(Time, Death and Judgment by George Frederic Watts, 1866) Всички

(Time, Death and Judgment by George Frederic Watts, 1866)

Всички питаме – дали е богат, никой – дали е добър.

Всички, когато сме здрави, даваме положителни препоръки на болните.

Мнозина се грижат за славата си, малко на брой за съвестта си.

Доволният има всичко в обилие.

Прекаленото достойнство по отношение на безочливия е нелепост.

Противни неща се лекуват с противни средства.

Да кориш някого в злощастие е грубо.

Страстта и гневът са най-лошите съветници.

Жаждата за власт е най-ненаситната от всички други пристрастености.

Критиката прости на гарваните, а наскърбява гургулиците (Ювенал).

Късно душата отвиква от това, на което е навикнала дълго време.

Позволено е да се учи човек и от противник.

Щастлив е, който е можал да узнае повода на нещата (Виргилий).

Бързай постепенно! Думи, приписвани на римския император Август.

Грешките и разкаянието са съпътници на бързането.

Да владее правдата, в случай че ще да погине света.

Който е изгубил доверие, нищо повече не може да изгуби.

Завършекът увенчава делото.

Плачът облекчава тъгата.

Щастието прави малоумен оногова, който прекомерно покровителствува.

Коварство е да получиш това, което не можеш да върнеш.

Напразно има оня, който не го използува.

Напразни са молбите към този, който не може да се съжали.

Към великите неща се отива по тесни пътища.

Никой не е задължен да прави неща невъзможни.

Скоро се разкайва този, който бързо съди.

Ласкателството е кърмачка на пороците.

Несгодите изпитват мощния.

Помни, че би трябвало да пазиш равновесие в нещастието.

Пепелта изравнява всички ни; неравни се раждаме, равни умираме.

Добре е да се ползува индивида от лудостта на другите.

Всякой избира да се наказват непознатите пороци, а не личните му.

Чуждото нам, нашето пък на другите повече харесва.

Различно съдим за другите и за себе си.

Трябва да живееш за другите, в случай че искаш да живееш за себе си.

Великото се разрушава от омразата, нищожното се издига от любовта.

Да люби и да е умен надали е обещано и на един Бог.

За юношата любовта е приятност, за стареца – престъпление.

Човек постоянно си спомня за първата обич.

Ако търпиш пороците на приятеля си, правиш ги свои.

Човек печели другари в благополучие, а ги изпитва в акцидент.

Приятелят е половината ни душа.

Приятел ми е Платон, само че повече ми е другар истината.

Глупавият дъртак не е дълго живял, а дълго е съществувал.

Трябва да пазиш това, което не искаш да изгубиш.

Щастието се усмихва на смелите, споделил Плиний, когато е отивал на Везувий – изригващ и видял лодкарят обзет от под паника боязън.

Скъперникът самичък е отговорен за своето злощастие.

Постоянството е основата на добродетелите.

Щастливият живот виждаме в душевното успокоение.

Честит е не оня, който има това, що желае, а оня, който не желае това което няма.

Добре прави оня, който взима поука от грешките на другите.

Дваж побеждава, който победи себе си в победа.

За положителния строгостта е най-близо до справедливостта.

Доброто вино радостни сърцето на индивида.

Завистта е сляпа и не знае нищо друго, с изключение на да унижава добродетелите.

Поезията не храни.

Използвай деня. Думи на Хораций, който предлага да се използува всеки ден от живота, тъй като последният е къс.

Пази се постоянно от тоя, който един път те е излъгал.

Често губиме сигурното, до момента в който търсиме несигурното.

Със единодушие дребните работи стават огромни, а без единодушие огромните работи стават дребни.

Признанието е глас на съвестта.

С разсъдък се побеждава по-лесно, в сравнение с с яд.

Времето е най-полезният консултант за индивида.

За усетите и цветовете не се спори.

Дълго би трябвало да се обмисля, тъй като един път би трябвало да се реши.

На дребните неща не би трябвало да се отдава огромно значение.

За умрелите не би трябвало да се приказва нищо, с изключение на положително.

Нищо не ражда от нищо, нищо не може да се върне в нищо.

Трябва да презираш това, което не можеш да изгубиш.

Има един Бог, който ръководи всичко.

Някои дами са се научили да плачат, с цел да лъжат.

Бой се от подаръците на деня; бърже той идва да ти ги отнеме.

Понякога свадата заякчава сговора.

Продължителната отмора е храна на пороците.

Богатството робува на мъдрия, а на глупавия заповядва.

Зестрата не прави брака благополучен, само че добродетелта.

Сладък е споменът за миналите несгоди.

Не знае сладостта оня, който не е изпитал мъка.

Двойно е стореното положително, щом е на време.

От: Латински сентенции и мъдри мисли, Жорж Нурижан, 1945 
Картини: Time, Death and Judgment by George Frederic Watts, 1866 - commons.wikimedia.org