Планът за възстановяване и влизането в еврозоната са път към пълна зависимост, смята Григор Сарийски
Тласкането на България към еврозоната е план, който се движи от много години. Идеята, е че когато вкарате страна от Европейски Съюз в еврозоната, оттова насетне заключвате опциите за излизане на тази страна. Все още подобен вид не се разисква, само че не е изключено след 5 или 10 години в Европейски Съюз нещата да станат толкоз нетърпими, че да се наложи да се разиска подобен вид.
Това съобщи в предаването Студио Actualno Григор Сарийски, доцент от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките.
Примерът Гърция за Сарийски
Вероятно си спомняте какво се случи, когато гърците направиха референдума за така наречен " ненавиждан дълг " - отпускани от западните банки средства, с ясното схващане, че те няма по какъв начин да бъдат върнати. И когато заемите станаха необслужвани, кредиторите започнаха да натискат за разпродажбата на активи, в това число плажове, острови и така нататък
После задълженията бяха преструктурирани и огромна част бяха поети от Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и други Гърците не бяха съгласни с цялата тази финансова измама, само че техният глас на референдума не беше чут. Поради простата причина, че техните пари са заключени в ЕЦБ. Когато влезете в еврозоната вие нямате самостоятелна валута и не може да вземате никакви самостоятелни решения.
Какво ни носи Плана за възобновяване и резистентност съгласно Сарийски?
Целта му е по-голяма европейска интеграция, която да стане необратима. В момента има спорове точно със страните отвън еврозоната. Това са страни като Полша, Чехия, Унгария. Все по линия на неща, с които техните жители не могат да се съгласят. Налагането на тези правила се маскира като " господство на закона " и така нататък, само че всички знаем защо става дума.
Съвсем естествено е, че когато имате финансовите лостове да принудите тези страни да одобряват въпросните решения, става доста по-лесно. Затова и натискът върху тях е значителен, въпреки и не в очевидна форма, да влязат в еврозоната. Тъй като не са в еврозоната върху тях се упражнява и различен напън - на Унгария и Полша стопираха първия транш от парите по проектите за възобновяване. Реалното възобновяване е единствено в името на проекта. Там не става дума за възобновяване на стандарт на живот, на потреблението във типа, в който сме го имали до момента и така нататък
Дори в противен случай. Естествено е, че когато увеличите каузи на възобновимите източници, ще имате по-скъпа сила и много по-ограничено произвеждане. Ще има и по-високи цени и по-ограничено ползване. Когато кранчето ви стои в Брюксел, а Европейска комисия може да взема решение по кое време да получите транш или пък не, този финансов лост да бъде употребен с мотив и без мотив. Достатъчно е да видите бележките, които ни изпрати преди месеци Европейска комисия. Там има такива неща от вида, че в Плана за възобновяване не е планувано ясно стъпките, които ще бъдат ориентирани към гарантиране на джендър правата, тези на малцинствата и каквото още се сетите.
На второ място като приказваме за " колосалната сума ", която ще получим. Ами единствено направете сметка, че за следващата година бюджетът ни ще бъде от порядъка на 50 млрд.лв. А по Плана за възобновяване ще получим 13 млрд.лв. и то до 2025г. Като го разпределите по обособените години, ще видите, че сумата е оскъдна. Пада се жестоко по 2.5 млрд.-3 млрд.лв. на година. Но казуса е, че против тези пари, Брюксел ще може да ни постанова каквито си желае условия.
Другото неприятно е, че в този проект виждаме запазването на оня принцип - плановото начало. Да вземем едни пари и да ги похарчим за каквото си желаеме. Ако тези пари от Брюксел вършеха някаква работа, България щеше да има най-хубавото земеделие в района. В Програмата за развиване на селските райони финансирането е доста съществено. Става обаче тъкмо противоположното. Просто поради този принцип - да вземем парите и да става каквото ще. Подпомагането е на единица повърхност, засява се с рапица, царевица и други неща, които съвсем сами се гледат. Оттам насетне когато получим парите от Брюксел не ни интересува какво става с останалите неща, които българина би трябвало да постави на трапезата. Какво става с ябълки, круши, репички? Само 2% от репичките са локално произвеждане, а останалото е импорт. Когато се разноските по магазините, можете да видите вредите от това финансиране по земеделските стратегии. Същото нещо ще стане и с Плана за възобновяване, просто резултатите ще ги виждаме с известно забавяне. Поради тази причина сега може да върви тази рекламна акция, че ние ще вземем едни пари от Брюксел и ще се възстановим. Няма нищо такова, приключи той.
Още от ИНТЕРВЮ:
Това съобщи в предаването Студио Actualno Григор Сарийски, доцент от Института за стопански проучвания на Българска академия на науките.
Примерът Гърция за Сарийски
Вероятно си спомняте какво се случи, когато гърците направиха референдума за така наречен " ненавиждан дълг " - отпускани от западните банки средства, с ясното схващане, че те няма по какъв начин да бъдат върнати. И когато заемите станаха необслужвани, кредиторите започнаха да натискат за разпродажбата на активи, в това число плажове, острови и така нататък
После задълженията бяха преструктурирани и огромна част бяха поети от Европейската централна банка (ЕЦБ), Международния валутен фонд (МВФ) и други Гърците не бяха съгласни с цялата тази финансова измама, само че техният глас на референдума не беше чут. Поради простата причина, че техните пари са заключени в ЕЦБ. Когато влезете в еврозоната вие нямате самостоятелна валута и не може да вземате никакви самостоятелни решения.
Какво ни носи Плана за възобновяване и резистентност съгласно Сарийски?
Целта му е по-голяма европейска интеграция, която да стане необратима. В момента има спорове точно със страните отвън еврозоната. Това са страни като Полша, Чехия, Унгария. Все по линия на неща, с които техните жители не могат да се съгласят. Налагането на тези правила се маскира като " господство на закона " и така нататък, само че всички знаем защо става дума.
Съвсем естествено е, че когато имате финансовите лостове да принудите тези страни да одобряват въпросните решения, става доста по-лесно. Затова и натискът върху тях е значителен, въпреки и не в очевидна форма, да влязат в еврозоната. Тъй като не са в еврозоната върху тях се упражнява и различен напън - на Унгария и Полша стопираха първия транш от парите по проектите за възобновяване. Реалното възобновяване е единствено в името на проекта. Там не става дума за възобновяване на стандарт на живот, на потреблението във типа, в който сме го имали до момента и така нататък
Дори в противен случай. Естествено е, че когато увеличите каузи на възобновимите източници, ще имате по-скъпа сила и много по-ограничено произвеждане. Ще има и по-високи цени и по-ограничено ползване. Когато кранчето ви стои в Брюксел, а Европейска комисия може да взема решение по кое време да получите транш или пък не, този финансов лост да бъде употребен с мотив и без мотив. Достатъчно е да видите бележките, които ни изпрати преди месеци Европейска комисия. Там има такива неща от вида, че в Плана за възобновяване не е планувано ясно стъпките, които ще бъдат ориентирани към гарантиране на джендър правата, тези на малцинствата и каквото още се сетите.
На второ място като приказваме за " колосалната сума ", която ще получим. Ами единствено направете сметка, че за следващата година бюджетът ни ще бъде от порядъка на 50 млрд.лв. А по Плана за възобновяване ще получим 13 млрд.лв. и то до 2025г. Като го разпределите по обособените години, ще видите, че сумата е оскъдна. Пада се жестоко по 2.5 млрд.-3 млрд.лв. на година. Но казуса е, че против тези пари, Брюксел ще може да ни постанова каквито си желае условия.
Другото неприятно е, че в този проект виждаме запазването на оня принцип - плановото начало. Да вземем едни пари и да ги похарчим за каквото си желаеме. Ако тези пари от Брюксел вършеха някаква работа, България щеше да има най-хубавото земеделие в района. В Програмата за развиване на селските райони финансирането е доста съществено. Става обаче тъкмо противоположното. Просто поради този принцип - да вземем парите и да става каквото ще. Подпомагането е на единица повърхност, засява се с рапица, царевица и други неща, които съвсем сами се гледат. Оттам насетне когато получим парите от Брюксел не ни интересува какво става с останалите неща, които българина би трябвало да постави на трапезата. Какво става с ябълки, круши, репички? Само 2% от репичките са локално произвеждане, а останалото е импорт. Когато се разноските по магазините, можете да видите вредите от това финансиране по земеделските стратегии. Същото нещо ще стане и с Плана за възобновяване, просто резултатите ще ги виждаме с известно забавяне. Поради тази причина сега може да върви тази рекламна акция, че ние ще вземем едни пари от Брюксел и ще се възстановим. Няма нищо такова, приключи той.
Още от ИНТЕРВЮ:
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ