Експерт: С приемането на еврото ни очаква повишаване на средните доходи
" Типично българска линия е да оставяме всичко за най-после. Времето не стигна. Оказа се, че някои от въпросите са прекомерно дискусионни, с цел да могат да бъдат признати. Основно законодателните промени. Важните неща не успяхме да осъществим за тези три години. Някои от въпросите засягат избрани ползи, само че оставам оптимист ", заяви финансовият анализатор Борис Петров в в студиото на " Денят ON AIR ".
Не забравяме за еврото, а по-скоро третираме като продължение от " две полувремена по 30 минути ", счита гостът. " Можем да пожелаеме в допълнение ексклузивен конвергентен отчет за оценка на осъществяването на критериите. Това може да стане след изборите ", посочи той.
Пред Bulgaria ON AIR Петров разяснява тематиката за инфлацията като уточни образеца на Хърватска през предходната година. " Хърватска беше с референтна инфлация, по-висока от междинната за трите страни в еврозоната с най-ниска инфлация, само че Европейска комисия директно отстрани три страни с най-ниските инфлационни процеси. Оказа се, че междинната инфлация за трите страни с най-ниска инфлация беше малко по-висока от първичните оценки. Хърватска съумя да влезе в маастрихския критерий за инфлация. Не знаехме как щеше да подходи Европейска комисия, само че имаше сигнали, че е допустимо да повлияе положително на нашите желания ", разяснява финансовият анализатор.
Според него стремежите са отсрочени и това води до рестартиране на процеса - главно на законодателното приемане на нужните промени.
" Правителствата, които ще ръководят страната, би трябвало създадат бюджет, който да влезе в маастрихския аршин. Има и редица условия свързани с върховенството на закона, антикорупционните закони, промени в законодателството за пране на пари. Европа вкара критериите, които беше сложила още през 2020 година Имахме задоволително време да ги осъществим ", акцентира Петров.
Той се съгласи с думите на министър Пеканов, който сподели, че губим към 300-400 милиарда, тъй като страната ни няма да влезе в еврозоната от следващата година. " Трябва да се подчертае, че това включва единствено обществения бранш. Частният и банковият браншове ще се възползват от основна степен от въвеждането на еврото ", разясни гостът.
Според него терзанието на хората идва от това, че няма задоволително ясна разяснителна акция. " Всяка страна, която се причислява към еврозоната, има ускорено икономическо развиване, което се трансферира в повишение на междинните приходи. Това ни чака и нас ", разяснява още финансовият анализатор.
Не забравяме за еврото, а по-скоро третираме като продължение от " две полувремена по 30 минути ", счита гостът. " Можем да пожелаеме в допълнение ексклузивен конвергентен отчет за оценка на осъществяването на критериите. Това може да стане след изборите ", посочи той.
Пред Bulgaria ON AIR Петров разяснява тематиката за инфлацията като уточни образеца на Хърватска през предходната година. " Хърватска беше с референтна инфлация, по-висока от междинната за трите страни в еврозоната с най-ниска инфлация, само че Европейска комисия директно отстрани три страни с най-ниските инфлационни процеси. Оказа се, че междинната инфлация за трите страни с най-ниска инфлация беше малко по-висока от първичните оценки. Хърватска съумя да влезе в маастрихския критерий за инфлация. Не знаехме как щеше да подходи Европейска комисия, само че имаше сигнали, че е допустимо да повлияе положително на нашите желания ", разяснява финансовият анализатор.
Според него стремежите са отсрочени и това води до рестартиране на процеса - главно на законодателното приемане на нужните промени.
" Правителствата, които ще ръководят страната, би трябвало създадат бюджет, който да влезе в маастрихския аршин. Има и редица условия свързани с върховенството на закона, антикорупционните закони, промени в законодателството за пране на пари. Европа вкара критериите, които беше сложила още през 2020 година Имахме задоволително време да ги осъществим ", акцентира Петров.
Той се съгласи с думите на министър Пеканов, който сподели, че губим към 300-400 милиарда, тъй като страната ни няма да влезе в еврозоната от следващата година. " Трябва да се подчертае, че това включва единствено обществения бранш. Частният и банковият браншове ще се възползват от основна степен от въвеждането на еврото ", разясни гостът.
Според него терзанието на хората идва от това, че няма задоволително ясна разяснителна акция. " Всяка страна, която се причислява към еврозоната, има ускорено икономическо развиване, което се трансферира в повишение на междинните приходи. Това ни чака и нас ", разяснява още финансовият анализатор.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ