен шедьовър, само че по този начин наподобяват нещата през погледа на създателя. Защото вдъхновението няма да се появи на вратата ви и да ви се показа, а ще ви плесне по челото, ще ви раздруса радикално и ще ви накара да извършите нещо, на което единствено вие сте способни и точно това му е скъпото. Вдъхновяващо е, нали?
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ