Историк със сензационна версия за изчезналата гробница на Александър Македонски
Тленните остатъци на Александър Македонски се намират във Венеция в събора „ Сан Марко “. Такава догадка показа английският фен историк Андрю Чаг – създател на книгата „ В търсене на гробницата на Александър Велики”.
Гръцките археолози са уверени, че царят е заровен в Александрия в Египет – предходната година там откриха неговата скулптура.
За гибелта на Александър Македонски има разнообразни версии.
След насилственото си завръщане от тежкия поход в Индия Александър се открил в столицата на антична Персия Вавилон. Изтощените от непрекъснати войни македонци се разбунтували. Според свидетелства на очевидци, великият военачалник пирувал в продължение на два дни, пиейки неразредено вино. Накрая изпил един огромен бокал на екс, след което извикал мощно като при удар. Отнесли го полумъртъв в постелята му.
Александър бил малтретиран от болки и дори изискал да му дадат меч, с цел да постави завършек на страданията. Състоянието му се влошило, мъчели го тресчица, жадност и халюцинации. На шестия ден към този момент не бил в положение да приказва, а единствено движел ръцете си. На тринадесетия ден – 11 юни 323 година пр.н.е., царят умрял на 32-годишна възраст.
За страдание, не всички трудове, свързани със гибелта му, са се запазили, само че все пак събитията са добре документирани. Все отново и до през днешния ден остава мистерия повода за гибелта му. Основната версия, поддържана и от майка му Олимпия, е, че Александър е бил токсичен съзнателно.
През годините учени акцентират разнообразни доводи в поддръжка на тезата за отравяне, само че има учени, които считат, че гибелта на императора е разследване от заболяване и раняване.
Съществува още една догадка, съгласно която той не е умрял, а просто е изпаднал в кома. Свидетелствата сочат, че шест дни след гибелта на Александър, тялото му не е имало признаци на разложение, което е признато като доказателство за божествения му генезис.
Балсамираното тяло на царя е сложено в стъклен, а съгласно други свидетелства, в златен ковчег, цялостен с мед. По традиция, той е трябвало да бъде откаран в родната си Македония (на територията на днешна Гърция), само че самият Александър Македонски е завещал да бъде заровен в Египет.
Най-вероятното място на гробницата му е градината Шалалат в центъра на Александрия. Миналата година по време на разкопки там беше открита антична мраморна скулптура на императора. Експедицията работи там към този момент 21 години, като упорството на учените е изцяло разбираемо – откриването на гроба на Александър Велики ще стане международна сензация.
Британският физик и фен историк Андрю Чаг изследва в продължение на години историята на Александър Македонски. Според него, саркофагът в Британския музей, донесен от египетския храм на фараона Нектанеб II и надгробната плоча в катедралата „ Сан Марко” във Венеция са част от гробницата на Александър.
Според Чаг, в празния саркофаг на Нектанеб II е сложено тялото на монарха, което е изпратено по-късно в Александрия. През XVI век венециански търговци са внесли надгробния камък в Италия дружно с останките на, както са си мислели, християнския светец Марк. В края на XVIII празният още веднъж саркофаг е открит от учените на Наполеон.
Английският откривател счита, че не е изключено мощите на св. Марк, които се намират в катедралата във Венеция, в реалност да принадлежат на Александър Македонски. За страдание, антрополозите не могат да потвърдят или отхвърлят версията, защото църквата забрани да се прави експертиза.
Гръцките археолози са уверени, че царят е заровен в Александрия в Египет – предходната година там откриха неговата скулптура.
За гибелта на Александър Македонски има разнообразни версии.
След насилственото си завръщане от тежкия поход в Индия Александър се открил в столицата на антична Персия Вавилон. Изтощените от непрекъснати войни македонци се разбунтували. Според свидетелства на очевидци, великият военачалник пирувал в продължение на два дни, пиейки неразредено вино. Накрая изпил един огромен бокал на екс, след което извикал мощно като при удар. Отнесли го полумъртъв в постелята му.
Александър бил малтретиран от болки и дори изискал да му дадат меч, с цел да постави завършек на страданията. Състоянието му се влошило, мъчели го тресчица, жадност и халюцинации. На шестия ден към този момент не бил в положение да приказва, а единствено движел ръцете си. На тринадесетия ден – 11 юни 323 година пр.н.е., царят умрял на 32-годишна възраст.
За страдание, не всички трудове, свързани със гибелта му, са се запазили, само че все пак събитията са добре документирани. Все отново и до през днешния ден остава мистерия повода за гибелта му. Основната версия, поддържана и от майка му Олимпия, е, че Александър е бил токсичен съзнателно.
През годините учени акцентират разнообразни доводи в поддръжка на тезата за отравяне, само че има учени, които считат, че гибелта на императора е разследване от заболяване и раняване.
Съществува още една догадка, съгласно която той не е умрял, а просто е изпаднал в кома. Свидетелствата сочат, че шест дни след гибелта на Александър, тялото му не е имало признаци на разложение, което е признато като доказателство за божествения му генезис.
Балсамираното тяло на царя е сложено в стъклен, а съгласно други свидетелства, в златен ковчег, цялостен с мед. По традиция, той е трябвало да бъде откаран в родната си Македония (на територията на днешна Гърция), само че самият Александър Македонски е завещал да бъде заровен в Египет.
Най-вероятното място на гробницата му е градината Шалалат в центъра на Александрия. Миналата година по време на разкопки там беше открита антична мраморна скулптура на императора. Експедицията работи там към този момент 21 години, като упорството на учените е изцяло разбираемо – откриването на гроба на Александър Велики ще стане международна сензация.
Британският физик и фен историк Андрю Чаг изследва в продължение на години историята на Александър Македонски. Според него, саркофагът в Британския музей, донесен от египетския храм на фараона Нектанеб II и надгробната плоча в катедралата „ Сан Марко” във Венеция са част от гробницата на Александър.
Според Чаг, в празния саркофаг на Нектанеб II е сложено тялото на монарха, което е изпратено по-късно в Александрия. През XVI век венециански търговци са внесли надгробния камък в Италия дружно с останките на, както са си мислели, християнския светец Марк. В края на XVIII празният още веднъж саркофаг е открит от учените на Наполеон.
Английският откривател счита, че не е изключено мощите на св. Марк, които се намират в катедралата във Венеция, в реалност да принадлежат на Александър Македонски. За страдание, антрополозите не могат да потвърдят или отхвърлят версията, защото църквата забрани да се прави експертиза.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ