Във всички времена добре живее тоз, който да се нагоди умее ♥ Ян де ВЕРТ
(The Lady of the Tooti-Nameh or The legend of the parrot, Valentine Cameron " Val " Prinsep (1838-1904)
♥ Поучителна история за три папагала
Един човек, заслужен за хвалба,
подбра със усет три папагала,
три птици със забележителна хубост,
каквато мъчно се намир
на тези птици
и с доста любов бе съумял
да ги научи да приказват
един от следните езици:
провансалски, френски и латински.
По този мотив
още нещо стори:
преди добре да може
всяка птица да приказва,
в устата си ни капка вино той не постави.
Веднъж по работа, не знам къде,
стопанинът на птиците отиде.
Свещеник в неговия дом пристигна -
сякаш желал птиците да види.
Почтително дамата го покапи
и, както се поставя, го нахрани.
Той сподели: „ Жено, дано господ е милосърден
и този ден за вас да е благополучен! “
И в тоя момент я сграбчи той без позор.
Какво желаеше свещеникът, не знам.
Едната птица викна: „ О, машинация!
Аз виждам: прегрешават тия двама.
On fayt tort
nostre signour!*
Рога му поставят, няма спор! “
Свещеникът я чу и се засмя:
„ Навярно, жено, ти разбра сама,
на френски сподели тя, че с теб сега
на господаря слагаме рога! “
„ Опозорена съм тогава,
в случай че е жива тя, когато тук
се върне моя благ брачен партньор.
Ще я убия, друго не остава. “
Жената бързо папагала хвана
и в момент извърши своята закана.
Тогава втората от трите птици,
като видя разправата жестока,
пророни с тъга най-дълбока:
„ Загина нашата сестра, сестрице!
Pour dire la veritate
est mort nostre frate!*
Жестоко й затвориха устата!
Свещеникът незабавно изясни:
„ А тази птица пък те упрекна,
че нейната другарка умряла,
тъй като да мълчи не съумяла
и истината тук за нас
е споделила на глас. “
Жената доста не се бави.
И тази птица тя принуди
да млъкне, както с първата направи.
Щом третата видя какво се случи,
по какъв начин господарката й, без планиране даже,
погуби двете й сестри,
тя - ще не ще - от тази панорама се поучи.
На никого не можеше да се оплаче
и по тази причина изрече тези думи,
които й се сториха най-умни:
„ Audi, vide, tace
sit u vis vivere pace! “*
Свещеникът още веднъж се засмя
и сподели: „ Жено, ти я чу сама.
Тя се оказа доста прозорлива,
ти би могла да я оставиш жива. “
„ Що рече тя? “ - запита го дамата.
„ Тя сподели: с цел да си спести човек белята,
щом чуе нещо или види го с очи,
с цел да живее в мир, да си мълчи! “
Добре тогава - съгласи се тя, -
ще се размине тази птица със гибелта.
Съгласен съм и аз, за какво да укривам?
Да бяха така постъпили ония,
които гневната жена умъртви,
те щяха да са живи може би.
От трите птици, трите хубавици,
които знаеха езици,
най-умна се оказа третата от тях.
Тя знаеше какво е боязън,
по какъв начин би трябвало да се нагоди
и да намерения хубаво, преди
да каже туй, което е видяла.
Това е баснята за трите папагала.
Във всички времена добре живее
тоз, който да се нагоди умее.
Каквото виждат твоите очи -
езикът би трябвало да го премълчи!
И всеки би трябвало доста да внимава,
когато свои мисли показва.
За кой ли път поука ни е дала
и тази преживелица с трите папагала?
Превод: Димитър Арабаджиев
...
[1] Навреждат на нашия стопанин! - (ст.фр.)
[2] Затуй че сподели истината, нашата посестрима умря (прованс.)
[3] Чуеш ли, видиш ли, замълчи си, в случай че искаш умерено да живееш (лат.)
Из: „ 100 шедьоври на баснята “, издателство „ Народна просвета “, София, 1983 година
Картина: The Lady of the Tooti-Nameh or The legend of the parrot, Valentine Cameron " Val " Prinsep (1838-1904), commons.wikimedia.org
