Тит Ливий (Titus Livius, 59 пр.Хр. - 17 сл.Хр.) е

Тит Ливий (Titus Livius, 59 пр.Хр. - 17 сл.Хр.) е измежду най-знаменитите древноримски историци, живял и творил по време на Златния век. Автор е на отчасти съхранения фундаментален труд от 142 книги „ Ab Urbe Condita Libri “, описващ основаването и историята на Рим, негово дело са историко-философски разговори и риторически творби в епистоларна форма. Ливий пишел на ослепителен и разказвателен латински език, употребявайки майсторски художествени способи и изграждайки увлекателно изложение. Той е първият римски историк, който не бил нито държавен деятел, нито взел участие в ръководството на обществото, и без значение от близкото си другарство с императора Октавиан Август, можел свободно да показва своите политически възгледи. Ливий извоювал славата си на най-влиятелен римски историк още в античната ера и я удържал до XIX век, когато оценката върху неговите съчинения била преразгледана - поради съществени дефекти свързани с източниците му и пристрастеността на създателя към стилистичното в ущърб на исторически достоверното.

(Titus Livius, 59 пр.Хр. - 17 сл.Хр.)

Не ни е по силите да понесем нито личните си пороци, нито лековете за тях.

При смъртна заплаха и едвам тлееща вяра, най-дръзките ограничения са и най-печелившите.

В това се състои и главната изгода, и най-хубавият плод от познанството с отминалите събития – че виждаш всевъзможни поучителни образци, обрамчени от величественото цяло; тук и за себе си, и за страната откриваш кому да подражаваш, и отново тук – кое да избягваш; безславни начала, незнаен край…

Колкото по-малко боязън изпитваш, толкоз по-малка е заплахата.

Опасността е в забавянето.

Където няма предумисъл, там няма и виновност.

По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай.

Развръзката на огромните каузи постоянно зависи от дребните.

Приятелството би трябвало да е безсмъртно, а враждата - смъртна.

Няма нищо по-презряно от мнението на тълпата.

По-лесно е да порицаеш, в сравнение с да поправиш.

Надеждата за победа ни доближава към победа, увереността в успеха ни лишава от нея.

Оказаното доверие всекидневно изисква в отговор честност.

Най-страшното оръжие – това е суматохата.

Ако не бързаш, то ще видиш всичко ясно и отчетливо, в прибързаността си човек работи сляпо и неблагоразумно.

Нито едно закононарушение не може да има законово съображение.

Понякога по-голямата част побеждава по-добрата.

Хората плашат другите, с цел да не се изплашат сами.

Мъжът и вождът не пропущат щастливия случай и го подчиняват на своя план.

Източник:
Изображение: Livy, Titus Livius, (born 59/64 BC, Patavium, Venetia - died AD 17, Patavium), commons.wikimedia.org