Чудните военни машини: Странният морски камуфлаж
То не е тъкмо военна машина, а метод за маскиране на корабите по време на Първата международна война, който считаме вся отново за необикновен. Британците назовават този камуфлаж „ Dazzle Painting “, а американците „ Razzle Dazzle “. Той трансформира корабите от просто сиво корито в ярки, цветни шедьоври на кубизма. Британците, американците и французите употребяват този камуфлаж и той става много известен измежду военноморски сили през ПСВ. Очевидците постоянно остават без коментар пред крещящите цветове на корабите, които, минавайки в ескорт, несъмнено са създавали много живописна панорама.
Олимпик, сестриният транспортен съд на Титаник, в камуфлаж, до момента в който служи в ПСВ от септември 1915
Целта на това пребоядисване обаче не с артистичен темперамент. През годините се вършат голям брой опити за маскиране на корабите, тъй че да не се виждат от немските „ подводни лодки “ (u-boat), които потапят съдовете на съдружниците в непредвидени количества и с тревожна скорост. Но макар непрекъснатото експериментиране на нови и нови способи за прикриване на корабите, никой от тях не е сполучлив поради непрекъснатите промени в небето, водата и въздуха.
Сравнение сред два идентични кораба: единият с камуфлажа, а другия – без
Един проницателен английски офицер на име Норман Уилкинсън обаче предлага друг метод: да се употребяват линии с разнообразни дебелини, дължини, ъгли и по този начин нататък, не с цел да се прикрие кораба, а с цел да е по-трудно на съперника да дефинира посоката му на придвижване, скоростта и размера. По време на Първата международна торпедата след изстрелване са плували единствено по права линия, тъй че капитаните на подводниците би трябвало да се прицелят в корабите, преценявайки на око дистанцията, скоростта и посоката им, с цел да попадне торпедото в задачата. Рисунките по корабите вършат курса им сложен за установяване и надлежно работата на командирите ставала по-трудна.
…
За съжаление… не са известни цветни фотоси на камуфлажираните военни кораби. Тази процедура стопира, когато подводниците стартират да получават съответна помощ от въздуха, а по-късно – и с развиването на радарните технологии.
