Да се смириш - значи да се успокоиш от страстите и помислите, убиващи душата ╫ Монах Симеон АТОНСКИ
(The Monk by the Sea, Caspar David Friedrich, 1808-1810, Alte Nationalgalerie, Berlin)
Робите на мозъка и спечелилите на гибелта
Най-прекият път към смирението на самодоволния разум – това е изцяло да се откаже от интелектуалните игри, водещи до обладаност, ропот и богоборчество, завършващи с преждевременна гибел. Придобиването на Божествената берекет благодарение на смирението е единственият излаз от създалата се житейска невъзможност, подбудена от тщеславния ни разум.
Ако самодоволният разум, подвизавайки се в смирението и отричането от своята воля, още веднъж и още веднъж поражда в себе си интелектуално разбиране на духовния живот, то се лишава от всяка берекет и се връща, сходно на пес, в своята бълвотина, дефинитивно потъвайки в своите заблуждения.
Ако мозъкът се кани да излезе от тези заблуждения, то е задължен вечно да загърби непрекъснатото разсъждение, което го убива.
Смирението е противоположно на самоувереността.
Може ли да бъдеш по този начин самонадеян, в случай че качествата на твоя разум са ти дарени от Бога и в един момент могат да бъдат взети от теб и предадени на различен? Ако всички теории и системи могат да рухнат в един ден, по какъв начин можеш да се държиш за тях?
Избери благодатта, придобий я и тя ще те пази от гибелното дихание на времето, тъй като в нея се пази самата безкрайност. Нима можеш да бъдеш по този начин блажен и надут от пустославие, сходно на балон, в случай че гибелта грабне твоя живот сходно на яростен вятър, хващайки те за гърлото в леглото или на работата ти или когато си на път, или когато си на отмора?
Може ли да се кичиш със своето благосъстояние, което може да изчезне в един момент, или да се хвалиш със своя горд разум, който може да те подведе в най-неочаквания миг?
Нищо по този начин не ни е належащо на всички нас, както смирението и нищо по този начин не е нежелано, както самодоволството, препятстващо развиването на духовните качества на индивида.
Да се смириш – значи да се успокоиш от пристрастеностите и помислите, убиващи душата. Да се успокоиш – значи да обърнеш своето внимание във вътрешността благодарение на молитвата. Умът, извърнат във вътрешността, неизбежно ще откри в своето смирило се сърце незалязващото духовно Слънце – Христа и ще остане там вечно, отхвърляйки самодоволството и намирайки в Бога източника на безконечния Живот.
Източник:
Картини: Wikipedia
