Трите най-страшни бойни влака в Русия
Тези влакове в миналото са били едни от най-впечатляващите оръжия на съветската войска.
Те са оборудвани по последна дума на техниката – от планински оръдия до междуконтинентални балистични нуклеарни ракети.
От началото на предишния век съветската войска употребява железопътни сформира в бойни дейности на фронта.
Влак с нуклеарна ракета на борда
Боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК) „ Молодец “, експозиция навън на Музея на съветските железници в Санкт Петербург.Алексей Даничев/Sputnik
Най-страшният „ трен с оръдие “ е и си остава бойният железопътен ракетен комплекс (БЖРК) с междуконтинентални балистични ракети РС-22, обхващащ Русия от край до край с оръжия на борда, подготвени когато и да е да нанесат удар по съперника.
Всъщност опцията непрекъснато да се сменя дислокацията на нуклеарните оръжия става главната характерност на БЖРК, защото Русия се подрежда на трето място в света по дължина на железопътните линии – над 120 000 километра. Те са на въоръжение в страната от края на 80-те години на предишния век и са на практика неуловими за вражеските спътници.
Въпреки това, даже сходно оръжие си има своите дефекти.
Вляво: Отстраняване на ракетата РТ-23 (по подредба на НАТО SS-24 Scalpel) в Бершет; вдясно: БЖРК 15P961 „ Молодец “DTRA; George Shuklin
„ Ракетните влакове са доста тежки (само една ракета тежи над 110 т). Те се теглят от три дизелови локомотива. И след всяко прекосяване е належащо да се извика екип за ремонт и подсилване на насипите. Това нервира управлението на министерството на железопътния превоз “, сподели за Russia Beyond полковникът в оставка и боен анализатор на осведомителна организация ТАСС Виктор Литовкин.
Андрей Филипов (CC BY 2.0)
Според него влакове с РС-22 обикалят страната от 1984 до 1994 година, след което те „ минават под ножа “ по съглашение за редуциране на нуклеарното въоръжение. Настоящото съглашение за редуциране на атомното оръжие допуска, че Русия и Съединени американски щати разполагат със 700 дейни носителя (ядрени подводници, стратегически бомбардировачи и междуконтинентални балистични ракети) и още 100 на склад. Същевременно броят на нуклеарните бойни глави би трябвало да бъде стеснен до 1550.
През 2013 година Русия има проекти да смъкна от бойно дежурство част от своите ракетни системи, с цел да върне на релси БЖРК от ново потомство „ Баргузин “. До декември 2014 година министерството на защитата взе решение за ракета за комплекса: РС-24 „ Ярс “. Един трен – шест ракети. Те пасват сносно в елементарните товарни вагони, което дава опция за дейно маскиране на БЖРК в потока цивилни влакове.
Икономическата рецесия от средата на десетте години обаче обърка плановете на военните и парите за плана „ Баргузин “ бяха пренасочени за построяването на ракетите с шахтово базиране „ Авангард “.
„ Хунхуз “
По време на Първата международна война Руската империя има четири състава от вида „ Хунхуз “.
Брониран трен „ Хунхуз “. Киев, 1 септември 1915 г.Public domain
Всеки се състои от парен локомотив от серия „ O “ и две двуосни платформи. Те събират 12 трофейни австрийски 8-мм картечници „ Шварцлозе “ и купол със 76,2-мм планинско оръдие по пример от 1904 година. Бронята от четири стоманени листа с дебелина 1,2-1,6 см е повече от задоволителна, с цел да защищити екипаж от 94 души от огън от дребни стрелкови оръжия.
Руската войска интензивно употребява железопътните сформира по време на бойните дейности на фронта до излизането си от Първата международна война през 1918 година.
„ Железняков “
Най-известният военен трен от Великата отечествена война (1941-1945) взе участие в борбите за Севастопол.
Екипаж на 76,2-мм оръдие „ Лендера “ в бронирания трен „ Железняков “, април 1942 г.Public domain
Влакът носи името „ Железняков “ и е бронирано „ страшилище “, въоръжено с пет 76-мм оръдия, две 82-мм минохвъргачки, четиринадесет 7,62-мм картечници „ Максим “ и две зенитни 12,7-мм ДШК, ситуирани на четири платформи.
Корпусът на този звяр е обшит с 30-мм бронирани листове и макар цялото си тегло може да форсира до 50 километра в час.
Германската войска го назовава „ зелено видение “, тъй като композицията се появява като че ли от нищото, нанася удари на вражеските укрепления и изчезва от погледа. Влакът се крие в тунели в скалите или в тесни планински коридори. Веднъж обаче германците съумяват да открият местоположението на влака, а авиацията бомбардира тунела, в който се намират съветските бойци.
създател: ИГОР РОЗИН
източник: bg.rbth.com
Те са оборудвани по последна дума на техниката – от планински оръдия до междуконтинентални балистични нуклеарни ракети.
От началото на предишния век съветската войска употребява железопътни сформира в бойни дейности на фронта.
Влак с нуклеарна ракета на борда
Боен железопътен ракетен комплекс (БЖРК) „ Молодец “, експозиция навън на Музея на съветските железници в Санкт Петербург.Алексей Даничев/Sputnik
Най-страшният „ трен с оръдие “ е и си остава бойният железопътен ракетен комплекс (БЖРК) с междуконтинентални балистични ракети РС-22, обхващащ Русия от край до край с оръжия на борда, подготвени когато и да е да нанесат удар по съперника.
Всъщност опцията непрекъснато да се сменя дислокацията на нуклеарните оръжия става главната характерност на БЖРК, защото Русия се подрежда на трето място в света по дължина на железопътните линии – над 120 000 километра. Те са на въоръжение в страната от края на 80-те години на предишния век и са на практика неуловими за вражеските спътници.
Въпреки това, даже сходно оръжие си има своите дефекти.
Вляво: Отстраняване на ракетата РТ-23 (по подредба на НАТО SS-24 Scalpel) в Бершет; вдясно: БЖРК 15P961 „ Молодец “DTRA; George Shuklin
„ Ракетните влакове са доста тежки (само една ракета тежи над 110 т). Те се теглят от три дизелови локомотива. И след всяко прекосяване е належащо да се извика екип за ремонт и подсилване на насипите. Това нервира управлението на министерството на железопътния превоз “, сподели за Russia Beyond полковникът в оставка и боен анализатор на осведомителна организация ТАСС Виктор Литовкин.
Андрей Филипов (CC BY 2.0)
Според него влакове с РС-22 обикалят страната от 1984 до 1994 година, след което те „ минават под ножа “ по съглашение за редуциране на нуклеарното въоръжение. Настоящото съглашение за редуциране на атомното оръжие допуска, че Русия и Съединени американски щати разполагат със 700 дейни носителя (ядрени подводници, стратегически бомбардировачи и междуконтинентални балистични ракети) и още 100 на склад. Същевременно броят на нуклеарните бойни глави би трябвало да бъде стеснен до 1550.
През 2013 година Русия има проекти да смъкна от бойно дежурство част от своите ракетни системи, с цел да върне на релси БЖРК от ново потомство „ Баргузин “. До декември 2014 година министерството на защитата взе решение за ракета за комплекса: РС-24 „ Ярс “. Един трен – шест ракети. Те пасват сносно в елементарните товарни вагони, което дава опция за дейно маскиране на БЖРК в потока цивилни влакове.
Икономическата рецесия от средата на десетте години обаче обърка плановете на военните и парите за плана „ Баргузин “ бяха пренасочени за построяването на ракетите с шахтово базиране „ Авангард “.
„ Хунхуз “
По време на Първата международна война Руската империя има четири състава от вида „ Хунхуз “.
Брониран трен „ Хунхуз “. Киев, 1 септември 1915 г.Public domain
Всеки се състои от парен локомотив от серия „ O “ и две двуосни платформи. Те събират 12 трофейни австрийски 8-мм картечници „ Шварцлозе “ и купол със 76,2-мм планинско оръдие по пример от 1904 година. Бронята от четири стоманени листа с дебелина 1,2-1,6 см е повече от задоволителна, с цел да защищити екипаж от 94 души от огън от дребни стрелкови оръжия.
Руската войска интензивно употребява железопътните сформира по време на бойните дейности на фронта до излизането си от Първата международна война през 1918 година.
„ Железняков “
Най-известният военен трен от Великата отечествена война (1941-1945) взе участие в борбите за Севастопол.
Екипаж на 76,2-мм оръдие „ Лендера “ в бронирания трен „ Железняков “, април 1942 г.Public domain
Влакът носи името „ Железняков “ и е бронирано „ страшилище “, въоръжено с пет 76-мм оръдия, две 82-мм минохвъргачки, четиринадесет 7,62-мм картечници „ Максим “ и две зенитни 12,7-мм ДШК, ситуирани на четири платформи.
Корпусът на този звяр е обшит с 30-мм бронирани листове и макар цялото си тегло може да форсира до 50 километра в час.
Германската войска го назовава „ зелено видение “, тъй като композицията се появява като че ли от нищото, нанася удари на вражеските укрепления и изчезва от погледа. Влакът се крие в тунели в скалите или в тесни планински коридори. Веднъж обаче германците съумяват да открият местоположението на влака, а авиацията бомбардира тунела, в който се намират съветските бойци.
създател: ИГОР РОЗИН
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ