Градове за хора, не за автомобили: Кметът на Тирана Ерион Велиай пред Dir.bg и 3E-news
Тирана има мощните упоритости да става все по-привлекателно място за вложения, модерни IT решения, а младежите ще могат да упражняват своите цифрови умения в Пирамидата. Освен това не е нужно да се влагат доста пари в зелени политики, значимо е да стартираме с дребните стъпки като засаждането на дървета, показа още Велиай.
- Г-н Велиай , от доста години Албания се пробва да се впише в политиките на Европа от 21 век. Вие в този момент се пробвате да въвеждате зелените европейски политики. Не е ли този преход прекомерно внезапен и сложен за страната и столицата?
- По начинa, по който го виждам аз, е да вършим нужното, не тъй като е европейска политика и някой в Брюксел ни го подрежда. Смятам, че би трябвало да го вършим, тъй като верните неща оказват помощ на хората. Така че зелените технологии, прекосяването към потребление на електрически превоз и повече пешеходни зони са верните неща за извършване. С или без изявления или заявления от Брюксел, ние бихме траяли тези политики. Също по този начин, в нашата философия, това не обвързвано с задачата да присъединение към Европейски Съюз като дестинация. Ние сме в Европа с или без участие. И би трябвало да се държим като цивилизована страна, живееща в мир с природата.
И ние осъзнаваме, че късно стъпихме на тази сцена - Албания бе най-изолираната страна с тежки моменти през 90-те години на прехода от комунизъм към народна власт и капитализъм. Но мисля, че съумяваме да настигнем другите доста бързо и в случай че първоначално бе възмездие против природата, като част от системата, тъй като всичко бе владеене на партията. Включително горите, колите, тв приемниците... И комунистическата партия бе единствения притежател на публични богатства.
Тогава хората схванаха, че рязането на дървета или унищожаването на речните корита е тип вендета към системата, без да осъзнават, че партиите идва и си отиват, режимите се сменят, окупаторите също си отиват. Но дърветата остават постоянно тук. Както и реките ще са в коритата си вечно. В този смисъл в този момент търсим мир с природата и наваксваме бързо, от време на време без да е нужно да се вършат скъпи промени. Например да помолим децата да посадят дървета за рождените им дни като метод да отпразнуват тази зелена прегръдка. Това е метод освен метафорично да се изградят назад корените към природата в града, само че и чисто физически. Едно дърво може да живее почти колкото трае човешкия живот - към 100 година И тези деца щом засядат дърво то те сигурно няма да отрежат друго. И сигурно ще усещат по собствен друг метод града. Не единствено като пространство, ръководено от кмета, ами като място, на което те имат своите корени. Така че част от самодейностите ни са релативно евтини - не е нужно градът да закупи всичките му нужни дървета. И даже за страни, които късно стартират своите зелени политики и не са супер богати, само че имат предпочитание да настигнат другите, какъвто е казусът с Албания и Тирана в частност, считам, че е допустимо. Въпрос на взимане на верните решения е, и да ни води здравия разсъдък, а не концепцията да пускаме публични поръчки за скъпи джаджи.
- Значи методът на мисленето ви е основата на огромния напредък, който има столицата. Начинът на мислене на обществото, на децата, на кмета?
- Вижте, значимо е да ме разберете. В моята работа би трябвало да е ясно, че задачата не е да лъжеш всички, а е да служиш на всички. И да, от време на време някои хора не утвърждават това - някой е построил противозаконен път, а той би трябвало да бъде предаден на обществото, при него да се сътвори парк и да има павилиони да вземем за пример. Тогава се основава дискусия по въпроса, несъмнено. Заради това е противоречива и работата ми. Но постоянно си подсещам, че работата не е, с цел да се харесва на всички, а с цел да служи на всички. Тогава към този момент сменяш мирогледа си - започваш към този момент да не се тревожиш дали това са популистките решения, а дали са верните решения - тези които да устояват на теста на времето. Понякога в случай че обявиш, че ще създадеш площад без коли на него, то има миг на нервност. Но тогава би трябвало да тренираш себе си, че постоянно има една шумна дребна част от обществото, която е съперник на концепцията. Но в случай че това е вярното решение, ти го обясняваш на всички. Понякога даже използваш и нетипични бранители на концепцията, като децата да вземем за пример. Те идват и употребяват мястото, дават му ново значение, а освен колите да минават през него. И в последна сметка най-важният въпрос е: " Защо построяваме градове? ". От зората на времето, от античността до наши дни. Ние сътворяваме градове за хората, не ги строим за конете или колите в този момент. Хората тук идват, с цел да живеят добре. И в този смисъл щом към този момент имаш тази социална и екологична настройка, можеш да вземеш сложните решения. И мисля, че нашият триумф в Тирана е главно стимулиран от това да не използваме обособените публични групи, с цел да ги интервюираме какво е най-добре да се направи. А да сме сигурни, че сме въвели най-хубавото решение и след това може да попитаме хората какво мислят за него. Това е цялостна смяна на метода на мислене при модерната политика, съгласно мен.
- Може ли сходен метод да бъде препоръчан и в други столици - да вземем за пример на кмета на София или на други български градове? Може вашето мнение бъде добре възприето тук.
- Участвам в редица асоциации на общините. И считам, че не е нужно да си приключил докторска степен на образованието си, с цел да вършиш част от тези мероприятия. А и не е нужно да си постоянно кмет. Дори и най-некомпетентният кмет на света може да посади дървета. А това е основата. Дори сега виждам зад вас улицата в София, на която елементарно може да се засадят дървета. А те в последна сметка ще намалят и температурата в тъдява, а това дава опция да е надалеч по-приятно да се стои на открито. Дори в този момент има опити това да се показа като огромна иновация, само че забравяме, че в последните 2 милиона години хората са се държали природосъобразно, като другите същества. Птиците летят, рибите плуват, а хората нормално се разхождат. Едва в последните 100 години хората за сложени в кутии, наречени коли. Така че това не е иновация, а е нещо, което хората са правили милиони години. И считам, че повторното разкриване на топлата вода изобщо не е гениална концепция, а е нещо което постоянно сме правили. Обикновено мъжете са били ловците, а и е доста по-приятно да ловуваш в гора със сенчести места, в сравнение с в пустинята, измежду жегата. Така че част от базовите знания за това по какъв начин човечеството е оживяло през другите столетия и по какъв начин хората са структурирали публичния си живот. Докато се цивилизоваме виждаме по какъв начин след Втората международна война изключително, към този момент има една голяма промишленост, която създава кораби, самолети и танкове и към този момент се вършат коли. И внезапно поставихме колите в епицентъра на цивилизацията ни. И това отнемане към момента не е минало. Смятам, че кметовете освен на България, само че и в Латинска Америка, в Африка на всички места... Имам добър другар кмет на Килимани в Мозамбик. И откакто той може да подтиква напредването с велосипед, явно не приказваме за сложни за взимане решения. Той въпреки всичко не е богат кмет. И в този смисъл мисля, че е ясно, че би трябвало да се разбере едно: никой в този момент не създава ток от въглища тук, вътре в София. Очевидно, че главният замърсител са колите и това наше отнемане към използването на коли на къси дистанции. В този смисъл карането на велосипед, политиките за поддръжка на децата и да се взима поради тяхното мнение в публичните политики са значими. Ние имаме Детски общински съвет дори. Защото в случай че се тревожиш единствено за идващите избори, ще изгубите идващото потомство. Но в случай че се притеснявате за идващите след нас, то може евентуално да спечелите освен идващите избори, само че доста по-късно. Много зависи по какъв начин поставяте нещата на масата - в случай че мислите за хората, навършили пълноправие и по-големи, то мислите единствено за идващите избори. Но в случай че мислите за децата, то създавате главните на град, който ще продължи да се развива, с нововъведения, даже и вие да не сте кмет към този момент.
- Значи в този момент е времето на децата да основат нова визия за Тирана?
- Какво споделят в Америка - you have to put your money where your mouth is (израз означаващ, да се вложат средства, с цел да се усъвършенства дадена неприятна обстановка, а не просто да се приказва за подобряването й, бел. ред.). Тоест в случай че казваш проблемите с имената им, то би трябвало да обясниш и къде е бюджетът ти за справяне с тях. Затова ние взехме решение да спазим обещанията си и отдадохме най-хубавите места от общинските недвижими парцели за детски действия. Например за паркове и площадки. И по този начин Пирамидата на Тирана (сграда в центъра на града, някогашен комунистически музей, бел. ред.), която е основен детайл от комунистическата носталгия по тогавашния водач, в този момент се трансформира в най-голямата академична институция за деца и младежи до 18 години. Там децата мога да се учат на шифроване, на работа с изкуствен интелект и нововъведения, както и да се забавляват на гейминг платформи. Тоест това, което казваш би трябвало да кореспондира с това, което правиш. А в нашия случай, освен бюджетът, само че и даването на части от инфраструктурата, където 5000 деца и младежи месечно може да се отидат на прелестно място, което от място прославящо изолацията, в този момент се трансформира в място, прославящо отварянето към света.
И от място, на което се почиташе един деспот, в този момент децата честват. И това е значимо и в преносен проект, че води до промени в града.
- Това звучи повече от отлично. Но по какъв начин възприемат смяната и другите хора? И даже тези, които подлагат на критика политиките и си желаят назад колите. Как жителите могат да оказват помощ в подобряването на градската среда?
- Важно е по какъв начин се конструират стратегиите. Докато идвах от летището към конференцията Green Week 2023 видях част от остарялата инфраструктура. При нас, при обновяването на част от тези блокове и жилища, установихме, че те бързо биват изподраскани с графити от вандали. А и на хората не им пукаше, тъй като градът вършеше тази работа. Тогава променихме схемата за поддръжка и казахме: " Разделяме разноските за възобновяване на половина: 50% от средствата ще идват сдружението на притежателите на живеещите в постройката, а другата част ще е на общината ". След това решаваме дали да се прави термоизолация, да се постави ли асансьор или пък слънчеви панели... Но когато хората платят най-малко малко и знаят, че са съсобственици в това начинание, инвестицията не се поругава, а се резервира. Защото това е влагане на живеещите също. Така че не става дума единствено за обучение и заповеди към хората да вършат обещано нещо. То е и за основаване на механизъм, при който хората се замислят и споделят: " Не, почакай. Не унищожавай това, тъй като не е на общината. Аз съм взел участие в изработката му. Не е смешно да рисуваш свастики по постройката ми, която туко-що обновихме ". И по този начин разбираш, че обществените вложения могат да имат дълъг живот, когато хората вземат участие, в това число и със личен бюджет. А пък настрана се опитваме да сътворяваме зелени пътеки сред другите публични места и даваме концепциите си какво бихме построили там. И както във всеки огромен град, всички споделят: " Аз не желая това в задния ми двор ". И това е единствено метафора, тъй като този двор е друга частна благосъстоятелност, и нейният собственик има конституционно права да я развива. Или пък е общинска благосъстоятелност и тогава този обект е за всички, освен за обичащите зелените поляни или баскетболните стадиони. Винаги ще има някой неудовлетворен, че до блока му има игрище и е шумно. Не можеш да направиш всички щастливи. Но в политиката имаш потребност единствено от 50% + 1. Не ти трябват всички. А и получаваме този тип поддръжка. А ние имаме този тип поддръжка.
Хората обичат смяната. Особено по време на предизборната акция. Ако попитате хората тогава: " Кой желае смяна? ", то То всички незабавно се съгласяват и я желаят. Но откакто те изберат и попитате още веднъж същите хора: " Кой желае да стартира смяната? ". Тогава всички споделят, че " смяната е добре, само че започни ти първи, тъй като при мен е малко комплицирано ". Така че хората обичат смяната, когато не би трябвало те да я извършат. Много мъчно е да промениш себе си. И е доста значимо това да се осъзнае и в политиката: смяната звучи доста привлекателно за всички, всеки желае да има общо с новостите, само че не и да е първи, който да се промени. Важно е да се разбере това: смяната е инкрементален (стъпков, бел. ред.) развой. И хората, без значение дали го харесват или не, би трябвало да го одобряват.
- Вече завоювахте Европейската премия за градско публично пространство за 2018 година Какво да чакаме отсега нататък?
- Следващата ни концепция е трансформацията на Пирамидата. Тя е приключена като постройка и е отлично архитектурно създание. Сега с група холандски архитекти преобразуваме пространството. През септември - октомври ще бъде още веднъж цялостна с живот, в този момент инсталираме оборудването и сървърите. И считам, че това е почтено освен за архитектурна премия, само че и като идея на това по какъв начин една толкоз омразна преди постройка в този момент може бъде привлекателно място в града. Имаме и други хрумвания - тази година Тирана е европейската столица на спорта и даже и в спортната инфраструктура променихме нещата. Тирана е един от дребното градове, където стадионът е в сърцето на града. И има хубав хотел в кулата вътре в стадиона. В началото хората бяха истерични, тъй като счита, че стадионът би трябвало да бъде в края на града и да е особено за тази цел. Но цените на парцелите в града са високи. Не може да си позволиш да имаш пространство, което не използваш шест дни от седмицата и да се цялостни единствено за 90 минути в един от дните. И нашата идея беше да забележим по какъв начин може да имаме стадион и 5-звезден хотел в Тирана. А дружно с него вътре е и Lufthansa Industry Solutions, която е софтуерната компания на авиоператора и там се правят софтуерни интервенции за групата Star Alliance. В момента там има и център за израстък??, който ще бъде изместен в Пирамидата. Отделно има питейни заведения, нощни заведения, заведения за хранене, радиостанции и част със зеленина за хората. Така че стадионът не е центъра на това към този момент. Зеленото място е просто аксесоар към икономическата действителност и по този начин използваме територията 24/7. Включително и за футболни мачове през уикенда.
- Може ли да се каже, че Тирана ще бъде идващото желано място за туристите от Европа?
- Тирана към този момент е такова място. Вижте, ненапълно имаме и шанс. Защото хората отиват в Париж, Лондон и Рим с високи упования - дали ще е доста горещо или времето ще е непредвидимо, или даже че хората не приказват британски или вашия език. А откакто имаш високи упования в последна сметка се разочароваш. Хората идват в Тирана с ниски упования. И незабавно щом схванат, че могат да хапват и пийват като в Италия и то на една трета от цената, с положителни услуги и топ инфраструктура. Тогава моята работа е много по-лесна спрямо кмета при Акропола или до Колизеума. Така че туристите остават с голяма изненада към по-добро при визитата. И това е нашето преимущество - хората идват на място, което се развива, изпълнено е с сила и е витално. А също по този начин се опитваме да създадем града и център за редица европейски действия. Миналата година бяхме европейската столица на младежта, в този момент сме на Европейска столица на спорта. Следващата година ще председателстваме B40 (Balkan 40 - Balkan Cities Network) - мрежа на кметовете от Балканите. Това също са част от уменията на нашата администрацията да доведем сходни събития тук.
И щом хората захапят въдицата е мъчно да се откажат от Тирана. Те се влюбват в града, или в някой от там. И си купуват апартамент, стартират да влагат и довеждат други туристи. И те не престават да притеглят хора, а това е добра тактика. Ние не сме не Малдивите въпреки всичко, само че по-добре да предаваме историята от уста на уста.
А и хората няма да не помнят, че ChatGPT, Майка Тереза и Дуа Липа са от Албания.
- Както казахте, наподобява към този момент се влюбвам в Тирана. И би трябвало да я видя.
- Да, в действителност би трябвало. България и Албания имат многогодишно партньорство и постоянно е било приятелско. България има своето малцинство, което е разказано от 2017 година И си мисля, че щом две страни се схващат толкоз добре е тъпо в случай че не създадем по този начин, че хората да се придвижват напред-назад. Албанците са го създали, почтено казано. Те са втората най-голяма общественост в Европейски Съюз - България. Много хора идват от региона на Благоевград. Но би трябвало да има взаимност и повече българи да идват на посещаване при нас. Смятам, че с представянето на новата въздушна линия сред София и Тирана ще бъде доста елементарно за нашите български другари да дойдат на посещен
- Г-н Велиай , от доста години Албания се пробва да се впише в политиките на Европа от 21 век. Вие в този момент се пробвате да въвеждате зелените европейски политики. Не е ли този преход прекомерно внезапен и сложен за страната и столицата?
- По начинa, по който го виждам аз, е да вършим нужното, не тъй като е европейска политика и някой в Брюксел ни го подрежда. Смятам, че би трябвало да го вършим, тъй като верните неща оказват помощ на хората. Така че зелените технологии, прекосяването към потребление на електрически превоз и повече пешеходни зони са верните неща за извършване. С или без изявления или заявления от Брюксел, ние бихме траяли тези политики. Също по този начин, в нашата философия, това не обвързвано с задачата да присъединение към Европейски Съюз като дестинация. Ние сме в Европа с или без участие. И би трябвало да се държим като цивилизована страна, живееща в мир с природата.
И ние осъзнаваме, че късно стъпихме на тази сцена - Албания бе най-изолираната страна с тежки моменти през 90-те години на прехода от комунизъм към народна власт и капитализъм. Но мисля, че съумяваме да настигнем другите доста бързо и в случай че първоначално бе възмездие против природата, като част от системата, тъй като всичко бе владеене на партията. Включително горите, колите, тв приемниците... И комунистическата партия бе единствения притежател на публични богатства.
Тогава хората схванаха, че рязането на дървета или унищожаването на речните корита е тип вендета към системата, без да осъзнават, че партиите идва и си отиват, режимите се сменят, окупаторите също си отиват. Но дърветата остават постоянно тук. Както и реките ще са в коритата си вечно. В този смисъл в този момент търсим мир с природата и наваксваме бързо, от време на време без да е нужно да се вършат скъпи промени. Например да помолим децата да посадят дървета за рождените им дни като метод да отпразнуват тази зелена прегръдка. Това е метод освен метафорично да се изградят назад корените към природата в града, само че и чисто физически. Едно дърво може да живее почти колкото трае човешкия живот - към 100 година И тези деца щом засядат дърво то те сигурно няма да отрежат друго. И сигурно ще усещат по собствен друг метод града. Не единствено като пространство, ръководено от кмета, ами като място, на което те имат своите корени. Така че част от самодейностите ни са релативно евтини - не е нужно градът да закупи всичките му нужни дървета. И даже за страни, които късно стартират своите зелени политики и не са супер богати, само че имат предпочитание да настигнат другите, какъвто е казусът с Албания и Тирана в частност, считам, че е допустимо. Въпрос на взимане на верните решения е, и да ни води здравия разсъдък, а не концепцията да пускаме публични поръчки за скъпи джаджи.
- Значи методът на мисленето ви е основата на огромния напредък, който има столицата. Начинът на мислене на обществото, на децата, на кмета?
- Вижте, значимо е да ме разберете. В моята работа би трябвало да е ясно, че задачата не е да лъжеш всички, а е да служиш на всички. И да, от време на време някои хора не утвърждават това - някой е построил противозаконен път, а той би трябвало да бъде предаден на обществото, при него да се сътвори парк и да има павилиони да вземем за пример. Тогава се основава дискусия по въпроса, несъмнено. Заради това е противоречива и работата ми. Но постоянно си подсещам, че работата не е, с цел да се харесва на всички, а с цел да служи на всички. Тогава към този момент сменяш мирогледа си - започваш към този момент да не се тревожиш дали това са популистките решения, а дали са верните решения - тези които да устояват на теста на времето. Понякога в случай че обявиш, че ще създадеш площад без коли на него, то има миг на нервност. Но тогава би трябвало да тренираш себе си, че постоянно има една шумна дребна част от обществото, която е съперник на концепцията. Но в случай че това е вярното решение, ти го обясняваш на всички. Понякога даже използваш и нетипични бранители на концепцията, като децата да вземем за пример. Те идват и употребяват мястото, дават му ново значение, а освен колите да минават през него. И в последна сметка най-важният въпрос е: " Защо построяваме градове? ". От зората на времето, от античността до наши дни. Ние сътворяваме градове за хората, не ги строим за конете или колите в този момент. Хората тук идват, с цел да живеят добре. И в този смисъл щом към този момент имаш тази социална и екологична настройка, можеш да вземеш сложните решения. И мисля, че нашият триумф в Тирана е главно стимулиран от това да не използваме обособените публични групи, с цел да ги интервюираме какво е най-добре да се направи. А да сме сигурни, че сме въвели най-хубавото решение и след това може да попитаме хората какво мислят за него. Това е цялостна смяна на метода на мислене при модерната политика, съгласно мен.
- Може ли сходен метод да бъде препоръчан и в други столици - да вземем за пример на кмета на София или на други български градове? Може вашето мнение бъде добре възприето тук.
- Участвам в редица асоциации на общините. И считам, че не е нужно да си приключил докторска степен на образованието си, с цел да вършиш част от тези мероприятия. А и не е нужно да си постоянно кмет. Дори и най-некомпетентният кмет на света може да посади дървета. А това е основата. Дори сега виждам зад вас улицата в София, на която елементарно може да се засадят дървета. А те в последна сметка ще намалят и температурата в тъдява, а това дава опция да е надалеч по-приятно да се стои на открито. Дори в този момент има опити това да се показа като огромна иновация, само че забравяме, че в последните 2 милиона години хората са се държали природосъобразно, като другите същества. Птиците летят, рибите плуват, а хората нормално се разхождат. Едва в последните 100 години хората за сложени в кутии, наречени коли. Така че това не е иновация, а е нещо, което хората са правили милиони години. И считам, че повторното разкриване на топлата вода изобщо не е гениална концепция, а е нещо което постоянно сме правили. Обикновено мъжете са били ловците, а и е доста по-приятно да ловуваш в гора със сенчести места, в сравнение с в пустинята, измежду жегата. Така че част от базовите знания за това по какъв начин човечеството е оживяло през другите столетия и по какъв начин хората са структурирали публичния си живот. Докато се цивилизоваме виждаме по какъв начин след Втората международна война изключително, към този момент има една голяма промишленост, която създава кораби, самолети и танкове и към този момент се вършат коли. И внезапно поставихме колите в епицентъра на цивилизацията ни. И това отнемане към момента не е минало. Смятам, че кметовете освен на България, само че и в Латинска Америка, в Африка на всички места... Имам добър другар кмет на Килимани в Мозамбик. И откакто той може да подтиква напредването с велосипед, явно не приказваме за сложни за взимане решения. Той въпреки всичко не е богат кмет. И в този смисъл мисля, че е ясно, че би трябвало да се разбере едно: никой в този момент не създава ток от въглища тук, вътре в София. Очевидно, че главният замърсител са колите и това наше отнемане към използването на коли на къси дистанции. В този смисъл карането на велосипед, политиките за поддръжка на децата и да се взима поради тяхното мнение в публичните политики са значими. Ние имаме Детски общински съвет дори. Защото в случай че се тревожиш единствено за идващите избори, ще изгубите идващото потомство. Но в случай че се притеснявате за идващите след нас, то може евентуално да спечелите освен идващите избори, само че доста по-късно. Много зависи по какъв начин поставяте нещата на масата - в случай че мислите за хората, навършили пълноправие и по-големи, то мислите единствено за идващите избори. Но в случай че мислите за децата, то създавате главните на град, който ще продължи да се развива, с нововъведения, даже и вие да не сте кмет към този момент.
- Значи в този момент е времето на децата да основат нова визия за Тирана?
- Какво споделят в Америка - you have to put your money where your mouth is (израз означаващ, да се вложат средства, с цел да се усъвършенства дадена неприятна обстановка, а не просто да се приказва за подобряването й, бел. ред.). Тоест в случай че казваш проблемите с имената им, то би трябвало да обясниш и къде е бюджетът ти за справяне с тях. Затова ние взехме решение да спазим обещанията си и отдадохме най-хубавите места от общинските недвижими парцели за детски действия. Например за паркове и площадки. И по този начин Пирамидата на Тирана (сграда в центъра на града, някогашен комунистически музей, бел. ред.), която е основен детайл от комунистическата носталгия по тогавашния водач, в този момент се трансформира в най-голямата академична институция за деца и младежи до 18 години. Там децата мога да се учат на шифроване, на работа с изкуствен интелект и нововъведения, както и да се забавляват на гейминг платформи. Тоест това, което казваш би трябвало да кореспондира с това, което правиш. А в нашия случай, освен бюджетът, само че и даването на части от инфраструктурата, където 5000 деца и младежи месечно може да се отидат на прелестно място, което от място прославящо изолацията, в този момент се трансформира в място, прославящо отварянето към света.
И от място, на което се почиташе един деспот, в този момент децата честват. И това е значимо и в преносен проект, че води до промени в града.
- Това звучи повече от отлично. Но по какъв начин възприемат смяната и другите хора? И даже тези, които подлагат на критика политиките и си желаят назад колите. Как жителите могат да оказват помощ в подобряването на градската среда?
- Важно е по какъв начин се конструират стратегиите. Докато идвах от летището към конференцията Green Week 2023 видях част от остарялата инфраструктура. При нас, при обновяването на част от тези блокове и жилища, установихме, че те бързо биват изподраскани с графити от вандали. А и на хората не им пукаше, тъй като градът вършеше тази работа. Тогава променихме схемата за поддръжка и казахме: " Разделяме разноските за възобновяване на половина: 50% от средствата ще идват сдружението на притежателите на живеещите в постройката, а другата част ще е на общината ". След това решаваме дали да се прави термоизолация, да се постави ли асансьор или пък слънчеви панели... Но когато хората платят най-малко малко и знаят, че са съсобственици в това начинание, инвестицията не се поругава, а се резервира. Защото това е влагане на живеещите също. Така че не става дума единствено за обучение и заповеди към хората да вършат обещано нещо. То е и за основаване на механизъм, при който хората се замислят и споделят: " Не, почакай. Не унищожавай това, тъй като не е на общината. Аз съм взел участие в изработката му. Не е смешно да рисуваш свастики по постройката ми, която туко-що обновихме ". И по този начин разбираш, че обществените вложения могат да имат дълъг живот, когато хората вземат участие, в това число и със личен бюджет. А пък настрана се опитваме да сътворяваме зелени пътеки сред другите публични места и даваме концепциите си какво бихме построили там. И както във всеки огромен град, всички споделят: " Аз не желая това в задния ми двор ". И това е единствено метафора, тъй като този двор е друга частна благосъстоятелност, и нейният собственик има конституционно права да я развива. Или пък е общинска благосъстоятелност и тогава този обект е за всички, освен за обичащите зелените поляни или баскетболните стадиони. Винаги ще има някой неудовлетворен, че до блока му има игрище и е шумно. Не можеш да направиш всички щастливи. Но в политиката имаш потребност единствено от 50% + 1. Не ти трябват всички. А и получаваме този тип поддръжка. А ние имаме този тип поддръжка.
Хората обичат смяната. Особено по време на предизборната акция. Ако попитате хората тогава: " Кой желае смяна? ", то То всички незабавно се съгласяват и я желаят. Но откакто те изберат и попитате още веднъж същите хора: " Кой желае да стартира смяната? ". Тогава всички споделят, че " смяната е добре, само че започни ти първи, тъй като при мен е малко комплицирано ". Така че хората обичат смяната, когато не би трябвало те да я извършат. Много мъчно е да промениш себе си. И е доста значимо това да се осъзнае и в политиката: смяната звучи доста привлекателно за всички, всеки желае да има общо с новостите, само че не и да е първи, който да се промени. Важно е да се разбере това: смяната е инкрементален (стъпков, бел. ред.) развой. И хората, без значение дали го харесват или не, би трябвало да го одобряват.
- Вече завоювахте Европейската премия за градско публично пространство за 2018 година Какво да чакаме отсега нататък?
- Следващата ни концепция е трансформацията на Пирамидата. Тя е приключена като постройка и е отлично архитектурно създание. Сега с група холандски архитекти преобразуваме пространството. През септември - октомври ще бъде още веднъж цялостна с живот, в този момент инсталираме оборудването и сървърите. И считам, че това е почтено освен за архитектурна премия, само че и като идея на това по какъв начин една толкоз омразна преди постройка в този момент може бъде привлекателно място в града. Имаме и други хрумвания - тази година Тирана е европейската столица на спорта и даже и в спортната инфраструктура променихме нещата. Тирана е един от дребното градове, където стадионът е в сърцето на града. И има хубав хотел в кулата вътре в стадиона. В началото хората бяха истерични, тъй като счита, че стадионът би трябвало да бъде в края на града и да е особено за тази цел. Но цените на парцелите в града са високи. Не може да си позволиш да имаш пространство, което не използваш шест дни от седмицата и да се цялостни единствено за 90 минути в един от дните. И нашата идея беше да забележим по какъв начин може да имаме стадион и 5-звезден хотел в Тирана. А дружно с него вътре е и Lufthansa Industry Solutions, която е софтуерната компания на авиоператора и там се правят софтуерни интервенции за групата Star Alliance. В момента там има и център за израстък??, който ще бъде изместен в Пирамидата. Отделно има питейни заведения, нощни заведения, заведения за хранене, радиостанции и част със зеленина за хората. Така че стадионът не е центъра на това към този момент. Зеленото място е просто аксесоар към икономическата действителност и по този начин използваме територията 24/7. Включително и за футболни мачове през уикенда.
- Може ли да се каже, че Тирана ще бъде идващото желано място за туристите от Европа?
- Тирана към този момент е такова място. Вижте, ненапълно имаме и шанс. Защото хората отиват в Париж, Лондон и Рим с високи упования - дали ще е доста горещо или времето ще е непредвидимо, или даже че хората не приказват британски или вашия език. А откакто имаш високи упования в последна сметка се разочароваш. Хората идват в Тирана с ниски упования. И незабавно щом схванат, че могат да хапват и пийват като в Италия и то на една трета от цената, с положителни услуги и топ инфраструктура. Тогава моята работа е много по-лесна спрямо кмета при Акропола или до Колизеума. Така че туристите остават с голяма изненада към по-добро при визитата. И това е нашето преимущество - хората идват на място, което се развива, изпълнено е с сила и е витално. А също по този начин се опитваме да създадем града и център за редица европейски действия. Миналата година бяхме европейската столица на младежта, в този момент сме на Европейска столица на спорта. Следващата година ще председателстваме B40 (Balkan 40 - Balkan Cities Network) - мрежа на кметовете от Балканите. Това също са част от уменията на нашата администрацията да доведем сходни събития тук.
И щом хората захапят въдицата е мъчно да се откажат от Тирана. Те се влюбват в града, или в някой от там. И си купуват апартамент, стартират да влагат и довеждат други туристи. И те не престават да притеглят хора, а това е добра тактика. Ние не сме не Малдивите въпреки всичко, само че по-добре да предаваме историята от уста на уста.
А и хората няма да не помнят, че ChatGPT, Майка Тереза и Дуа Липа са от Албания.
- Както казахте, наподобява към този момент се влюбвам в Тирана. И би трябвало да я видя.
- Да, в действителност би трябвало. България и Албания имат многогодишно партньорство и постоянно е било приятелско. България има своето малцинство, което е разказано от 2017 година И си мисля, че щом две страни се схващат толкоз добре е тъпо в случай че не създадем по този начин, че хората да се придвижват напред-назад. Албанците са го създали, почтено казано. Те са втората най-голяма общественост в Европейски Съюз - България. Много хора идват от региона на Благоевград. Но би трябвало да има взаимност и повече българи да идват на посещаване при нас. Смятам, че с представянето на новата въздушна линия сред София и Тирана ще бъде доста елементарно за нашите български другари да дойдат на посещен
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ